Дейвид Ланю е създател на интересен жанр в художествената литература – хайку роман.
Тази чудновата комбинация се получава от класически разказ в хумористичен стил, като сред страниците герои някак между другото творят кратките тристишия, характерни за древната японска поетична традиция.
Повечето от хайкутата са авторски, а тъй като Дейвид Ланю е научил японски, за да може да превежда древните поети, някои от включените хайкута са на изтъкнати представители на японската школа.
Американският писател е уникален и с още нещо – той не желае да му бъдат плащани авторски права за преводите, а за превода на български прави всичко по силите си да осигури външно финансиране.
Тази доброжелателност отличава рязко Ланю на фона на огромната част западни автори, които рядко се интересуват от ситуацията на малките пазари като българския.
В книгата „Сегавечно” има силен автобиографичен елемент, което я поставя в съвсем различна плоскост спрямо предните му хайку романи – „Човекът, който пишеше хайку”, „Смеещият се Буда” и „Хайку войни”.
Книгата проследява странстванията на един преподавател, който не може да реши към кой свят принадлежи – този на материалното и линейното или на хайку и магичното.
Той живее в сегавечно – всеки момент се е случил, случва се и ще се случи, без значение кога уж трябва да се прикрепи към линията на времето...
Тази чудновата комбинация се получава от класически разказ в хумористичен стил, като сред страниците герои някак между другото творят кратките тристишия, характерни за древната японска поетична традиция.
Повечето от хайкутата са авторски, а тъй като Дейвид Ланю е научил японски, за да може да превежда древните поети, някои от включените хайкута са на изтъкнати представители на японската школа.
Американският писател е уникален и с още нещо – той не желае да му бъдат плащани авторски права за преводите, а за превода на български прави всичко по силите си да осигури външно финансиране.
Тази доброжелателност отличава рязко Ланю на фона на огромната част западни автори, които рядко се интересуват от ситуацията на малките пазари като българския.
В книгата „Сегавечно” има силен автобиографичен елемент, което я поставя в съвсем различна плоскост спрямо предните му хайку романи – „Човекът, който пишеше хайку”, „Смеещият се Буда” и „Хайку войни”.
Книгата проследява странстванията на един преподавател, който не може да реши към кой свят принадлежи – този на материалното и линейното или на хайку и магичното.
Той живее в сегавечно – всеки момент се е случил, случва се и ще се случи, без значение кога уж трябва да се прикрепи към линията на времето...
Няма коментари:
Публикуване на коментар