Ден на независимостта - един обикновен неработен ден

 

Закъснях с репортажа от Деня на независимостта! Пък и то не е кой знае какъв празник – не се бачка, голямата суматоха е в Търново, в градовете скромно поднасят цветя и толкова. Също като Съединението, когато салтанатите тогава са в Пловдив. Разбира се, и в столицата има почетна смяна на караула на гвардейците, няколко речи – колкото да се отсрамят големците.

Историците все се жалват, една голяма част от тях, не всички – че не отдаваме почит на тези най-значими исторически събития и пак почнаха да кълнат 3 март. Естествено, споменаха и лошите комунисти, дето не празнували тези празници, извинета за повторението. Е добре, сега няма комунисти, защо не ги отпразнувате подобаващо? Защо толкоз години, не се създаде нова традиция? Според мен, отговорът на този въпрос е, че миналите събития в днешната ни действителност изглеждат далечни и кухи, като празна кратуна.

Колегите започнаха репортажите си от Царевец. Един от водещите попита артистът от търновския театър, дето играе ролята на цар Фердинанд в историческата възстановка – каква трудност среща при привъплащаването си в тази роля?! Актьорът отговори, че той е артист и няма трудности в превъплащаването. Репортерът обаче не кандиса, попита следващият актьор, дето играе премиерът Малинов – а той каква трудност срещал? Той също му отвърна, че няма трудност, щото е играл царе и императори, па какво остава за един министър-председател. Докъде щеше да стигне телевизионнерът не се знае, но явно го прекъснаха от студиото. Така комично започна моето наблюдение на ставащото в този празничен ден.

После, пак в Търново свириха военни оркестри от различни страни. Военните от Канзас изсвириха химна на САЩ, съвсем с унисон с повода, защото повечето българи, като чуят Ден на независимостта се сещат за 4 юли.

После видях поднасянето на цветя в градинката, вече на живо в моя роден град. И изслужах речи, долу горе едно към едно, от различни хора – как сме станали независима държава, как сме равни на останалите цивилизовани народи, един вид успешно продължаваме писаното в манифеста на правителството на Малинов от 1908 г.

Всъщност, реално днес сме по-малко независими от нашите предци от 1908-ма, защото нямаме собствена валута, например. Казват, че сега искали да запишат в Конституцията, че задължително ще запазим кешовите плащания. Може! Обаче ако Европейската централна банка реши да премахне напълно книжните пари, как ще се изпълни това наше желание. Няма как! Ясно е , че сме част от цивилизованите народи, т.е. ЕС. А там политиката се решава от парламента и от комисията, която се определя от големите държави – Франция, Германия, Италия... можем ли ние да влияем на това? Не можем! Имаме 17 депутати, пръснати, според обичая в различни фракции, които се командват от най-многолюдните държави, споменати по-горе. В ЕЦБ също имаме незначителна квота, която не ни дава право да решаваме какво ще прави институцията. В Съвета на министрите, пак нямаме сили да се преборим с големите. Независими сме толкова, колкото Грузинската съветска социалистическа република беше независима в границите на СССР. По тогавашната тамошна конституция, Грузия, или да речем Молдова, Украйна и т.н. дори можеха да се отделят. Можеха, ама друг път. Отделиха се, когато СССР се разпадна. Същото важи и за нас, но тук съюзът вече е друг.

За капак, на края на Индипендъндей един човек, съвсем вярно написа, че Русия, всъщност е и платила за нашата независимост. Естествено, той веднага бе нападнат в мрежите и заклеймен. А казаното от него е чиста истина – чрез многостранни спогодби Русия се отказва от 125 милиона златни франка, които Османската империя им дължи, а България поема дълг от 85 милиона златни франка към Русия. Трябва да ги плати в срок от 75 години и разбира се, почти нищо не плаща от тази сума. И за ужас на русофобите, принос за това има и другарят Ленин, който отменя всички задължения към и на Русия, при победата на Съветите.

Затова и Независимостта е неподходяща за главен национален празник, историците-новатори пак трябва да се насочат към 24 май. Или да измислят нещо друго. 

То и навремето май подобни поводи са били повече възможност да се покаже верноподаническо чувство. Ето какво е написал затова един заралийски поет:

"Бог от небето на нас погледна, 

и ни дарува със дар голям,

Със Самодържец, Цар Фердинанд!" - и това е само един пасаж от четирите куплета изпълнени с молитви и хвалби към владетелят. Нещо в народопсихологията ни да се е променило?

Д. Славов

Петият студенския театрален фест „Данаил Чирпански“ ще се проведе от 25 до 29 септември

От 25 до 29 септември Стара Загора ще бъде домакин на петото издание на Международния студентски театрален фестивал „Данаил Чирпански“. Това съобщават в програмата с предстоящи събития, публикувана на официалния сайт на местната администрация.

Програмата ще включва театрални представления, концерти и пърформанси с участието на млади артисти от България, Швейцария, Палестина, Гърция, Англия, Словения, Румъния, Колумбия и Германия.

Международният студентски театрален фестивал „Данаил Чирпански“ стартира през 2017 г. като първия фестивал в България за дипломни спектакли на театрални академии от Европа и света, след селекция на ЮНЕСКО и техния Международен фонд за подкрепа на културата. Събитието има за цел да подпомогне свободното общуване между млади артисти от различни театрални школи. 

„Божествена комедия“ с Калин Врачански и Тончо Токмакчиев показват на старозагорска сцена

На 30 септември от 19:30 ч. на сцената на Държавна опера – Стара Загора публиката ще има възможност да се срещне с „Божествена комедия“ по Данте Алигиери. Спектакълът е мащабната продукция на ДКТ „Васил Друмев“ – Шумен, режисирана от Лилия Абаджиева, и с участието на Калин Врачански и Тончо Токмакчиев. 

Спектакълът превежда зрителя през сферите на Ада, Чистилището и Рая, но не просто като пространствено пътешествие, а като драматичен вътрешен път на човешкия дух. В сценичната интерпретация на Данте човекът се изправя пред собствената си съдба, моралните си избори и възможността за духовно извисяване. Степените на греха и добродетелта, идеята за божествената справедливост и стремежът на душата към съвършенство поставят вечните въпроси за смисъла на съществуването. 

Срещите на Данте с осъдените и блажените души се превръщат в сценични образи на човешката слабост, страдание и надежда, а образът на Беатриче – в символ на божествената любов и духовното просветление. „Божествена комедия“ е път към надмогване на хаоса, вътрешно просветление и откриване на божествения порядък в света – духовно пътуване, в което театърът се превръща в мост между човека и вечността. 

В спектакъла участват Калин Врачански и Тончо Токмакчиев – гости, както и Александра Михайлова, Антония Велева, Александър Притуп, Борислав Вълов (Ei Bo), Ванеса Пеянкова, Веселин Бърборков, Калин Пачеръзки, Натали Никова, Петар Андреев, Светльо Иванов и Стефан Мараджиев, заедно със студенти от класа на Лилия Абаджиева.

В „Земя на мъже“ Боян Боев продължава традицията на българската класика

Една от най-чаканите книги на годината е „Земя на мъже“, новият роман от автора на „Последна молитва“ и „Сайбиевата невеста“ Боян Боев. Ексклузивно тя бе представена на на Алея на книгата в София, където авторът даде автографи в събота, 12.09., между 17 и 19 ч., на щанда на издателство „Персей“, в шатра 22 (пресечката на бул. „Витоша“ и ул. „Гладстон“). В книжарниците ще влезе на 17.09.

 

Бестселър на Storytel, „Земя на мъже“ е епичен роман в традициите на голямата българска класика, но и със съвременно светоусещане, и щипка магически реализъм, вдъхновен от българския фолклор.

 

Сюжетът отпраща към времето на турското робство. Свирепост върлува по таз земя от векове. Силните режат главите на слабите и продължават по пътя си. Но щом тръгнеш да убиваш, бъди готов да бъдеш убит. Гладът на смъртта никога не може да бъде заситен!

Бистра е родена във време, в което българската земя се оре с кръв, а честта има по-голяма стойност от живота. Любовта ù към Йордан, син на смъртния враг на баща ù, е обречена. Съдбата решава да преплете в кървав възел живота на девойката с този на семейство Алтънови, най-заможното семейство в околността.

Един чифлик се превръща в сцена на човешка алчност, насилие и разпад, а сенките на миналото – проклятие за настоящето. Дали пламъците на жестокостта ще пометат всички, или ще подминат онези с чисти души?

 

„Земя на мъже“ носи духа на магическия реализъм. Истинското и магичното танцуват своя древен танц, а земята говори на хората чрез символи. Смъртта оставя своите нишани, за да напомни, че скоро ще се върне да си вземе дължимото.

Тази семейна сага ще ви пренесе в мистичния балкан, където ще чуете тропота от копита на полудивото хергеле и гласа на враната с бяло крило, кацнала на кестеновото дърво, напоено с родова кръв.

 

„Земя на мъже“ е огромна стъпка нагоре към върховете на литературата, направена от талантлив писател, който вече владее голяма част от читателската аудитория в България. Романите му „Последна молитва“ и „Сайбиевата невеста“, сборникът с разкази „Двайсет гроша“ и книгата с приказки за деца и възрастни „Доброто сърце“ са сред най-четените български книги през последните години. „Земя на мъже“ обаче го изстрелва високо сред пишещите днес.

 

Романът ще има две премиери:

в Бургас – на 17.09. в Морско казино,

и в София – на 23.09., от 18 ч., в Чешкия център.

 

Буктрейлър на книгата:
https://youtube.com/shorts/Qq91g7KlDXw?feature=share

Тереза Бракалова е Мисис Ловет в „СуиниТод“ на 16 септември

 

На 16 септември, от 19 часа спектакълът на мюзикъла-трилър „Суини Тод – Демонът бръснар от Флийт Стрийт“ „влиза” за първи път в залата на Държавна опера-Стара Загора - след успешните си представления през юли на Античния форум „Августа Траяна“ и през август на Античния театър в Пловдив. В предстоящия спектакъл на сцената на Старозагорската опера  в образа на МисисЛовет дебютира Тереза Бракалова. През юли в тази роля бе певицата Керана.

Мисис Ловет е един от най-колоритните и сложни персонажи в мюзикъла на Стивън Сондхайм – едновременно комична, трагична, зловеща и човешка. Собственичката на малката пекарна на Флийт Стрийт е съседка на СуиниТод и постепенно се превръща в негова съучастница, водена от любовта си към него.

„Всичко започва и завършва с любов“, споделя Тереза Бракалова за своята героиня. Тя я описва като жена, която в свят, изпълнен с несправедливости, открива отдавна изгубеното чувство – любовта.

„За Ловет вече не съществуват граници, прегради, дори скрупули. Няма срам, няма колебание! Тя е от жените, които щом те обичат, независимо дали си ангел или демон, ще те брани до последния си дъх!“

Актрисата вижда в Ловет не само хитрата и практична пекарка на „най-гнусните пайове в Лондон“, но и романтична, мечтаеща, забавна и дълбоко емоционална жена.

„Умът ѝ е остър като бръсначите на мистър Тод – взима бързи, умни решения, използва женски хитринки, забавлява се, провокира, манипулира, не оставя на мира.“

„СуиниТод“ – любов, отмъщение и справедливост

Един от най-знаковите мюзикъли в световния музикален театър разказва мрачната история на бръснаря СуиниТод, чиято жажда за справедливост постепенно се превръща в обсебваща страст към отмъщението. Сравнение с филма, където Суини играе Джони Деп, в мюзикъла хорър жанрът е доста по-смекчен и дори в повечето случаи забавен.

Съчетавайки драматургична дълбочина, впечатляваща музика и силни персонажи, творбата на Стивън Сондхайм продължава да предизвиква публиката с вечните си въпроси за любовта, властта, морала и човешката цена на отмъщението.

Именно затова „Суини Тод“ звучи актуално и днес – като история за свят, в който властта може да бъде лишена от морал, човешките съдби да бъдат пречупвани от чужди интереси, а справедливостта да изглежда недостижима.

„СУИНИ ТОД – ДЕМОНЪТ БРЪСНАР ОТ ФЛИЙТ СТРИЙТ“

16 септември, 19.00 часа | Държавна опера – Стара Загора

Музика и текстове на песните: Стивън Сондхайм

Либрето: Хю Уилър

Режисьор: Петър Одажиев

Диригент: Светослав Лазаров

Сценография и мапинг: Петко Танчев

Костюми: Кирил Наумов

Превод: Виктор Макаров

В ролите:

СуиниТод – Цвети Пеняшки

МисисЛовет – Тереза Бракалова

Джоана Баркър – Симона Йонкова

Антъни Хоуп – Николай Велков

Съдия Търпин – Мартин Димитриевски

БийдълБамфорд – Стоян Буюклиев

ТобиасРаг – Георги Георгиев – Гош

Просякинята – Яна Маринова

Адолфо Пирели – Николай Моцов

Търговецът на птици – Пресиян Кисьов

Участват солисти, хор, балет и оркестър на Държавна опера – Стара Загора.

Спектакълът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ и е представен по споразумение с Music Theatre International.

 

„СуиниТод“ не е история от миналото, „СуиниТод“ е история за любовта, която може да спаси, но и да погуби; за несправедливостта, която ражда отмъщение; и за хората, които търсят човечност в един жесток свят.

 

Звездите на Националния балет гостуват в Стара Загора на 2 октомври

 

Звездите на балета на Софийската опера и балет гостуват на сцената на Държавна опера – Стара Загора с атрактивна програма, създадена специално за срещата с публиката на „Града на липите“

На 2 октомври от 19.00 часа сцената на Старозагорската опера ще посрещне звездите на балета на Софийската опера и балет в празнична Балетна гала – спектакъл, който събира в една вечер емблематични фрагменти от многоликия репертоар на Националния балет.

Стара Загора е град с традиции в балетното изкуство и със своя компетентна, взискателна и вярна балетна публика. Именно затова Националният балет е подготвил програма, която не само представя звездите на трупата, а предлага истински празник на танца – от голямата класика до ярките, темпераментни и зрелищни хореографски платна.

В звездния състав блести Марта Петкова – примабалерина на Софийската опера и балет и художествен ръководител на балетната трупа. В Стара Загора тя ще изпълни един от най-вълнуващите балетни дуети – Адажиото от III действие на „Ромео и Жулиета“ по музика на Сергей Прокофиев, заедно с ФредерикоПинто.

За ФредерикоПинто това ще бъде и поредно емоционално завръщане – своя професионален път той започва именно от балетната трупа на Старозагорската опера под ръководството на примабалерината Силвия Томова. Срещата му със старозагорската публика има не само артистичен, но и личен смисъл.

Сред водещите имена в гала спектакъла е премиер солистът Никола Хаджитанев, който ще си партнира с Елена Петрова във фрагмент от „Баядерка“. Публиката ще види още Цецо Иванов в ролята на Еспада от „Дон Кихот“, който ще танцува заедно с Памела Пандова в ролята на Мерседес.

Гала вечерта е замислена като пътуване през различните лица на балетното изкуство – нежност и драматизъм, виртуозност и темперамент, класическа красота и зрелищна сценична енергия.

Програмата започва с „Ромео и Жулиета“ по музика на Сергей Прокофиев – в хореографската версия на Калоян Бояджиев, с участието на Боряна Петрова, Богомил Менкизе, солисти и кордебалет. Следва прочутото Адажио от III действие, изпълнено от Марта Петкова и ФредерикоПинто.

От приказния свят на „Спящата красавица“ зрителите ще видят Па де дьо на Синята птица и Принцеса Флорина в изпълнение на Симеон Атанасов и Вяра Иванчева.

Три знакови фрагмента от „Баядерка“ ще завладеят сцената на Старозагорската опера: дует на Елена Петрова и Никола Хаджитанев, следван от Дивашкия танц със солисти Георги Банчев, Томас Ферейра и Кристина Чочанова, а накрая – атрактивният танц на Златния бог в изпълнение на ТакафумиТамагава, заедно със солистите и кордебалета.

Виртуозният „Гопак“ по музика на Василий Соловьов-Седой ще бъде представен от Симеон Атанасов и Винченцо Каруана.

Експлозивната енергия на „Гаяне“ от Арам Хачатурян ще покори сцената с прочутия Танц със саби със солистите Анастасия Попова и Георги Банчев, заедно с кордебалета.

Финалът е запазен за темперамента и свободата на „Зорба гъркът“ по музика на МикисТеодоракис и хореография на ЛоркаМасине със солисти Георги Аспарухов и Винченцо Каруана и кордебалет.

Балетната гала на Националния балет е много повече от поредица от популярни фрагменти. Тя е среща между две силни балетни традиции и жест на уважение към Стара Загора – град, който познава и обича балетното изкуство, разпознава високото артистично майсторство и има публика, която умее да оценява детайла, техниката и истинското сценично присъствие.

Отбелязваме 151 години от Старозагорското въстание

На 16 септември се навършват 151 години от избухването на Старозагорското въстание. Това е първият, макар и неуспешен, опит за освобождение на България чрез всенародно въстание. Изследователите го определят като прелюдия към Априлското въстание и последвалата Руско-турска освободителна война.

По този повод Община Стара Загора, съвместно с Регионалния исторически музей, НУ „Кольо Ганчев“ и СУ „Васил Левски“, организират от 11.00 ч. поднасяне на венци и цветя едновременно пред паметника на Кольо Ганчев, паметника на Старозагорското въстание и паметника на лобното място на Кольо Ганчев, Господин Михайловски и Сава Силов.

 

Възпитаници на НУ „Кольо Ганчев“ ще представят рецитал в стихове в памет на своя патрон пред бюст-паметника на героя в парк „Пети октомври“. Кратка беседа пред Паметника на лобното място на Кольо Ганчев, Господин Михайловски и Сава Силов, на бул. „Цар Симеон Велики“, ще изнесе г-н Петьо Мирчев – уредник в отдел „История на българските земи XV–XIX в.“ на Регионалния исторически музей – Стара Загора.

Joe Lynn Turner излиза на сцената BEERфеста на 3 септември

 

Единадесетото издание на фестивала (от 2 до 6 септември) ще предложи пет тематични музикални вечери, над 20 български и международни изпълнители, свободен вход, както и разнообразни фестивални активности и инициативи за общността.

Сред акцентите тази година са участията на Joe Lynn Turner, който ще излезе на сцената край езерото Загорка на 3 септември. Във феста участват още SNAP!, Papi Hans, Венци от Ъпсурт, "Канарите" и много други изпълнители. Програмата включва още инициативи за рециклиране, отговорно поведение на пътя, кампанията „Лято без риск“ на РЗИ – Стара Загора и представяне на мобилното приложение еЗдраве.

Джо Лин Търнър (на английски: Joe Lynn Turner, роден като Joseph Linquito, Джоузеф Линкито) е американски хардрок певец от италиански произход.[1] Професионалната му кариера започва през 1976 година с американската група „Фанданго“. Става популярен през 1981 година, след като замества в „Рейнбоу“ вокалиста Греъм Бонит. След като издава четири албума с „Рейнбоу“, през 1990 година става вокалист на „Дийп Пърпъл“, след като Иън Гилън я напуска за периода до 1992 година. С „Дийп Пърпъл“ издава Slaves & Masters (1990). По-късно работи с музиканти като Глен Хюз и Ингви Малмстийн. Има успешна солова кариера. От 1996 година е вокалист на финландската рок група „Брейзън Абът“ на българина Николо Коцев. С „Брейзън Абът“ Търнър посещава България за първи път за концертни турнета през 2002 – 2003 година, а през 2007 година също с „Брейзън Абът“ участва в рок-фестивала „Берксток“ в Берковица. През септември 2015 година изнася голям концерт на крепостта „Туида“ в Сливен. През 2016 участва във фестивал в Монтана. Като дете свири на акордеон, а през тийнейджърските си години – и на китара. Проявява интерес към класическия ритъм енд блус.

Три мюзикъла в септемврийския афиш на Старозагорската опера

 

Старозагорската опера подготвя шест представления за септември, в различни жанрове. Три от тях са мюзикъли, концерт с музиката на Пиацола, класическото произведение на Росини "Севилския бръснар" и балетът "Корсар".

ПРОГРАМАТА ЗА СЕПТЕМВРИ

9 септември, 19.00 ч., сцена Опера
Музика без граници
С ПОЧИТ КЪМ ПИАЦОЛА концерт
Стоян Караиванов бандонеон
Цветан Недялков китара
Оркестър  на Държавна Опера-Стара Загора

11 септември, 19.00 ч., сцена Опера
СЕВИЛСКИЯТ БРЪСНАР опера от Джоакино Росини
Международен майсторски клас по оперно дирижиране
Солисти, оркестър, хор, балет на Държавна опера-Стара Загора

16 септември, 19.00 ч., сцена Опера Стара Загора
СУИНИ ТОД мюзикъл-трилър от Стивън Сондхайм
Режисьор Петър Одажиев
Диригент Светослав Лазаров
Солисти, оркестър, хор, балет на Държавна опера-Стара Загора

19 септември, 19.00 ч., сцена Opera
ЕСМЕРАЛДА-ПАРИЖКАТА СВЕТА БОГОРОДИЦА
Мюзикъл по романа на Виктор Юго
Диригент Владимир Бошнаков
Михаела Филева - в ролята на Есмералда
Солисти, оркестър, хор, балет на Държавна опера-Стара Загора

24 септември, 19.00 ч., сцена Опера
КОРСАР балет в две действия и епилог
Музика Адолф Адам, Лео Делиб
Хореография и режисура Аршак Галумян
Солисти и кордебалет на Държавна опера-Стара Загора

 

29 септември, 19.00 ч., сцена Опера
101 ДАЛМАТИНЦИ мюзикъл за цялото семейство
Режисьор Николай Априлов

Мартин Вопенка описва в „Моят брат месията“ - антиутопия за края на човечеството

Излезе на български новия роман на чешкия писател Мартин Вопенка „Моят брат месията“. 

След хитовия роман „Новата планета“, в който предсказа редица явления от днешния ни свят, чешкият писател Мартин Вопенка се завръща с „Моят брат месията“ - мрачна и пророческа история за свят, разкъсан от климатични катастрофи, диктатури и разделение, в който човечеството е изправено пред най-страшния въпрос: какво се случва, когато хората вече не могат да имат деца?

В края на ХХI век реките пресъхват, а хората са по-разделени от всякога. Европейският съюз отдавна е само спомен, регионални федерации се израждат в диктатури, доминира Държавата Израел, която най-умело се възползва от климатичните промени.

В Прага не е имало дъждове от години. Но един ден започва да вали. Тогава се ражда Ели. Още от малък той показва, че е изключителен. Невинността му и естественият му магнетизъм привличат хората, карайки ги да се вслушат в думите му: че човечеството върви към края си…
Десетилетия по-късно, в гръцко селище близо до планината Олимп, по-големият брат на Ели – Марек, вече на преклонна възраст, проповядва на оцелелите след най-страшните катаклизми в човешката история. Минали са години, откакто Ели е загинал мъченически. Най-тревожното му пророчество се е сбъднало – вече не се раждат деца; единствено на последователите му.

Неочаквано в живота на Марек се появява младата Наталия, която го увлича в телесните радости на живота. Хората около него се противопоставят на връзката му и Марек започва да се пита трябва ли да преосмисли съществуването си като брата на месията.

В чешката литература Мартин Вопенка (ядрен физик, превърнал се в един от най-успешните писатели) е съвременният Жул Верн. В преведения си и на български хит „Новата планета“ (2015) той предсказа ковид пандемията, онлайн образованието, дезинформацията и манипулация­та, конспиративните теории за заговор на шепа избрани, решили по драстичен начин да разрешат ситуацията с енергийната криза и свръхпопулацията на населението.

Фестивалът за документално историческо кино DOCK - от 17 до 22 септември в Бургас

 

"Силви Вартан. От любов" на Георги Тошев и Ема Константинова ще открие фестивала на 17 септември, известният журналист ще представи филма лично пред публиката

От 17 до 22 септември 2026 г. Бургас отново ще стане място за среща с историята, разказана през силата на документалното кино. Деветото издание на Международния фестивал за документално историческо кино DOCK ще представи селекция от български и международни филми, които връщат към големите личности и събития на XX и XXI век, но и задават въпроси, които звучат особено актуално днес.

Фестивалът ще бъде открит на 17 септември от 19:30 ч. в Културния дом на нефтохимика (площад "Тройката" 1) с прожекция на документалния филм "Силви Вартан. От любов", режисиран от Ема Константинова, създаден по сценарий на Георги Тошев, който е и продуцент на филма. Журналистът ще представи филма лично пред бургаската публика. Лентата разказва за необикновения път на момичето от българското село Искрец до световните сцени. История за успеха и съмнението, за любовта и раздялата, за емиграцията и завръщането към родината. През личната биография на Силви Вартан филмът прави и своеобразен портрет на България през последните 80 години - през промените на политическите системи, историческите травми и паметта за дома. Лентата е снимана в продължение на 16 години.

В конкурсната програма на DOCK 2026 зрителите ще видят филми за личности като Ромен Гари, Караваджо, Володимир Зеленски, Адолф Хитлер и Адолф Айхман, както и документални разкази за Сталин, Кадафи, Саркози и други фигури и събития, белязали съвременната история.

Тазгодишното издание носи и две важни нововъведения. За първи път фестивалът представя самостоятелна състезателна селекция за късометражно историческо документално кино, която дава сцена на нови автори и различни форми на историческия разказ. За първи път ще бъде връчена и Награда на публиката, с която зрителите ще имат възможност сами да изберат своя фаворит.

Съпътстващата програма е посветена на темата "80 години от края на Третото българско царство". В нея са включени филмите "Фердинанд Български" на Светослав Овчаров, "Момчето, което беше цар" на Андрей Паунов, "Царят гражданин" на Любослав Атанасов, "Завръщането на царя" на Лъчезар Аврамов и "Един завет".

На 22 септември от 11:00 ч. фестивалът ще предложи и специална среща с историята и документалното кино - "Увод в (кино)документалистиката", в Регионалната библиотека, с участието на проф. Петър Стоянович, Димитър Стоянович и Лъчезар Аврамов.

Международното жури на DOCK 2026 е с председател Боя Харизанова, утвърден български документалист, режисьор и сценарист с богат опит в създаването на въздействащи екранни разкази. В неговия състав са още Д-р Даниел Каин, историк и изследовател в Института за югоизточноевропейски проучвания към Румънската академия на науките, Калоян Божилов, един от изявените съвременни български оператори с богат опит в игралното и документалното кино, носител на редица престижни награди за кинематография, Константин Вълков, дългогодишен журналист, радиоводещ и фотографиращ автор с над 30 години опит в медиите. Известен с острия си усет към обществено-политическите теми и документалната фотография, той наблюдава историята през обектива на критичното мислене и Олга Лозанова, утвърден телевизионен и филмов експерт с дългогодишен продуцентски и мениджърски опит в медийната индустрия. Тя има ключово участие в реализирането на редица успешни екранни проекти и познава в детайли процеса от идеята до финалния монтаж.

Шестдневната програма ще завърши на 22 септември от 21:00 ч. с официалното закриване и връчването на Голямата награда на фестивала и Наградата на публиката.

Всички прожекции са с вход свободен.

DOCK е създаден през 2018 г. и се осъществява с финансовата подкрепа на Община Бургас и Национален филмов център. 

Пълната програма и допълнителна информация можете да откриете тук:

·         Сайт: https://filmfestburgas.com/

·         Facebook: https://www.facebook.com/documentaryhistoricalfestival

Класиката „Север и Юг” е вече в книжарниците

Романът „Север и Юг” излиза благодарение на ИК “Персей”, в превод на Емил Минчев.

Това е идна от най-великите любовни истории в литературата. Роман, съперничещ на „Гордост и предразсъдъци“.
Изданието включва послеслов за авторката от проф. Симеон Хаджикосев.

Детството и младостта на Маргарет Хейл са преминали в идиличния и красив Хелстоун в Южна Англия. Но животът й се преобръща, когато баща й – местният пастор, решава да се откаже от службата си и да се пресели със семейството си на Север, в индустриалния Милтън. Това обаче се оказва фатално за майката, която заболява и умира. Трагедията за Маргарет става двойна, защото губи и приятелката си Беси – младо момиче, което работи в местна фабрика. На фона на социалните вълнения Маргарет по странен начин се сближава с Джон Торнтън, един от големите фабриканти в града. Отношенията между тях са много противоречиви - двамата имат съвършено различни възгледи, характери и обществено положение. Тя е интелигентна, силна, горда и независима млада жена, готова да отстоява принципите си. Той е твърд, целеустремен и рационален, но външната му студенина крие силна емоционалност. От сблъсъка между тези два силни характера се ражда една от най-великите любовни истории в световната литература. Тя пламва на фона на големия конфликт между труда и парите на индустриалния Север и красотата и уюта на аристократичния Юг.

Сравняван неведнъж с „Гордост и предразсъдъци“, романът „Север и Юг“ печели с невероятно пълнокръвните си герои и с това, че е удивително съвременен. Един от вечнозелените романи в литературата, който ще бъде четен и препрочитан.
Разтворете го и вие – той ще събуди доброто във вас и ще ви помогне да погледнете на себе си с други очи. Ще ви помогне да сте отново влюбени в живота.

Елизабет Гаскел е родена на 29 септември 1810 г. в Челси, един от най-престижните и богати квартали на Лондон. Най-малка сред осем деца, тя е отгледана от леля си в едно китно селце в Чешър, където си общува с хора от всички слоеве на английското общество. Омъжва се за пастор Уилям Гаскел през 1832 г., след което двамата се установяват в Манчестър. Ражда пет деца, но през 1845 г. умира единственият й син – Уилям, роден година по-рано. Младата майка изпада в депресия, но съпругът й я убеждава да започне да пише, за да преодолее мъката. Така се ражда романът „Мери Бартън”, който веднага привлича вниманието на четящата публика. С таланта си Гаскел печели уважението на Чарлс Дикенс, Шарлот Бронте и други свои колеги. Най-силните й творби са романите „Север и юг” и „Кранфорд”. Елизабет Гаскел умира от инфаркт на 12 ноември 1865 г.

Ремонтът на Паметника на Шипка ще започне през септември

 

Ремонтът на Паметника на свободата на връх Шипка ще започне в началото на септември. Държавата отпусна 3 151 475 евро на Министерството на културата по вече подписания договор за реставрация и консервация на монумента. Паметникът ще бъде затворен за посетители от откриването на строителна площадка за срок до 1095 дни, както е заложено в проекта.

„Поради голямата надморска височина и характерните за района метеорологични особености (силният вятър и гръмотевичните бури са най-големият риск за забавянето на дейностите) ще се работи само от април до октомври, в следващите три години“, каза директорът на Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа“ д-р Чавдар Ангелов. „Надявам се, проектът да бъде завършен в срок, ако времето бъде благоприятно. Най-важното е да се осигури качественото изпълнение на реконструкцията, както и безопасността на хората, които ще работят на върха“, добави той.

Първоначално отпуснатите средства са само за начало на дейностите. Общата стойност на ремонта е 7 273 638 евро (14 226 000 лв.), а за надзора са предвидени 92 032 евро без ДДС. Очаква се останалата част от сумата да бъде осигурена с бъдещи държавни бюджети.

Проектът предвижда цялостна реставрация, включително подмяна на фугираща смес, укрепване на основата, подмяна на каменни блокове и метални обшивки. Ще бъде обновена и площадката около паметника. Във вътрешността ще се възстанови каменната зидария, ще се монтират климатизирани витрини и ще се подобри вентилацията. Отоплителната система ще бъде премахната, за да се намали кондензът.
Планира се и изграждане на приемен център на паркинга, предстои ремонт и на 890-те стъпала към монумента, както и решаване на проблема с пътя до върха.

 

Бандонеон, китара и оркестър пресъздават тангото на Пиацола

 На 9 септември от 19 ч. сцената на Държавна опера – Стара Загора ще се изпълни с музиката на Астор Пиацола в концерта: „С ПОЧИТ КЪМ ПИАЦОЛА“

На сцената  ще бъдат Стоян Караиванов – бандонеон,  проф. Цветан Недялков – китара, Христо Павлов, диригент, и оркестърът на Държавна опера – Стара Загора.

Стоян Караиванов е първият български бандонеонист, който изпълнява музика на класическата аржентинска система – онзи неповторим звук, без който музиката на Пиацола просто не би била същата. Може да каже, че Стоян Караиванов връща гласа на бандонеона в България. Той е първият български музикант от своето поколение, изпълнил цялото творчество на композитора за бандонеон и оркестър. На сцената в Стара Загора Караиванов ще свири на исторически бандонеон Alfred Arnold „semi nacarado“ от 1935 година – инструмент, чието автентично звучене е особено ценно за музиката на Пиацола.

В програмата са включени творбите „История на тангото“, „Двоен концерт“ и „Четирите сезона на Буенос Айрес“. 

Екип на УМБАЛ „Тракия“ спасиха мъж с рядко заболяване на коремната аорта

 

Екип от четирима съдови хирурзи от Клиниката по съдова и ендоваскуларна хирургия в УМБАЛ „Тракия“ успешно оперираха по безкръвен път много рядко срещана съдова патология с разслояване на стената на абдоминалната аорта под нивото на бъбреците.

Под 2% от всички случаи на аортна дисекация в света са именно такава „инфраренална коремна аорта“. Дисекацията на кръвоносен съд представлява разкъсване във вътрешния слой на артериалната стена. Кръвта навлиза през разкъсването и разделя слоевете на стената, създавайки нов, фалшив канал, който може да блокира нормалния кръвоток или да доведе до раздуване и разкъсване на артерията.

Преди две седмици 76-годишен пациент търси лекарска помощ заради внезапна силна болка в областта на корема, която се разнася към гърба. Прави изследване със съмнение за гастрит в друго лечебно заведение, при което се открива патология на коремната аорта.

След скенер в УМБАЛ „Тракия“ екипът на специалистите по съдова и ендоваскуларна хирургия д-р Павел Атанасов и д-р Светослав Бисеров заедно със специализантите д-р Ресми Исмаил и д-р Тодор Вълков съставят детайлен план за лечение, в който освен дисекацията на инфраренарна коремна аорта се очертава решаването на още няколко съпътстващи сериозни съдови проблеми- аневризми.

Заедно с д-р Атанасов, д-р Бисеров, д-р Исмаил и д-р Вълков в хирургичната зала са операционната медицинска сестра Даниела Динева-Андонова и анестезиологичния екип на д-р Димитър Димитров и м.с. Милена Узунова.

Съдовите хирурзи използват богатия си опит в лечението на сегменти на аортата по ендоваскуларен път. Решават да имплантират два ендографт стента и да емболизират чрез специални нишки „койлове” аневризма на вътрешната хълбочна артерия на пациента.

„Особеното в този случай е самата локализация на проблема – разслояване на коремната аорта под отделянето на реналните артерии. Това е изключително рядко срещана дисекация – беше голяма и на нестандартно място. Екипът ни има богат опит, както в отворената, така и в ендоваскуларната хирургия, владее всички техники. И въпреки че се срещаме за първи път с такава патология, съумяхме да вземем правилните решения и да ги изпълним акуратно“, разказа д-р Павел Атанасов.

„Преди хирургичната интервенция направихме продължително оразмеряване и прецизни изчисления на база резултатите от скенера. Взехме решение да поставим индивидуален ендографт, с който да изолираме и затворим дисекацията при входното отверстие на аортата. Поставихме втори стент-графт, който затвори дисталната част на разстоянието до дисекацията и отвори артерията към единия крак на пациента, която също беше критично стеснена“, допълни д-р Светослав Бисеров.

По време на безкръвната операция съдовите хирурзи изграждат и протекция върху начална аневризма на отслабена стена на коремната аорта.

„При пациента имаше и аневризма на вътрешната хълбочна артерия, където приложихме техника с емболизация (запушване) чрез специални нишки. Нишките се поставят в самия лумен на аневризмата, за да може тя да тромбозира и да бъде изключена от кръвообращението. Покрихме емболизацията с разклонението на втория стент-графт. Така изключихме напълно тази аневризма, която таи риск от руптура в бъдещ момент и също е застрашаващо състояние“, разказа д-р Ресми Исмаил.

„В момента пациентът е приведен от реанимация в нашата Клиника по съдова и ендоваскуларна хирургия, стабилен е, раздвижен, без оплаквания и напълно адекватен, дори сам се разходи да си вземе кафе“, допълни д-р Тодор Вълчев.

Причините за поява на инфраренална дисекация на коремната аорта може да бъде високо кръвно налягане, втвърдяване на артериите, травма или проблеми със съединителната тъкан. Чести симптоми са болка в корема или долната част на гърба, болка в краката или лош кръвен поток към краката. В редки случаи заболяването няма симптоми и се открива при случаен или профилактичен преглед с помощта на компютърна томография, ултразвук или ангиограма“, обясни д-р Павел Атанасов.

„Лечението изисква внимателно наблюдение, минимално инвазивни процедури със стент или традиционна отворена хирургия. Ако вие или някой, когото познавате, изпитва внезапна, силна болка в корема или гърба, потърсете незабавно спешна медицинска помощ“, съветва началникът на Клиниката по съдова и ендоваскуларна хирургия в УМБАЛ „Тракия“ проф. д-р Димитър Петков д.м.

Дориан Грей чете „Наопаки“

 

„Наопаки” от Жорис-Карл Юисманс – романът скандал, библия на декаденството и дендизма, излиза в ново издание на „Персей“. Това е романът, вдъхновил Оскар Уайлд да напише „Портретът на Дориан Грей”, прокарал пътя на Камю, Сартр и контрапоколението от 60-те години на ХХ в., когато „Наопаки“ се превръща в култ и е достатъчно основание човекът, с който имаш първа среща, да го е чел, за да си легнеш с него.

 

За какво се разказва в книгата: Херцог Жан Флоресас Дез Есент е изтънчена издънка на стара аристократична фамилия. Той се оттегля от шумния светски живот в провинциално имение, където се опитва да си изгради перфектен самодостатъчен свят според собствените си естетически вкусове. Отдава се на ексцентрични хобита, създава парфюми с вещината на алхимик, рисува карта на културния свят до пределите на цивилизацията. Умът му непрекъснато препуска из вековете, преценява, премисля, издига пиедестали, само за да събори от тях тези, които самият той е обявил за недосегаеми. Оспорва върховенството на природата, а в името на бляскавия фалш инкрустира корубата на костенурка със скъпоценни камъни...

 

Книгата включва и обстоен предговор от проф. дфн Симеон Хаджикосев за живота и творчеството на автора. Жорис-Карл Юисманс (1848-1907) има сложна съдба. Част от кръга на Зола и Гонкур, той избира отшелничеството, като своя главен герой в „Наопаки”. Посвещава се и на сатанински практики, но по-късно се покайва и се замонашва.

 

Ето и мнението на Красимир Проданов за романа:

„Юисманс написва роман, който предлага отговори на въпроса как трябва да се консумира изкуството. Създавайки съвършения свръхестет, той удря плесница на всички, които крепят живота си върху претенцията, че разбират от изкуство. Първоначално красива като цвете с много листа, с цветове, книгата се превръща в октопод, чиито пипала плъзват ту към времето, в което и Римската империя се е разпадала, ту в лоното на Църквата, за да покаже фалша, който битува и там. А героят на Юисманс е ненадежден, той е всичко лошо, което носи тази епоха, той е парвенюто, човекът със снобските вкусове, с претенциите, изпитващ ужас от простолюдието и от... стомаха си.

Дез Есент се оказва граховото зърно, което убива и в крайна сметка размърдва литературните вкусове и през ХХ век.

 

Любопитно:

Оскар Уайлд не само признава влиянието на „Наопаки” върху „Портретът на Дориан Грей”, но и представя в прочутия си роман как Дориан Грей чете книгата...