Носителят на „Пулицър” Уийнър представя у нас новата си книга

Има ли наука, която може да обясни безсмъртието, ще ни разкаже носителят на наградата „Пулицър” Джонатан Уийнър.

Известният писател ще продължи традицията у нас да гостуват световно известни автори и след посещението на Орхан Памук и Хорхе Букай и той ще стане част от културния живот в столицата ни.

Гастролът му у нас ще се случи от 9 до 11 юни, когато той ще представи новата си книга „Странната наука за безсмъртието”.

Авторът тръгва по стъпките на вечната човешка мечта - животът да стане вечен.

Уийнър подрежда всички опити на хората от древността до съвремието да се справят с този въпрос.

Какви са последните открития в науката и има ли изгледи съвсем скоро средната продължителност на живота да се увеличи рязко с десетилетия, а защо не и с векове...

Ако се вълнувате от темата, може да прочетете книгата и дори да се срещнете лично с Джонатан Уийнър.

Лекцията му ще е на 10 юни от 11.20 часа пред студенти в Нов Български Университет.

Темата едва ли ще изненада: „Безмъртието – великата цел на науката”. По-късно същия ден от 18:30 ще бъде и официалното представяне на „Странната наука за безсмъртието” в „Хеликон-Витоша”.

Американският учен е автор на няколко научнопопулярни книги, свързани с биологията и неговите интереси в еволюционното развитие на видовете, генетиката и опазването на околната среда.

През 1995 г. печели „Пулицър” за нехудожествена литература за книгата си The Beak of the Finch: A Story of Evolution in Our Time, посветена на работата на двама учени, които прекарват 20 години на един от галапагоските острови, разкривайки нови хоризонти в разбирането на живота.

През 2000 г. книгата му Time, Love, Memory, посветена на генетичното разбиране за любовта, обучението, паметта и остаряването, е сред фаворитите за научната награда „Авентис”.

Авторът на „Странната наука за безсмъртието” е професор в Колумбийския университет, където обучава как се пише за наука и медицина. Преподавал е и в Принстънския и Аризонския университет, както и в Университета Рокфелер. Живее в Ню Йорк с жена си Дебора и двамата си синове – Аарон и Бенджамин.

Било е време, когато сме се отнасяли към своята мимолетност с достойнство, приемайки неизбежното – старостта и смъртта; давали сме си кураж да приемем или отхвърлим в душата си това, което не можем да променим в плътта.

Сега живеем в различни времена. Очакваната продължителност на живота ни нараства с около две години на десетилетие или около пет часа на ден, според стандартните оценки на учените, занимаващи се с изследване на продължителността на човешкия живот. Това означава, че за всеки ден, изживян днес, ни се подаряват още пет часа живот по-нататък.

Преди двайсет години само неколцина биолози са изследвали дълголетието. Научното поле е било съвсем тясно, изглеждало е старо. Може да се каже, че науката за вечната младост е изглеждала и се е чувствала стара.

Опитите за удължаване на човешкия живот по някакъв сериозен и нарочен начин не са стигнали доникъде още от времето на изследванията на древните гърци и вавилонците. Но днешната наука за дълголетието се развива бързо. Тя отново е разбунена и болезнено объркана. Отново се чувства млада...