„Златната липа” отново показа качествено кино, голямата награда спечели лентата „Втори жертви“

 

Поредният фестивал „Златната липа” вече е история. Видяхме на живо Франко Неро, добро европейско кино, завърнаха се след години датските филми и неслучайно победителят е от страната на Андерсен. Част от филмите заралии вече ги бяха гледали – при гостуванията на други фестивнали Синелибри и София Филм Фест. Например, „Чужденецът”, „Милосърдие”, „Франц” и т.н., а други могат да се видят и по канала Синемания. Но какво от това, комисията по селекцията си е свършила перфектно работата. Лично мен, ме впечатлиха най-много два филма, от тези, които успях да гледам. Това са „Невероятният свят на г-н Паньол” и „Палестина 36”. Първата лента разказва живота на големия Марсел Паньоал, първият френски кинаджия, който е избран за член на Френската Академия. И то по невероятен начин, съчетаващ анимацията и кадри от неговите филми. Вторият филм е потресаващ и извън пропагандните клишета киноразказ за първото арабско въстание в Палестина. За „добрите еврейски заселници” и ролята на британците за инвазията им в Светите земи, които са им „обещани” от Бог и лорд Балфур. Така е запален конфликтът в „обещаното национално огнище за еврейския народ”, който продължава да гори със същата сила и до ден днешен. Покъртително!

А ето и победителите: Датската драма „Втори жертви“ на режисьора и сценарист Зинини Елкингтън е големият победител в 13-ото издание на Международния фестивал за ново европейско кино „Златната липа” 2026. Филмът завоюва наградата за "Най-добър филм", съобщиха членовете на международното жури.

Лентата разказва за Александра, която е опитен лекар невролог, чието ежедневие преминава в претоварено болнично отделение. Нейният свят се срива, когато един обикновен случай завършва с трагедия. Продукцията е история за изпитанията на медиците днес и за трудния път към прошката.

Наградата за най-добра женска роля отиде при актрисата Меглена Караламбова за ролята ѝ в комедията на режисьора Ивайло Пенчев „Рожден ден“. Наградата „Златна липа“ за най-добра мъжка роля беше присъдена на Валерио Мастандреа за главната му роля в италианската драма „Пет секунди“ на режисьора Паоло Вирдзи.

Отличието за най-добър режисьор получи режисьорът и сценарист Фредерик Хамбалек за немския филм „Какво знае Мариеле“.

Наградата на Съюза на българските филмови дейци се присъжда на българската комедия „Рожден ден“, а наградата на публиката, определена чрез гласуване с талони за всеки от деветте конкурсни филма, е за българската драма „Жени извън употреба“ на режисьора Александър Косев.

Тайни край Аязмото и околностите

 

Най-големият и хубав парк край Стара Загора си остава Аязмото! Вече 130 години той е „Зелената корона” на града, но за разлика от времето на легендарния митрополит Методий, паркът става все по-малък и неугледен, въпреки че би трябвало да е точно обратното.

Юбилеят на Аязмото мина почти незабелязано, то и от местната власт не иска много да шуми около него. Не че Общината не иска да се хвали, напротив...  И има защо да мълчат!

От родовата фондация „Митрополит Методий Кусев” изпратиха следната информация: От 2017 година, досега паркът неочаквано се е свил. От общо 3200 декара през 17-та, сега парковата площ, по документи е 2780 декара, а 420 декара вече не са част от Аязмото. Къде са се дянали тези площи, които са по-големи от двата градски парка в центъра на града? Някой, с неоценимата помощ на общинската власт е захапал апетитна хапка, по същия начин, както се действа и в парк „Бедечка”, който, според някои наивни представители на т. нар. гражданско общество, бил спасен като зелена площ. Друг път, едни „естети” продължават настъплението в района край реката! На Аязмото са други, но пак не са случайни хора! И това не са жителите на ромския квартал.

Общинарите се сетиха и че паркът има нужда не само от бордюри, камери и беседки, но че главното му богатство са растителните видове. Сега, съвместно с Лесотехническия университет, предстои обследване. Така щяло да се разбере колко са зобалелите дървета, какви видове са най-подходящи при сегашните климатични условия и т.н. Въпросът е, защо това не бе направено при реализацията на проекта за реконструкцията на Аязмото, което около две години бе недостъпно за заралии?

Да не говорим, че средствата за тази реконструкция са по-малко от тези за настоящото обновяване на двете градски градинки - централната и на Алана, които са стотина декара общо! Апропо, споменатите две градски градини трябваше вече да са готови, защото през юни кметът каза, че ремонтът им ще продължи, най-много половин година. Просрочка нямало да има този път. Сега казва, през лятото ще е финалът, точно пет-шест месеца от началото, според него. Математици, сър!

Моментът за предаване на част от зоопарка (също ремонтиран наскоро), който бе даден на една организация, която твърди че възражда... прабългарски практики, няма да коментираме. Обаче не може да пропуснем Музея на Аязмото и на старозагорските митрополити. Вече осем години старият ресторант в парка стои ограден с тараби. Музей така и не подхванаха да строят, въпреки че показаха с гордост идеен проект на арх. Влахов, навремето. Друг е въпросът, какво ще сложат в този музей? За дядо Методий е ясно, има много за разказване. Макар че, той също е бил под запрещение от Синода, точно заради усилията му да създаде сегашното Аязмо, на голия някога Ахмак баир. Какво обаче ще изложат за дядо Галактион, който в момента си е жив и в кондиция, отстранен и прогонен от епархията? Не че няма какво да се разкаже за него, но всичко за разказване ли е? Сегашният митрополит Киприан пък, от умиления или от глупост го пишат Негово Преосвещенство д-р Киприан! Защото бил защитил докторат. Той и в операта дирижира, защо да не го пишат и д-р диригент? Хубаво би било, митрополитът да уреди да се ремонтира двора на катедралния храм, поне, но явно има други приоритети.

Другият обект край Аязмото е емблематичният клуб „Берое”, който уж всички обичат. Сега кметът каза, че е загрижен, че бизнесът не иска да поеме издръжката и... че положението е тежко! Така е, но това не е от вчера. Старозагорският бизнес е ясен, навремето опита, видя че няма далавера и беройският им патриотизъм се изпари. „ТЕЦ Марица изток 2” спаси положението закратко, с Божията и Бойковата благословия, а после? После дойде от нищото г-н Бенато! Клубът се превърна в място за кратко пребиваване на десетки неизвестни чуждестранни футболисти, кой за по-дълго, кой за по-кратко. Треньорите също се завъртяха в споменатата въртележка и сега се случи това, което нямаше как да не се случи. Берое е с 16 официални мача без победа и твърдо се е запътил към втора дивизия. Детско-юношеската школа пък отдавна се издържа от Общината. Къде ти, г-н Бенато да дава пари за такива глупости! Сега кметът казва, че никога не се месил в работата на клуба. Защо тогава налива пари в един частен клуб, чието ръководство явно е непригодно да стопанисва клуб с такава история?

Ето ви няколко теми около емблематичното Аязмо, които ще си останат забулени от обичайната общинска тайна. А може и да не са съвсем тайна, просто управляващите, може да нямат идеи и очакват да стане някакво чудо? Или пък толкова си могат, но си се харесват и са си самодостатъчни? Кой да ти каже?

Когато историците стават математици…

 

Много от съвременните историци, включително и от скъпата на сърцето ми Магнаурска школа (ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”), искат да бъдат признати като... математици. И като хора преоткрили „историческата истина” в най-чист вид.

Например, датата за гибелта на Левски – не била на 19-ти, а на 18-ти февруари. Затова в последните години, едни правят честванията на едната, други на втората дата. Вместо чистата истина се получава объркване, което не е необходимо, нито е полезно. Мотивът е, че всички събития, станали преди 1 март 1900 година, при тяхното преизчисление от Юлианския, по сегашния Грегориански календар, според тях, трябвало да се добавят 12, а не 13 дни. И в името на „историческата истина” стана това раздвояване на миналото и настоящето.

Същевременно Априлското въстание, избухнало на 20 април, се отбелязва на 2 май по нов стил, Освобождението на 3 март, пак по нов стил, а Съединението и Независимостта остава по стария календар – на 6 и 22 септември. За това никой от умните глави не се сеща, то си е нормално, според тях. Вярно, че 20 април съвпада с друга една историческа дата, несвързана с нашата история, с рождението на един човек, който историята продължава да описва като архизлодея на 20 век. Неудобно е някак си, ясно...

Ако върнем старата дата на Освобождението, тя ще съвпадне с Честванията на Апостола, а може и да не съвпадне съвсем, според личните възприятия. Тя пък е свързана с рождението на Царя-Освободител – Александър Николаевич... Пак е неудобно!

Но защо истинската ни история е подложена на такава хронологична анархия и смесване на датировката по двата календара? Защото целта, на част от съвремените историци, е да се ревизира историята, според настоящата политическа конюнктура.

Например, сега един магнаурец предлага да се върне старото име на връх Шипка – Свети Никола. Само че, кой го помни това име. Вазов е писал „О, Шипка, а не „О, Свети Никола”! Хората си го знаят Шипка. Какво ще промени преименуването? Може би, да позабравят Вазов, който пише за „българи, орловци”, а не за украинските, финладските и другите войни-освободители, които в този момент, какви са били? Ами руски войници, какви други?

Подобни некоординирани и необсъдени промени в историческата общност дават добро поле на изява да махаме или възстановяваме исторически паметници, както е угодно на различни политически фактори. Например Паметникът на Съветската армия. Не ни ли харесва, ще го демонтираме. А на цар Фердинанд във Велико Търново го възстановиха. На него пише, че геройски се борил и върнал Македония и Добруджа в границите на царството... За колко време! А при честите политически обрати, по тази логика може да останем съвсем без паметници. Напрмер в Стара Загора искат да махнат паметника на антифашистите. Че кои са те? Засега не стана, но кой знае? Други пък окепазиха паметника на подп. Калитин, преди много години. Не ги досрамя да си напишат имената до падналите герои. Вярно, тогава от регионалния музей плахо протестираха, някои, и всички те бяха уволнени.

В този ред, може съвсем да премахнем паметниците, че да няма сърдити. Не ви харесва комунизма – махаме им паметниците! Не ви харесва турското присъствие или робство – събаряме да речем Ески джамия, нищо че сега е музей. И тъй нататък, като истински съвременни талибани... Обаче това няма да промени миналото, нито турското иго, нито влизането на Червената армия, нито партизаните, нито връхлетялата ни демокрация, която също вече има своите паметници... Историята не е торта, от която да измъкваш само черешката, която ти допада на вкус!

Димитър Славов

Иновативност без уточнения...

Нова софтуерна технология ще използва Община Стара Загора, за да улесни гражданите, които са заявили различни административни услуги и очакват изпълнението им, от 4 април. Така щял да се автоматизира процеса на осведомяване на гражданите за различни статуси на заявените от тях административни услуги. Например, ако документът, който очакват, е вече готов, те ще получат обаждане, за да разберат и да дойдат на място да си го получат. Ако пък от комплекта от подадените от тях документи липсва някоя справка, която е необходима, за тази липса също се предвижда предупредително позвъняване – е написано от общинския пиар отдел.

Това било отражение на последователните действия на Община Стара Загора за внедряване на все повече иновации. Крайната цел е администрацията да изпълнява своите ангажименти още по-бързо и по-качествено, пише още в пресбюлетина. И още...

Новата технология 

В обхвата на проекта за тази технология са включени често използваните от потребителите услуги, като обажданията ще бъдат персонализирани. Старозагорци е необходимо да знаят, че те ще бъдат извършвани от следните номера:

-           За услуги по гражданско състояние - 042/614 886;

-           За услуги по общинска собственост, стопанска политика, транспорт и зелена система - 042/614 858;

-           За услуги по устройство на територията - 042/614 856.

 

Позвъняванията ще се изпълняват непосредствено след изготвянето на съответната удостоверителна административна услуга или след промяна на статуса ѝ, тоест винаги при конкретен повод в услуга на хората. Община Стара Загора продължава внедряването на автоматизация и при изготвяне на удостоверения по административни услуги на ГРАО. Това ще бъде валидно както по искания на граждани, така и за служебни удостоверения, свързани с други административни услуги на Общината.

Сега да преминем на четене с разбиране, нещо, което вече не се преподава дори в училищата. Какво не е написано?

Как ще действа система, която ще предупреждава, по дадения пример, за липсващи документи при предаването. Че къде е гледал общинският служител, който ги е приел? Друго, ще поскъпнат ли административните услуги? Ще станат ли по-бързи? Защото например в момента бавната поръчка, а има и бърза, за издаването на удостоверение за наследници струва пет лева, и става за три дни!!! Реално справката, със съвременната техника, не отнема повече от десетина минути, в най-лошия случай. По сегашната схема обаче е три дни!!! Стара Загора е древен, хилядолетен според съвременната легенда град, но е и много модерен, иновативен, дето се вика. Например в градския транспорт от години има система, много модерна, за самотаксуване. Тя, по обясними причини е въведена само по две линии, по останалите има контрольори, които продават билетчетата ръчно. Иновации, ама без аналог. То само за това си струва милиони туристи да посетят града. Щото музеят, и той иновативен, рекламира, в едно с общината - град на 8000 години - ама ръст на туризма няма, или поне общината не публикува такива данни, въпреки че обича да се хвали. Явно с модерните си иновации, по ще можем да привлечем вниманието. Пък за административните услуги нищо не се е променило от времето на култовата песен на „Ера” известна сред феновете с прословутото чиновническо – „Елате утре!”

 

Припомням и песента, с оригиналното заглавие Бюрокрация:

 

Свит във ъгъла дремеш,

оплакваш изгубеното време.

Така ти стъпваш на етажи

и гониш безплътни миражи.

 

Отвред гласове: "Не зная...ще видим...в приемния час...пак проверете".

Чакаш, тичаш, пишеш, попълваш

 в хартиено блато до гуша затъваш!

 

Блудкави пари лютят на очите,

табели се мяркат навред по стените.

Гишета протягат мастилени пръсти

и се опитват да те разкъсат.

 

А тебе те смачкват във вид на шифър,

изписан в графи, попълнени с цифри.

Яростен кикот се носи отвътре

Тържествено леден: "Елате утре!"

Димитър Славов

Дано да е за добро…

В края на миналата седмица, с голямо мнозинство старозагорските старейшини гласуваха да бъде назначен още един заместник-кмет в Старозагорска община! Той щял пряко да отговаря за проектите, финансирани със средства на ЕС и финансовите инструменти. Мотивът на администрацията е, че така ще се подобри работата в тази сфера, като излиза, че досега, тази дейност не върви много добре. Въпреки че има цял отдел и дългогодишен началник Ж.С., който е на този пост още от славните времена на д-р Желев. Важното е, че доброто предстои и ще става все по-хубаво. Влизайки в стилистиката на общинските информационни бюлетини – благодарим ти кмете! Всеки ден от седмицата вече ще си има по един кмет или заместник кмет... Интересно, дали и този брой заместници ще се окаже достатъчен. Памтливи заралии помнят, че навремето, пак във връзка с по-добрата ефективност на администрацията, беше назначен и петият елемент, т.е. петият заместник!

Другата общинска новина е, че се планира усилено ремонт на двата централни парка „Пети октомври” и „Александър Стамболийски”, известни популярно като Градската градина и Алана. Вероятно това ще стане в летните месеци, когато заралии ще се радват на шум и прах в центъра, но това е, разбира се за добро. Друг е въпроса дали това е необходимо? И колко ще продължи? Всички помним ремонта на Аязмото, който продължи повече от година. Там бяха направени беседки и видеонаблюдение, пренаредиха на два пъти плочите по алеите, без да има необходимост, обаче най-хубавата част от града дълго време бе недостъпна за гражданите и относно запазване на растителните видове, голяма част от които са наистина уникални, се отделиха най-малко средства по проекта. Старият театър пък се реновира отколе, и срокът е обичайно просрочен. Ремонти ще има и в пространството зад Универсалния магазин и на сградата на Общината... Нищо неремонтирано няма да остане, след Летния театър, Зоопарка, Станционната градина, главната улица и т.н. Тази страст към ремонтите на управата няма спирачки, но дано да е за добро, както казват в турските сериали.

Заралии - столичани в повече

Стара Загора започва подготовка на своята кандидатура за Европейска столица на културата за 2032 г. Процедурата започва през следващата година. Искаме да се подготвим по най-добрия начин и ще направим необходимото – рекоха от общината. Към инициативата съм раздвоен! От една страна ще се сбъдне отколешна мечта на управляващите в последните години – да станем столичани в повече. Отдруга страна – защо ни е? Вярно пара ще се похарчи, ще има културни събития, култура има в този град, ама ние и без друго няколко пъти в годината сме си, поне според местната пропаганда, важни и столични... Примерно, ето предстои джазфеста. Тогава сме столица на джаза. Журналистите ще напишат – Станахме столица на джаза! По това време е и „Златната липа”, тогава ще сме столица на киното. Наесен пък е биреният фестивал и тогава, съвсем естествено, сме столица на бирата...Съвсем наскоро, на 15 февруари, пък е първия празник на свинските ушички, традиционно заралийско ястие, според организаторите. Защо пък да не станем ежегодна и столица на свинските ушички, а казват, че там щяло да има и бахур, осмянка и други вкуснотии. Зам.-кметицата по културата се позасегна, когато писах, че празника на ушичките се подкрепя от общинския отдел „Култура”. Въпреки че писах само коментар в мрежата. Че какво лошо има, не става ли въпрос за култура на храненето, пък е и местна традиция, нека и отделът да го подкрепи, лошо няма.

А такива празници по заралийските села, на тиквата, на райската ябълка, на змеевския пелин, на ореха и какво ли не, навремето измисли Николинка Горова, общинска фея и разказвачка на Приказки под липите. Не е честно областният град, също да няма свой празник. Това ще покаже, че общинското ръководство не дели селищата в общината на малки и големи! Всеки има право на празник!

Така разсъждавайки, стигам до извода, че по-скоро е добре и да станем европейска столица на културата, па макар и за една година. Само че, трябва да внимаваме да не се изложим пред чужденците. Такива неизбежно ще дойдат. По това време градът може тържествено да отбележи 8032-та година от създаването му, по ерата на Христо Танев, бележит хералдик и езотерик. За тази скрита част от градската история, европейците и досега не подозират. Може да вдигнем най-сетне и паметника на Центъра на Вселената, да знаят, къде са попаднали. Както и нестаналите проекти като новата многофункционална спортна зала, щото физкултурата е част от културата, паметниците на Кирил и Методий, и на Тервел, както и втората връзка към магистрала Тракия, и да възстановим Летището, щото европейските гости да долитат директно в този най-древен и същевременно модерен градски център. Да гледат и да завиждат...

Без връзка се сещам за един стар виц, ще го добавя, пък каквото ще да става: Един човек влязъл в купето на вагона и попитал другите пасажери за къде пътуват...

-От София, нашата столица, за Варна, нашата морска столица.

-От София, нашата столица, за Русе, нашата речна столица.

-От София, нашата столица, за Велико Търново, нашата стара столица.

Човекът се почесъл по главата и рекъл: Брей, май съм объркал влака! Аз съм за провинцията...

Димитър Славов

Филмът за Гунди - романтична история с добавка за лошото ДС

Филмът за Георги Аспарухов „Гунди – Легенда за любовта“ на режисьора Димитър Димитров е хубав, а оказва се, че има всички шансове и да постигне най-добри финансови резултати от всички най-нови български кинопродукции. Филмът има много достойнства, но има и неща, които предусещах още преди прожекцията и се оказах прав. Затова ще споделя непрофесионалното си мнение, не съм кинокритик, може да се съгласите с мен, може и да не сте съгласни.

Първо за предимствата. Актьорският екип игра неочаквано добре, съчетавайки млади артисти и такива с дългогодишен опит. Павел Иванов, който играе Гунди има доста голяма физическа прилика с футболиста, и това е още един плюс. Неговата любима – Лита, играе Александра Свиленова, която също се представи добре. Както и старите актьори Параскева Джукелова, Димитър Маринов, Влади Въргала… Екранното представяне на Гунди като велик футболист, добър човек и любовните му отношения и перипетии са поднесени емоционално и много силно, и стилно. Епизодите на стадиона също бяха представени много фенски, за кеф на футболните привърженици. Любовта, и личната, и футболната бе представена великолепно. Легендата обаче…

Тя е в сюжета за омразната Държавна сигурност, която мачкала, според коментара на една от зрителките, таланти като Гунди. Пряко не са обвинени комунистите, но не е трудно да се досети човек, кой е главния виновник… Та КДС (Комитет за държавна сигурност) многократно се опитвал, според филма, да вербува Гунди, но той им отказва. Служителите на комитета са обезпокоени от голямата народна любов към футболната звезда и искат да го направят доносник. Той обаче е категоричен – не! Дори дават, че тогава е имало цигари, на кутията на която има лика на Гунди?! Кой ще ги произведе без санкцията на Партията с голямо П? Ами не става ясно. Друго, запалянковците на стадиона носят и веят сини знамена?! Кога е било това през 60-те години на миналия век? Когато фенски атрибути не се продаваха? Лично аз, не си спомням клубни знамена да е имало по стадионите нито през 70-те, нито през 80-те години. Освен ако някой не си ги е направил собственоръчно по принципа направи си сам. В първият мач при мъжете на Гунди, публиката още в началото скандира името му, все едно е станал звезда, още преди това, все едно всички са ходили на мачовете на старшата възраст. Огорчен от натиска на ДС, Гунди, в края на кариерата си купува автомобил „Алфа Ромео“ (а тогава повечето хора трябва да чакат с години за „Москвич“), същият в който загива заедно с Котков. Отделно факта, че „Левски“ е отбора на народа е предаден доста тенденциозно. Всъщност, през 60-те години „Левски“ е отборът на Цола Драгойчева, защото тя е министър на пощите, а той, както много други клубове е ведомствен отбор. През 1969-та „Левски“ се обединява със „Спартак“ и става „Левски Спартак“ – отбор на народа, но и на Народната милиция. Всички получават офицерски чинове в МВР, както в ЦСКА (тогава ЦСКА Септемврийско знаме) имат по същото време офицерски армейски звания. А Георги Аспарухов е майор от МВР. Този момент е пропуснат в лентата, а пък Гунди явно не е протестирал. За какви репресии говорим, макар и във филма да дават епизод, в който той е решил да се оттегли от футбола и да стане учител?

А на дамата с коментара, че още повече намразила комунистите, дето мачкали талантите ще кажа: Не госпожо! По времето на Гунди имаме още много звезди, не само в „Левски“, а и в много други клубове в страната. Благодарение на тогавашната система на селекция хора като Гунди, от крайните квартали, че и от малки градове, и дори от селата, ставаха големи спортни звезди, не само във футбола. Но политкоректността не прощава и може да сложи „катран в кацата с мед“ и на най-добрия филм.

Другият недостатък е също е заради съвременните стандарти и ценности. През цялото време субтитри поясняваха дали вали дъжд, кога се отваря врата, кога има гръмотевици… Това било заради глухите, които при съвременната медицина могат да си купят слухови апарати, да си сложат кохлеарниимпланти, да не говорим че озвучаването в съвременните киносалони е такова, че в тях и глухите могат да започнат да чуват…Добре че съвременните продукции не са адаптирани и към слепите, че успоредно със субтитрите да вървят и гласови съобщения от рода на – Гунди целува любимата си Лита, майка ѝ не иска да я даде за жена, бащата най-сетне кандиса… Засега поне от това са пощадени зрителите. Ами, друго няма.

Димитър СЛАВОВ

Град на поетите, започващ с буквата... С

Има един град, град на поетите, започващ с буквата С! Морето мие източния му бряг, старата му част прилича на старопрестолно Търново, с калдъръмените си улички, църквите и магазинчетата си. Заралии отколе обичат този град, не само защото лодките му са с инициалите СЗ, точно както бяха и регистрациите на колите в Старозагорска област.

Всъщност, град на поетите се води именно Стара Загора. Обаче, за мнозина изглежда, че Созопол има много повече основание да се нарича така!!!

Там градската управа е поставило множество табелки на скамейките в стария град, със стихове за морето от различни автори. Не всички са от морски градове, но пък създават настроение и те кара да се усмихваш.

В Стара Загора, навремето, също решиха да поставят табелки, във водно огледало, т.е. в малко басейнче, което нарекоха, неизвестно защо – естетическа композиция. Сега от него не е останала никаква естетика, а няма и композиция. Единствената табелка на главната, която загатва за някогашната артинсталация е надпис, който предупреждава, че мястото е опасно.

Злополучната експозиция изчезна напълно неочаквано за заралии, без никой да даде обяснение. Оказва се, че тя е премахната по искане на Сдружението на писателите в града. Мотивите им, общо казано е, че изпълнението на идеята е несполучливо. Тя всъщност е неестествено развитие на иначе добрата идея за изграждането на скулптури на големите старозагорски поети (голяма част, от които са и национални, па и европейски и световни по значимост) по градското ларго. Предложение, което дори не привлече вниманието на старозагорските управляващи, и то не от един, два мандата...

„А гларусите крачеха по пясъка

 и важно, важно клатеха глави.

И сякаш казваха, че свършва лятото,

 че всичко някой ден ще отлети”... 

Това стихотворение на Дани дел Нико, това е псевдоним на българска поетеса, най-добре илюстрира отношението на настоящите старозагорски власти към поезията, а и въобще към миналото на града. Заедно с музея се правят маршрути за старите сгради, за парковете и други забележителности. Хубаво е да включат в програмата и съборените в последните години култови сгради, могат да ги покажат на картинка, примерно. Също така, могат да разкажат цялата одисея по окепазяването на Паметника на Трета опълченска дружина, със задружните усилия на всички партии, местни полуинтелектуалци и дори с международно участие...Могат да покажат и остатъка от естетическата инсталация, поне да има и нещо положително, което, Слава Богу, провалейки се, е от полза за заралии! Накрая могат да попитат участващите в градския тур: Кой е градът на поетите, започваш с буквата С?

Димитър Славов  

За паметта, паметниците и естетиката на Стара Загора

Стара Загора е стар град, според управата най-стария в света – на 8000 години! Така пише даже на рекламните постери по автобусните спирки. Паметта на управниците обаче изневерява, те си мислят, че градът е това, което те си представят. Това е основната причина за безобразията, недомислиците и странните решения от последните десетина години, зад които прозират едни големи комплекси. Те не са на заралии, а на тези, които определят развитието на града през споменатия период, независимо от партийната им окраска.

Това най-ясно се вижда от промяната и строителството на паметници, което е непосредствено свързано с градската памет.

В края на миналата година, приеха решение да се построи паметник на светците-равноапостоли Кирил и Методий. Проектът не е лош, конкурсът вече мина, но въпросът е какъв е мотива. И това бе обяснено – заради общоевропейското дело на двамата братя. Демек, не искаме нещо провинциално, целим се високо в модерните общоевропейски ценности, каквото и да означава това...Като несбъднатият проект за монумент на Тервел – осемметров и на кон, той също е европейски спасител от арабите, според някои източници, и за първи път включил Стара Загора в границите на България. Докато за Тервел, все пак се търсеше и някаква заралийска връзка в мотивацията, за Кирил и Методий такава липсва. Освен знака - Азът на българите, дето се кипри на старозагорското знаме, благодарение на окултните виждания на покойния художник Христо Танев. Друго няма, градът никога не е бил известен книжовен център или нещо, свързано с развитие на българската средновековна култура. Поне засега няма такива данни.

Но градът е свързан много с българската и световната култура и неслучайно е наречен Градът на поетите. Затова арх. Петър Бакърджиев и Петер Митев имаха идея да се направят скулптури на тези славни поети и писатели (Гео Милев, Иван Хаджихристов, Иван Мирчев, Николай Лилиев, Веселин Ханчев, Кирил Христов, Димитър Подвързачов...) Уникален замисъл, примерно – двамата Иванчовци разговарят помежду си, Гео чете, Лилиев е седнал на една от пейките... и всичко това от сградата на Общината до Дръмса. Но кои са тези двамата – Петър и Петер, че да дават съвети? Управата измисли друго! Направи Архитектурно-естетическа композиция „Водно огледало Поетите на Стара Загора”. На месингови листи написаха няколко стиха и ги сложиха в едно плитко басейнче на главния булевард. Първо металът потъмня и не се четеше, после и потопените във водата табели изчезнаха, в края на миналата година. Дали за да ги запазят през зимата, или да ги почистят, никой не казва? То и заралии не обърнаха много внимание на този факт, но то пък общинарите също не съобщиха какво правят с тази композиция, която никога не е била архитектурна, а сега вече изгуби и естетиката си, оставайки само следа от композиция...

Впрочем табелките са любим начин за отбелязване на паметни личности и събития за заралийската управа. В Станционната градина има две пейки с табелки, с имената на голямата звезда на Берое - Петко Петков и на атрактивния някога фен на зеленобелите – Чонката. Димитър Чонов все пак изкара края на живота си по градските пейки, но Петко Петков е почетен гражданин – това ли заслужава? Къде е паметникът му, който уж всички се кълняха, че ще вдигнат до стадиона под Аязмото?

Паметникът на Трета опълченска дружина пък го обградиха с табелки, т.е. с плочи, което си е табели, но по-мащабни. И то със съдействието и на Руското посолство, с което напълно го окепазиха. И не само, написаха куп фактологически грешки, но от инат или от немърливост и тъпотия, не са ги оправили до днес.

На мъчително дълго ремонтираната гара пък се кипри надпис, че комплексът е напревен 1982-ра, ремонтиран през 2023-та. Все едно преди това не е имало гара. С други думи - всичко започва от днес. А Старозагорската гара е една от най-старите в страната и мнозина още помнят прекрасната й архитектура, преди да бъде построена новата модерна сграда.

На входовете на града вече има нови надписи, красиви, но само с едно – Стара Загора. Демек, тук сте, няма добре дошли, няма приятен път... Старозагорската управа е от горди хора, ако някой е дошъл, да знае къде е попаднал, да не са го канили, я!

Димитър Славов 

Новите беройци и пейките за почетните граждани...

Берое винаги е бил обичан от заралии, независимо дали президент е Кеби, измамник като Николай Банев или парите дава голямо държавно предприятие...Сега собствениците са чужденци, в мъжкия тим почти няма българи и затова феновете вече го прекръстиха неофициално на Берое Хуниорс. Така Берое е марка или бранд, а пребандирането е нещо нормално, както се казва, във века на глоблализацията, но...

Въпреки клетвите във вярност на отбора, въпреки призивите и рекламните лозунги, слоугани, казано по новоговор, някогашното отношение на привържениците изчезна в историята. Днес има само показност, празни приказки и недомислици.

Тази година има само едно предложение за почетен гражданин на Стара Загора, това за Евгени Янчовски. Изброяват се заслугите му, които са наистина големи – два пъти носител на Балканската купа, бронзов медалист от първенството, сребърен олимпийски медал, най-много мачове със зелено-белия екип и т.н. И най-важното, той бе треньор през незабравимата 1986 година, когато беройци станаха шампиони, за първи път, дано да не е за последен. Нищо че шампионският тим бе съставен година по-рано, от друг великан – Петко Петков, Евгени бе начело на Берое в славната година, а и след това. Заслужава званието, наистина донесе много радост на заралии. Обаче, защо сега? То кой ли не получи звание преди това, а от 1986-та, досега са минали доста години. Например, Христо Стоичков, без никакъв принос за Берое и Стара Загора, стана почетен заралия години преди Евгени. Тогава местните управници много умуваха, извадиха вода от девет кладенеца, да докажат заслугите му. Те не са малко, но към Стара Загора са никакви! Щял бил да бъде посланик на града навред по света!!! Минаха толкова години, а никога не се чу Стоичков да спомене някъде Стара Загора – ни с добро, ни с нищо. Освен всичко друго, произведеният в сан „посланик” дойде да си вземе наградата, когато той намери за добре, с което показа колко скъпа му е тя. Както и какъв човек е, факт, който е световно известен...

А какво стана с Петко Петков, който си остава най-обичания бероец, за всички времена? След неговата смърт, решиха да му издигнат паметник до стадиона, под Аязмото. Вече минаха три години и паметникът си остава все така невидим. Обаче направиха пейка - с табела, с неговото име. Вместо паметник, пейка!!! А до нея, пейка с табелка за Димитър Чонов-Чонката – един от най-известните фенове. Докато за Чонката това признание може да се преглътне, с известни компромиси, то за Петко Петков – това е недупостимо. Страшно е, че същата пейка може да се направи и за Евгени, току виж общинарите се сетили за „великите си идеи”. Може да се появят в парковете и още пейки, примерно, с имената на всички почетни граждани. Също като естетическото недомислие – басейнче с цитати от великите старозагорски поети. А първата идея бе да се направят статуи на поетите по ларгото, но не стана...

Та такива са новите беройци – те разбират от бранда, но не помнят духа на отбора. Да вапцат гарата в зелено, това могат, но да почетат истинските си герои? Между другото, гарата щяла да бъде окончателно завършена през октомври, май така казаха за последно...

Димитър Славов   

В нашия град - нищо ново!

Далеч преди старта на кампанията за местни избори е ясно едно – в нашия град няма нищо ново! Все същите хора, същите идеи или тяхната липса, а бъдещото управление ще бъде като настоящото...

Сегашната власт направи нескончаеми ремонти, заралии свикнаха с праха, промените в движението, с многобройните неудобства, но никой не си го слага на сърце. Защо да се търси промяна, като и така може да я караме, ми, както дойде.

Сегашният кмет многократно каза, че повече нямало да се кандидатира, но излъга. Дойде лидерът и рече – Живко стани, ти ще си! Как да му откаже? И той вече е най-вероятния, почти стопроцентов победител.

Защото опонентите му с нищо не показват, че имат амбициите да го сменят на кметския пост.

Мария Динева първа обяви кандидатурата  си. Опит имала и като заместник-кмет и като секретар... Сега, виждате ли, решила да се разграничи, имала идеи, че досегашната орташка работа, с другите партии, не била съвсем резонна. Щяла да се пробва, тя да стане кмет, но и тя не си вярва.

Социалистите издигнаха проф. Иван Върляков, веднъж бит на изборите, и то от раз. За всеки случай е и водач на листата, щото то това е основната цел – да вземат около десет съветника, ако има такава възможност. За да са в играта, друго няма.

Другите най-мераклии са Движението „Нашият град”. Те започнаха отдалече, още с подписка ВиК-то да станело общинско. Абсурдна идея, както и следващата им част от кампанията, която вече започна, преди да е стартирала официално на 29 септември. Двамата водачи – Петър Желязков и Атон Андонов вече загатват как ще върви пропагандата им. Единият с лозунга - Стара Загора над всичко! - каквото и да означава, а другия с прозрението си, че така, с повече съветници, гласът на движението им щял да има повече тежест. Останалото са общи приказки за зелена среда, грижи за старите хора, за младите и т.н. Никой не е пропуснат, но и нищо конкретно няма, и...няма и да има. Поне кандидатите на движението, които са били съветници можеха да кажат, какво са направили в полза на заралии. То няма и какво толкова да кажат. С такива опоненти, какво да чакат избирателите? Част от тях, няма дори да си направят усилието да идат до урните, а други ще гласуват къде по съвест, къде по приятелска линия, къде по зависимости. Резултатът ще е пак същия – повече приказки, па каквото стане. То и никой няма големи очаквания – не може да се изиска от новите съветници и кмет да направят чудеса – да разбият ядрото на атома или да изобретят локомотива...  

Димитър СЛАВОВ

Клиентът няма право...

Платил някакъв човек сметка от над 400 лева за три пържоли и проблем голям! Имал бол пари, платил. Обаче, каква наглост, описал ситуацията в социалните мрежи. Сега две браншови организации щели да съдят човека, за злепоставяне на родния бизнес...

Сервираното месо било скъпо, обаче било оценено на грам, което според ресторантьорите не е нарушение и не подвежда потребителя. А, и се оплаква, съд до дупка! Нарушен им бил престижът според Сдружение на заведенията в България и Българска асоциация на заведенията. Явно девизът „ден година храни” отдавна е заместил „клиентът има право”. Даже обвиниха покрай случая всички клиенти, че им липсвала нужната култура на хранене...

Министърът на туризма заяви, че скоро може заведенията, които използват нелоялни прийоми, да не могат да се възползват от намалената ставка зда ДДС, която покрай Ковида бе намален на 9% – за кръчмите и ресторантите. Пандемията я няма отдавна, а ставката остана с намалението. Интересно какво се случи с цените, ами те непрекъснато растът, нагоре...Не г-жо министър, вдигайте на всички данъка на старото положение, те да правят с цените и обслужването каквото си искат, а животът ще намери най-правилното решение – който няма пари, няма да иде на скъп ресторант!

Какво още искате драги представители на бранша? Искате специални клиенти -  да плащат и да благодарят. Ами няма как да стане. Затова животът ви ще е труден. Идете в близката чужбина и вижте как там се държат с клиентите, па белким разберете с какво сте се захванали...

ПП: С това въобще не искам да засегна хората, които имат заведения за хранене, но работят наистина честно и почтено, без да реват ежедневно, че някой друг им пречи   

Политикономиката на ценностите ни

Днешната икономика и някогашната политикономика стават почти идентични – повече политика, по-малко икономика! Както е модерно да се казва – въпрос на ценности, и то не какви да е..., а евроатлантически. Внушават ни, че те са единствените възможни, представяни са като единствените правилни. Проблемът е, че ние може да си говорим каквото и да е, но не се ще да ги споделяме... Е какво от това, нека се оставим по течението и да вървим в крак с „цивилизования свят”? Обаче това си има цена, трябва да се вземат решения, а за това плащаме скъпо, а за решенията ни липсва смелост и компетентност. Така от икономиката остава главно политиката...

Говорят, че всички европейци споделят общите, вече споменахме евроатлантически ценности, но те не са еднакви за всички страни. Например, едно от условията за приемането ни в ЕС бе да закрием част от реакторите на АЕЦ „Козлодуй”. Опасни били и т.н., но аргументите бяха политически. Освен това България по това време имаше много енергийни мощности, но пък енергетиката е сфера, която изисква дългогодишно планиране, за срокове от 25, 30, че и повече години. Тогава със закриването на голяма част от родната индустрия страната ни дори имаше свободни за продаване квоти за въглеродни емисии. Обаче после правилата се промениха. Базата за квотите се промени и така вместо да продаваме, трябва вече да купуваме квоти за споменатите емисии. Това повищи цената на енергията, а успоредно с това станаха и други промени в правилата на играта. Въпреки вложените стотици милиони за изграждането на сероочистващи инсталации в тецовете, сега тяхното бъдеще е ясно. Те трябва да бъдат закрити. Това поставя на изпитание не само работещите в отрасъла и свързаните с неговото функциониране производства, но и сигурността на българската енергетика и промишленост. Защото 40 на сто от еленергията се произвежда в комплекса „Марица изток”. Рано или късно, няма къде да мърдаме, той ще бъде закрит, и как ще се компенсира този енергиен дефицит? Повече от 30 години стои въпросът за втори АЕЦ, който обаче отхвърлихме заради политиката. Досега той можеше да е реализиран, няколко пъти, но никой, включително и социалистите, нямаха куража да го направят. Защото технологията била руска! Ами да бяха поръчали друга, като румънците, които се обърнаха към Фраматом...Нещо повече, поръчахме, и малко насила, след съд, платихме два реактора, които сега искат на безценица да дадат на украинците. А специалистите са категорични, че те могат да се ползват от тях само за резервни части. Защото производството на реакторите е свързано с конкретна инфраструктура, а за да работи безопасно се иска и съгласието и сътрудничество с производителя, който обаче е врагът от Росатом. Интересно е, как ние не можем да работим с производителя, а украинците могат да минат и без него, и щом те имат такава възможност, защо не биха ни съдействали да изградим атомната централа у нас? А без достатъчно енергия на приемлива цена индустрията ни няма да е конкурентноспособна.

Евроатлантическите ценности по същия начин влияят и на националната сигурност. Едно от условията за приемането ни в НАТО бе да утилизираме голяма част от техниката – стотици самолети, хеликоптери, танкове и всички ракети със среден обсег. Нарязахме ги без да се замислим. Сега даваме стари БТР-и от бившите вътрешни войски, а ако имахме и СС-23, можехме повече да помогнем на „украинските герои”...Ама не, НАТО искаше да влезем в съюза без силна армия, а ЕС – без силна икономика. Защото ни предложиха и алтернатива – каквото искаме да си го купим от тях, на определената, пак от тях цена. За самолетите например много умуваха. Тогава Швеция не беше в НАТО и логично отказахме „Грипените”, пък и цялата ни търговия с оръжие зависи изцяло от благоволението на Щатите. Как да и откажеш? Затова сега чакаме самолети, но пък сме ги платили, и то скъпо. Въпрос на ценности, както казахме...

Друг е въпросът, че ако бяхме поръчали „Грипени” те вече щяха да са доставени и да изпълняват своето предназначние...

Спазвайки принципите на евроатлантизма отдавна продаваме оръжие на украинците, но с посредници, демек не сме ние. Това прави ли ни участници във войната? Според нашите политици – не! Всъщност всички натовци са преки участници във войната още от първия и ден, че и от преди това. Ето и доказателствата. Без финансовата, военната помощ, на съветниците и информацията, която получава ВСУ от НАТО, досега руснаците отдавна щяха да са влезли в Киев. Казват, че това е принципен въпрос – страната им е нападната. А какво правим за да я спрем? Например, да има опити за договаряне на примирие? Не, говори се само за нови санкции, нови въоръжения и т.н., дори се появи абсурдният „Механизъм за мир”, който договаря добавянето на още въоръжения за украинците... Явно целта единствено е безусловна капитулация на Русия. Украинците естествено не останаха равнодушни към „нашите” ценности и ги споделят напълно. Например чрез платформата „Миротворец”, в която са включени всички врагове на споменатите ценности – включително и български журналисти и политици, и такива големи имена като Кисинджър, например. Някои от списъка вече да ликвидирани, така е отелязано на миротворния сайт, но към това, те, разбира се, нямат никакво отношение.

За ценностите достатъчно говорихме, а сега за компетентността. Тук политиката също е основен фактор. Руският природен газ има от известно време ново свойство, той е оръжие на Путин. Същото се отнася и с руското зърно, нефт, метали и т.н. Затова ембаргото към Русия трябва да бъде пълно, обаче, винаги се правят и изключения, защото някои неща не могат да се набавят веднага – и руснаците са длъжни да ни ги доставят, докато намерим друг източник и ги отрежем. Затова и бе направена т. нар. дерогация с нефта, специално за такива като нас. Виждате ли колко сме важни! Същото изключение действа засега и за АЕЦ „Козлодуй”, където има договореност, отработеното гориво да се транспортира в Русия. Сега готвим нови договори с други доставчици, а въпросът с отработеното гориво остава! За зърното пък съвсем се оплетохме – уж сме солидарни, но пък украинският внос удари не само родните фермери и те ревнаха гръмогласно и чак наложиха забрана за вноса. Зърното уж беше за гладуващите африканци, а неусетно се оказа доставено на дъмпинг-цени в Китай, Турция, Испания и други не толкова закъсали страни. Злите езици говорят, че това се дължи на новите големи „украински” зърнопроизводители, които са Дюпон, Монсанто и други подобни. Тях гладът в Африка не ги вълнува...Същото е отношението на много българи и по „Зелената сделка”. Зелена, зелена, но пък слага кръст на българската енергетика в сегашния си вид. Тука отношението е и малко шизофренично – хем искаме пари по Плана за Възстановяване, хем не щем и да закрием въглищните централи! Ама така не става. Причината е, че нито в ЕС нито в НАТО имаме каквито и да било възможности да влияем при вземането на решенията, можем само да изпълняваме. Затова всичко това прикриваме с глупост – пари по плана няма, защото не сме готови с представянето му – некомпетентност, нормално е. ТЕЦ-овете ще работят, но с намалена мощност – половинчато решение – пак некомпетентност. С това се опитваме да отложим неизбежното, което, както казахме, не е наше решение, но няма как да го отхвърлим. Понякога глупостта си е чиста наша, но това е за да отвлечем вниманието. Например премиерът каза, че специална структура ще се бори с разпространението на новата дрога – фентанил! Хората, запознати с темата се изсмяха – фентанила не е нова дрога и е добре познат на наркоманите и от много години го мешат с хероин. Смъртните случаи от този коктейл не са от вчера. А покрай това се пусна и една политнекоректна информация. Засилената употреба на фентанил идвала от картела ЕЛ Чапо, който компенсирал спада на хероиновото производство в Афганистан, след завземането на властта от талибаните. Не може да бъде, официално тази вест трябва да се маркира като фейк, защото ако талибаните са ограничили производството, кой е помагал за него през предходните години? Това е въпрос не само на съвременна политикономика, а и на ценности...

Димитър Славов

Предизборно може всичко, но не съвсем...

Над 2500 подписа били събрани вече за провеждането на референдум с въпрос „Одобрявате ли държавният ВиК оператор Стара Загора да стане общинско дружество?”

Организатори са движението „Нашият град”, в което влизат местните войводи и независимият Петър Желязков, като акцията е явно предизборна. Явно партньорите в коалицията не са сигурни, как ще се преставят на вота и търсят силни, в кавички, послания към избирателите.

Идеята била: „гражданите сами да определят кога и как да се ремонтират и затварят улици, каква да бъде цената на водата и други въпроси – това да прави Общинският съвет. На пръв поглед това е много благородно решение, но... ВиК-то отдавна е на прицел заради неуредиците и забавянето на големите ремонти на водопроводната инфраструктура. Доволни няма! Но дружеството има 30 милиона дълг, заради финансирането на своя дял от проекта, плюс овърдрафт и други задължения. Да речем, че дружеството стане общинско, то ще поеме не само активите, но и пасивите на предшественика си. Освен това, независимо от собствеността, цената на водата се одобрява от КЕВР, на базата на вложените инвестиции, загубите на вода и други фактори. Така гражданите пак няма да имат пълен контрол върху дейността на дружеството, колкото и да твърдят обратното инициаторите.

И не на последно място, общината едва ли ще е по-добър стопанин от държавното ВиК! Справка, всеки може да погледне съсоянието на повечето общински дружества – те са на загуба. Разбираемо е, че част от досегашните градски старейшини искат да се харесат на заралии, отново да гласуват за тях, но нека изберат друга стратегия. Жалко е, че над 2500 души подкрепиха подписката без да се замислят...

Музеят се изложи на изложба

Ден след Никулден в Регионалния исторически музей в Стара Загора бе представена експозиция, показваща почти всички български банкноти от ХХ век. Събитието бе отразено в доста медии, както обикновено само със суперлативи. Всъщност, подобна изложба, наречена, неизвестно защо „Нумизматичен салон” се правила за 15 път, един вид традиция. Така казаха при откриването. А пропуски и недомислици, явно пак по традиция, имаше доста на брой. Защо „Нумизматичен салон”? – след като нумизматиката е наука за монетите, а за банкнотите се нарича бонистика? Това е такъв незначителен детайл, че не си струва да се засяга. Но... уважаваната кураторка на експозицията, докторът на историческите науки Мариана Минкова, която е и завеждаща отдел „Нумизматика” в музея, няколко пъти разказва за някой си Александър Стамболов и за банкнотите, които за първи път се печатали в България по негово време. Това е направа като вица за оня студент, дето след много мъки получил тройка, ама решил да попита накрая преподавателя – защо в учебника един и същ човек – веднъж го пишат Стамболов, веднъж Стамболийски? В музейната колекция явно липсват някои от най-ценните български банкноти, например първата, която била отпечатана през 1885 година в Петербург. Тя и други липсващи бонове бяха представени с принтове. Лично аз, познавам няколко колекционера от града и региона, които ги имат и с удоволствие биха ги предоставили за изложбата. Нещо повече, точно по този начин, преди години бе направена изложба в банката, която се намира в непосредствена близост до музея. Можеха да попитат банкерите, как се прави такава изложба, и то с оригинални банкноти. На 7 декември, в сградата на музея бяха показани и фотоси на старите банки – Популярната, Юнион и т.н. Не всички сгради съществуват в момента. Някои се разпознават веднага – например БНБ – в сградата на бившата Художествена галерия, в Дръмса пък е била Популярната банка. Други обаче не се разпознават, а за тях трябваше да има повече информация. В Стара Загора, например, след земетресението през 20-те години, има запазена снимка на банка, която се помещава временно в барака. И този фотос е качен в една от групите, специализирани с материали за миналото на Стара Загора. Можеха да им се обадят, ама не, те не са им на нивото, пък и дали са чували за Александър Стамболов? Накрая, казаха, че музея си е поставил много амбициозни задачи за следващата година. Браво, амбициите са хубаво нещо, но трябва да бъдат подплатени и с малко повечко професионализъм, поне на средно ниво...А за културата, явно ще продължим да пишем само хубави работи. Но хубавото, както се казва, се вижда само отдалеч, отблизо излизат, меко казано, някои несавършенства. Затова не мога да се включа в общия бравурен хор. Там бях, сам видях! Димитър Славов

Хартиената коалиция – обичайната амбивалентност

Политиката не почива на никакви принципи! Така е у нас. Може да се каже с една дума – амбивалентност. Това е двойствено отношение към събитие, към което субекта изпитва противоречиви чувства. Характерно е при шизофренията. Тази политическа патология е отколешно явление, но ясно се вижда в напъните на някои партии да върнат хартиената бюлетина. То маса политици от „Хартиената коалиция“ се разходиха по телевизионните студиа, за да обясняват, как избирателите имали право да избират – дали да дадат машинен вот или да гласуват с хартиена бюлетина. То много хора искат да гласуват и онлайн, но не можело…В САЩ, например, гласуват и по пощата. Защо не възприемем и тази практика, която между другото, създаде много проблеми по време на последните президентски избори в Щатите? Основната теза на „хартиените“ е, че голяма част от избирателите не гласували именно заради машините. Ако бяха попитали хора, които са били в комисиите в последните, начесто провеждани вотове, те почти единодушно ще кажат, че машините значително улесниха процеса. Първо протоколите се попълват по-лесно. Второ – няма сгрешени бюлетини. Трето, хората тъкмо свикнаха с този вид вот и сега, ново двайсе…. Които членове на СИК си спомнят кошмара от смесеното гласуване, могат с дни да разказват за тоталното погазване на всички правила от членовете на секционните комисии, безбройните поправки, които се направиха в последния момент, насосването на резултата, за да се приемат протоколите, само и само тази мъка да свърши най-сетне… Не изглежда читава и тезата, че видите ли, някой манипулирал флашките, машините и т.н. Не е известна нито една жалба, която да е била доказана, освен объркването на софтуера в Търновско, където се наложи да се гласува с хартиени бюлетини. Никак не е издържа и твърдението, че по-старите хора и малцинствата не можели да гласуват с машините. В хипермаркетите всички се справят с тегленето на плодовете и зеленчуците, където се иска много повече внимание – да се маркира на кантара, например, точния сорт домати…На банкоматите също всички се справят с тегленето на пенсии и социални помощи. Хайде, да не сме максималисти, почти всички, с много малки изключения. То и легендите за манипулации издишат, тъй като не „мадуристите“, а именно ГЕРБ взе най-много гласове на последните избори. „Червените“ пък са най-непоследователни – първо искаха машини, а сега – хартия. Интересното е, ако сега се приемат предложението за връщането на смесения избор, какви промени в резултатите ще имат гербери и социалисти? И не на последно място – това предложение на „хартиените“ показва тяхната напълно нелогична, но обичайна непоследователност – веднъж тъй, веднъж иначе – а похарчените средства нямат никакво значение. Освен това, за машините се дадоха няколко милиона лева. Първо 30 милиона, после още. Експериментите продължават, защото похарчените пари са обществени, т.е. ничии, но се харчат само с политически решения. А истината е, че не избирателите са виновни, че не отиват масово до урните, а именно такива политически решения, ги отблъскват от тях. Има опасност на следващия вот не само избирателите да са малко, но и да няма достатъчно мераклии за членове на комисиите. Поне голяма част от тези, дето вече са сърбали тази попара, едва ли ще се хванат пак на същото хоро…

Интеграцията на градския транспорт в Стара Загора

Градският транспорт в много градове се промени значително в последните години, чрез тъй наречените проекти за интегриран градски транспорт. Стара Загора не направи изключение и също реализира такъв проект, който си има много етапи. Той е скъп, иновативен, трябва да осигури комфорт на пасажерите, и ако е възможно да бъде рентабилен, но... Проблемите са в детайлите! Първоначално бяха закупени нови автобуси и тролейбуси. Изборът за марка бе предрешен, тъй като те се купуват ан блок с други големи градове, т.е. проектът се движи „отгоре”, а общините нямат много право на избор. Добри или лоши, машините ги докараха, вапцаха ги в зелено, тук всички са почитатели на цвета на Св. Патрик, и воала – ето една добра придобивка за заралии. Спирките също ги обновиха, според интегрираните планове за транспорта. Сложиха им козирки, красиви, но нефункционални. Украсиха ги с постери на „хилядолетната” Стара Загора, демек – туристи, чака ме ви, добре сте ни дошли. Вярно, козирките на сппирките не пазят нито от слънцето, нито от дъжда, но да не вързваме кусури! Електронни табла показват графика, а в самите автобуси се обявява всяка спирка, съвсем по европейски. Дотук всичко е добре, ако не бе системата за самотаксуване, която пак е модерна, иновативна и т.н., разбира се, в интерес на гражданите. Никой обаче не иска да отговори на въпроса – като от толкова години имаме система на самотаксуване, какво правят кондуктурите в повечето превозни средства на градския транспорт. Вярно, не искаме хора да остават без работа, но не е ли абсурдно – хем да се хвалим със система за самотаксуване, хем тя да не работи? Ами и за нея са дадени много пари! На два пъти от транспортната фирма правят опит по две линии да няма кондуктури и в момента експериментът продължава. Обаче, приходите по споменатите линии, със сигурност са паднали. По няколко причини. Колко е цената на билета? Въпреки иновативността, машините за белети искат точно пари, ресто не връщат...Ако платиш с дебитна или кредитна карта, ще ти вземат и пари за транзакцията, защото повечето банки имат такава практика. Така билетчето няма да е 1,5 лева, а към него ще се добавят и още 15-20 стотинки. Но най-важната причина за неефективността на системата за самотаксуване е, че връзката с машинките в автобусите се губи, твърде често. Превозвачът не е виновен, общината също има малка вина, защото изпълнителите на транспортната интеграция са били определени от много по, да речем, отговорно място... Последните цени на тарифите са от началото на октомври. Освен билета от 1,5 лева има и други опции. Някои от тях са логични, а други не. Например 1,6 лева струва неограничено пътуване с възможност от прикачвания, но в рамките на 30 минути. В час пик, за толкова време, трудно може да смениш две градски линии. При същоте условия може да се пътува за час или 120 минути, съответно за 2 и 2,5 лева. В това помвече има смисъл, но защо липсва неограничен билет за цял ден? В столицата такъв струва 4 лева и е много удобен. Електронни карти намаляват цената на градския транспорт до 1,4 и 1,3 лева при покупката от, 10 до 100 електронни билета, които трябва да се използват до 6 месеца от тяхното закупуване. А истината е, че каквото и да се прави, пасажерите в градския транспорт няма да се увеличат. Той се ползва само от крайните квартали, и то предимно от младежите, които още не са си купили коли. В старата градска част, най-добре е, човек да се предвижва пеша, заради трафика и проблема с паркирането. Голямата новина е, че скоро, Стара Загора ще има и електробуси. Такива в Казанлък има отдавна, но там общинския проект бе вързан с други общини, от друг калибър. Електробусите също няма да рентабилни, но поне ще са екологични. Това не е малко... Димитър Славов

За старозагорската гара

Железопътната гара в Стара Загора има трудна и славна история, далеч преди Стефан Вълдобрев да я възпее, т.е. преди да направи обобщен кавър на песничката за бургаската гара. В началото на ХХ век с бурното развитие на железопътното строителство се появава и старозагорската гара. Старата сграда, един вид типово строителство, е изградено по всички тогавашни стандарти и много прилича на други гари, останали от време оно. Обаче приликите са главно визуални, защото в Града на липите, сградата е по-големичка, нали тук е важен железопътен възел, който има голямо значение навремето. Освен всичко друго, старите заралии помнят, че старата сграда бе и по-красива, защото хората едно време имали по-друго отношение към естетиката. През 1977 година обаче, по тогавашен обичай, партията и правителството, решават да изградят нова гара – модерна, с подлези и коловози, почти като столичната. Поради промени в планирането, строителството се проточва, защото то става по-трудно, отколкото разрушаването. Чак през 1982-а вече гарата е готова. Тя може да не е толкова красива, колкото старата, но стана доста по функционална. Направени бяха подлези към станционната градина и коловозите, в подземната част има заведения и магазини. Така не се налагаше пътниците да преминават през линиите, а в подлеза можеха спокойно да чакат вллака си в приятна обстановка. В ония славни времена, много пътници предпочитат влаковете, въпреки че често вагоните бяха притъпкани. Композициите обаче не бяха с един-два вагона, както са в момента... Първите, които „възпяха” култовата гара, бяха музикантите от „Сарагоса бент”, които не са испанци, а германци. Това, разбира се, се чуваше само от българите, щото те не пееха на нашенски, но се звучеше нещо като – „тарата, тарата, Стара Загора на гарата”... Иначе, в края на ХХ век, лирическият герой в днешната вълдобрева песен чакаше милата си на бургаската гара. В някои варианти в текста бе включена дори популярната тогава принцеса Арабела и злия магьосник Румборак. Тук текста бе „Арабела, Арабела, вън те чака Румборак – за да те превърне в гарга, да те омагьоса пак”... Както и да е, едно е да построиш, друго да запазиш! Постепенно заралийската гара, както много други, опустя. Първо композициите се скъсиха, вагоните ставаха все по-стари и мръсни, няма вече вагон-ресторанти и т.н. БДЖ обаче реши да обнови сградата, за около десет милиона лева. Сроковете за завършването на реновирането все се отлагат, а инициативен комитет начело със заралията Първан Симеонов поиска част от фасадата да е зелена...Демек, свързана с градската идентичност, т.е. с Берое. То писма ли не се писаха, питания в парламента и т.н., а за дебатите в социалните мрежи да не говорим. Е сега има мъничко зелено, но пък има въпроси – за нюанса. Но не това е важното, поне за мен. Важното е как се върши ремонта, качеството на вложените материали, защо срокът за обновяването непрекъснато се увеличава, защо част от подлезите са запечатани и няма да се ползват. Между другото, качеството на част от материалите вече бе тествано, при една от първите градушки за годината. Ами не е добро! А градушки, вероятно ще има и в следващите години. Обаче, за това няма инициативен комитет, важното е да има зелено...И тъй сме почнали с боята, защо да не вапцаме всичко в зелено и да нарисуваме един голям Свети Патрик? Може пък така да привлечем ирландски туристи... Ето това ще е истински новаторски бранд за града. Първане, как не се сети за това? Димитър Славов

Век и половина след Освобождението пак фили и фоби

Умишлено пиша това по-късно, след 3 март. Станалото на историческия връх Шипка е резил, по-голям от всички, на които съм бил свидетел. Но това не е всичко! Век и половина след Освобождението в България едно остава непроменено – противопоставянето между русофили и русофоби. И в двете групи има твърде примитивни и неприятни лица. Както е написал Алеко – „да знаеш, че днешните са решили да се мирят с Русия...Сума ти неща може да се напишат – Цар Освободител, братя славяни, немските келяви чифути и т.н. Ама току виж и новите срещу Русия, и тогава бай Ганьо – предател! Тогаз пак ще караме „Задунайската губерния”... и няма да позволят да захвърлят нашето мило отечество под „миризливия ботуш на казака”.

Сега за Шипка. Премиер, двама владици и председателят на Народното събрание дойдоха да почетат националния празник. Това бе събитие, защото от Орешарски насам, никога в последните години премиер не се бе качвал на Шипка на 3 март. Може да харесваш министър-председателят, може и да го мразиш, но такива обиди и хули, както и замерянето със снежни топки, на такъв ден? Това бе много грозна гледка, а по този начин българските русофили много трудно ще привлекат привърженици сред неутралните си сънародници. Свалянето на знамето на ЕС и замяната му с руско също не е голямо геройство, а ефектът е същия. Най-лошото бе, че дори по време на заупокойната молитва и изпълнението на децата от музикална група „Искрица” виковете и цинизмите не спираха. Нещо повече, официалните гости се държаха доста нормално, за разлика от други речи, не забравиха руските войно, дали кръвта си за да я има отново България. Вярно, част от тях, във връзка с последните събития в Украйна, призоваха за мир, в което няма нищо лошо. Никой обаче не ги чу, крайните фенове скандираха „Русия”, „НАТО вън”,предатели и други неща, които доброто ми възпитание не ми дава да ги напиша.

Русофобите, особено в крайните си варианти, също не са за похвала. Много хора, които уважавам, включително и близки приятели, си сложиха украинското знаме на профила, но от години повтарят, това което официално ни набиват „специалисти” по Русия, хора препитаващи се с това. Затова все повече са българите, които си мислят, че руснаците са виновни за всичките ни неблагополучия. Този хор става все по-многогласен, като от историята вади само това, което му се струва полезно. Като плодче от торта. Ама не било проверено или е откровена лъжа? Не е важно...

Така например, съвсем сериозно предлага 3 март да не е национален празник. Защото Русия не ни е освободила, а е искала да ни пороби?! Нали в Санстефанския договор пише за окупацията на българските земи за определен период. Аргументът, че заемането на земя, в границите на друга държава се нарича окупация, за фобите не е от значение. Отделно пишат, че българите са платили за окупацията десетки тонове злато. Откъде, в несъществуващата още нова държава са намерили такива количества злато? Да не би да са ходили по къщите и да са късали пендарите от вратовете на жените? Намериха се и такива, които свързват 3 март с подписването на Брест-Литовския договор. Това било станало по настояване на българския премиер Радославов, за им напомня за 1878. Излиза, че двама кайзери, плюс цар Фердинанд и султана, чакат Радославов да им каже, кога да подписват договора. Между другото той е между Централните сили и правителството на Ленин, а не на царска Русия.

Значи Радославов предлага, монарсите одобряват, демек, върнахме си го на руснаците за Освобождението! Представям си, падишахът се поглажда по брадата и казва – Машалах, как пък аз не се сетих за трети? Аферим!

Смешно ли е? Ама все повече това се копира и поства в социалните мрежи. Защото всичко руско трябва да е лошо. Независимо дали става въпрос за царско време, болшевики или съвременна Русия.

Защото Захари Стоянов написал, че Левски казал – „Който ни освободи, той ке ни пороби”. Само дето трябва да гледаме, кога пише Захари това. Ами когато със Стамболов са начело на държавата, която тогава е в обтегнати отношения с Русия. Също като сега. Други потвърждения, че Левски е казал това – няма. Преди това в „Записките” Захари пише друго – Бенковски, гледайки горящите села, казал че отворил такава голяма рана на Тирана, че русите вече могат да заповядат! Самият Стамболов, по време на войната помагал на русите, като купувал и продавал добитък за нуждите на армията им. Тогава това било патриотично, а и той спечелил нещичко за себе си.

Писах на един мой близък приятел, който също е насъхан от русофобщината, че това, което става в момента е до голяма степен предизвикано и от нас. В продължение на години, ЕС, САЩ и НАТО се държат с руснаците като с полуидиоти. Отговорът му бе – грешка, трябваше да се държим с тях, като с пълни идиоти...

За съжаление, наличието на информация не води до бърз резултат, защото се иска и осмислянето й. Кой обаче си дава зор да мисли?

Димитър Славов