12.12.2022 г.

Музеят се изложи на изложба

Ден след Никулден в Регионалния исторически музей в Стара Загора бе представена експозиция, показваща почти всички български банкноти от ХХ век. Събитието бе отразено в доста медии, както обикновено само със суперлативи. Всъщност, подобна изложба, наречена, неизвестно защо „Нумизматичен салон” се правила за 15 път, един вид традиция. Така казаха при откриването. А пропуски и недомислици, явно пак по традиция, имаше доста на брой. Защо „Нумизматичен салон”? – след като нумизматиката е наука за монетите, а за банкнотите се нарича бонистика? Това е такъв незначителен детайл, че не си струва да се засяга. Но... уважаваната кураторка на експозицията, докторът на историческите науки Мариана Минкова, която е и завеждаща отдел „Нумизматика” в музея, няколко пъти разказва за някой си Александър Стамболов и за банкнотите, които за първи път се печатали в България по негово време. Това е направа като вица за оня студент, дето след много мъки получил тройка, ама решил да попита накрая преподавателя – защо в учебника един и същ човек – веднъж го пишат Стамболов, веднъж Стамболийски? В музейната колекция явно липсват някои от най-ценните български банкноти, например първата, която била отпечатана през 1885 година в Петербург. Тя и други липсващи бонове бяха представени с принтове. Лично аз, познавам няколко колекционера от града и региона, които ги имат и с удоволствие биха ги предоставили за изложбата. Нещо повече, точно по този начин, преди години бе направена изложба в банката, която се намира в непосредствена близост до музея. Можеха да попитат банкерите, как се прави такава изложба, и то с оригинални банкноти. На 7 декември, в сградата на музея бяха показани и фотоси на старите банки – Популярната, Юнион и т.н. Не всички сгради съществуват в момента. Някои се разпознават веднага – например БНБ – в сградата на бившата Художествена галерия, в Дръмса пък е била Популярната банка. Други обаче не се разпознават, а за тях трябваше да има повече информация. В Стара Загора, например, след земетресението през 20-те години, има запазена снимка на банка, която се помещава временно в барака. И този фотос е качен в една от групите, специализирани с материали за миналото на Стара Загора. Можеха да им се обадят, ама не, те не са им на нивото, пък и дали са чували за Александър Стамболов? Накрая, казаха, че музея си е поставил много амбициозни задачи за следващата година. Браво, амбициите са хубаво нещо, но трябва да бъдат подплатени и с малко повечко професионализъм, поне на средно ниво...А за културата, явно ще продължим да пишем само хубави работи. Но хубавото, както се казва, се вижда само отдалеч, отблизо излизат, меко казано, някои несавършенства. Затова не мога да се включа в общия бравурен хор. Там бях, сам видях! Димитър Славов

7.12.2022 г.

Софи Дол разказва за убиеца на майка си

Френската писателка и актриса Софи Дол ще пристигне в България, за да представи книгата си „В голямата обществена пералня“ (издание на „Персей“). Тя участва в Софийския международен литературен фестивал, който се проведе следващата седмица заедно с Панаира на книгата в НДК. Събитието, в което ще вземе участие, е на 9 декември от 19, в Мраморното фоайе, заедно с други награждавани автори. В спечелилия Наградата за литература на Европейския съюз роман „В голямата обществена пералня“ писателката разказва историята на убийството на майка си и срещата с нейния убиец. Независимо от темата, читателят ще се срещне не с потискаща творба, а с изящно написан роман за двусмислието на желанието за прошка. Преводач е Румен Руменов. Събитията са показани от две гледни точки – на писателката и на убиеца, който е излязъл от затвора, след като доживотната ми присъда е отменена. Писателката участва в телевизионно предаване по повод издаването на първата си книга. Тя не подозира, че образът й от екрана ще разстрои един градинар в малкото градче Ножан льо Ротру. Излежал присъдата си за престъпление, извършено преди 30 години, той води спокоен живот. Но сега отново ще трябва да се изправи пред собствените си избори и грешки. Защото писателката е дъщеря на жената, която той е убил, и след пет дни тя ще дойде в местната книжарница, за да популяризира книгата си. В напрегната и болезнена атмосфера, докато той чака да се изправи срещу това, от което се страхува, но от което не може да избяга, започва обратното броене за този самотен човек... История, в която всеки герой търси емоционално възстановяване след поемане на отговорност за действията си. Роман за трудното достигане до прошката – не само към другите, но и към себе си. Софи Дол е преживяла още една лична трагедия, която я подтиква да пише. Тя е сполетяна и от смъртта на дъщеря си Камий. На майчината й болка е посветен първият й роман, „Камий, моето вдъхновение“, спечелил награда за най-добър дебют.

6.12.2022 г.

В петък показват докъде е стигнала реставрацията на паметника на Бузлуджа

В петък, на 9 декември, за пръв път официално ще бъдат отворени вратите на паметника на Бузлуджа. С това ще бъдат представени резултатите от реализирания проект „Обезопасяване и осигуряване на временен посетителски достъп“ на монумента, финансиран от Министерство на културата и реализиран от Областна администрация Стара Загора в партньорство с Община Казанлък и фондация „Проект Бузлуджа“. За тази цел, тази година проектът получи финансова подкрепа в размер на 388 000 лева. Представянето ще бъде само за представители на държавните институции, дарители, екипа и медии. Официално отваряне за широката публика ще бъде през следващата година, информират от фондацията. Специално за събитието в България ще бъдат членовете на настоятелството на неправителствената организация: - професор Йорг Хаспел, председател на борда на Немската фондация за опазване на паметниците, бивш директор (в продължение на 28 години) на Института по опазване на паметниците в Берлин - архитект Греъм Бел, член на борда на Европа Ностра, директор на „Култура Тръст“ Великобритания и на „Унгарската фондация Ренесанс“ - професор Томас Данцл, ръководител на катедра Реставрация в Техническия университет в Мюнхен, бивш директор (10 години) на Института по опазване на паметниците в Саксония-Анхалт и във Виена.

Изложба на стари банкноти откриват в старозагорския музей

Защо в небето над Стара Загора са хвърчали банкноти на 1 май 1928 година, а банковите служители са затискали с телата си милиони левове на този ден? Как са изглеждали българските банкноти в миналото? Как са изглеждали сградите на банките и касовите апарати в Стара Загора през първата половина на XX век? Тези и други любопитни факти може да научите, ако посетите изложбата „Български банкноти от миналото”, която се открива на 7.12.2022 г. от 17.30 ч. в Малка изложбена зала на РИМ-Стара Загора. Изложбата представя хронологично български банкноти емитирани от края на XIX в. до края на XX в. Акцентира се върху банкноти характерни за съответните периоди от историческото развитие на страната – Княжество България 1878-1908 г., Царство България 1908-1946 г., Народна Република България 1946-1990 г. и Република България от 1990 г. Представени са копия на първите български банкноти 20 и 50 лева, отпечатани в Санкт Петербург през 1885 година. Най-ранната оригинална банкнота в изложбата е 10 лв. от 1890 г., отпечатана в Лондон. Художествено издържани са ранните банкноти, „орловки”, в обращение от 1904 до 1924 г. За пръв път приживе ликът на цар Борис III e отпечатан през 1924 г. върху емисията банкноти, известна като „Ботевка”. Заради фалшифициране, те са иззети от държавата, което ги прави особено ценни. Внезапната смърт на монарха осутетява подготвяната емисия през 1943 г. и вместо неговия портрет, е поставен този на 6-годишния му наследник Симеон II. Българските банкноти са с красив дизайн и върху много от тях могат да се видят фрагменти от картини на стари майстори като „Пазар в София” на Антон Митов, „Отец Паисий” на Иван Мърквичка, „Овчар със стадо” по гравюра на Феликс Каниц, „Орач” на Ярослав Вешин и много други. През годините банкнотите са печатани в Русия, Англия, Германия, САЩ и България. Полюбувайте се на красивите български банкноти и запечатайте лика си в специално изготвения образец на банкнота от 100 златни лева от 1917 г. В изложбата са експонирани банкноти, снимки, документи и вещи от отделите „Нумизматика”, „Етнография” и „Нова история”.

Пия Лейно идва с посланието: Да излезем от Матрицата

Ако филмовата поредица „Матрицата“ ни накара да възприемаме по различен начин дигиталния свят, романът „Раят“ на финландката Пия Лейно предупреждава за опасностите, които вече са назрели и ни заплашват: не само увеличаващата се сила на технологичните изобретения, но и подемът на националистическите движения, изменението на климата и нарастващото социално неравенство. Финландската писателка ще участва в Софийския международен литературен фестивал, който ще се проведе следващата седмица заедно с Панаира на книгата в НДК. Събитието с нейно участие е на 9 декември от 19:00 ч. в Мраморното фоайе заедно с други награждавани автори. Признат за неин шедьовър, издаденият вече и на български „Раят“ (изд. „Персей“, превод Росица Цветанова) представя едно бъдещо общество (едва на четвърт век от съвремието ни), което се е сринало след гражданска война. Националистическо движение, наречено Светлината, е завзело властта. Политическите дисиденти са избягали на север. Всички граници са затворени и контакт с външния свят не съществува. Никой вече не мисли за по-светло бъдеще. Вместо това Светлината е дала на своите граждани Рая: виртуална реалност. Старият свят продължава да живее там, по-жив и красив, отколкото някога е бил. Раят е пристрастяващ, но може да бъде достъпен само от хора с достатъчно пари и положение. Хората почти не излизат от апартаментите си, не говорят помежду си, не се раждат бебета. Аксели работи в университета и се опитва да открие причината за апатията в хората. Когато му е даден пълен достъп до Рая, той скоро е на път да бъде погълнат от виртуалната реалност – докато не среща жена на име Ина. Двамата така са привлечени един от друг, че решават да се срещнат и в реалността. Това променя всичко. „Раят“ е роман с безспорни литературни качества, който стряска с пророчествата си, които се сбъдват пред очите ни. „Дори когато бъдещето изглежда безнадеждно, има хора, които няма да се примирят с положението. Те ще поискат промяна.“ – пише вестник „Турун Саномат“. Но и най-безупречната илюзия отстъпва място на жаждата за истински преживявания. Това е роман за силата на природата, където цивилизацията запада; за човешките взаимоотношения и страхове; за спасителното влияние на паметта и културата. Книгата е меланхолична, но жизнеутвърждаваща. Удостоена е с финландската награда Maailman laita (2016) и с наградата на Европейския съюз за литература (2019).