„Цветовете на джаза“ представя Ruse Jazz Syndicate

 

Стара Загора се подготвя за поредното магическо издание на фестивала „Цветовете на джаза“ 2026. Под открито небе, сред уникалната атмосфера на Античния форум „Августа Траяна“, жителите и гостите на града ще се потопят в свят на импровизация, виртуозност и много споделена емоция.

Тази година музикалното пътешествие започва с гореща доза джаз-рок, фънк и модерно звучене, донесени право от брега на Дунав от емблематичните Ruse Jazz Syndicate.

Специално за публиката в Стара Загора, на 4 юни /четвъртък/, момчетата от Ruse Jazz Syndicate са подготвили мащабна и изключително динамична програма от 15 пиеси. Музикантите обещават да разчупят границите и да преведат слушателите през различни епохи и настроения.

„Подготвили сме няколко изцяло авторски парчета в стил джаз-рок / фюжън. Освен тях, ще представим наш, изцяло осъвременен прочит на вечни джаз класики, както и авторски аранжименти на парчета от модерни фънк и фюжън формации“, споделя групата за репертоара.

В сърцето на програмата Ruse Jazz Syndicate са заложили и специален акцент - мини-трибют към гениалния Стиви Уондър. Публиката ще има удоволствието да чуе 2-3 от най-обичаните парчета на легендарния изпълнител, но пречупени през характерния, енергичен и иновативен стил на русенската формация.

Очаква ни вечер, в която класиката среща модерния фънк, а авторският джаз-рок ще ни накара да затанцуваме под звездите.

Началото е предвидено от 19.00 часа. Входът е свободен.

Пълната програма и детайли за следващите участници можете да следите на официалния сайт: jazz.starazagora.bg.

Франко Неро е специалният гост на тазгодишната "Златна липа"

 

Кавалерът на Ордена за заслуги към Италианската република и със звезда на Алеята на славата, Франко Неро пристига в Стара Загора като специален гост и носител на Наградата за цялостен принос на МФФ „Златната липа“ 2026. Той носи със себе си духа на „Златната ера“ на киното и ни напомня, че истинското изкуство няма възраст – то е вечно и принадлежи на бъдещето. Кинофестивалът ще се проведе от 3- май до 3 юни в Стара Загора.

Франко Неро не е просто актьор – той е символ. С кариера, обхващаща повече от шест десетилетия и внушителните над 200 роли, той остава една от най-влиятелните и харизматични фигури в историята на европейското и световното кино.

Роден през 1941 г. в Италия, Неро завоюва световна слава през 1966 г. с емблематичната роля в спагети-уестърна на Серджо Корбучи – „Джанго“. Образът на мълчаливия стрелец го превръща в попкултурна икона и му отваря вратите към голямото международно кино. Скоро след това Джон Хюстън му поверява ролята на Авел в библейския епос „Библията“, а участието му в мюзикъла „Камелот“ 1967 му носи номинация за „Златен глобус“. Именно на снимачната площадка на този филм той среща голямата любов на живота си – легендарната Ванеса Редгрейв.

Франко Неро е известен със своята смелост да експериментира, работейки с елита на авторското кино: Луис Бунюел „Тристана“, Райнер Вернер Фасбиндер „Керел“ и Клод Шаброл. През 70-те години той се превръща в лицето на италианския политически трилър, а в Холивуд оставя ярка следа в блокбъстъри като „Умирай трудно 2“ и „Сила 10 от Навароне“.

Дори в новия век Франко Неро не забавя темпото. Куентин Тарантино му отдава почит с емблематична поява в „Джанго без окови“, а последните му участия включват хитове като „Джон Уик 2“ и хоръра „Екзорсистът на папата“ 2023.

Кинофестивалът „Златната липа” - от 30 май до 3 юни

 

50 филма от 18 европейски държави ще види публиката на тазгодишното (13-то) издание на кинофестивала „Златната липа”, което ще се проведе от 30 май до 3 юни, в Стара Загора.

Сред филмовите заглавия изпъкват имената на утвърдени имена като Франсоа Озон с филма му „Чужденецът“(2025) по произведението на Албер Камю, Паоло Сорентино с впечатляващата лента „Помилване“(2025), скандинавската копродукция на Йоаким Триер „Сантиментална стойност“ (2025), както и последните филми на Паоло Дженовезе, Раду Жуде, Фатих Аким, Йоахим Триер и Агнешка Холанд – творци, които превръщат киното в незабравимо преживяване.

Силен акцент и тази година ще има българското кино, което ще представи палитра от игрални, документални и късометражни филми.

„Златната липа“ дава трибуна на документалното и късометражно кино, защото те не са лесни за разпространение и фестивалите са възможност за диалог между създателите им и публиката“, посочи директорът на фестивала Магдалена Ралчева.

Едно от силните заглавия в документалното кино на „Златната липа“ 2026 е филмът на Деян Барарев „Жестокият път“, който тръгна по кината на 18 април. Лентата спира дъха с разказа си за неудобните истини и за премълчаните факти за подвига и трагедията на българските алпинисти, тръгнали да покоряват Еверест през 1984 по смъртоносния Западен гребен.

Сред игралните филми е новият филм на Ивайло Пенчев „Рожден ден“ (2025), в който снима последната си роля обичания актьор Васил Банов, носител на наградата „Златната липа“. Преди него Васил Банов направи знакова роля и в последния филм на  Магдалена Ралчева „Сватба“(2024)по Николай Хайтов. Филмът „Рожден ден“ ще се състезава в конкурсната програма на фестивала заедно с още едно българско заглавие – „Жени извън употреба“ (2025) на режисьора Атанас Коцев.

Самата конкурсна програма ще обедини 9 филма. Селекцията им ще бъде истински ребус за журито, което ще трябва да реши кой от тях заслужава наградите за най-добра мъжка роля, най-добра женска роля, най-добър режисьор и за най-добър филм. Един от деветте филма в конкурсната програма ще получи Наградата на публиката, която ще има възможност да гласува с талони. Сред деветте претенденти за статуетка „Златна липа“този път ще има и много силен датски филм, тъй като датското кино се завръща в „Златната липа“, след отсъствие през миналата година.

Конкурсните филми ще бъдат оценявани от петчленно жури, чийто председател тази година ще бъде Антония Ковачева – директор на Българска национална филмотека, утвърден кинокритик и филмов анализатор, носител на престижната награда „Златен век“ за големия си принос в българската култура. Останалите четирима членове на журито са утвърдени кинотворци от Турция, Италия, Грузия и Испания.

„Златната липа“ 2026 отново ще има своя специален звезден гост. Той е обичано лице, актьор от световната киносцена, чиито сини очи владеят големия екран вече няколко десетилетия. Той щепристигне в Стара Загора от слънчева Италия, за да получи „на живо“ статуетката си за цялостен принос в киното и да посади свое дръвче в Алеята на липите. А името му ще бъде обявено съвсем скоро от организаторите.

Прожекците отново са безплатни в залите на Държавна опера Стара Загора, където ще бъде официалното откриване на 30 май, в Регионална библиотека „Захарий Княжески“ и в Културен център „Стара Загора“.

Следете за програмата на https://thegoldenlinden.com/ 

 

ВиК-Стара Загора засича потреблението на клиентите си вече през месец

 

„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – Стара Загора информира своите клиенти, че от 1 май 2026 г. отчитането на индивидуалните водомери на потребителите за питейно-битови нужди за физически лица и фирми ще се извършва през месец. Измерването на водомерите на сградно водопроводно отклонение ще се извършва ежемесечно. Графикът ще се публикува на сайта на дружеството.

Това няма да се отнася за потребителите, които имат водомери с дистанционно отчитане. От Центъра за работа с клиенти на дружеството уточниха, че едната фактура ще бъде отчитана на базата на средното потребление от даден клиент, а на втория месец ще се прави изравнителна сметка, според отчетените от инкасаторите данни.

„Палтото и чантата“ разказва щура история за любовта

 

„Палтото и чантата“ от Марка Микова (изд. Изида, превод Красимир Проданов) e нежна, поетична и леко щура история за любовта и способността да се намери щастие дори в трудни моменти.

Палто и чанта се запознават в автобуса. Много скоро между тях прехвърчат искри. Но преди да се съберат, всеки от тях преживява невероятни приключения…

Книгата е спечелила престижната чешка награда „Магнезия Литера“ за най-добра детска книга и е включена в каталога The White Ravens със забележителни заглавия, заслужаващи световно внимание.

Марка Микова (този път в чудесно съзвучие с илюстраторката Галина Миклинова) демонстрира за пореден път, че е майстор в своето изкуство, автор, способен да създаде многопластова история, в която няма недостиг на забавление или фантазия, внимание към детайла, както и фини емоции. Палтото и чантата заедно оформят различен вид любовна история, разположена в света на вещите и животните.

Авторката

Родена през 1959 г., Марка Микова е отдадена на литературата, театъра и музиката. Учила е режисура в катедра „Куклено изкуство“ във Факултета по драматургия на Академията за сценични изкуства в Прага. Работила е в редица театри в Чехия и чужбина. През 70-те и 80-те години на миналия век тя участва в няколко филма, а през 1981 г. започва да свири в изцяло женска пънк група, наречена „Зъби Нокти“ (Zuby nehty), с която записва пет албума. Авторка е десетина книги за деца. Номинирана е два пъти за престижната чешка литературна награда „Магнезия Литера“, като втория път я печели. Получава и наградата „Златна лента“ за най-добра детска литература. Живее и работи в Прага. Майка е на четири деца.

Илюстраторката

Родена през 1970 г., Галина Миклинова е една от най-изявените чешки илюстраторки. Тя е и режисьор на анимационни филми. Завършила е Академията за сценични изкуства в Прага. Учила е и в Университета Хъмбърсайд във Великобритания. Носителка е на много награди като автор на анимационни филми и илюстратор на книги. Сред популярните й книги са „Чифтоядците“ и „Н2О“. 

За преводача

Красимир Проданов (1974) е роден в Бургас. Магистър по журналистика, дълго време работи във водещи радиостанции. Главен редактор е на различни списания. Любовта към Чехия и чешкия език пък му отваря вратичка и към професията на преводача. Превел е едни от най-значимите съвременни чешки литературни творби – като „Чифтоядците” на Павел Шрут и Галина Миклинова, „Транспорт отвъд вечността” от Франтишек Тихи, „Клубът на странните деца” от Петра Соукупова и много други. Красимир е съставител и на сборника „Торба приказки”, а атмосферата на своите два любими града – Бургас и Прага, описва по страниците на своята книга „Истории със силата на прегръдка”.

Оперетата "Прилепът" отново на старозагорска сцена на 8 и 9 май

На 8 и 9 май сцената на Държавна опера-Стара Загора ще се превърне в бляскав виенски салон, където маските крият повече, отколкото разкриват, а шампанското задава ритъма на нощта. В две поредни вечери почитателите на оперетата ще се потопят в магията на „най-класическата от класическите“ – „Прилепът“ от Йохан Щраус-син, произведение, което и днес остава мерило за съвършенство в жанра. Повече от век и половина след своята премиера, тази музикална феерия продължава да съблазнява публиката със своята елегантност, финес и безпогрешно чувство за стил. Създадена от „краля на валса“, оперетата носи онзи рядък баланс между музика и театър, в който всяка мелодия разказва, всеки жест намигва, а всяка сцена пулсира с живот. Не случайно диригентът Феликс фон Вайнгартнер я нарича „самата оперета“. Новата постановка на Старозагорската опера залага на класическата естетика и изискан сценичен стил, които разкриват богатството и духа на оригинала. Режисьор е Георги Динев, а зад пулта застава диригентът Владимир Бошнаков. Визуалният облик е поверен на сценографа Иван Токаджиев, а хореографията – на Боряна Сечанова, репетитори Петя Вънева и Юлияна Коева. „Ще видите шедьовъра на оперетата „Прилепът“ така, както е създадена – в една изключително красива и стилна като визия постановка, гордост за всеки театър“, споделя режисьорът Георги Динев.

Премиера на балета „Корсар“ на 29 и 30 април

Едно от най-привлекателните заглавия в класическия репертоар – балетът „Корсар“, за първи път ще оживее на сцената на Старозагорската опера в нейната вековна история. Премиерните спектакли, посветени на Международния ден на танца, ще се състоят на 29 и 30 април от 19 часа. Новата постановка на балета „Корсар“ по музиката на Адолф Адам и Лео Делиб е дело на международно признатия балетен артист и хореограф Аршак Галумян, който предлага съвременен прочит на класическия шедьовър. Неговата интерпретация съчетава уважение към традицията с нова сценична визия, като съхранява виртуозните елементи и емблематичните вариации, които превръщат „Корсар“ в едно от най-предпочитаните заглавия както на балетни гала вечери, така и в балетните конкурси по света. Сюжетът, вдъхновен от поемата на Джордж Гордън Байрон, отвежда зрителя в свят на пирати, отвличания, любов и бягства. Тази „екзотика“ от ориенталска атмосфера, морски приключения и драматични обрати прави балета много по-жив и динамичен в сравнение с други класически заглавия. Постановката на балета „Корсар“ е с участието на цялата многонационална балетна трупа на Държавна опера-Стара Загора под ръководството на примабалерината Силвия Томова, която стои зад утвърждаването на високия художествен стандарт на състава.

„Оскар и аз“ донесе за трети път наградата на Мария Пар за най-добра детска книга

В превод на български излезе една от най-хубавите детски книги, написани през последните години - „Оскар и аз“, забавна и мъдра, с прекрасни цветни илюстрации, които са неразривна част от текста, подобно на „Пипи Дългото чорапче“. Сравнението не е случайно, защото авторката, Мария Пар, бе наречена от световната критика "новата Астрид Линдгрен" още при излизането на първия й роман за деца - "Вафлено сърце". Той я превърна в най-горещото име в детската литература и й спечели много почитатели, включително и в България, като в някои училища романът й е включен в списъците за лятно четене. Неговото продължение – "Вратарката и морето", пък спечели най-голямата награда за детска литература у нас - "Бисерче вълшебно", за която гласуват самите деца. Определено може да се каже, че новата й книга, "Оскар и аз", е най-добрата творба досега на Мария Пар. Тя й донесе отново наградата за най-добра детска книга в Норвегия, като я превърна в единствения автор, печелил три пъти тази награда. В колекцията й са и големи литературни призове от Германия и Франция. "Оскар и аз" е смешен и поучителен роман за здравата връзка между брат и сестра, за спречкванията, конфликтите и сръдните, но и за обичта между тях. Малкият Оскар е вечно разсеян и прави бели. По-голямата му сестра Ида, през чийто поглед тече повествованието, е разсъдлива и готова да му помогне, макар на моменти да й втръсва да се грижи за него. Както в „Пипи Дългото чорапче“, така и в „Оскар и аз“ красивите цветни илюстрации (на Осхил Иргенс) стават неразривна част от текста. Оскар и Ида учат читателите, че децата имат страхове, но и потенциал да се справят с тях, че емоциите – и положителни, и отрицателни – са силни, но проблемите се решават със споделяне и сплотеност в семейството, че възрастните също са уязвими, но децата заслужават доверие. Мария Пар не бяга от естествените теми в живота, дори и да са трудни. Тя ни показва как децата и техните родители са еднакво неуверени пред ситуации, свързани с боледуване, затруднения в училище или в живота, загубата на близък… На моменти смешен до сълзи, в други пораждащ тъга и размисъл, романът вдъхва усещане за уют и безопасност, очарова едновременно и децата, и родителите. С този си роман Мария Пар категорично доказва, че създава книги, които се превръщат в събития и й печелят любовта на милиони читатели по света от всички възрасти. Защото тя разказва истории, в които децата се оказват по-мъдри от възрастните. В света на Мария Пар децата са много различни – няма мобилни телефони, липсват електронни устройства. Снегът, природата, небето – и разговорите, това е техният свят. Изданието е на „Изида“, а преводът на Росица Цветанова. буктрейлъра на книгата: https://youtu.be/TM3FxwseAYI

Старозагорският кмет вече ще си върши работата и ще му вдигат заплатата

Ясни са резултатите и разпределението на мандатите в Старозагорски избирателен район. Половината от новите депутати са стари познайници, но има и нови. А голямата новина е, че кметът Живко Тодоров се оттегля от Изпълнителната комисия на ГЕРБ. Според негова публикация във фейсбук, той така поемал отговорността за резултатите от вота, и щял... да се съсредоточи върху работата си като кмет! Интересно, излиза че досега не се е бил съсредоточен достатъчно? Ама нали си има шестима заместници, работата все пак вървяла някакси. А сега, не може да си представите, как ще потръгне. То е видно и с просто око – цялата Стара Загора е опакована, все едно Кристо Явашев е бил в града. Големите обекти, да не гледаме изпълнението, никога пък не се завършват в срок. Справка театъра, градинките, преди това Аязмото и т.н. Сега обаче работата ще потръгне... Затова идната седмица, местният парламент ще разгледа предложението за вдигането на кметската заплата. Вече сериозно ще работи човекът...За това пише старейшината от ППДБ Теньо Арабаджиев. И се обосновава – старозагорският градоначалник взимал около 1930 евро, а колегите му от Казанлък и Чирпан – съответно 3580 и 2100 евро. Безобразие! Ами и в Николаево и Опан ще ни се смеят! Освен това, шефове на общински предприятия взимали заплата, някои от тях, в пъти повече. Абсурд, това категорично трябва да се поправи! Според запознати, директорът на бившата Окръжна болница вземал, преди да влезем в клуба на Еврото – 13 000 лева, а колегата му от Чирпан – повече. Нерде Ямбол, нерде Станбул! Ако е вярно, и тези заплати трябва да се оправят, че чирпанлии ще ни се смеят, също. Освен това, кметската заплата е „скачена” с възнагражденията на неговите заместници, гл. архитект и други топ специалисти. Те също няма да останат некомпенсирани. Иначе щели да избягат в частния сектор и кметът пак ще трябва да разчита на пенсионерите-ветерани, които не са никак малко... А кметът има защо да напуща изпълкома. ГЕРБ стана втора политическа сила и в областта. Първият Красимир Вълчев влиза от 27 МИР, а обичайният втори в листата от няколко поредни вота Маноил Манев отпада, защото третата Илияна Жекова го изпреварва по преференции. Един тамплиер по-малко в парламента... При победителите от Прогресивна България водачът – Александър Пулев също обяви, че ще влезе, като избран от старозагорци. След него влизат Крум Неделчев, Елена Нонева, Вяра Петрова, Мариям Сакъз и Красимир Папазов. Запознати казват обаче, че ще влезе и следващият от листата, защото Пулев ще стане пак министър. А той вече е бил и земестник-министър и министър в служебните кабинети на Радев. В листата личи и представител на една бележита аптечна верига, известна с „атрактивните” си цени. Как ще помага за борене на олигархията, засега, не е ясно. В ДПС няма изненади. Първите двама водачи – кметовете Иса Бесоолу и Николай Тонев се отказаха и влиза третият – Шендоан Халит. Местата от региона в 52-то Народно събрание попълват двама други стари познайници – Радослав Рибарски от ППДБ и Искра Михайлова от Възраждане.

Празник беройски - история и приказки за утеха

Стара Загора отбелязва 40 години от Шампионската титла на „Берое“ с демонстративен мач на ветераните и легенди на българския футбол на 26 април. Преди време бе представена програмата и концепцията за отбелязването на 40-ата годишнина от спечелването на Шампионската титла на България от „Берое“ и... 110 години от създаването на старозагорския клуб. Първата част, годишнината от купата е ясна, а второто е необяснимото упорство да се налагат иновации в местната история. За рождена дата на клуба се приема 6 май 1916-та, когато се създава „футболна чета” към тогавашното старозагорско туристическо дружество „Верея”. Няма нищо общо с „Берое”, създаден (виж Уикипедия) през март 1959 година. Но беройци имат необходимост от празници, поне някакъв повод за радост, защото във вторият дял на първенството им трябват поне три победи и няколко равенства, за да не изпаднат от елитната дивизия. Настоящият треньор Урибе трогателно призова, ако някой познава голмайстор, да му даде телефона да му се обади. В интернационалния Берое Хуниорс, няма кой да вкарва голове. Отделно „великият” собственик Бенато няма лоби във федерацията и съдиите допълнително ни „режат”. Не може и да уреди мачове. Да не говорим, че на момента продава всеки, който демонстрира голмайсторски качества. Затова и вярната някога многобройна беройска публика се стопи като лански сняг. Ако тима остане в групата, ще е цяло чудо!!! А ако беройци отпаднат, Бенато като нищо ще изчезне. Отсега кметът се тюхка, че след време няма да могат да се съберат ветерани за подобни мачове, защото всички ще са се пръснали по света. В мъжкият тим българи почти няма, а децата и юношите ги издържа общината. Тогава защо поне не си измислят един празник и да добавят към истинската славна история и малко сладки приказки? А нима в града няма големи фирми, някоя от тях да поеме клуба? Няма! Това не е държавната ТЕЦ, дето ще дава пари по височайше благоволение. Тъжен ще бъде настоящият празник. След него може да станем като Бургас, някога голям футболен град, с два отбора в елита. В момента той е извън футолната карта, а клубовете на Бургас изграят в долните дивизии. Там, апропо, също управлява един дългогодишен и много успешен кмет. Също като нашия, който казват че много милеел за беройци, а и въобще за спорта...

Старозагорската управа най-сетне разбра, че спирките са нефункционални

Община Стара Загора представи първия изграден нов модерен заслон на спирка от градския транспорт. След години градската управа разбрала, че сегашните спирки не пазят ни от дъжд, ни от слънце. Затова новите били проектирани така - да отговарят на съвременните изисквания за комфорт, безопасност и функционалност, като същевременно допринасят за по-естетичния облик на градската среда. Заслоните са с „П“-образна стоманена конструкция, с плосък покрив с вътрешно отводняване и страници от закалено стъкло, които осигуряват по-добра защита от атмосферните условия. Оборудвани са с пейки, LED осветление, светещи рекламни пана и възможност за зареждане на мобилни устройства. Предвидено е и видеонаблюдение с цел повишаване на сигурността и превенция на вандалски прояви. Щели поетапно да подменят 120 спирки, като цената на една от тях била 9764 евро. Парите са от местния бюджет. Всичко това е хубаво, както се казва – по-добре късно, отколкото никога... Обаче е редно тук да се зададе въпроса, защо толкова късно, управата разбра, че сегашните спирки създават неудобство на гражданите? А вероятно това се дължи на тежката административна машина, която трудно се задейства. Общинските служители са над 1300, от които 177 пенсионери, предимно бивши военни и полицаи. Явно комуникацията е доста трудна между тях. Затова пък кметския екип бе явно подмладен, и също увеличен – шест заместника, плюс кмета! По един за всеки ден от седмицата. Ако някой си направи труда да провери бройката на общинарите в последните години, ще види, че те значително са се увеличили. В същото време населението на Стара Загора намалява. Това ли се нарича – намаляне на административната тежест за гражданите и бизнеса?

Вторият празник на свинските уши ще бъде два дни, край Бедечка

Вторият празник на свинските уши ще се проведе на 25 и 26 април, на входа на парк „Бедечка“, в Стара Загора. Първото издание, посветено на този популярен сред старозагорци и цяла Южна България кулинарен деликатес, бе в началото на миналата година, който според организаторите е бил посетен от 10 000 души. Тогава събитието се проведе на Станционната градина, като участниците в него са изяли тон и половина от прочутите „старозагорски калмари“. Празникът на ушичките вече става двудневен. Вторият празник е преместен на нова дестинация, заради по-голямата площ и за да се отговори на очаквания по-голям интерес към кулинарното събитие. Организатор отново е НЧ „Климент Охридски-1858“, с подкрепата на Община Стара Загора. Сред зелените поляни и шарените сенки на парка, се подготвя много по-голям купон, като прясно приготвените кулинарни изкушения ще бъдат гарнирани с подходящи питиета, а ще има и сцена, шоу-програма и гарантирано веселие за всички.

За честните избори...

Най-важното било, така казват, изборите да са честни. Това може да се тълкува по различни начини. Например, щом толкова се говори за честност, значи има и хора, които искат да ги опорочат! Но кои са те? Не знам защо, но за нечестните злосторници, обикновено се посочват редовите граждани. Например, а си написал нещо за изборите в социалните мрежи, и току виж, си докладван и блокиран. Може въобще да не споменаваш конкретна партия, но администаторите веднага смятат мнението ти за неморално влияние на вота! А пък ако си споменал конкретно име, може и да ти затрият профила. Виж социолозите, политолозите и другите лози, дето ката ден, още преди старта на кампанията дори, говорят ли говорят – кой има шанс да влезе в бъдешия парламент, кой не, на кого програмата му е важна за бъдещето ни, и кой иска да ни затрие, например „да хвърли нашето мило Отечество, под миризливия ботуш на казака” – както и писал класикът... Тези поне по време на кампанията трябваше да им забранят да говорят, защото няма как да не влияят, още повече, че имат достъп до всички големи средства за масово осведомяване. По телевизията пък, водещите делят гостите си на правоверни и неправоворни. А не ти харесва политикът, дето си го поканил, и то почват усмивчици, зверения, прекъсвания и т.н. Примерът с пухкавата Лора всеки го знае! Ами като не ти харесва този политик не го кани! Журналистите масово се прехласват по полицейските акции срещу купения вот. Ама толкова акции били, толкова списъци и пари хванали, ама хора хванали ли са? Не се знае. Хората не се споменават, нито партиите дето купуват или от чието име купуват. Защото всеки е невинен до доказване на противното ли? Не, не е така! Просто няма виновни за такова престъпление, защото никой не е чувал за такава присъда? И ако е имало такава, то тя дали е влязла в сила? И защо такива професионалисти, дето толкова се напъват честно и бързо да ни информират за всичко, не се сетят да припомнят – толкова и толкова са задържани на миналите избори, толкова от тях са осъдени, на такъв и такъв срок, а останалите са невинни? Като се замисли човек, излиза, че полицията си пише актив преди всеки вот, а дали и не притиска само неправилните купувачи? Правителството дето пък има за цел главно да проведе спокойни и честни избори, защото е служебно и това е главното му предназначение, се занимава с това, дето не му е работата. Юрнаха се да подписват 10-годишно споразумение с Украйна. Иначе решиха да се борят активно с хибридните атаки, които можело да повлияят на избирателите. Това го измисли една Надежда, която остана в историята с напътствията си, че журналистите трябва хубавичко да се „нахранят”. Ами явно вече ги нахраниха, поне тези от по-важните медии. Мисълта й е естествено продължение на съвета на д-р Гьобелс, че медиите трябва да са клавиатурата, на която свири правителството... От цялата работа излиза, че българите са идиоти, които не могат да мислят с главите си, и трябва някой да им каже – кое е право и кое не! Ами за какви избори тогава говорим и за каква четност?

Рекордни продажби на аукцион на картини на големите български майстори

Рекордни суми за картини на български художници бяха дадени на проведени на търг в столицата, в края на март. Картината на Иван Милев „Пазачът“ беше продадена на пролетния аукцион на Artmark за 85 000 евро, като стана втората най-скъпа продажба на наддаването. Произведението е от колекцията на близки роднини на казанлъшкия художник, а творби на Милев се появяват изключително рядко на аукциони. Наддаването е започнало от 4000 евро, но поради изключително големия интерес на колекционерите е стигнало до финалната сума. Така „Пазачът” става най-скъпата досега картина на Иван Милев, по информация от в. "Сега". Най-скъпо продадена на аукциона е картината на Златю Бояджиев „Две сватби”, която е стигнала цената от 280 000 евро при начална оценка между 20 000 и 35 000 евро. Наддаването за нея е продължило 15 минути. „Две сватби” принадлежи към прочутия втори цикъл голямоформатни композиции на Златю Бояджиев (1903 - 1976). Негова творба държеше и предишния рекорд за най-скъпо продадена картина от български художник. През ноември 2025 г. картината му „Пейзаж” бе изтъргуван за 81 000 евро от аукционна къща „Аполон и Меркурий”. Предишната най-висока цена бе платена за вариант на „Ръченица” от Иван Мърквичка, продадена преди 10 години от същата аукционна къща за 75 000 евро. „Две сватби” сериозно задмина тези постижения.На пролетния аукцион се предлагаха творби и на други майстори на четката като Жорж Папазов, Жул Паскин, Светлин Русев, Атанас Яранов, Дечко Узунов, Владимир Димитров-Майстора, Васил Бараков, Любен Зидаров, Енчо Пиронков и Димитър Лалев

На изборите в Старозагорско (почти) нищо ново

 

Централният парк се ремонтира бавно, но няма да попречи за партийното строителство

На предстоящия извънреден парламентарен вот в Старозагорско не се очаква нищо ново...Почти! Добре познати водачи на големите партии пак са водещи в листите, каква промяна да се очаква от тях?

В ГЕРБ първите трима, които са с най-голям шанс да бъдат избрани отново са досегашните Красимир Вълчев, Маноил Манев и Илияна Жекова. Старозагорският кмет вече няма да води листата, и без друго и на предния вот бе ясно, че е първи да дърпа гласове. Сега нямало така да подлъгва избирателите, но заедно с колегата си, с бургазкия Димитър, щели да поемат по висшата воля партийното строителство. Че то малко ли строителство направи в града, даже градинките ремонтира, ами има доказани качества човекът. Трудно ще им е, каза лидерът им, но трябва и с тази работа да се нагърбят. Повечето обаче не жалят заралийският кмет, той си има достатъчно заместници, за всеки един работен ден, че и отгоре. Има кой да го замести, когато е партийно-извънредно ангажиран...

Виж ДПС-то залага на кметовете. Първи в листата са Иса Бесоолу от Павел баня и гълъбовският Николай. Те, разбира се, ще се откажат. Следват Шендоан Халит, който влезе в последния парламент точно по този начин, и евентуално Метин Качан. Кметската активност тук е много важна и доказано дърпа гласове, даже и там дето няма голямо етническо малцинство.

ПП-ДБ води пак Радослав Рибарски, дето и досега си е депутат. Други я влязат, я не, но пък до пето-шесто място няма изненада, всички са многократни участници в листата.

БСП този път изненада, наистина се ли се обновява, що ли? Водач е Иван Кръстев, но не е този, за който повечето се сещат. Бил приятел на новия червен лидер Крум?! Следва Киселова, кисело-веселата бивша шефка на НС. Няма ги обичайните заподозрени – ни Гьоков, ни Стойнев...

Възраждане също не изненадва – водят Искра Михайлова и Даниел Проданов.

Сега Прогресивна България – тези са новата надежда, ама и там има познати. Водачът Александър Пулев заралии не го знаят, но третата, Елена Нонева е не само трета, но и мандатоносителка. Тази винаги ще е на файда, поне заради субсидията и очакваните добри резултати. А дали ще се сбъднат?

ИТН и Величие, че и други също залагат на добре познати имена. Общо взето, нищо интересно и ново. Кампанията пък също не се очертава като сблъсък на идеи, поне не конкретни. Празни приказки от рода на борба с олигархията, без да се назовава, с корупцията, пак без имена и още – за европейското ни бъдеще и други подобни красиви слова. Това е, друго няма!

Картини на Златьо Бояджиев и Иван Милев предлагат на аукцион

 

Картината на Иван Милев „Пазачът“ ще бъде продадена на пролетния аукцион на Artmark, който ще се проведе на 26 март в хотел „Хаят Реджънси“, в столицата. Прогнозната цена на организаторите е от 4000 до 6000 евро. Творбата на Милев, която рядко се появява на аукцион, показва характерния за автора сецесионен стил с наситен цвят, богат детайл и сценична композиция. Картината е от семейната колекция на Славка Флорева.

На аукциона ще бъдат представени произведения и на други големи български майстори на изобразителното изкуство. Сред тях са Жул Паскин  („Три млади момичета" прогнозна цена от 20 - 35 000 евро), Жорж Папазов „Форми, отлитащи от земята“ – прогнозна цена 15 000 – 25 000).

Най-атрактивната, според организаторите, е картината „Две сватби“ на Златьо Бояджиев, с прогнозна цена между 20 000 и 35 000 евро, която излиза на пазара за първи път от 50 години, през които е била в частна колекция.

Тайни край Аязмото и околностите

 

Най-големият и хубав парк край Стара Загора си остава Аязмото! Вече 130 години той е „Зелената корона” на града, но за разлика от времето на легендарния митрополит Методий, паркът става все по-малък и неугледен, въпреки че би трябвало да е точно обратното.

Юбилеят на Аязмото мина почти незабелязано, то и от местната власт не иска много да шуми около него. Не че Общината не иска да се хвали, напротив...  И има защо да мълчат!

От родовата фондация „Митрополит Методий Кусев” изпратиха следната информация: От 2017 година, досега паркът неочаквано се е свил. От общо 3200 декара през 17-та, сега парковата площ, по документи е 2780 декара, а 420 декара вече не са част от Аязмото. Къде са се дянали тези площи, които са по-големи от двата градски парка в центъра на града? Някой, с неоценимата помощ на общинската власт е захапал апетитна хапка, по същия начин, както се действа и в парк „Бедечка”, който, според някои наивни представители на т. нар. гражданско общество, бил спасен като зелена площ. Друг път, едни „естети” продължават настъплението в района край реката! На Аязмото са други, но пак не са случайни хора! И това не са жителите на ромския квартал.

Общинарите се сетиха и че паркът има нужда не само от бордюри, камери и беседки, но че главното му богатство са растителните видове. Сега, съвместно с Лесотехническия университет, предстои обследване. Така щяло да се разбере колко са зобалелите дървета, какви видове са най-подходящи при сегашните климатични условия и т.н. Въпросът е, защо това не бе направено при реализацията на проекта за реконструкцията на Аязмото, което около две години бе недостъпно за заралии?

Да не говорим, че средствата за тази реконструкция са по-малко от тези за настоящото обновяване на двете градски градинки - централната и на Алана, които са стотина декара общо! Апропо, споменатите две градски градини трябваше вече да са готови, защото през юни кметът каза, че ремонтът им ще продължи, най-много половин година. Просрочка нямало да има този път. Сега казва, през лятото ще е финалът, точно пет-шест месеца от началото, според него. Математици, сър!

Моментът за предаване на част от зоопарка (също ремонтиран наскоро), който бе даден на една организация, която твърди че възражда... прабългарски практики, няма да коментираме. Обаче не може да пропуснем Музея на Аязмото и на старозагорските митрополити. Вече осем години старият ресторант в парка стои ограден с тараби. Музей така и не подхванаха да строят, въпреки че показаха с гордост идеен проект на арх. Влахов, навремето. Друг е въпросът, какво ще сложат в този музей? За дядо Методий е ясно, има много за разказване. Макар че, той също е бил под запрещение от Синода, точно заради усилията му да създаде сегашното Аязмо, на голия някога Ахмак баир. Какво обаче ще изложат за дядо Галактион, който в момента си е жив и в кондиция, отстранен и прогонен от епархията? Не че няма какво да се разкаже за него, но всичко за разказване ли е? Сегашният митрополит Киприан пък, от умиления или от глупост го пишат Негово Преосвещенство д-р Киприан! Защото бил защитил докторат. Той и в операта дирижира, защо да не го пишат и д-р диригент? Хубаво би било, митрополитът да уреди да се ремонтира двора на катедралния храм, поне, но явно има други приоритети.

Другият обект край Аязмото е емблематичният клуб „Берое”, който уж всички обичат. Сега кметът каза, че е загрижен, че бизнесът не иска да поеме издръжката и... че положението е тежко! Така е, но това не е от вчера. Старозагорският бизнес е ясен, навремето опита, видя че няма далавера и беройският им патриотизъм се изпари. „ТЕЦ Марица изток 2” спаси положението закратко, с Божията и Бойковата благословия, а после? После дойде от нищото г-н Бенато! Клубът се превърна в място за кратко пребиваване на десетки неизвестни чуждестранни футболисти, кой за по-дълго, кой за по-кратко. Треньорите също се завъртяха в споменатата въртележка и сега се случи това, което нямаше как да не се случи. Берое е с 16 официални мача без победа и твърдо се е запътил към втора дивизия. Детско-юношеската школа пък отдавна се издържа от Общината. Къде ти, г-н Бенато да дава пари за такива глупости! Сега кметът казва, че никога не се месил в работата на клуба. Защо тогава налива пари в един частен клуб, чието ръководство явно е непригодно да стопанисва клуб с такава история?

Ето ви няколко теми около емблематичното Аязмо, които ще си останат забулени от обичайната общинска тайна. А може и да не са съвсем тайна, просто управляващите, може да нямат идеи и очакват да стане някакво чудо? Или пък толкова си могат, но си се харесват и са си самодостатъчни? Кой да ти каже?

Основното свойство на водата

 

Имаше такъв филм – „Формата на водата”... Някои ще кажат, водата няма форма, други че има. И двeте твърдения са верни. Течността няма форма, но ако е в твърдо агрегатно състояние, много ясно, водата става лед и от нея може да се направят много и най-различни форми. Същото важи и за останалите свойства на водата, но основното е, че тя винаги „върви” нагоре. От изворите към водоемите, от тях към потребителите, от моретата и океаните към атмосферата, за да се върне обратно с дъжда, т.е. понякога, движението е надолу. Що се отнася до цената й обаче, тя винаги е нагоре!

Последно, от март цената на кубик вода в Старозагорско е  2,7312 евро, или 5,34 лева. Решението за това бе взето от КЕВР през декември, а както обикновено за да се стигне до предложението на съответното ВиК дружество, обикновения гражданин трябва да е поне бивш служител на детективска агенция или разузнавателна служба! Защото ценообразуването във водния сектор винаги си е оставало тайна за непосветените.

Преди около три години в повечето общини в Старозагорско бяха реализирани, тъй наречените, „Водни цикли”, по  ОП „Околна среда”. Те бяха финансирани с евросредства, но пък имаше и съфинансиране, като водните дружества задлъжняха доста. Крайната цел бе обновяване на инфраструктурата, с което да се намалят загубите на вода, на необходимостта от текущи ремонти, и в крайна сметка, да се подобри на икономическата ефективност на водните дружества. Всички тези добри пожелания, дали се сбъднаха? Никой не пита, какъв е постигнатият ефект от тези прекрасни намерения, а сега отново мотивът за поскъпването на водата е, че ще се инвестира в инфраструктурата...

За за 5 години в областта цената на водата се е увеличила със 78%  - от 3,008 лева за кубик, до днешните 5,34 лева!!! . И тове в тази част на България, която не е сравнима с територии, като да речем - Мачу Пикчу или в Сахара.

Местното ВиК трябва да отговори на следните въпроси: След приключването на „Водните цикли” – с колко са намалели загубите на вода от мрежата, с колко са намалели разходите за текущи ремонти? И още едно – с колко са намалели разходите за енергия? Защото, както казват специалисти от бранша, с обновявянето на водопроводната мрежа - рязко намаляват и водните съпротивления по нея, а оттук и разходите. Това са: линейни съпротивления, които зависят от дължината на тръбите и тяхната вътрешна гладкост; местни съпротивления - в различните колена, кранове, шибъри и т.н. Новите такива имат безспорно по-нисък коефициент на съпротивление. Казано по друг начин, рязко би трябвало да намалее енергията, необходима за придвижване на водата от източниците до крайните потребители!

Съвсем отделно на горките потребители трябва да се обясни, защо се начисляват изравнителни количества вода, според разминаванията на централните и персоналните водомери в многофамилните жилища, т.е. в блоковете. Как, като няма установен теч, се появява тази разлика, оправдана с безумна наредба, която въвежда подобно допълнително плащане? Чак тогава ВиК-тата могат да обосновават нови причини за поскъпването на водата. 

За първи път у нас оперираха аневризма на коремна аорта с CO2 в УМБАЛ „Тракия“

 

Оперираха аневризма на коремна аорта с CO2 за първи път в България при пациент с тежка алергия към йодeн контраст

Съдови хирурзи от УМБАЛ „Тракия“ извършиха успешно лечение на полианевризми на коремната аорта с помощта на автоматичния инжектор на контрастни вещества на периферно-съдово ниво Angiodroid.Вместо високомолекулярен йоден контраст, апаратът инжектира в кръвта въглероден диоксид, който също е рентгено контрастен и след 4-5 минути пациента го издишва. Напълно безопасен е и не се налага след операцията кръвта да се пречиства с диализатор от креатинин.

Благодарение на апаратурата и опита на лекарския екип 70-годишна пациентка от Стара Загора е оперирана и спасена, след рисков опит операцията да бъде извършена с йоден контраст в друго лечебно заведение, довел до тежка алергична реакция. Това разказаха съдовите хирурзи д-р Павел Атанасов и д-р Светослав Бисеров от УМБАЛ "Тракия", извършили операцията.

Причината да се използва въглероден диоксид е, че някои пациенти имат тежка алергична непоносимост към йодното контрастно вещество, какъвто е и конкретният случай. То е противопоказно и при пациенти с хронична бъбречна недостатъчност, често срещана при диабетно болни. В тези случаи на помощ идва автоматичният инжектор Angiodroid, който въвежда CO2 вместо стандартния йоден контраст. Използваният въглероден диоксид е напълно безопасен и в рамките на няколко минути се издишва от пациента, обясни д-р Бисеров.

Дигитално-субтракционнатаангиография с въглероден диоксид (CO2-DSA) е все по-често използвана техника при ендоваскуларна аортна репарация (EVAR) и фенестрирана (разклонена) EVAR (F/B-EVAR). Тя се използва за предотвратяване на постоперативно влошаване на бъбречната функция (PO-RFW) и при пациенти с алергии към контрасти материи, посочва д-р Павел Атанасов.

„Пациентката постъпи в Клиниката по съдова хирургия на УМБАЛ „Тракия“ симптоматична – с болки в покой, при движение в областта на слабините и на пъпа. Такива болки са предвестник на настъпването на руптура – разкъсване на стената на аортата, при което в 80% от случаите изходът е летален“, допълни той.

Лекарите установяват множество разширения по абдоминалната аорта, подобни на торбички, които тръгват от отделянето на бъбречните артерии и продължават по хълбочните артерии на двата крака, където аневризмите са достигали до над 2 - 3 сантиметра.

„По време на операцията аневризмите на аортния и по илиячния сегмент бяха изолирани, след като успешно изолирахме кръвотока, благодарение на ясните анатомични ориентири, получени от визуализацията с CO2 и устройствата, с които е оборудвана операционната“, посочи д-р Бисеров.

„Извършихме операцията в срок и днес пациентката е жива и здрава вкъщи, вече без оплаквания“, допълни д-р Павел Атанасов.

УМБАЛ „Тракия“ е пионер в използването на автоматичния инжектор с въглероден диоксид „Ангиодроид“ в България, внедрявайки апаратурата преди повече от 10 години. Оттогава до днес в лечебното заведение работят два такива апарата – в Ангиографска зала на Кардиологично отделение и в операционната на Клиниката по съдова хирургия. С подобна апаратура, работеща с въглероден диоксид, разполагат само няколко лечебни заведения в страната. В УМБАЛ "Тракия" апаратурата се използва регулярно при лечение на нарушено кръвоснабдяване на долни крайници, така наречената хронична артериална недостатъчност.

Ангиографията с въглероден диоксид се очертава като жизненоважна алтернатива на обикновеното йодирано контрастно вещество (ICM) за провеждане на ендоваскуларно възстановяване на аневризма.

Какво е EVAR?

EVAR е минимално инвазивна процедура, която се използва за лечение на аневризми на коремната аорта. Аортата е най-голямата артерия, която пренася кръв от сърцето ви към други части на тялото ви. При аневризми на коремната аорта EVAR се използват малки пробиви (пункционни достъпи) и сложни инструменти (дивайси).

Целта на ендоваскуларната процедура е да се предотврати спукването (руптура) на аневризмата на коремната аорта, което е животозастрашаващо събитие с висок леталитет. Мултидисциплинарният подход и добрата екипна работа са определящи за качеството на крайния резултат.

Нов сериал „Ком-Емине“ тръгва по БНТ на 2 април

Новият игрален сериал „Ком-Емине“, продуциран от Българската национална телевизия, започва на 2 април и ще се излъчва всеки четвъртък от 21 ч. по БНТ 1. Гледайте официалния трейлър на сериала тук.     

Десет туристи и техният водач тръгват по „перлата в короната“ на всеки планинар в България – маршрута Ком-Емине. Най-младият е на 18, най-възрастният – на 70 години и всички те се качват в Балкана със своите тайни, мечти и желание да устоят и стигнат докрай. По пътя ги очакват много приключения, обрати и изненадващи открития за себе си и за другите.

В 12-те епизода участват както популярни актьори, така и нови лица. Атанас Атанасов ще се превъплъти в професор по философия. Александър Кънев („Порталът“, „Тревожност“, „Не затваряй очи“) ще влезе в образа на успешен влогър. Константин Еленков, известен с театралните си роли в „Одисей“, „Без кръв“ и много други, ще бъде екстравагантна кинозвезда. Лора Христова („Порталът“, „Братя“, „Тревожност“) ще изиграе известна манекенка. Участват и току-що завършили и настоящи студенти – Нелли Таукчи, Георгий Иваниадзе, Кая Радичева. Актьорският състав включва още Деси Моралес („Четвърта власт“), Владимир Ангелов („Четвърта власт“), когото можем да гледаме и в престижни международни продукции като „Агенцията“, Лидия Стефанова – театрална и киноактриса с дългогодишна кариера. В образа на водача Течо ще бъде непрофесионалният актьор Александър Трифонов, който има редица филмови участия зад гърба си, като едно от последните е главната роля във филма „Клопка“.

Режисьори са Иван Владимиров („Кецове“, „Чума“) и Бойко Боянов („Клас 90“), които са и съсценаристи заедно с Емил Стефанов и Матей Константинов. Композитор на музиката е Кая Комети. Сериалът е създаден по мотиви от романа на Юлияна Дончева „Пътят“.

„Ком-Емине“ се фокусира както върху красотите на българската природа, така и върху личните истории на туристите. Всички те извървяват маршрута както физически, така и емоционално. Да се откъснат от ежедневието си и да се изправят пред предизвикателство от такъв мащаб, се оказва изключително важно за всеки един от тях. Поредица от комични и драматични моменти, умората и удовлетворението се сливат в преживяване, което групата ще носи в сърцата си цял живот – преход, след който никой вече няма да бъде същият.

Сериалът е единствен по рода си в новата история на българското кино – в продължение на два месеца екипът покрива маршрут от над 700 км и заснема едни от най-красивите и труднодостъпни места в България. Изпълнителен продуцент е „Мирамар филм“ („Порталът“, „Тревожност“). Основен партньор на продукцията е Българският туристически съюз, който подпомага екипа на всички етапи от реализацията.

Когато историците стават математици…

 

Много от съвременните историци, включително и от скъпата на сърцето ми Магнаурска школа (ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”), искат да бъдат признати като... математици. И като хора преоткрили „историческата истина” в най-чист вид.

Например, датата за гибелта на Левски – не била на 19-ти, а на 18-ти февруари. Затова в последните години, едни правят честванията на едната, други на втората дата. Вместо чистата истина се получава объркване, което не е необходимо, нито е полезно. Мотивът е, че всички събития, станали преди 1 март 1900 година, при тяхното преизчисление от Юлианския, по сегашния Грегориански календар, според тях, трябвало да се добавят 12, а не 13 дни. И в името на „историческата истина” стана това раздвояване на миналото и настоящето.

Същевременно Априлското въстание, избухнало на 20 април, се отбелязва на 2 май по нов стил, Освобождението на 3 март, пак по нов стил, а Съединението и Независимостта остава по стария календар – на 6 и 22 септември. За това никой от умните глави не се сеща, то си е нормално, според тях. Вярно, че 20 април съвпада с друга една историческа дата, несвързана с нашата история, с рождението на един човек, който историята продължава да описва като архизлодея на 20 век. Неудобно е някак си, ясно...

Ако върнем старата дата на Освобождението, тя ще съвпадне с Честванията на Апостола, а може и да не съвпадне съвсем, според личните възприятия. Тя пък е свързана с рождението на Царя-Освободител – Александър Николаевич... Пак е неудобно!

Но защо истинската ни история е подложена на такава хронологична анархия и смесване на датировката по двата календара? Защото целта, на част от съвремените историци, е да се ревизира историята, според настоящата политическа конюнктура.

Например, сега един магнаурец предлага да се върне старото име на връх Шипка – Свети Никола. Само че, кой го помни това име. Вазов е писал „О, Шипка, а не „О, Свети Никола”! Хората си го знаят Шипка. Какво ще промени преименуването? Може би, да позабравят Вазов, който пише за „българи, орловци”, а не за украинските, финладските и другите войни-освободители, които в този момент, какви са били? Ами руски войници, какви други?

Подобни некоординирани и необсъдени промени в историческата общност дават добро поле на изява да махаме или възстановяваме исторически паметници, както е угодно на различни политически фактори. Например Паметникът на Съветската армия. Не ни ли харесва, ще го демонтираме. А на цар Фердинанд във Велико Търново го възстановиха. На него пише, че геройски се борил и върнал Македония и Добруджа в границите на царството... За колко време! А при честите политически обрати, по тази логика може да останем съвсем без паметници. Напрмер в Стара Загора искат да махнат паметника на антифашистите. Че кои са те? Засега не стана, но кой знае? Други пък окепазиха паметника на подп. Калитин, преди много години. Не ги досрамя да си напишат имената до падналите герои. Вярно, тогава от регионалния музей плахо протестираха, някои, и всички те бяха уволнени.

В този ред, може съвсем да премахнем паметниците, че да няма сърдити. Не ви харесва комунизма – махаме им паметниците! Не ви харесва турското присъствие или робство – събаряме да речем Ески джамия, нищо че сега е музей. И тъй нататък, като истински съвременни талибани... Обаче това няма да промени миналото, нито турското иго, нито влизането на Червената армия, нито партизаните, нито връхлетялата ни демокрация, която също вече има своите паметници... Историята не е торта, от която да измъкваш само черешката, която ти допада на вкус!

Димитър Славов