С “Отело” откриват оперния сезон, театър и опера 2 в1 в началото на февруари

Спектакълът на операта „Отело“ на Джузепе Верди на 9 февруари ще открие новия сезон на Държавна опера-Стара Загора през 2024 година. На старозагорската сцена ще излезе звезден солистичен състав пред почитателите на оперното изкуство. Те ще имат шанса да видят и чуят за първи път в ролята на Дездемона, златния глас на България, оперната дива Красимира Стоянова. Световният баритон Желко Лучич ще се превъплъти в ролята на коварния Яго, а българският тенор с международна кариера Милен Божков ще направи своя сценичен дебют в ролята на Отело. Спектакълът ще дирижира маестро Ивайло Кринчев, режисьор е Огнян Драганов.

В спектакъла на 9 февруари участват още солистите Ивайло Йовчев /в ролята на Касио/, Александър Марулев /Лодовико/, Вивиен Георгиев /Емилия/, Стоян Буюклиев /Родриго/, Живко Добрев /Монтано/, оркестър, хор и балет на Държавна опера-Стара Загора, представители на Прабългарската школа за оцеляване „Бага-Тур”.
Звездата на Метрополитън опера – сръбският баритон Желко Лучич гостува за трети път в Старозагорската опера. За първи път почитателите на неговото изкуство го видяха през лятото на 2021 година на сцената на Античния форум „Августа Траяна” в ролята на барон Скарпия от операта „Тоска” от Пучини, а през лятото на 2023 година – блесна отново на открито в ролята на Граф ди Луна от операта „Трубадур” на Верди. На 9 февруари меломаните ще го видят в още една негова коронна роля, донесла му световно признание на най-големите оперни сцени.
Тенорът Милен Божков гостува за втори път на сцената на Старозагорската опера – зрителите още си спомнят неговия великолепен Дон Хозе от операта „Кармен” на Бизе. В ролята на Отело Милен Божков дебютира през 2022 година в концертното изпълнение на едноименната опера на Верди на сцената на Летния театър във Варна в звездната компания на Красимира Стоянова /Дездемона/ и Владимир Стоянов /Яго/ под диригентството на маестро Павел Балев. Сега – на 9 февруари ще направи и своя сценичен дебют в любимата роля на Отело в спектакъла на Старозагорската опера.
„Отело“ от Джузепе Верди на Държавна опера-Стара Загора е впечатляваща постановка, създадена с изключителното съдействие на Община Стара Загора. С нея на 24 ноември 2014 г. бе открито 45-тото издание на Фестивала на оперното и балетно изкуство в Стара Загора. Сценографията и костюмите на „Отело” са последната съвместна работа на художниците Цветанка Петкова-Стойнова и Борис Стойнов, свързани трайно със Старозагорската опера и оставили ярка следа в облика на съвременното българско оперно и балетно изкуство.

Драматичен театър „Гео Милев“ – Стара Загора, и Старозагорската държавна опера представят съвместната си продукция „Красива птичка с цвят зелен“. За първи път в България спектакълът съчетава театралното и оперното изкуство в една удивителна приказка по Карло Гоци. Премиерните спектакли са на 1 и 3 февруари 20-24 година на сцената на Операта. Огромен творчески екип от двата театъра обединява усилията си, за да поднесе на публиката един атрактивен и въздействащ мултижанров спектакъл в хармония със съвременните тенденции и предизвикателства в изкуствата. Режисьор на постановката е Анастасия Събева, сценографията и костюмите са на Теодора Лазарова, хореографията е на Александър Манджуков, текстът на песните е на Августина-Калина Петкова. В спектакъла участват актьорите на ДТ „Гео Милев” Иван Калошев, Георги Георгиев, Яна Божанин, Цветомир Черкезов, Борче Манев, Елена Азалова, Борислав Веженов, Ванина Йорданова, Красимир Ненков, Симона Тодорова, Димитър Митев, Тони Тончева.

„Камино – да намериш сърцето си“ – книга за смисъла да създаваш, обичаш и пускаш

„Камино – да намериш сърцето си“ (изд. „Книги за всички“) е книга не просто за едно пътуване по прочутия път в Испания. Това е книга за безкрайните пътища, по които можеш да се върнеш и да обичаш детето си, за изтощителното поддържане на крехкия мир между две жени, свързани завинаги с фаталната връзка между майка и дъщеря, с една непризната болка и една нестихваща жажда за близост.

Петя Стефанова е талантлива и награждавана поетеса, носителка на големите награди в международния конкурс „Лирични гласове“ и Националния конкурс за любовна лирика „Горчиво вино“, а първата ѝ книга с поезия, „Среднощна приказка“, спечели конкурс на Министерството на културата.
Петя Стефанова е пътешественик. Не по призвание, не по професия. По душа, по сърце, по възприятие. Както в поезията си, така и тук тя е на път. И отново улавя светлината му, и отново Пътят е нейното прераждане, откритие, отдалечаване и завръщането към себе си – с нов багаж и с едно отворено и жадно сърце, в което отново ще намери място уморената обич към нейната дъщеря. Децата, които очакваме. Децата, които отглеждаме и чиито пътища понякога ни изненадват и се сблъскват с най-упоритото неодобрение. Децата, които в някои моменти от живота си са ничии и отчаяно търсят към какво да се закачат, за да се почувстват свързани. А ние отсъстваме. Заключени в собствените си разочарования и огорчения.
За това ще ви разкаже тя. За Камино, по който можеш и да се изгубиш, но на финала му ще оставиш частица от себе си, защото това не е краят, а началото. Откъдето ще тръгнеш олекнал и изоставил завинаги на едно крайбрежие всичката си тъга и всичката горест.
Камино не е само духовно преживяване, тук няма да откриеш клишираното и изхабено от предъвкване разбиране за Пътя. В този реалистичен разказ ще се срещнеш с неподправения и понякога циничен хумор на едно по-ново поколение, с история на взаимоотношенията между майка и дъщеря.
Камино пред тях и Камино помежду им. С всичките трудности и превратности, които предлага един почти 300 км участък, извървян пеша. С всички настроения, палитра от емоции, дъждове и слънчеви следобеди, странни вечери с късно слънце и ранни пробуждания, дъждовни следобеди и благодарност за всяка крачка, извървяна заедно. Защото, когато си позволил да изгубиш детето си някъде по житейските завои, твоя е отговорността да откриеш как и кога да си го върнеш. Но не за да го притежаваш. За да го пуснеш. Да го пуснеш да отлети и да намери себе си. Да отнесе обичта ти и тя да запълни празнината, която толкова дълго го е приземявала.
Тази история е история за смисъла. За смисъла да създаваш, обичаш и пускаш. История за всеки от нас. За изгубеното в гората дете от приказките, което търси поръсените по Пътя трошици, които ще го отведат у дома. За човешкото и нечовешкото в сложната връзка между майка и дъщеря, аз щастието да извървиш Камино с най- далечния и същевременно най-близък човек. За противоречията и осъзнаването, че по Камино вървим всеки ден. И всеки ден пропускаме знаците. Тази история ще ни научи да виждаме под повърхността и да знаем, че смирението не е дълго 300 или 800 км, то е точно толкова дълго, колкото от разума до сърцето и обратно.

„Горчива земя“ – как острова на Афродита се превърна в земя на омразата

Романът на кипърската писателка Констандия Сотириу „Горчива земя“ (изд. „Персей“, превод Дарина Фелонова) е белязан от дълбоко личните преживявания на жените, изгубили толкова много заради войната в Кипър. 

Превратът на гръцко-кипърските националисти от 1974 г. е последван от инвазия на турските войски, безбройни изчезнали и убити. Кръвта се просмуква в кипърската земя и вгорчава дори водата, която тече по нея. 

Всичко това е представено през погледа на майките, съпругите, дъщерите, загубили най-близките си хора, но геройски продължаващи да се борят ден след ден. Жените, които са чакали, които са били предадени, които така и не са намерили справедливост. 

Чрез митове, приказки и вярвания, чрез горчиви истории и ужасяващи сънища, които само жените могат да видят и да разкажат, се разкрива дълбоката болка, разочарованието, очакването, безнадеждността и все пак непоклатимата сила на женския дух.

Констандия Сотириу е родена в Никозия през 1975 г. Предишните ѝ два романа – „Айше отива на почивка“ (2015) и „Гласове от пръст“ (2017) – са номинирани за Кипърската национална литературна награда, а „Горчива земя“ (2019) влиза в краткия списък за Европейската награда за литература.

Кипърската писателка представи „Горчива земя“ в Регионалната библиотека във Велико Търново  пред студенти и преподаватели от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий. На събитието присъстваха посланикът на Кипър Н. пр. Хараламбос Кафкаридис, доц. д-р Димитриос Румпос, ръководител на Библиотечно-информационния център „Гръцки език и култура“ към ВТУ и доц. д-р Анна Иванова, зам.-ректор на ВТУ. Литературната проява бе открита от доц. д-р Калина Иванова, директор на библиотеката.

Н. пр. Хараламбос Кафкаридис даде Констандия Сотириу за пример за разцвета на кипърската литература. „Нейните творби изпъкват сред всички останали, защото са свързани с болката по нашата разделена родина“, заяви той.

„Литературата казва това, което е между редовете в историята на един народ. В моите творби искам да изпълня това празно пространство между редовете, за да бъдат чути неизказаните неща, най-вече от страна на жените в този мъжки свят“, разказа Сотириу. В книгата си тя осмисля трагичните събития от най-новата история на Кипър – окупацията на северната му част от Турция, разглежда различните „истини“ на гражданския конфликт и какво се крие зад тях, нуждата от помирение между двете страни, да се отворят очите за взаимната несправедливост и обида, превърнали острова на любовта в остров на омразата. „Има ли невинни във войната – казва писателката, – това са жените.“ В допълнение тя сподели: „Сърдечно благодаря на преводача на книгата Дарина Фелонова за отличната работа в превода!“

Излезе финалната част на „Последният викингски крал“

Ако обичате исторически романи или филми, особено свързаните с викингите, забележителната петтомна романна поредица „Последният викингски крал“ е за вас. С излизането на финалната, пета книга – „Командирът на смъртта“ (изд. „Персей“, превод Евгения Кръстева), серията е вече достояние на българските читатели.

Авторът, Ян Уве Екеберг, познат и нас и с трилогията си „Времето на меча“, е един от най-големите съвременни майстори на историческия роман.

Главният герой в „Последният викингски крал“ е действителна историческа личност от XI век, своеобразен норвежки еквивалент на българския цар Симеон, който превзема Византия и стига до вратите на Константинопол. Харалд III Хардради (Суровия), роден ок. 1015 г. и управлявал от 1046 до 1066 г., е един от най-великите крале в Скандинавския север. Полубрат е на крал Олав Харалдсон, който утвърждава християнството в страната и след смъртта си е канонизиран, превръщайки се в един от най-почитаните скандинавски светци. Харалд и викингите му се прехвърлят в Киевска Рус, достигат до Византия, където са наети от императора, участват във войната с арабите в Сицилия, побеждават българския цар Петър Делян в Островската битка (1041) и се връщат в Норвегия, където Харалд е коронясан за крал.

В „Командирът на смъртта“ Харалд Сигурдарсон, вече едноличен владетел на Норвегия, преследва една голяма мечта: с дръзки действия той се опитва да възстанови старото Северноморско кралство, в което Норвегия, Дания и Англия се управляват от един и същ монарх.  

Когато английският крал Едуард Изповедника умира на 5 януари 1066 г., започва безмилостна битка за най-важния престол в Северна Европа. Харалд също се включва в надпреварата за кралската власт в Англия. Фактът, че няма почти никакви основания за претенциите си към английския трон, не попречва на страховития пълководец да тръгне по море с най-големия флот, който някога е отплавал от Норвегия. Смелото начинание почти успява, но норвежкият крал е подмамен в капан.

За паметта, паметниците и естетиката на Стара Загора

Стара Загора е стар град, според управата най-стария в света – на 8000 години! Така пише даже на рекламните постери по автобусните спирки. Паметта на управниците обаче изневерява, те си мислят, че градът е това, което те си представят. Това е основната причина за безобразията, недомислиците и странните решения от последните десетина години, зад които прозират едни големи комплекси. Те не са на заралии, а на тези, които определят развитието на града през споменатия период, независимо от партийната им окраска.

Това най-ясно се вижда от промяната и строителството на паметници, което е непосредствено свързано с градската памет.

В края на миналата година, приеха решение да се построи паметник на светците-равноапостоли Кирил и Методий. Проектът не е лош, конкурсът вече мина, но въпросът е какъв е мотива. И това бе обяснено – заради общоевропейското дело на двамата братя. Демек, не искаме нещо провинциално, целим се високо в модерните общоевропейски ценности, каквото и да означава това...Като несбъднатият проект за монумент на Тервел – осемметров и на кон, той също е европейски спасител от арабите, според някои източници, и за първи път включил Стара Загора в границите на България. Докато за Тервел, все пак се търсеше и някаква заралийска връзка в мотивацията, за Кирил и Методий такава липсва. Освен знака - Азът на българите, дето се кипри на старозагорското знаме, благодарение на окултните виждания на покойния художник Христо Танев. Друго няма, градът никога не е бил известен книжовен център или нещо, свързано с развитие на българската средновековна култура. Поне засега няма такива данни.

Но градът е свързан много с българската и световната култура и неслучайно е наречен Градът на поетите. Затова арх. Петър Бакърджиев и Петер Митев имаха идея да се направят скулптури на тези славни поети и писатели (Гео Милев, Иван Хаджихристов, Иван Мирчев, Николай Лилиев, Веселин Ханчев, Кирил Христов, Димитър Подвързачов...) Уникален замисъл, примерно – двамата Иванчовци разговарят помежду си, Гео чете, Лилиев е седнал на една от пейките... и всичко това от сградата на Общината до Дръмса. Но кои са тези двамата – Петър и Петер, че да дават съвети? Управата измисли друго! Направи Архитектурно-естетическа композиция „Водно огледало Поетите на Стара Загора”. На месингови листи написаха няколко стиха и ги сложиха в едно плитко басейнче на главния булевард. Първо металът потъмня и не се четеше, после и потопените във водата табели изчезнаха, в края на миналата година. Дали за да ги запазят през зимата, или да ги почистят, никой не казва? То и заралии не обърнаха много внимание на този факт, но то пък общинарите също не съобщиха какво правят с тази композиция, която никога не е била архитектурна, а сега вече изгуби и естетиката си, оставайки само следа от композиция...

Впрочем табелките са любим начин за отбелязване на паметни личности и събития за заралийската управа. В Станционната градина има две пейки с табелки, с имената на голямата звезда на Берое - Петко Петков и на атрактивния някога фен на зеленобелите – Чонката. Димитър Чонов все пак изкара края на живота си по градските пейки, но Петко Петков е почетен гражданин – това ли заслужава? Къде е паметникът му, който уж всички се кълняха, че ще вдигнат до стадиона под Аязмото?

Паметникът на Трета опълченска дружина пък го обградиха с табелки, т.е. с плочи, което си е табели, но по-мащабни. И то със съдействието и на Руското посолство, с което напълно го окепазиха. И не само, написаха куп фактологически грешки, но от инат или от немърливост и тъпотия, не са ги оправили до днес.

На мъчително дълго ремонтираната гара пък се кипри надпис, че комплексът е напревен 1982-ра, ремонтиран през 2023-та. Все едно преди това не е имало гара. С други думи - всичко започва от днес. А Старозагорската гара е една от най-старите в страната и мнозина още помнят прекрасната й архитектура, преди да бъде построена новата модерна сграда.

На входовете на града вече има нови надписи, красиви, но само с едно – Стара Загора. Демек, тук сте, няма добре дошли, няма приятен път... Старозагорската управа е от горди хора, ако някой е дошъл, да знае къде е попаднал, да не са го канили, я!

Димитър Славов 

Осем заглавия от Менар филмфест показват в Стара Загора

И тази година се спазва традицията, избрани филми от МЕНАР Филм фест 2024 да бъдат показвани в Стара Загора! Тази година те са осем, прожекциите отново са в Регионална библиотека „Захарий Княжески” з от 16 до 27 януари. В Менар Филм фест представят филми от Близкия изток и Африка, като повечето лeнти имат награди и висока оценка от журитата на авторитетни кинофестивали.

Ето и програмата:

16.01. от 18:00 ч.
"Лято в Буджад" (2022 г.), Мароко, 80 мин.
https://epaygo.bg/4278894722

18.01. от 18:00 ч.
"Дъщерите на Абдулрахман" (2021 г.), Йордания, 112 мин.
https://epaygo.bg/8162284148

20.01. от 14:00 ч.
Късометражна програма Персия
https://epaygo.bg/5029337655

20.01. от 16:00 ч.
"Истории за маса" (2022 г.), Турция, 61 мин.
https://epaygo.bg/1168196424

23.01. от 18:00 ч.
"Газа, моя любов" (2020 г.), Палестина-Франция, 87 мин.
https://epaygo.bg/4029531185

25.01. от 18:00 ч.
"Любов под носа" (2023), Иран, 120 мин.
https://epaygo.bg/3487517272

27.01. от 14:00 ч.
"Всички пътища водят към Рим" (2022 г.), Ливан, 89 мин.
https://epaygo.bg/4080472279

27.01. от 16:00 ч.
"Места за душата" (2022 г.), Катар, 73 мин.

https://epaygo.bg/3271136925  

Мюзикълът „Семейство Адамс” гостува в Стара Загора на 16 януари

Пловдивската опера се радва на голяма популярност в страната със своите мюзикъли, създадени през годините. В началото на тази година, пловдивчани гостуват в Стара Загора със „Семейство Адамс“ – за най-известното готическо семейство в света. Спектакълът е от 19 часа, на 16 януари, а повечето от билетите вече са продадени.

Сюжетът на мюзикъла е напълно различен от историята на екранните герои от оригиналните анимационни и фентъзи-комедийни филми. Така в шантавия – преобърнат наопаки свят на мюзикълното семейство Адамс, да си тъжен – всъщност означава да си щастлив, да изпитваш болка – означава да живееш в постоянна радост, затова и смъртта, и страданието са част от семейните мечти. Но това странно семейство, трябва да се справи с много от предизвикателствата, пред които е изправено и всяко друго семейство по света – децата растат и заявяват себе си по категоричен начин. Това е и фокусът в мюзикъла на Андрю Липа, Маршал Брикман и Рик Елис: поколения наред от фамилия Адамс са живели според собствените си ценностни традиции, затова Гомес и Мортиша биха били щастливи да продължат да живеят по същия начин. Любимата им дъщеря Уензди обаче, вече е пълнолетна – осемнайсетгодишна и е готова да поеме по свой собствен път. Тя се е влюбила в Лукас Байники – симпатично, умно момче от “нормално” семейство от Охайо, а това е възможно най-неприемливият кандидат, който семейство Адамс могат да си представят! Като капак на всичко, Уензди е поканила семейство Байники на вечеря, за да може двете семейства да се опознаят. Ето как в една съдбовна, но и безкрайно забавна нощ, фамилните тайни се разкриват, а взаимоотношенията на двете семейства са подложени на изпитание. И изпитанието е решаващо преди всичко за семейство Адамс, което се оказва изправено пред най-ужасяващото нещо на света: ПРОМЯНАТА!

OPEN BUZLUDZHA 2024 ще бъде от 8 до 11 август

Фестивалът OPEN BUZLUDZHA 2024 ще се проведе от  8 до 11 август, обявиха организаторите от едноименната фондация. На историческия връх отново ще има 3 музикални сцени, 3Д мапинг шоу, богата дневна културна програма, красива природа, които ще привлекат хора от близо и далеч. 

Вече са пуснати в продажба и промоционални билети за събитието.  Първи, пожелали да се възползват от офертата ще имат възможност да резервират и нощувка.

Събитието се провежда в подкрепа на опазването и отварянето на монумент Бузлуджа като място за изкуство, култура и история. Каузата не е политически обвързана и не цели пълно възстановяване на монумента, а консервация и преизползване с образователни и туристически цели., напомнят от Фондация „Бузлуджа”. Промоционалният билет важи за трите фестивални дни. За деца до 14 години достъпът е безплатен.