1.07.2026 г.

Доц. Мая Александрова търси отговора в митовете на 12 древни народа

 


Плод на повече от десетилетие проучване на световните митове е забележителният труд на доц. Мая Александрова „Божества на съдбата“ (издание на „Персей“). Новата книга от него търси отговор на въпроса предопределена ли е съдбата на човека в митовете на Месопотамия, хетите и зороастрийски Иран, Древен Египет, Индия от ведическия период до класическия индуизъм, минойския Крит, предислямска Арабия, Древна Гърция и Древен Рим, етруските, баските и траките.

„Божества на съдбата“ е най-сериозният труд в областта на сравнителната митология, правен от българин. Съизмерим е с класически трудове като „Златната клонка“ на Джеймс Фрейзър и „Маските на бога“ на Джоузеф Кембъл.

Мая Александрова е доцент в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Води лекционни курсове по общо и балканско езикознание, социолингвистика и културна антропология на Балканите. Изследователските ѝ интереси са в областта на митологичните традиции и етнолингвистиката в широк контекст.

През хилядолетия и континенти съдбата приема безброй лица – изтъкана като нишка, изречена като дума, претеглена като сърце, записана като закон. Книгата изследва това поразително многообразие в единадесет древни традиции: от Месопотамия, през Египет и Индия, до Древна Гърция и траките. Проследена е еволюцията в митологичното мислене – от абсолютната предопределеност към все по-нюансираното разбиране на това, че делата на човека оформят собствената му съдба.

Изследването на древните божества на съдбата показва, че религиозните представи не съществуват в изолация от социалните, икономическите и политическите реалности. Те са продукт на конкретни исторически условия и се променят заедно с обществата, които ги създават. Разбирането на тази динамика е ключово за изучаването на културната антропология и историята на религиите.

Книгата очертава голямата, пъстра, но неизбежно избирателна картина на начините, по които древните хора персонифицират съдбата. Написаното подтиква към размисъл върху това как нашите собствени съвременни представи за съдба, случайност и свобода носят в себе си следите на хилядолетни напластявания. Защото нишката, изтъкана от Клото, претеглена от Маат, предадена на демоните и на Хеката с техните факли, на Бендида с нейното копие и разгъната в безкрайните прераждания на кармата – тази нишка все още се изтъкава на стана на съдбата.

Творческият замисъл на авторката е за тритомник, като всеки от томовете може да се чете самостоятелно – в зависимост от интереса на читателя към митологиите, за които е разказано в съответния том. Първият том е посветен на праисторията. Сега излезлият втория том – на Древния свят. Догодина ще се появи третият том и той ще бъде за европейската митология – в света на германи, келти, балти и славяни.

ВиК ни готви цени от 4 евро за кубик вода

 


Обичайно през юли поскъпна тока и топлата вода, където я има де. А преди това поскъпна само... водата. КЕВР винаги одобрява предложенията на дружествата, защото винаги те намират необходимите основания за поскъпването. Все си мислех, че това се определя по някакви моментни пазарни фактори – инфлация, заплати, инвестиции и т.н., а то било дългосрочно заложено! Това обаче оставаше скрито от държавната и общинска тайна. От друга страна обаче, една тайна, когато се знае от повече от един човек – вече не е съвсем тайна!

На заседание на Общинския съвет в Казанлък на 25 юни, тамошните старейшини гласуваха, че са против планираното увеличение на цената от ВиК-Стара Загора. Стана ясно и какво е заложено в бизнес плана. Още догодина един кубик за битовите абонати трябва да поскъпне с 45 цента, а до 2031 година да стане близо 4 евро за кубик.

За първи път чувам, общински съветници да са против поскъпването на водата. А те имат важна роля в Асоциацията по ВиК в района, чиято функция е да взема решения относно цените, инвестициите и управлението на ВиК-дружеството на съответната територия. В асоциацията държавния дял е 35%,  а останалите дялове са на общините, от които най-голяма тежест при вземането на решенията имат тези от тях, които имат по-голямо население. В Старозагорско най-големите общини са Стара Загора и Казанлък. Освен в Града на розите, не съм чул други местни парламенти да заявяват такава позиция. Дали това ще е достатъчно, за да повлече и други, да прекъснат плановете на дружеството?

На ръководството на ВиК също не му е лесно. Помните ли водните цикли, поради които разкопаха почти всички основни общински центрове. Целта тогава бе да се подобри инфраструктурата, да се намалят загубите, да се повиши качеството на водата и в крайна сметка – да се намали цената! Икахме да стане по-добре, търпяхме ремонтите и праха и промените в трафика, но се получи – както обикновено. Неотменно остана основното свойство на водата, че тя винаги върви нагоре, така както, в природата водата тече надолу.

Защо се получи така и защо трябваше да се правят ремонтите, като ефектът е по-скъпа вода? Това си има своето обяснение, но няма кой да го каже, полутайна е. ВиК-то има големи заеми, плюс милионен овърдрафт, общо около 40 милиона евро, по новите сметки след влизането в еврозоната. Това плюс инфлацията, повишаване на заплатите и т.н. води само до...потвърждаване на основното свойство.

За това обаче потребителите малко от малко, трябваше да видят някакво подобрение на услугата, а такова няма. Последно инкасаторите щели да минават на два месеца, там където няма монтирано дистанционно отчитане. ВиК прави каквото си иска, а потребителите имат едно основно право – да плащат. Това е положението, друго няма.