„Вятърът е най-големият враг на пънкаря” – казва момче с пънкарски гребен и не след дълго получава плесница. А нито полъх...
Историята се случва в апартамент на малък провинциален град, където 12-годишният Радо (Калоян Сирийски) прибира двама безпризорни пънкари (Силвия Герина и Ирена Христоскова, изпълняваща мъжка роля), без да се интересува от реакцията на своите родители (Цветан Даскалов и Янина Кашева), които доста е стреснал с двудневното си отсъствие след купон.
Филмът е „Подслон” – пълнометражен дебют на Драго Шолев, който продължава да нищи темата родители-деца и техните взаимоотношения. Същите проблеми режисьорът любопитно описва и в късометражните си проекти „Семейство” и „Посредникът”.
Историята в новия му филм също е обърната към всекидневието на обикновените хора, към които често прибягват и авторите от румънското кино.
Приликата не е случайна, защото сценарият е дело на Разван Радулеску, познат у нас от София Филм Фест с филмите “Смъртта на господин Лазареску” и “4 месеца, 3 седмици и 2 дни”, който е носител и на Златна палма от фестивала в Кан.
Историята в „Подслон” се плъзва между стаите на апартамента, където персонажите трудно споделят, неспособни са да се изслушват и вечно се разминават в настроенията си. Неразбиране има между майката и бащата, между родителите и сина им, между Радо и новите му приятели, че дори между всички тях и полицията.
Най-силно различията си проличават в родителските реакции и словесните двубои, разпалващи силата си на масата – там, където българинът се чувства в свои води. Поредното блюдо, сготвено от майката се сервира с двойна порция анархични наблюдения на пънкарите, които съвсем не са по вкуса на подредения начин на живот, който си е устроил бащата – треньор по водна топка.
Драго Шолев наблюдава отдалече и безпристрастно реакциите на героите. Детайлно ги улавя операторът Крум Родригес, сякаш за да запечата това, което персонажите няма да си кажат.
И въпреки че героите често пътуват - връщат се от състезание, от купон, отиват до полицейското управление или бягат от дома си, те така и не претърпяват развитие. Всеки от тях има своя история, която го е направила (или оставила да бъде) такъв, какъвто е.
Филмът не дава отговори на въпросите, с които се занимава, нито разрешение на проблемите. Завършва в автобус - на такова място и започна. Пространството, в което всеки говори набързо и никога не казва всичко.
„Подслон” е носител на наградата за най-добър дебютен филм на фестивала Златна роза, за най-добро операторско майсторство (Крум Родригес ex-equo с Антон Бакарски), голямата награда в Международния конкурс на тазгодишния София Филм Фест, отличието на Кодак, наградата на публиката на СФФ. В международен план продукцията си тръгна и с отличие от фестивала в Братислава.
Няма коментари:
Публикуване на коментар