Закъснях с репортажа от Деня на независимостта! Пък и то не е кой знае
какъв празник – не се бачка, голямата суматоха е в Търново, в градовете скромно поднасят
цветя и толкова. Също като Съединението, когато салтанатите тогава са в
Пловдив. Разбира се, и в столицата има почетна смяна на караула на гвардейците,
няколко речи – колкото да се отсрамят големците.
Историците
все се жалват, една голяма част от тях, не всички – че не отдаваме почит на
тези най-значими исторически събития и пак почнаха да кълнат 3 март.
Естествено, споменаха и лошите комунисти, дето не празнували тези празници,
извинета за повторението. Е добре, сега няма комунисти, защо не ги отпразнувате
подобаващо? Защо толкоз години, не се създаде нова традиция? Според мен,
отговорът на този въпрос е, че миналите събития в днешната ни действителност
изглеждат далечни и кухи, като празна кратуна.
Колегите
започнаха репортажите си от Царевец. Един от водещите попита артистът от
търновския театър, дето играе ролята на цар Фердинанд в историческата
възстановка – каква трудност среща при привъплащаването си в тази роля?!
Актьорът отговори, че той е артист и няма трудности в превъплащаването. Репортерът
обаче не кандиса, попита следващият актьор, дето играе премиерът Малинов – а той
каква трудност срещал? Той също му отвърна, че няма трудност, щото е играл царе
и императори, па какво остава за един министър-председател. Докъде щеше да
стигне телевизионнерът не се знае, но явно го прекъснаха от студиото. Така комично
започна моето наблюдение на ставащото в този празничен ден.
После,
пак в Търново свириха военни оркестри от различни страни. Военните от Канзас
изсвириха химна на САЩ, съвсем с унисон с повода, защото повечето българи, като
чуят Ден на независимостта се сещат за 4 юли.
После
видях поднасянето на цветя в градинката, вече на живо в моя роден град. И
изслужах речи, долу горе едно към едно, от различни хора – как сме станали
независима държава, как сме равни на останалите цивилизовани народи, един вид
успешно продължаваме писаното в манифеста на правителството на Малинов от 1908
г.
Всъщност,
реално днес сме по-малко независими от нашите предци от 1908-ма, защото нямаме
собствена валута, например. Казват, че сега искали да запишат в Конституцията,
че задължително ще запазим кешовите плащания. Може! Обаче ако Европейската
централна банка реши да премахне напълно книжните пари, как ще се изпълни това
наше желание. Няма как! Ясно е , че сме част от цивилизованите народи, т.е. ЕС.
А там политиката се решава от парламента и от комисията, която се определя от
големите държави – Франция, Германия, Италия... можем ли ние да влияем на това?
Не можем! Имаме 17 депутати, пръснати, според обичая в различни фракции, които
се командват от най-многолюдните държави, споменати по-горе. В ЕЦБ също имаме незначителна
квота, която не ни дава право да решаваме какво ще прави институцията. В Съвета
на министрите, пак нямаме сили да се преборим с големите. Независими сме
толкова, колкото Грузинската съветска социалистическа република беше независима
в границите на СССР. По тогавашната тамошна конституция, Грузия, или да речем
Молдова, Украйна и т.н. дори можеха да се отделят. Можеха, ама друг път.
Отделиха се, когато СССР се разпадна. Същото важи и за нас, но тук съюзът вече
е друг.
За
капак, на края на Индипендъндей един човек, съвсем вярно написа, че Русия,
всъщност е и платила за нашата независимост. Естествено, той веднага бе
нападнат в мрежите и заклеймен. А казаното от него е чиста истина – чрез многостранни
спогодби Русия се отказва от 125 милиона златни франка, които Османската
империя им дължи, а България поема дълг от 85 милиона златни франка към Русия.
Трябва да ги плати в срок от 75 години и разбира се, почти нищо не плаща от
тази сума. И за ужас на русофобите, принос за това има и другарят Ленин, който
отменя всички задължения към и на Русия, при победата на Съветите.
Затова и Независимостта е неподходяща за главен национален празник, историците-новатори пак трябва да се насочат към 24 май. Или да измислят нещо друго.
То и навремето май подобни поводи са били повече възможност да се покаже верноподаническо чувство. Ето какво е написал затова един заралийски поет:
"Бог от небето на нас погледна,
и ни дарува със дар голям,
Със Самодържец, Цар Фердинанд!" - и това е само един пасаж от четирите куплета изпълнени с молитви и хвалби към владетелят. Нещо в народопсихологията ни да се е променило?
Д. Славов
Няма коментари:
Публикуване на коментар