29.03.2018 г.

Новоизграждащата се индустриална зона „Загоре” вече се обзаведе с борд

С 41 гласа „за“ общинските съветници гласуваха регистрацията на „Индустриална зона Загоре“ ЕАД. Дружеството вече си има управляващ орган (борд) – Съвет на директорите, в който влизат Радослав Танев, Стефан Шоселов и Румяна Грозева, които имат срок на управление от 3 години. Капиталът му е близо 5 млн. лева.
Изграждането на нова, съвременна, модерна и функционираща индустриална зона е от изключително значение за целия регион, защото води след себе си  привличане на инвестиции, увеличаване на броя на работните места и повишаване на жизнениястандарт.
Четирима чуждестранни инвеститора (засега не се споменават фирмите) имат интерес към Индустриална зона „Загоре". Това каза преди около седмица председателят на Общинския съвет Таньо Брайков. Той допълни, че капиталът ще е близо 5 млн. лева, като се очаква държавата да осигури половината средства, които ще бъдат използвани за изграждане на подходяща инфраструктура. Офисът ще е на ул. „Христо Ботев" №4, където преди се помещаваше приемната на местния омбудсман, а управлението на дружеството.
Дано новата зона да не повтори съдата на една друга, която бе изградена край Еленино, или пък плановете за търговски хъб на летището, които се говореха години наред, докато накрая бяха отхвърлени. Чудно, в бившето ЗЗУ има големи неизползвани площи, чиято инфраструктура би могла да се възстанови, в АТЗ-то е същото, но се строят нови!
Ето едно към едно съобщението за Еленовския проект:

Откриха нова индустриална зона край Стара Загора

Публикувана: 18 Декември, 2009
 0 КОМЕНТАРА | ВИДЯНА  370

Представители на бизнеса от цялата страна могат вече да закупят места в новата индустриална зона на Стара Загора. Тя се намира югозападно от града в землището на с. Еленино.
Изграждането на новата индустриална зона стана възможно благодарение на спечелен проект от общината по ФАР на стойност 1.653 млн. лв. Първата копка бе направена през юни тази година. До момента са изградени 1 км нов път, две пътни връзки, мостово съоръжение, довеждаща електроснабдителна система. Изпълнител на строително-монтажните работи е консорциум Примастрой, а консултант е консорциум Индустриална инфраструктура с водещ партньор Пътконсулт 2000 ЕООД.
Развитието на индустриалната зона в Стара Загора е знаково за общината, заяви кметът на Стара Загора проф. Светлин Танчев. След реализацията на проекта трябва вече ускорено да развиваме индустриални производства, особено екологичночисти, допълни той. В зоната бизнесът ще получи земя срещу отстъпено право на строеж срещу минимални такси. Ръководството на общината се надява да привлече нови предприятия, които да разкриват нови работни места.

Силви Вартан разказва за живота си в „Между сянката и светлината“

Силви Вартан – обожавана във Франция и покорила световните музикални сцени, се завръща за прощални концерти у нас. Четиридесет години са ѝ били нужни, за да може отново да види родната си страна. Половин човешки живот без достъп до родината.
В покъртителната си книга „Между сянката и светлината“, която излиза с логото на издателство „Слънце”, тя се връща към софийското си детство, към трагедията на емигрантството, към първите години в тясната хотелска стая в Париж. Благодарение на брат си Еди тя изведнъж попада в света на музиката и само за няколко седмици деветнадесетгодишното момиче става звезда. Силви пее в „Олимпия“, кариерата ѝ започва оттам, където е пяла великата Пиаф. На сцената среща любовта. Събитията в живота ѝ се застъпват.
Вулканична любов и брак с Джони Холидей, събирания и раздели, автомобилна катастрофа, в която загива най-близката ѝ приятелка и кръстница на сина ѝ, а Силви оцелява по чудо.
Втора катастрофа с Джони – цялото ѝ лице е разкъсано, следват тежки операции. Но
песента и обичта на близките ѝ помагат да се възстанови. Тогава среща отново любовта и заедно с Тони Скоти си взимат от България Дарина.
„Когато през 1952 г. пристигнахме в Париж, бях объркана, не знаех нито дума френски. Днес, когато се обръщам назад, разбирам, че съм родена под щастлива звезда. И всички, които са ме обичали и са ми помагали, имат право на своя дял от светлината. Точно за тях написах тази книга”.

28.03.2018 г.

Паметници на вдъхновението

Съзидателният порив на старозагорските големци да строят, продължава с нестихваща сила. Понякога, те строят върху стари паметници, но не може да се каже, че нямат и свои, интересни идеи, някои даже доста екстравагантни. Вярно, че в порива си, понякога допускат малки грешки, но те са толкова незначителни, че чак не си струва да се споменават. Така конкурсът за монумента на хан (кан) Тервел се проведе преди да се направят консултации с архитектите, заралии пък никой не ги пита – искат или не искат да се строи такова нещо. Историците пък ги питаха още по-малко, т.е. хич! Затова седемметровият монумент бе определен да вдигне снага на мястото на стария общински съвет, до Универсалния. Все пак, мъдрите ни управници приеха възражението, че паметникът няма да стои добре в тясното пространство и сега вече ще го вдигат в Кучешката градинка, в източната част на града. В центъра обаче, какво ще се съгради? Естествено монумент на Центъра, Центъра на Вселената, защото няма никакви научни доказателства, които да отрекат, че именно от тук е започнал големият взрив. Епицентърът му бе лесно локализиран, в близост до Регионалната библиотека. Тези бележити мисли, озарили невероятно мъдрите ни управленци, вдъхновиха и един заралия, който пусна текста в интернет, макар и скрит зад анонимен псевдоним. Макар и произведението му да няма голяма литературна стойност, ето го и него. Казват че добрите управници, трябва да вдъхновяват съгражданите си. В случая, това е съвсем точно…

Вселенско

Ще правят паметник на Центъра на Вселената, много ясно
-          за това отдавна във града ни има място!

Преди години се роди такваз идея,
в ресторант на запад от „Верея”…
Със много мъдрост и фантазия,
това решиха властниците и отсякаха,
макар с гражданите да изгубиха комуникация…
В градинка кучешка пък ще издигне ръст
наш хан, светец и покровител европейски.
Ще ни напомня славните години,
когато континента сме спасили –
от зли поганци и всякакви мигранти
Съюзът бъден вече предугаждайки,
очаквайки безброй екскурзианти,
поток паричен с хубави аванти.
Така и Зарата ще се прославя
и все по-хубава за живеене ще става!
Накрая извън нескопосания си опит за рима, ще добавя – Блазе ни!

Анонимус Вселеникус Прим 

Кръгови кръстовища, еднопосочни улици и нови паркоместа планират в източната част на Стара Загора

План за актуализация на движението в зоната на изток от бул. „П. Евтимий“ в Стара Загора предвижда изграждане на кръгови кръстовища, въвеждане на еднопосочни улици и създаването на нови паркоместа. Той бе представен пред гражданите за обсъждане снощи в общинската зала “П. Р. Славейков”.
По време на проведеното обществено обсъждане, в началото на което бе представено съществуващото положение и констатираните проблеми в зоната между бул. "Патриарх Евтимий", ул. "Хан Аспарух", ул. "Иван Вазов", бул. "Крайречен" и бул. "Славянски". Проектантът на плана за актуализация инж. Пламен Буланов определи общите проблеми за зоната като престоя и паркирането в определени участъци, върху лентите за движение на улиците, както и липсата на чертежи за хоризонтална маркировка и вертикална сигнализация.
Според него, многото пешеходни пътеки са направили пешеходците безотговорни и недисциплинирани, а реално не решават проблема с безопасността на движението. „Ако депутатите имат воля, една промяна в законодателството може да даде право на кметовете да поставят камери по натоварените улици и да могат да глобяват“, припомни идеята си Живко Тодоров. Той допълни, че актуализацията ще бъде представена за обсъждане от старозагорската група на Камарата на архитектите в България, както и за съгласуване с МВР – сектор “Пътна полиция”.
Ресорният зам.-кмет Йордан Николов съобщи, че проектът за организация на движението, схемата на посочността на улиците и обобщения план на знаковото стопанство са публикувани на официалната страница на Община Стара Загора и гражданите, които желаят могат да направят своите предложения за подобряване на организацията на движение в този участък -https://www.starazagora.bg/bg/obyavleniya/provezhdane-na-obshtestveno-obsazhdane-na-proekt-aktualizatsiya-na-plana-za-organizatsiya-na-dvizhenieto-v-zonata-mezhdu-ulitsi-bul-patriarh-etimiy-ul-han-asparuh-ul-ivan-vazov-bulkrayrechen-i-bul-slavyanski-gr-stara-zagora. По думите му, проблемите са възникнали вследствие на увеличеното автомобилно натоварване и утежнената транспортна обстановка в града, поради което Общината е поръчала разработването на проекта за актуализация на организация на движението.
В него, за да се освободят нови паркоместа, редица улици се предвижда да станат еднопосочни като „Подп. Калитин“, „Любен Каравелов“, „Ангел Кънчев“ и др. На юг от централния булевард „Ц. С. Велики” ще се паркира в източната част на улиците, а на север от него – в западната им половина.

“Районът е гъсто застроен, няма свободни площи за нови паркинги, междублоковите пространства са заети с автомобили, а никой не би желал да асфалтираме малкото останали зелени площи, за да се настанят автомобили и върху тях“, отбеляза Живко Тодоров. По думите му, затова решението за еднопосочност на някои от улиците е единствено възможното. Той призна, че прилагането на проекта вероятно ще се създаде известно напрежение сред гражданите, докато водачите свикнат с новата организация на движението, но стотиците новосъздадени паркоместа според него показват, че това е правилният начин на действие.

27.03.2018 г.

Безплатни прегледи за катаракта в Чирпан

Националната кампания „Право на зрение“ гостува в Чирпан. На 29 март, четвъртък, от 14 ч. в Чирпан, читалище "Пейо Яворов", зала "Димитър Данаилов", ул.Д.Данаилов 1 ще се проведе информационна беседа за заболяването, с последващ безплатен преглед от очен лекар. Катаракта (известна още като старческо перде) е причина №1 за обратима слепота. Ако се установи навреме, зрението може да бъде спасено. Събитието е предназначено за хората на възраст над 60 г., тъй като те са основната рискова група за развитие на перде. В Чирпан хората над 60 г. са близо 6000 души.
Събитието се провежда със съдействието на Община Чирпан, д-р Станимир Трошев, д-р Денислав Трошев от Очна клиника „Трошев“ – Стара Загора.
Целта на кампанията е предотвратяване на слепотата чрез информираност на пациентите и навременни прегледи на възрастните хора. Всеки посетител на беседата ще бъде записан за безплатен преглед. Ако се установи наличие на перде, той ще бъде насочен за лечение.

Симптомите на катаракта включват: замъглено и двойно виждане, непоносимост към светлината, размазани образи, избледняване на цветовете, честа смяна на очилата. Единственият начин за лечение на това заболяване е хирургичният. Това е най-честата хирургична процедура, извършвана както в света, така и у нас. Годишно в България се извършват близо 40 000 процедури за премахване на перде, а в регион Стара Загора – около 2000.

23.03.2018 г.

Нов метод за нехирургично лечение на чернодробни тумори приложиха в болница „Тракия”

Първите в България процедури за лечение на тумори в черния дроб с емболизиращи микросфери EmboCept S бяха успешно проведени в инвазивния сектор на Болница „Тракия“. Иновативното лечение беше приложено на двама пациенти – жена на около 60 години и мъж на около 50 години, с метастази в черния дроб, които са разпространени до степен, която не позволява ефективното им отстраняване по хирургичен път. „Емболизацията (запушването) с микросфери е миниинвазивна процедура, при която чрез специален, много тънък катетър, през артерия на крака или ръката лекарите достигат до чернодробната артерия на пациента и инжектират локално емболизиращия препарат. Микросферите достигат раковите тумори, запушват кръвообръщението. По този начин приложеният едновременно химиотерапевтик се акумулира от туморните клетки. След около 40 минути направените от нишесте микросфери се разтварят и освобождават циркулацията на кръвта в черния дроб. „Резултатът от лечението на първите двама пациенти ще стане ясен след около месец, когато ще направим преглед и втора процедура“, поясни д-р Борислав Борисов. „Сега емболизирахме десния дял от черния дроб при двамата пациенти, следващата процедура ще бъде върху левия дял“. Очакванията са лечението да спре развитието на метастазите до положението, в което се намират в момента, а в най-добрия случай да започне процес на обратно развитие.
Провеждането на първите процедури за емболизация на чернодробни тумори в Болница „Тракия“ беше консултирано лично от д-р Юрген Еберт, онколог и мениджър на фирма PharmaCept  - Берлин, която притежава патента на EmboCept S. „Това е продукт, който се прилага успешно от около 5 години в клиниките на Европа. Благодарение на него пациентите с напреднал стадий на метастази в областта на черния и белия дроб, както и в областта на ушите, носа и гърлото имат значително по-добра преживяемост“, обясни д-р Еберт. Статистиката сочи, че в страни като Германия, Франция, Италия и други европейски държави при 65% от пациентите се постига стабилизация на болестта, а при 12% започва обратно развитие на заболяването с унищожаване на метастазите. Методиката е минимално травматична. Понася се много по-добре от стандартната химиотерапия.

Компанията създава EmboCept S на основата на подобен шведски препарат, съществувал на пазара през 80-те и 90-те години на миналия век. „Когато препаратът изчезна от пазара, разработихме нов продукт с много подобрения, който вече доказва своята ефективност“, допълни д-р Еберт. Способността на микросферите да се резобрират дава възможност терапията да бъде повтаряна отново опеделени периоди от време. Препоръките са лечението да се извърши трикратно през 1 месец, като с компютърен томограф се следи състоянието на третираните тумори. Ако те са в стабилно състояние, терапията се прекратява. Ако отново се установи прогресия на заболяването, курсът може да се приложи по същата схема.

Стендъп комеди шоу започва през април турне в 5 български града

Най-голямото стендъп комеди шоу правено в България ще зарадва феновете на най-забавното изкуство на 1 април в зала 1 на НДК.
8 от най-добрите стендъп комедианти на България ще излязат на култовата сцена за над двучасово шоу. В него участие ще вземат Иван Кирков, Васил Ножаров, Александър Деянски, Филип, Петя Кюпова, Христо Радоев, Николай Банков и Николаос Цитиридис.
Преди да разсмеят хилядите зрители в зала 1, комедиантите на The Comedy Club Sofia и The Comedian ще направят и турне из България.
На 25 март ще са във Велико Търново, на 26-ти и 27-ми март ще бъдат във Варна, на 28-ми в Стара Загора, а на 29-ти в Пловдив. Голямото турне ще завърши с най-голямото стендъп шоу, правено у нас.
През 2017-та година комедиантите също напълниха зала 1 на НДК, а тази година са си поставили задачата шоуто да бъде още по-мащабно.
Билети за събитието може да откриете в мрежата на Eventim, а програмите на The Comedy Club Sofia и The Comedian може да следите във Facebook.

22.03.2018 г.

В Кукления театър споделиха празника си, раздавайки радост и вълнения

По случай Международния ден на кукления театър на 21 март в Държавен куклен театър-Стара Загора представиха новата си премиера – „Чорапкова приказка“. Автор и режисьор: Янчо Иванов, сценография: Живко Кънев и Виктория Андрекова, музика: Пламен Петков, импровизирани кукли: Биляна Райнова, участват: Биляна Райнова и Янчо Иванов. В постановката бе включена и песен по стихове на прекрасната старозагорска поетеса Мария Донева, перфектно адаптирана към темата.
„Чорапкова приказка“ поставя на преден план един често срещан загадъчен проблем – нежеланието на децата да носят своите чорапчета. Целта на тази приказка е чрез игра и приятни емоции да събудим у детето интерес и желание да носи чорапи. Както в приказката един стар и мъдър чорап казва „Ние чорапите имаме своето славно минало – понасяли сме теглото на човек върху себе си, предпазвали сме го от болести и рани, отъпквали сме пътя му към нови приключения…“. Най-хубавото бе, че за пореден път старозагорските кукленци, показаха че са на едно високо ниво. Изпълнението на артистите така завладя залата, че децата, които са и най-непринудените критици, чистосърдечно и спонтанно се включваха в репликите. „Това е чорапът на дядо Иван, овчарят!” – на тази от реплика от сцената, две дечица извикаха в един глас – „Това е нашият дядо Иван…” На сцената пък показаха толкова интересни „герои”, които се превръщаха от чорапи във вълк, овце, моряк и какво ли още не, светлинните ефекти при промяната на сцената също бяха впечатляващи. Премиерата бе един истински споделен празник, посветен и на Деня на шарените чорапи, т.е. на хората болни от Синдрома на Даун. Вълненията и радостта бяха неизмерни в залата, където не само децата, но и поостарелите деца” като мен около час бяха омагьосани от магията на артистите.

И какво от това, че накрая връчиха цветя от кмета, от областния управител и от председателя на Общинския съвет, без никой от тримцата, по тяхна си традиция, да уважи лично труда и всеотдайността на артистите. Това е въпрос на личен избор и израз на тяхното отношение към местните културни институции. А Кукленият театър е наистина институция от най-висша класа. За всички, които работят в нея можем само сърдечно да благодарим и да свалим шапките си. На 1 април „Чорапковата приказка” ще се играе отново. Лично аз, горещо препоръчвам спектакъла…
Димитър СЛАВОВ

Харисън Форд ще играе Индиана Джоунс и в петото продължение

Индиана Джоунс се завръща. „През април догодина започваме снимките на петата част от поредицата”, е казал Стивън Спилбърг, цитиран от Vulture. Харисън Форд, който сега е на 75, ще се развихри в легендарната си роля.
Камерите ще се завъртят следващата пролет във Великобритания. Спилбърг споделя: „Винаги си заслужава пътуването до Острова - тук са най-талантливите хора. Благодарен съм на актьорите и на всички останали, които са ми помагали да направя филмите си и които ще продължат да ме подкрепят при създаването на петия Индиана Джоунс."

Засега лентата се очаква да излезе на 10 юли 2020-а – почти 40 години след дебютния „Индиана Джоунс: Похитителите на изчезналия кивот". Продуценти ще бъдат Франк Маршал и Кейтлин Кенеди, а сценарист – Дейвид Кеп. Великият композитор Джон Уилямс отново ще напише музиката. Според предишни съобщения Джордж Лукас няма да е продуцент на новия блокбастър.

21.03.2018 г.

СТЕФАН ДАНАИЛОВ И ГЕОРГИ ТОШЕВ ПРЕДСТАВЯТ „РОМАНЪТ НА МОЯ ЖИВОТ“ В СТРАНАТА И В ЧУЖБИНА

Една от най-продаваните книги през последните четири месеца в България „Романът на моя живот“, създадена в съавторство между популярния актьор Стефан Данаилов и журналиста Георги Тошев, ще бъде представена из страната и в няколко европейски града.
Поради огромния интерес на публиката Стефан Данаилов и Георги Тошев започват турне на книгата и филма „Монолог“ в няколко града още през месец март. Първи ще се срещнат с авторите на книгата почитателите в Бургас, Чирпан, Сливен, Казанлък, а през април в – Карлово, Димитровград, Асеновград и  Стара Загора в Операта, където ще бъде представен и спектакълът по повод юбилея на проф. Данаилов със специалното участие на актьорите Силвия Лулчева, Ненчо Илчев и Деян и Дарин Ангелови.
На 19 май от Флоренция започва и европейското турне на книгата и филма, посветени на живота на Стефан Данаилов. След това българската публика от още пет европейски града ще се срещнат с обичания актьор.

На 9 декември Стефан Данаилов отбеляза своята 75-годишнина с грандиозен спектакъл в Народния театър „Иван Вазов“, а издателство „Книгомания“ представи луксозното издание на автобиографичната книга „Романът на моя живот“, която бързо се превърна в най-продаваното и четено заглавие в страната. Изданието продължава да бъде в класациите за продажби и през месец март.
Честването на Стефан Данаилов се осъществи, благодарение на партньорството между „Книгомания“ и Столична община, Народен театър „Иван Вазов“, Българска национална филмотека, кино „Одеон“,  Арто+, ShortCut, Vivacom, bTV.

Чирпан – 29.03. (четвъртък) 2018 г. – 17,30 ч. –  Голяма зала на Община Чирпан.
Сливен – 30.03. (петък) 2018 г. – 17,00 ч. – зала „Май“
Бургас – 31.03. (събота) 2018 г. – 11,00 ч. – Гранд хотел и СПА „Приморец“
Събитието ще се проведе в конферентна зала „Гранд Приморец“. Представянето ще води журналистът Георги Тошев, като ще гостува и самият професор Стефан Данаилов.

Казанлък – 31.03. (събота) 2018 г. – 15,00 ч. – литературно-художествен музей „Чудомир Представянето е включено в програмата на ежегодните Чудомирови празници в града.  
Стара Загора – 16.04. (понеделник) 2018 г. – 19,00 ч. -  Операта
В Операта ще бъде представен и спектакълът по повод юбилея на проф. Данаилов със специалното участие на актьорите Силвия Лулчева, Ненчо Илчев и Дарин и Деян Ангелови.

Карлово – 17.04. (вторник) 2018 г. – 18,00 ч. – камерна зала на Народно читалище „Васил Левски-1861“
Димитровград – 18.04. (сряда) 2018 г. – 18,00 ч. – Градска библиотека „Пеньо Пенев“
Асеновград – 19.04 (четвъртък) 2018 г. – 17,30 ч. – Градска библиотека „Паисий Хилендарски“
Благоевград – 16.05. (сряда) 2018 г. –  в рамките на театрален фестивал „Тара – ра- бумия“
Флоренция – 19.05 (събота)

Други дати и места за представяне на филма и книгата ще бъдат допълнително съобщени.

За първи път куклени и оперни артисти играят заедно класиката „Турандот”

За първи път в историята на оперното изкуство в България, на сцената на Старозагорската опера на 29 март, популярната опера на Пучини „Турандот“ ще бъде представена с кукли. Съвместният оперно-куклен спектакъл ще се осъществи от Държавна опера – Стара Загора и Държавния куклен театър – Стара Загора. Проектът „Турандот“ разчупва традиционните представи за оперен спектакъл.
Следващият спектакъл е на 12 април, а на 13 юли постановката ще гостува на XIV-то издание на Международния музикален фестивал „Моцартови празници“ в Правец.
Куклите ще оживеят благодарение на усилията на изключителен международен творчески екип, състоящ се от доказани творци в двете изкуства – операта и кукления театър. Режисьорите са Огнян Драганов и Дарин Петков, сценография и костюми Каталин Йонеску – Арборе /Румъния/, Васил Рокоманов и Силва Бъчварова, художествено осветление Васко Лисичов /Македония/, пластика Хзе Фу-Чен /Тайван/, хормайстор Младен Станев. На диригентския пулт ще бъде Владимир Бошнаков. Премиерният спектакъл е с участието на звезден многонационален солистичен състав: Драгана Радакович от Сърбия ще изпълни ролята на Принцеса Турандот, италианският тенор Дарио ди Виетри ще бъде Калаф, Цветелина Василева /Лиу/, Юлиан Константинов  /Тимур/.
На 12 април в ролята на Турандот ще гостува Таня Иванова, Калаф ще бъде Камен Чанев, Тимур – Пламен Кумпиков, а в ролята на Лиу – Русалина Мочукова, диригент Найден Тодоров. Участват още солистите Александър Крунев /29 март/, Теодор Петков /12 април/, Георги Динев, Ивайло Йовчев, хор, оркестър на Държавна опера – Стара Загора, куклени артисти от Държавен куклен театър – Стара Загора, децата от ДЮСОБ „Маргаритки“ при Държавна опера-Стара Загора и представители на Прабългарска школа за оцеляване „Бага-Тур“.
Творческият екип залага на класическото представяне на приказната история в операта „Турандот“. В основата на режисьорската концепция е превръщането на китайската принцеса Турандот от дете в жена. Тази трансформация става пред очите на зрителя – Турандот, която подхожда към света около себе си като в игра с кукли, изведнъж се сблъсква с реалността и няма сили повече да се противопоставя. Тя е завладяна от любовта… Използвайки и силата на кукленото изкуство, режисьорът Огнян Драганов в тандем с кукления актьор и режисьор Дарин Петков, ще представят пред зрителя трогателната китайска приказка по един необикновен начин с много пластика, танц, театрални изразни средства и ефектна сценична визия. Румънският художник Каталин Арборе разгръща безграничния си талант в картини, илюстриращи автентичния китайски национален колорит. Маски, кимона, традиционни китайски костюми, перуки и украшения допълват пищната зрелищност на спектакъла. Впечатляващо куклено присъствие се предвижда и в сценографията, в която основни персонажи ще бъдат изобразени с раздвижени механизирани фигури и ярки художествени платна. Самите кукли, както и костюмите им, са дело на именитите български майстори-художници Васил Рокоманов и Силва Бъчварова. Зрителите ще бъдат допълнително провокирани от необичаен финал на операта, която не е била завършена от композитора и това позволява известна свобода в интерпретацията /според творческия екип/.
Проектът „Турандот“ разчупва традиционните представи за оперен спектакъл, защото е настъпило времето, когато режисьорската фантазия е приключила с обичайните изразни средства и търси всевъзможни начини да се заяви „по-революционно“ на оперната сцена. Търсенето на различното не нарушава истинския замисъл на композитор и драматург, но предизвиква любопитството на публиката, на малки и големи към новия „оперен артист“ – куклата /марионетката/. Стремежът е публиката да повярва, че Куклата е онзи неписан в оперната партитура образ, който може да подсили основната тема, да я нюансира още повече.

Амбицията на старозагорските творци е оперният спектакъл да има дълъг сценичен живот, да се превърне във водещо репертоарно заглавие на Старозагорската опера и да бъде представен на различни престижни сцени у нас и в чужбина.

19.03.2018 г.

Никола Здравков е солистът на трибют концерта Дийп Пърпъл/Рейнбоу

Утре (20 март) от 19 часа на сцената на Старозагорската опера отново ще прозвучат най-популярните песни от репертоара на легендарните групи Дийп Пърпъл и Рейнбоу в изпълнение на група КИКИМОРА с Николо Коцев и оркестъра на Държавна опера-Стара Загора. Концерта ще дирижира младият диригент Димитър Косев.
Никола Здравков е новият солист на концерта с обединяващото заглавие „Children in time”.

Дипломиран архитект, магистър по Ландшафтна архитектура, НИКОЛА ЗДРАВКОВ започва своя път в музиката още като дете от Хора на Софийските момчета. Страстта му към рок музиката го отвежда в различни рок групи и формации, с които има поредица от клубни участия и концерти. През периода 1999 – 2001 е вокалист на рок група БГ Рок, от 2001 до 2003 е вокалист на „Реванш”, с която получава Награда за песен на БНТ „Няма Любов“. От 2003 до 2018 Никола Здравков е вокалист на „Торнадо”, с която изпълнява клубна музика, има активна  концертна дейност, участва в благотворителни концерти, създава музика за филми, 7 сингъла. През 2007 участва с първия си сингъл в наградите на БГ радио в четири категории: БГ песен, БГ текст, БГ клип и БГ група. 2012 – Концерт за подпомагане на филм за историята на „Васил Левски“. През 2016-2017 Никола Здравков участва в Рок Операта „Нострадамус“  на Николо Коцев, като бек вокалист и водеща мъжка партия в хора. 2017-2018 – Торнадо пише голяма част от музиката към филма „Привличане“. От 2018 Никола Здравков е вокалист на рок група Кикимора.

16.03.2018 г.

На 19-и от 19 часа – френски джаз в библиотеката

Оригинален концерт на  19 март от  19 часа ще се проведе в  залата на Регионална библиотека „Захарий Княжески“! Концертът от френски джаз се нарича „Джазоспекция“ и е с музиката на Клод Боллинг и кадри от филма „Baraka“ на Рон Фрик.
Режисьор е Славчо Николов, музикален ръководител Димитър Косев и с участието на  Ива Профирова-флейта, Димитър Косев-пиано,  Станислав Георгиев - контрабас, Атанас Георгиев – ударни
Мултимедията е на Пламен Асенов.

„ Джазоспекция“
/ концерт френски джаз /
Ние сме гости на нашата планета!
Тя ни е поверена за малко!
Каква ще я оставим зависи от нас!

Джазоспекция е Опит да се съберат и съчетаят възгледите за живота на  три поколения творци. Концерт, търсещ доказателство, че времето и възрастта нямат значение, когато се намери точната тема, съчетана с точната музика и кадри. Темата, която разглежда концерта е глобална и изключително болезнена. Планетата ни е прекрасна, религиите ни учат на добро, но алчността на хората  прави света  да е такъв, какъвто  го виждаме и само от нас зависи, какъв ще бъде!
Вечна тема - банална, но същевременно актуална!
Хармонията, която се получава между музиката на Клод Боллинг и кадрите, заснети от Рон Фрик, прекрасно се съчетават и се допълват в цялостния образ на концерта. Подбора на кадри от филма "Baraka" кореспондират  с музиката на "Сюитата за флейта и джаз трио пиано".
Това е "Джазоспекция". Една кратка калейдоскопична компилация на нашето съвремие, опит на три поколения да заявят своето послание.

Музикално концертът е базиран на джаз сюитата на Клод Боллин, френски композитор, написал музиката на над сто филма, от които най-известни са "Калифорнийска сюита" и
"Трима мъже за убиване" . "Сюитата за флейта и джаз трио пиано" е написана през 1975 г. През същата година е номинирана за наградата Грами,  в категория за "Най-добра камерна музика". Сюитата се състои от седем части:"Барок и синьо", "Сантиментално","Явански","Краткотраен","Ирландски","Универсален" ,"Бърз".     

Кадрите в този концерт са заимствани от филма на Рон Фрик  "Baraka"от 1992 год. Филм без думи, сниман в продължение на 14 месеца, на 70 мм. лента, в 24 страни, на шест континента. Лентата показва някои от най-красивите места по света в уникална кадрова скорост. Позабравен филм, който всеки от нас трябва да гледа.
Всяка от частите разглежда еволюционното развитие на нашата цивилизация в собствена тема. "Природа", "Религии", "Полезни изкопаеми", "Войните които се водят за тях" , "Народа и децата" , "Урбанизацията" и "Системата"


Авторите Клод Боллинг и Рон Фрик , представители на "Бейби бумърите", режисьорът Славчо Николов  /" Х поколението"/ и диригентът Димитър Косев / "Милениумите"/, ще се опитат в този кратък концерт, заедно  с помощта на музикантите: Ива Профирова – флейта  /"Милениумите"/, Димитър Косев- пиано, Станислав Георгиев – контрабас  и Атанас Георгиев - ударни, както и мултимедията на Пламен Асенов  /"Х поколението" /, да  изкажат своето виждане за днешния свят. С посланието - да се опитаме да го направим по-добър за бъдещите поколения!

15.03.2018 г.

Книгата „14-14” – връстници от различни векове си пишат писма

Новото издание на ЕРА „14-14” ни предлага един твърде интересен сюжет за книга, който обхваща различни пространства от временно-пространствения континуум. Авторите на книгата са французите Силен Едгар и Пол Беорн.
Една вълшебна пощенска кутия поставя началото на необикновено приятелство.
Адриан и Хадриан живеят само на няколко километра един от друг. Двамата, както всички 14-годишни момчета, срещат трудности в училище, вкъщи, с момичетата... Те споделят мислите и вълненията си в писма и неусетно се сближават, като всеки от тях мисли, че пише на свой далечен братовчед.
Постепенно необяснимите моменти се натрупват и те разбират, че Адриан живее през  2014 г., а Хадриан през 1914 г.
Адриан с ужас осъзнава, че при приятеля му скоро ще избухне Първата световна война и той трябва да го предупреди.
Ще му повярва ли Хадриан? Ще успее ли Адриан да спаси това момче, което се е превърнало в най-близкия му приятел, въпреки че ги дели цял един век?

Силен Едгар и Пол Беорн ни потапят в една оригинална и любопитна история със завладяващ сюжет, достоверни и ярки образи. Неусетно въвеждат читателя в едно отминало време, изпъстрено с особеностите и атмосферата на Франция от началото на миналия век.

Отново има детски фотоконкурс за Маскарадните игри

Община Стара Загора и Центърът за подкрепа за личностно развитие организират за седми пореден път фотоконкурс за деца и младежи под надслов: „Маскарадните игри през моя обектив”, по повод предстоящия XХ-ти Фестивал на маскарадните игри, който ще се проведе на 18-ти март на античната улица в Стара Загора.
В конкурса могат да участват деца и младежи от Стара Загора на възраст от 11 до 29 години, които трябва да представят до три оригинални фотоса от събитието.
Те трябва да се изпращат на адрес: iskra_mldom_stz@abv.bg, с тема на писмото – Фотоконкурс за деца и младежи „Маскарадни игри – 2018”.
Срокът за изпращане на творбите е от 18-ти до 30-ти март 2018 г.
Участниците в конкурса ще бъдат разпределени в три възрастови групи: 11–14 години, 15–19 години и 19–29 години.
Фотосите трябва да са до три на брой, да имат заглавие и да са в дигитален формат JPEG. Големината на изображението трябва да бъде нe по-малка от 1024 пиксела по дългата страна, а резолюцията – не по-малка от 72 dpi. Задължително е фотосите да бъдат в оригинал, без допълнителни фото ефекти! В електронното писмо трябва да са посочени още следните данни: трите имена на участника, възраст, клас, училище, e-mail за обратна връзка, телефон за контакт.
До участие в конкурса няма да бъдат допускани творби, изпратени с непълни данни.
Всеки участник ще получи на електронния си адрес потвърждение за успешно извършената регистрация на материала, който е изпратил за участие в конкурса.
Целта на конкурса е да се покажат и отличат фотосите, които се доближават максимално до естествената среда, която са запечатали, а не да се показват умения на автора да работи с фотообработващи програми.
Фотосите ще бъдат оценявани от жури, включващо специалисти в областта на фотографията и експерти от Община Стара Загора
На победителите ще бъдат връчени предметни награди – по една за първо, второ и трето място във всяка от трите възрастови групи.
Двадесетте най-добри фотоса на наградените участници ще бъдат отпечатани и подредени в изложба, при откриването на която ще бъдат връчени наградите.

Победителите ще бъдат обявени в сайта на Община Стара Загора.

13.03.2018 г.

Мюзикълът „Коса” идва и в Стара Загора на 10 април

Хитовият мюзикъл „КОСА”/ HAIR наОпера Пловдив ще бъде представен най-сетне и на старозагорска сцена от 19 часа на 10 април. Миналата година спектакълът пожъна успехи навред в страната, но заобиколи Зарата, на-близкото място, където бе игран бе в Казанлък.
Хитовете LET THE SUNSHINE, AQUARIUS, SODOMY, HARE KRISHNA – ще си припомнят стари хипари и меломани-ценители!
Най-успешният мюзикъл в историята на жанра ще бъде представен като концерт-спектакъл с участието на хор, балет и оркестър наОпера Пловдив с диригент Константин Добройков.
Незабравимите песни от саундрака на култовия филм на Милош Форман и енергията на младите талантливи солисти ще се слеят, за да взиряват публиката със силни емоции!
„Коса“ на Пловдивска опера вълнува с актуални въпроси и препратки към бежанската криза и военните престъпления през 21ви век.
Солисти: Маги Джанаварова, Едит Унджиян, Елена Сиракова, Весела Делчева, Радослав Владимиров, Радостин Василев, Мартин Костадинов, Стелиан Радев
Режисьор - Георги Динев, хореограф - Анна Пампулова, художник костюми - Яна Дворецка, вокална подготовка – Яна Делирадева.

*Билети на цена 10, 12 и 16 лв се продават на касата на Опера Стара Загора

Деси Стефанова излиза в ролята на Травиата на 17 март

На 17 март, събота, от 16 часа в  стилната „синя“ постановка на  операта „Травиата“ от Джузепе Верди на Държавна опера-Стара Загора на обичаното и популярно вердиево заглавие, зрителите ще  видите солистите Деси Стефанова, Николай Моцов, Иван Кабамитов и др.,хор, оркестър и балет на Държавна опера-Стара Загора. Диригент е Томазо Плачиди /Италия/. Режисьор-постановчик е Франк-Бернд Готшалк, художник – Борис Стойнов, хореограф –Андреас Песлер.
„Дамата с камелиите" е произведението, с което Александър Дюма – син остава в световната литература. Той написва този роман на 24-годишна възраст, поставянето му на сцена има изключителен успех, а популярността на Дюма-син достига своя връх. Както и самият автор споделя – "това е една изключителна история" . Защото е истинска!
През 1844 година младият Дюма се запознава в операта с двадесетгодишната Алфонсин Плеси, известна като Мари Дюплеси. По това време тя вече е популярна и предпочитана компаньонка в Париж. Писателят се влюбва в нея, но чувствата му са противоречиви – трудно му е да дели Мари, която не иска да се откаже от начина си на живот. Тя обичала Дюма, но обичала и парите, които и носели останалите любовници. Не можела да се откаже нито от него, нито от тях. Хванат в капана на своите чувства Дюма едновременно я ненавиждал и обожавал. Искал да я забрави, но само два дни без нея му се стрували цяла вечност. В един момент той решил, че честта му е по-скъпа от любовта, и трябва да се раздели с нея, изпращайки й кратко писмо: "Скъпа ми Мари, не съм нито достатъчно богат, за да ви обичам, както бих желал, нито достатъчно беден, за да бъда обичан, както бихте желали вие. Затова нека забравим и двамата – вие едно име, което навярно ви е безразлично, аз – едно щастие, което е за мен невъзможно."
Той не успал да забрави Дамата с камелиите, нито тя него. Три години след запознанството им Мари умира от туберкулоза. Мисълта за смъртта й покрусила Дюма. За да запечата образа й, той се изолирал от хората, затворил се в дома си и за по-малко от месец написал "Дамата с камелиите". Надявал се, чрез творбата си да изкупи вината си към нея, както и да се раздели с угризенията си. Образът на куртизанката Маргьорит Готие , който Дюма-син създава, е обаятелен и привлекателен. Тя си позволява „лукса" да се влюби истински. Едновременно романтични и драматични са отношенията й с младия Арман. Любовта им е невъзможна и обречена, защото се сблъсква с порядките на обществото, с прагматичността и реалността.
История на създаването на операта
 Верди се запознава с нашумелия роман на Александър Дюма –син още през 1848 г., когато е отпечатан. Веднага у него се появява мисълта да напише опера върху този сюжет. А когато през 1852 г. композиторът вижда в Париж преработения в драма роман "Дамата с камелиите", той възлага на редовния си литературен сътрудник Франческо Мария Пиаве да напише либретото. Естествено съдържанието на драмата е предадено в съкратен вид, променени са имената, дори и заглавието – Травиата/ Заблудената, Безпътната/.
Премиерата на операта се е състояла на 6 март 1853 г. във Венеция и е образец в историята на колосалните провали. В едно писмо от 7 март с.г. Верди пише на приятеля си Емануеле Муцио: "Снощи Травиата претърпя фиаско. Дали вината е моя или на певците, ще отсъди времето." Причината за този провал не е нито в музиката, нито в либретото. За съжаление, певците не са се оказали на нивото на прекрасната Вердиева творба. Но като един мъдър човек Верди дори не търси причините за този провал. Той просто оставя на времето да се произнесе. И времето отсъжда! Скоро операта Травиата става най-популярната опера на Верди. Камелиите се превръщат в най-модните цветя на епохата и остават такива чак до края на 19 век. Един букет от тях струвал 250 франка – внушителна за времето си сума. Постепенно славата на камелиите намаляла, но не и на операта. Травиата се играе във всички театри по света и до днес, почти 160 години след създаването й.Прав е бил Дюма, който след като слуша Травиата казва: "След петдесет години никой не би си спомнил за моята "Дама с камелиите", но Верди я обезсмърти.
„Травиата“ в България
„Травиата“ е била една от първите опери, изнесени от Оперната дружба в България. Премиерата се е състояла през 1910 година под диригентството на Тодор Хаджиев. Режисьор е бил К.И. Михайлов- Стоян.
Първото представление на операта Травиата в Стара Загора е било на 30 юни 1928 година с диригент Александър Георгиев, режисьор Димитър Христов, художник Г. Карл. Следват премиери през 1944 г. и 1946 и 1953 с диригент Ромео Райчев, през 1974 г. с диригент Веселин Ненов и режисьор Георги Петров, на 1 октомври 1987 г. е премиерата на Травиата с диригент Божидар Бонев и режисьор Болеслав Янковски, на 2 април 1992 г. диригент-постановчик е Димитър Димитров, а режисьор – Евгения Раева, и последната досега - през 2000-та г.- с режисьор Нина Найденова и диригент Божидар Бонев.
Сега ще видите последната премиера на „Травиата“ от 2011 година.

Приятно гледане!

12.03.2018 г.

Кабаре в операта представя три камерни творби на „джобната сцена”

Утре, на 13 март в 19 часа в новата камерна Сцена 234 /Сцена в джоба/ на Опера Стара Загора ще бъде премиерата на Кабаре в Операта – с три съвременни камерни опери, представени в една по-различна обстановка. Режисьор е Мортен Роесен /Дания/, диригент Антъни Арморе /Австрия/, сценограф Златна Михайлова, хореограф Ромина Славова, участват солисти, балет и оркестър на Държавна опера-Стара Загора.
Трите камерни опери са от немските композитори Курт Вайл и Паул Хиндемит - две емблематични имена от световния музикален свят, за съжаление – не толкова добре познати в България.Техните авангардни музикално-театрални идеи заслужават да бъдат достояние на колкото може по-голям кръг от зрители. „Махагони“ и „Седемте смъртни гряха“ са камерните опери от Курт Вайл, по либрето на големия драматург Бертолд Брехт –изключителен немски творец. Съвместната им работа има огромна роля за изграждането на нова театрална естетика през 20 век. Не без значение е, все още невероятно-актуалното послание на тези творби,чието лице е остра социална карикатура на обществото на потреблението.
„Напред и назад“ е с автор Паул Хиндемит –един от най-значимите немски композитори на 20 век.
„Малката Махагони” е продуцирана за първи път на един нов немски Фестивал за камерна музика в Баден-Баден , на 17 юли 1927 год. Самият Брехт е режисьор. Махагони е кратка, епична пиеса, която просто показва изводите за неустоимия упадък на съществуващия социален ред.
„Напред и назад“ е  опера-скеч, която Паул Хиндемит пише за колекцията от оперни  миниатюри, представени  на 17 юли 1927 год. на музикален фестивал в Баден-Баден. Творбата трае  само  12 минути. Действието, като в един дяволски палиндром,се развива напред и след това отзад-напред. Разгръща се трагедия,която  включва  ревност, убийство и самоубийство.Всичко това се повтаря и в обратен ред, и така  творбата има щастлив край!
 „Седемте смъртни гряха“ е първата работа на Курт Вайл след бягството му от Германия. И този път композиторът си сътрудничи с Бертолд Брехт, за да създаде тази  „опера-балет“, в която главната героиня Анна е представена с две изпълнителки – певица /Анна І/,която показва външните черти на героинята, и танцьорка  /Анна ІІ/,олицетворение на вътрешния й характер.
Операта разказва историята на момиче, което напуска дома си, за да си намери работа в различни големи американски градове, надявайки се да спечели достатъчно пари за да може семейството й да си построи къща на брега на река Мисисипи. По пътя тя се „изкушава“ от всеки един от седемте библейски грехове. Брехт  обръща нещата. Той ги показва  не като морални прегрешения, а като епизодични  коментари за конфликтите между морала и парите, които неизбежно се появяват в едно капиталистическо общество.

Диригентът Антъни Арморе еднакво може да бъде определян както като италиански, така и като американски диригент. Живее в Австрия и работи с различни симфонични оркестри и оперни театри по света. От 2001 година датира неговото ползотворно сътрудничество с известните диригенти Йорма Панула и Георгиу Станчу, с които организира различни Майсторски курсове по оркестрово дирижиране на произведения от Ян Сибелиус, Карл Нилсън и Йоханес Брамс и отбрани оперни заглавия от стандартния репертоар – „Травиата”, „Трубадур”, „Риголето”, „Кармен”, „Севилският бръснар”, „Бал с маски”, „Лучия Ди Ламермур”, „Бохеми”, „Набуко”.
През периода 2001-2004 Антъни Арморе е постоянен гост-диригент на Операта в Констанца , Румъния. Констанца е седалището на Филхармония Черно море, на която е артистичен консултант и постоянен гост-диригент през периода 2001-2003. Преди дългосрочните ангажименти на Антъни Арморе с Операта в Констанца, е музикален директор на Камерния оркестър в Орегон, САЩ. Дирижира стандартен репертоар, както и съвременни автори и камерни опери. През 1990 година Антъни Арморе създава Музикалния фестивал Ернест Бох и Оркестър Яквина (днес Симфоничен оркестър на Нюпорт, Орегон), базирани в Нюпорт, Орегон. Работи първоначално като асистент, а след това като постоянен гост-диригент на Симфоничния оркестър – Колумбия (Портланд,Орегон). Подготвен за диригент, цигулар, корнист, пианист и музиколог, Антъни Арморе специализира оркестрово дирижиране със забележителни диригенти от ранга на Йорма Панула в Акадаемията за музика „Сибелиус”, Хелзинки, на Чарлс Брук (Училището за диригенти и оркестранти в Хенкок) и Елизабет Грийн – Университета в Мичигън.


Режисьорът Мортен Роесен /Дания/ за втори път работи в Операта на Стара Загора. На 22 март 2017 г. тук той постави три съвременни оперни заглавия: „Стената“, „Африканска окарина“ и „Аукцион“. Композиторите Енрико Травалионе, Никола Стрефелини и Карл Фиорини бяха победителите в Международен конкурс за написване на камерна опера за Държавна опера-Стара Загора, който бе обявен през 2015 година и приключи успешно през септември 2016 г. Мортен Роесен бе избран за режисьор на техните едноактни творби, а спектаклите дирижира роденият в Рим, но живеещ в Лондон изявен диригент и композитор Димитри Скарлато.

Златна Михайлова също за втори път работи с артистите на Операта. През април 2015 г. Златна Михайлова бе автор на костюмите за спектакъла „Фантомите на мюзикъла“ на Държавна опера-Стара Загора. Завършила е НБУ, специалност сценография през 2009 г. Работила е по няколко пиеси в ДТ Гео Милев – Стара Загора, астистирала е на френски режисьор в Национална софийска опера, изработвала е реквизити за мюзикъли в Хамбург, правила е костюми за оперно-театрална яхта в Сицилия. Има зад гърба си редица нестандартни, разнолики, интересни свободни проекти. Златна е родена Стара Загора, била е един от Кметовете на Млада Загора в недалечното минало, завършила е ГПЧЕ “Ромен Ролан“.

Ромина Славова е примабалерина в Старозагорска опера, магистър по балетна педагогика в АМТИИ, Пловдив. Нейни са хореографията и пластиката на множество спектакли на Държавна опера-Стара Загора – оперите „Отело“, „Дидона и Еней“, „Пощальонът от Лонжумо“,  „Севилският бръснар“, „Слугинята господарка“, оперетите „Крокфер“ и „Драгунет“, детски спектакли.


Солисти: Петя Петрова, Емилия Иванова, Емилия Джурова, Нели Нечева, Тереза Бракалова, Елена Мишинова, Николай Моцов, Милко Михайлов, Иван Кабамитов, Ивайло Йовчев, Игнат Желев, Мехмет Бурхание /Турция/, Мартин Русинов, Георги Динев, Теодор Петков, Петър Янкулов, Маргарита Ташева, Лора Монева-Георгиева.

Музика и шедьоври на импресионизма и символизма представят в зала „България”

Утре (13 март) в зала „България” от 19 часа, е концерта на вокален състав „Импресия”
и на пианистът Янко Маринов тематично обединен под мотото:
„Импресия, импресионизъм, символизъм”
В програмата:
Равел, Дебюси, Форе, Дюпарк, Респиги
Първо изпълнение на избрани хорове от „Мъченичеството на Св. Себастиан” от К. Дебюси - мистерия в пет действия, текст Габриеле Д’Анунцио.
Ще прозвучат още хоровите части от балета „Дафнис и Хлое“ и токата за пиано из "Гроба на Купрен" от Морис Равел.
По време на концерта с мултимедия ще бъдат представени и живописни шедьоври на импресионизма и символизма.
Мъченичеството на Св. Себастиан” от Габриеле Д'Анунцио е пиеса, издържана в естетиката на символизма. В нея се преплитат образите на красивия любимец на Диоклециан - младия Себастиян и Адонис - любимия на Афродита. Подобно на Оскар Уайлд, който двайсетина години по-рано пише пиесата си „Саломе”, разигриваща библейски сюжет, на френски език, италианският драматург Габриеле Д'Анунцио използва архаизиран френски, за да отрази духа на средновековните пасионни мистерии. За парижката публика един от най-скандалните аспекти на творбата е изборът за ролята на светеца – той е представен от Ида Рубинщайн, което предизвиква голямо вълнение, а архиепископът осъжда пиесата за еретичност. С високата си стройна фигура и грациозна деликатност Ида Рубинщайн е идеалният избор според Д’Анунцио, който иска да придаде на светеца андрогинно излъчване, продължавайки иконографската традиция от портретите на св. Себастиан от късното Средновековие и Ренесанса. За музика към мистерията Д’Анунцио се обръща към Дебюси, който с радост приема.
Вокален състав „Импресия“ ще е в състав:
Гина Колева, Нина Панкова, Дора Чокойска, Нина Кръстева,
Валентина Христова, Витлеем Господинов, Валери Величков, Георги Бейков, Константин Видев и Янко Маринов

На илюстрацията: Картината „Лодката“ (ок. 1897) на френския художник Одилон Ридон. Картината днес е част от колекцията на музея „Ван Гог“ в Амстердам.

7.03.2018 г.

Дипломанти по „Стенопис“ представят творбите си в Художествена галерия

На 9 март от 17.30 ч. в западната зала на Художествена галерия Стара Загора ще бъде открита представителната  изложба  на катедра „Стенопис“ при Факултета по изобразителни изкуства, Великотърновски университет „Св. Св. Кирил и Методий“ под надслов „И стените говорят...“.  В експозицията са включени дипломни проекти на студенти от специалност „Стенопис“, представени в класически и съвременни техники на буон фреско, а секо, сграфито,  мозайка и витраж, реализирани в архитектурна среда.
Специалност „Стенопис“ е една от най-старите във Факултета по изобразително изкуство на Великотърновския университет и съществува от неговото създаване. През 2014 г. в катедрата е оборудвано единственото по рода си в страната студио за горещо стъкло ''Hot Shop'' към новооткритата магистърска програма ”Дизайн на стъклото”'. Ателиетата за гореща и студена обработка на стъкло са с всички технико-технологични възможности за реализация, както в класическата витражна техника, така и в съвременните техники – фюзинг, слъмпинг и горещи техники за обработка на стъкло.

КАТЕДРА "СТЕНОПИС"
Квалификация и компетенции:
Катедра „Стенопис“ осигурява висококачествено обучение в акредитираните образователно-квалификационни степени „бакалавър“ в специалност „Изящни изкуства-Стенопис“, “Консервация и реставрация“ и „магистър“ в специалност „Изящни изкуства-Стенопис“ и „Дизайн на стъклото“, както и в научната и образователна степен „Доктор” от професионално направление „Изкуствознание и изобразително изкуство- Стенопис“.
Фокус на обучението в акредитираните програми е:
запознаване с жанровото многообразие, възможности и приложения на стенописта (традиции и съвременност);
придобиване на професионални знания за технико-технологичните особености в специалността;
усъвършенстване на уменията за работа в класическите стенописни техники: буон фреско, а секо, сграфито, мозайка и витраж;
стимулиране творческия подход при решаване на различни проблеми свързани със синтеза на стенописните изкуства и архитектурата (светска и сакрална);
възможност за реализации на стенописни проекти в реални архитектурни среди;
усвояване на основни знания и умения, необходими за продължаване на професионалната реализация в естетизация на урбанистичната среда.
История на Специалността:
Специалност „Стенопис“ във Факултета по изобразително изкуство на ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ съществува от основаването на университета. Бележити имена спомогнали за развитието на стенопистта в национален мащаб са работилите като преподаватели в специалността: доц.Никола Гелов, проф. Димо Заимов проф. Илия Илиев и др.
От официалното обособяване на катедра „Стенопис“ през 2007 г. са реализирани над 40 студентски проекти и дипломни работи в реална архитектурна среда в класическите стенописни техники: а секо, смалтова мозайка, класически и съвременен витраж. Осъществените творчески идеи на обучаващите се доказват актуалността на стенопистта, съвременното отношение на младите стенописци към архитектурната среда и иновативната интерпретация на  традиционните монументални изразни средства в интериор, екстериор и градско пространство.

Материалната база на специалност „Стенопис“  и съвременното оборудване на ателиетата и лабораториите позволява реализация в конкретна техника и материал на иновативни творчески студентски проекти, създадени за реална архитектурна среда.

6.03.2018 г.

Мимът Герасим Дишлиев отново на турне с „Не на мястото си”

Световният мим Герасим Дишлиев, ще гостува отново в Стара Загора, на сцената на Държавен Куклен Театър на 19 март от 19 часа, с авторския си спектакъл: "Не на мястото си".

Кой е Герасим Дишлиев?
По-познат като Геро, той е роден в Свиленград. Твори по целия свят, с постоянен адрес в Париж от 1993г. Завършва Международната школа по мимодрама в Париж на великия мим Марсел Марсо, а по-късно става и негов асистент. Управлява школата до нейното затваряне. За повече от две десетилетия, Геро е създал и участвал в много проекти. Един от тях емблематичен: "Монолог с Куфар", в който разказва за пътя си от Свиленград до Париж, за мигрантството, за човекът на път. Спектакълът му е игран над 170 пъти в 76 града, 28 държави, на 13 езика. С него прави и проекта "Мимолетни следи", с който изминава обратно пътят от Париж до Свиленград на велосипед, играейки го в градовете, през които минава! 
През 2017, Герасим Дишлиев спечели приза "Най-добър комедиен артист" на United Solo Festival в Ню Йорк с "Монолог с куфар".
Последният проект на Геро се казва "Не на мястото си". След успешна премиера в София, Пловдив, Русе, Стара Загора и Свиленград, Герасим се завръща за мини-турне този март. 
  
Спектакълът му ще може да бъде преживян на:

12.03. - Елена
13.03. -  Велико Търново
14.03. - Русе
15.03. - Виена, Австрия
17.03. - Виена, Австрия
19.03. - Стара Загора
23.03 - Ботевград

В Старозагорския куклен театър представлението започва в 19 часа на 19 март.
Билети– 10 лв. при предварителна резервация; 12 лв. на място преди спектакъла
Намален билет за учащи: 6 лв.;

Предварителни резервации на тел: 0884334737 и 0886352273

Автор&Актьор         Герасим Дишлиев
Външен поглед         Еди Кастор

Жанр: Комедия
Декор: Микрофон и стол
Публика: Абсолютно всички
Продължителност: 59 минути (може би малко повече) 


Нещо сигурно: Единствен той от присъстващите няма да се смее
Героят: Той, мъж на средна възраст (може повече, може по-малко)
Референции: Нямо кино / Мим / Театър на абсурда / Клоун / Физически театър


Въведение
Нека вземем един човек - тип обикновен.
Да речем, че го извадим от контекста на ежедневието му и го сложим на сцената. Нека прибавим няколко грама безсмислени истории или го потопим в странни ситуации - разбира се, не по волята му. И ето че Той веднага ще се почувства не на място. 

Желанието
Ето един спектакъл, който създадох в най-трудната година от моя живот. И именно поради тази причина си казах, че точно този спектакъл трябва да разсмива. Нищо повече. Да няма засукани философски запитвания, нито екзистенциални търсения. Да не причинява главоболие. Просто да разсмива. 
В многобройните си пътувания – от Аржентина до Чехия, от Панама до Южна Корея, на атлантическия бряг на Африка или из островите в Индийския океан – винаги съм се вглеждал в очите на зрителите. И винаги съм долавял едно и също: пречистваща нужда от смях. Оттук и желанието да създам спектакъл, който разсмива всички, навсякъде.
Сюжетът, предложен от собствения ми, живот, се оказа интересен. Героят ми – тоест аз, сега и тук - се намира винаги на неподходящо място. Никак не е лесно да се надсмиваш над себе си, нали? А дали се смеем на едни и същи неща? Смехът навсякъде ли е един и същ…?
Моят личен отговор е Да! Стига да не се вземаме на сериозно, стига да не усложняваме ситуациите, стига отново да се върнем в детството. Тогава всички и навсякъде ще се смеят. Над кого ще се надсмиват ли? Може би над мен, а може би над самите себе си. Смях в залата.  

Заключение :
Посредством играта на физическия актьор, „Не на мястото си“ хвърля светлина върху перипетиите на един обикновен човек потопен в „необикновеността“  на сценичното пространство. Едно обикновено тяло в механиката на театъра. И тялото реагира, бори се, играе под светлината на противоречията, в които е захвърлено. Неговите премеждия не се различават по нищо от собствените лутания на всеки от нас, решил да търси доброто място за себе си. Тези лутания са истински извор на вдъхновение. Остава отворен въпросът: „Hякой знае ли къде ни е мястото? Истинското?“. Ако разполагате с отговора, моля да заповядате на сцената.

2.03.2018 г.

Патриоти-фарисеи продължават с безобразията си

„Стотици ученици се включват в инициативата „Да събудим българското“ в Стара Загора
Призив за отбелязване на Националния празник Трети март с инициативата  „Да събудим българското!“ отправят младежите от Младежки общински съвет и ученическите съвети в Стара Загора. Идеята е подкрепена от Община Стара Загора.” – това е официално съобщение от кметството. Естествено, събитията около 3 март са много, ще има отново и знаменното шествие с 300-метровия флаг до мемориала „Бранителите на Стара Загора”, но…
В тези родолюбиви събития има нещо, което нагарча, цялата показност е безсмислена, на фона на фарисейския патриотизъм, защото паметниците от Освобождението продължават да бъдат поругавани, от 2012-а насам…
Нарочно пиша тези редове на 2 март, на 3-ти няма да коментирам нищо! Няма да казвам и за перестройката на паметника на Трета опълченска дружина, нито за неремонтираните „Бранители…” Хубаво е на децата да покажат една малка паметна плоча, която бе изцяло променена, в градинката на парка „подп. Калитин”. Там където съм играл навремето, когато паркчето бе малко и с ограда. Това е гробът на поручик Николай Алексеев, загинал за свободата на страната ни преди 140 години. Той бил погребан на пътя Нова Загора – Стара Загора, като при изграждането на трасето бил преместен на най-подходящото място, до мемориала на опълченците. Ето какво гласеше оригиналния текст:
Здесъ покоитоя тело
Поручика 9-о Драгунскаго
казанскаго полка
незабравимаго
Николая Алексевича
убит 18 юля 1877 г.
потъ Эски Загорои."
Това е всичко!
Текстът в новия вариант, а и цялостната промяна на плочата е от 2012-а, когато бе посегнато и на паметника на опълченците. Новият текст е:
"Здесъ покоитъся тело
поручика 9 ого драгунского
Казанского полка
Николая АлексеЪвича
Альбовского
род. 11 сентября 1847 г. в Харковской губернии
убитъ 18 июля 1877 г. под Эски Загрой."
На гърба на паметника има набран допълнителен текст:
"сооуржен сослуживцем
3 ого эскадрона
9 ого драгунского
Казанского полка"
На снимката не се вижда, но старата плоча имаше отгоре и православен кръст. Той бе откраднат от вандали и моя приятел Ганчо Иванов го възстанови, но точно по оригиналната снимка, която се пазеше в музея. За разлика от него Любомир Вълков и господата (а и дамите), управлаващи скъпия на сърцето ми град, посегнаха на нещо, което не са направили те. Съратниците на поручика много добре са знаели къде е роден, знаели са и фамилията му, но те са написали само първото и бащиното му име. Защото в руския език, това е израз на голямо уважение. Поради що пък е отпаднала думата „незабравимаго”, това и Любо Вълков (който между другото е учил в СССР) и неговите помагачи не могат да обеснят. Това безобразие продължава, защото въпреки сигналите, нито кмет, нито неговите заместници, нито комисията по култура, нито който и да било от старейшините не се интересува от този въпрос. Затова, нека те да обяснят на децата, като как ще събудят българското, и дали делата им не се разминават с думите, които ще изрекат на националния празник? И най-вече, да им обяснят, че трябва да се стремят към властта, защото влезат ли в нея, ще могат да правят каквито си искат калпазанлъци, без някой да им дири отговорност…

Димитър СЛАВОВ

Знакът на Богородица

Вятърът подухваше от Боаза, посипваше с цвят дворовете, а червеният цвят на залеза вече обгаряше хоризонта на запад. В Балкана се мръкваше по-бързо от равнината...
Бай Иван беше корав старец на когото не личаха годините. За него денят не беше обикновен, очакваше внука си, и той Иван, с когото не бяха се виждали от 3 години. Така се случи, че родителите на Иван-младши се разведоха отдавна, а той израсна и се изучи далеч от дядо си. Затова се виждаха все по-рядко. Вярно чуваха се по телефона, но това не стигаше на стареца. Беше в течение на голяма част от живота на внука си, но сега бе притеснен, защото се канеше да започва работа в чужбина, като остави тук приятелката си, за която старецът се надяваше младежът да се ожени. Домакинът се бе приготвил добре за госта с празнична вечеря и ракия от най-хубавата. Не го свърташе и излезе да го посрещне, но се сблъска с него още на двора, кога бе успял да паркира до оградата без да се чуе... С него беше и висок рус мъж, който старият човек не познаваше.
-Добре сте ми дошли! Кой е твоя приятел? – попита бай Иван.
-Здравей дядо – отвърна внукът и кимна към спътника си. Срещнах го в края на селото, с колата закъсал, поканих го у нас, ако не възразяваш. Утре ще му закараме автомобила в сервиза на Петър.
Внукът се обърна към непознатия и му каза:
-Это мой дедушка Иван.
-Очень рад познакомиться – каза той, добавяйки: - Я тоже Иван, тезки значит!
-Вече станахме трима Ивановци, рече доволен домакинът и покани гостите – влизайте на трапезата ми има място и за още гости...
-Ти дядо да не се притесняваш, че човекът не говори български? Аз ще му превеждам ако потрябва – побърза да обясни Иван-младши.
-Недей ми говори така, отвърна старият човек. – Българи и руснаци винаги ще се разберем, ние сме братя славяни...
- Это правда. Мы с Иваном поговорились. Он очень хорошо говорит по русски и английски. Я панимаю почти все, а если надо Иван мне поможет, намеси се в разговора и руският гост.
На трапезата старецът взе думата, след вечерята.
-Отдавна искам да ти разкажа тази история, която се предава от баща на син, в нашия род. Баща ти, моят син, не я прие сериозно, но аз вярвам в нея, рече старецът и се прекръсти.
-През поколения при нас се сменят имената Иван, както се казваме и ние, и Тодор, както е татко ти. Прадядо ти, и той бил Иван. По време на Освободителната руско-турска война той нямал и годинка. Хубава била Стара Загора, цялата потънала в зеленина, с будни, трудолюбиви и заможни жители. Когато в града влезли войниците на Де Прерадович, а по-късно и целия Преден отряд на генерал Гурко, черковните камбаните забили празнично, а радостта на заралии била голяма. Свободата обаче траела точно девет дни. Първо прииждащите бежанци от Чирпанско разказвали за страшното разорение на българите от башибозуците и черкезите на Дай Ахмед. От юг пък идвал с ордите си Сюлейман паша. Когато русите и опълченците се сблъскали с душманите в южните подстъпи на града, настъпила паника. Суров човек бил пра-прадядо ти Тодор, сбогувал се с жена си Мария, като и заръчал да бяга с децата на север, оттатък Балкана. Той имал оръжие и останал за да брани скъпия на сърцето си град. Бегълците, основно жени и деца, побягнали към Средна гора, а виковете на търсещи се роднини се смесвали с долитащите звуци от битката, усещал се мирисът на първите пожари и мнозина си представяли ужасите, които преживявали техните близки и познати, останали в града-мъченик. Трудно било бягството, особено с три дребни деца, едно от което пеленаче. Изтощена, уплашена и обезумяла, Мария мислела, че душманите всеки момент ще ги догонят и изколят по пътя, а се говорело, че и турците от Казанлъшко вече са организирали потери, за да ги посрещнат и избият при оттеглянето. Отчаяната майка нямала вече сили и в миг на отчаяние оставила край пътя прадядо ти. Тя се помолила на Богородица да го закриля, оставяйки му малка икона на Божията майка, която носила на врата си. Това била проста реликва от пиринч, със запоена халка в горната част, през която минавала една връвчица. Когато се стъмнило бегълците се събрали край едно от северните села и чак тогава баба Мария осъзнала какво е направила. Тя плакала и ридала и нито децата й, нито околните можели да я успокоят.
Внезапно се чул тропот на конски копита. Всички наскачали, когато видели самотен конник, руски войн, който носил със себе си малко вързопче, от където се чул детски плач. Баба Мария скочила
и спряла с надежда кавалериста. От дума на дума, хората разбрали, че конникът изпълнявал специално поръчение. Той трябвало да разбере, дали
основните сили веднага ще се впуснат в преследване на отстъпилите руси и опълченци. След като видял, че редовни и нередовни войски – редифи, низами, башибозуци, черкези и арнаути били заети да отмъщават на беззащитното население и тези заралии, които продължили да им дават отпор, препуснал да извести началството. Зверствата и изстъпленията нямали край, но това означавало, че ще има време, за да се укрепи отбраната на старопланинските проходи и обрат в развитието на войната няма да има. Бързал конникът в своята важна мисия, но свидетелят на много кръвопролития и жестоки битки, почувствал жал към пеленачето, което зърнал случайно край пътя. Така майката отново си върнала рожбата, а за благодарност му дала своята пиринчена Богородица.
Ето какви тежки моменти са имали нашите прадеди, а ти днес си мислиш, че кариерата и успеха са най-важното нещо… Не, най-важно е семейството...- старецът завърши разказа си, изглеждаше уморен и загрижен.
-Все что сказали правда, а теперь я разкажу конец этой истории. Гостът бръкна в пазвата си и извади оттам малка старинна реликва – миниатюрна икона на Богородица от пиринч, със споена малка халка, през която минаваше връвчица. –Солдат о котором говорили это мой предок.В битве на Шипке, пуля попала в икону, а мой дед остался невредимым.Потом ета наша фамилная реликва...
Тримата Ивановци се погледнаха в очите и замълчаха. Те знаеха, че имат обща история, която никой не може да им отнеме...   

Слави Диков