БНТ показва през уикенда два филма на Николай Волев, в негова памет

 

Българската национална телевизия променя програмата си в памет на големия режисьор Николай Волев.
В събота, 19 октомври, от 20:30 ч. по БНТ 2 зрителите могат да видят комедията „Господин за един ден“.
В неделя, 20 октомври, от 15:30 ч. БНТ 1 ще излъчи игралния филм „Да обичаш на инат".
Николай Волев загина при инцидент на 15 октомври, на 78 години. Той е български артист, сценарист и режисьор. Автор е на много документални и игрални филми, сред които са: „Двойникът“, „Маргарит и Маргарита“, „Огледалото на дявола“, „Извън пътя“… Част от тях остават любими за поколения български зрители.

„Голяма книга на духовете“ с ново издание и с богати илюстрации

Излезе ново издание на най-предпочитаната книга за Хелоуин – „Голяма книга на духовете“ (издателство „Персей“). За този разкошен том с красиви цветни илюстрации обединяват таланта си Том Егеланд (един от най-четените писатели днес) и големият  илюстратор на книги Мариус Ренберг.

Независимо дали вярвате в съществуването на кръвожадни вампири и страховити върколаци, или не, книгата ще ви потопи в един страховит свят. Поглеждали ли сте всяка вечер преди лягане под леглото, за да сте сигурни, че отдолу не се крие чудовището от най-страшните ви кошмари? Събуждали ли сте се посред нощ, усетили студения полъх на тайнствено привидение, което сякаш иска да ви примами в друг отвъден свят? Независимо какъв е отговорът на тези въпроси, всеки от нас изпитва странно влечение към страшните истории и към трепета, който те пробуждат в примрелите ни от уплаха сърца. Затова смело открехнете тази врата към царството на мрака и безплътните сенки и се сблъскайте с най-големите си страхове в „Голяма книга на духовете“.

Страховитите истории за най-митичните ужасяващи същества са допълнени от богата енциклопедия на свръхестествените сили, от която ще научите много неща за прочути чудовища, древни демони и митични създания.

Книгите на Том Егеланд са неизменно в класациите за бестселъри и са преведени на близо 30 езика по света. У нас е популярен с романите си „Заветът на Нострадамус“, „Сребърниците“, „Евангелието на Луцифер“, „Ефектът на Лазар“, „13. апостол“ и др.

Тази година у нас излязоха романът му „Проектът Матусал“ с популярния му герой Бьорн Белтьо и трилърът „Очите на демона“, в който има загадка, подобна на историите в „Голяма книга на духовете“.

„Седмият брат“ показва как от популярна приказка може да се направи модерен графичен роман

„Седмият брат“ на норвежкия писател и художник Йойвин Туршетер вече говори български благодарение на преводачката Росица Цветанова и издателство „Изида“. Книгата е отрупана с най-големите награди за детска и младежка литература в Германия и скандинавските страни. Спечели и читателите от различни възрасти в Европа.

Историята е по мотиви от норвежката народна приказка „Великанът, който не носел сърце в гърдите си“.  В книгата има много хумор и забавни диалози, а принцесата е едновременно нахална и изпълнена с проницателност.

Кралят е изпратил шестима от седемте си синове по света, за да намерят подходящи принцеси. Те не се връщат и седмият брат, когото всички наричат Муцунчо, тръгва да разбере какво се е случило с тях. Когато разбира, че трол е превърнал братята му и жените им в камък, той тръгва да открие трола и да освободи принцесата, която той е пленил.

Ето някои от отзивите за книгата: „Туршетер е забавен разказвач на истории, както с думи, така и с картини.“ „Любопитството, авантюризмът и смелостта характеризират младия принц (…). Любопитство е дума, която може да се използва и когато говорим за самия Туршетер – резултатът е фантастична книга с картинки, която и децата, и възрастните ще харесат.“

Йойвин Туршетер е автор на много илюстровани книги, носител е на наградата на Панаира на детската книга в Болоня (2008) и литературната награда на Северния съвет за деца и младежи (2014).

Град на поетите, започващ с буквата... С

Има един град, град на поетите, започващ с буквата С! Морето мие източния му бряг, старата му част прилича на старопрестолно Търново, с калдъръмените си улички, църквите и магазинчетата си. Заралии отколе обичат този град, не само защото лодките му са с инициалите СЗ, точно както бяха и регистрациите на колите в Старозагорска област.

Всъщност, град на поетите се води именно Стара Загора. Обаче, за мнозина изглежда, че Созопол има много повече основание да се нарича така!!!

Там градската управа е поставило множество табелки на скамейките в стария град, със стихове за морето от различни автори. Не всички са от морски градове, но пък създават настроение и те кара да се усмихваш.

В Стара Загора, навремето, също решиха да поставят табелки, във водно огледало, т.е. в малко басейнче, което нарекоха, неизвестно защо – естетическа композиция. Сега от него не е останала никаква естетика, а няма и композиция. Единствената табелка на главната, която загатва за някогашната артинсталация е надпис, който предупреждава, че мястото е опасно.

Злополучната експозиция изчезна напълно неочаквано за заралии, без никой да даде обяснение. Оказва се, че тя е премахната по искане на Сдружението на писателите в града. Мотивите им, общо казано е, че изпълнението на идеята е несполучливо. Тя всъщност е неестествено развитие на иначе добрата идея за изграждането на скулптури на големите старозагорски поети (голяма част, от които са и национални, па и европейски и световни по значимост) по градското ларго. Предложение, което дори не привлече вниманието на старозагорските управляващи, и то не от един, два мандата...

„А гларусите крачеха по пясъка

 и важно, важно клатеха глави.

И сякаш казваха, че свършва лятото,

 че всичко някой ден ще отлети”... 

Това стихотворение на Дани дел Нико, това е псевдоним на българска поетеса, най-добре илюстрира отношението на настоящите старозагорски власти към поезията, а и въобще към миналото на града. Заедно с музея се правят маршрути за старите сгради, за парковете и други забележителности. Хубаво е да включат в програмата и съборените в последните години култови сгради, могат да ги покажат на картинка, примерно. Също така, могат да разкажат цялата одисея по окепазяването на Паметника на Трета опълченска дружина, със задружните усилия на всички партии, местни полуинтелектуалци и дори с международно участие...Могат да покажат и остатъка от естетическата инсталация, поне да има и нещо положително, което, Слава Богу, провалейки се, е от полза за заралии! Накрая могат да попитат участващите в градския тур: Кой е градът на поетите, започваш с буквата С?

Димитър Славов  

За втори път провеждат ученическия литературен конкурс „Перо от лед”

За втора поредна година Музей „Литературна Стара Загора“ с подкрепата на Община Стара Загора организира Зимен ученически литературен конкурс „Перо от лед“ 2024/2025. Конкурсът стартира на 2 октомври, а крайният срок за подаване на текстове е 20 декември. Организаторите канят всички изкушени от литературата млади таланти от II до XII клас да се включат със свои оригинални творби, посветени на зимата и зимните празници.

Основни цели на конкурса са подрастващите поколения, чрез литературно творчество, да се докоснат до духовните измерения на зимните празници, да преоткрият естествените човешки добродетели в доминираната от технологии съвременна среда, да се провокира интерес към българската митология и фолклорна обредност, особено към зимните празници и свързаните с тях вярвания. Водещи мотиви за организиране на събитието е да се даде възможност за литературна изява и подкрепа на млади автори в ученическа възраст, както и да се насърчат творческите пориви на мислещите деца.
Конкурсът включва три възрастови категории - ученици от II – IV клас, ученици от V – VII клас и ученици от VIII – XII клас.
В конкурса могат да участват ученици от II до XII клас, записани в училища, намиращи се на територията на Област Стара Загора. Приемат се конкурсни творби в две категории – поезия и проза, а в категорията поезия, жанр – стихотворение. В категорията проза се представят жанровете кратък разказ, приказка, есе. Всеки ученик може да участва с до две непубликувани произведения в една категория. При участие в повече от една категория се приема само по едно непубликувано произведение. Ще бъдат допускани до участие само творби на български език. Крайният срок за участие е 20 декември (Игнажден). Победителите от конкурса ще бъдат наградени на 18 януари 2025 година, на специална церемония.
Текстовете се приемат в електронен вариант на email: contact@literature-museum.bg и на място, в сградата на Музей „Литературна Стара Загора“ в запечатани бели пликове. Изпратените творби трябва да са придружени с коректно попълнен ФОРМУЛЯР-ЗА-УЧАСТИЕ. Творбите ще бъдат оценявани от тричленно жури и трябва да бъдат подадени според условията на регламента – брой творби и спазен краен срок.
Всички участници ще получат диплом за участие. Наградите включват грамота, публикуване на отличените творби на официалната страница на Музей „Литературна Стара Загора“ и предметни награди. Във всяка възрастова група ще има награди за I-во, II-ро и III-то място, за всяка от трите категории – поезия, разказ (приказка) и есе. Победителите от конкурса ще бъдат обявени на фейсбук страницата и на официалната страница на Музей „Литературна Стара Загора“.
Общите условия, техническите изисквания и подробна информация са публикувани на страницата на Музей „Литературна Стара Загора“.

Крали Марко стана супергерой в компютърна игра

България със сигурност не е фактор на световната гейминг сцена. По-запознатите може би ще се сетят за заглавието Tzar: The Burden of The Crown, което в края на 90-те предизвика фурор не само у нас.

На 17-и септември в платформата Steam излезе най-новата българска игра - Marko: Beyond Brave. Тя е дело на младото независимо Studio Mechka, създадено от програмиста Боян Василев през 2016-а. Той завършва висшето си образование във Великобритания със специалностите „Международни отношения“ и „Международно право“, но бързо променя професионалната си посока. В екипа, създал играта, работят още аниматорите Бианка Ташкова и Теодор Христов, Цветелина Тодорова (работила по потребителския интерфейс) и Ели Генова, която създава образа на Марко. Саундтракът, който съвсем скоро ще бъде наличен за слушане в популярните музикални платформи, е дело на Явор Пачовски и ScoreTwins
Първоначалната идея на създателите на концепция предвиждала това да е мобилна игра с работно заглавие „Хайдути срещу извънземни“. Смятайки, че това звучи „скандално и интересно“ и ще привлече бързо вниманието на потребителите. В крайна сметка обаче избират Крали Марко за главен герой.
В тяхна история братята на Марко, селските юнаци, не успяват да се противопоставят на триглавата ламя Змей Горянин, която е похитила селцето им. Самият Марко, селският келеш и дърводелец, воден от мисълта за спасяването на братята си, успява да събере умения и оръжия, които в крайна сметка водят до трансформацията му от малкия Марко до Легендата.
„Искахме да разкажем история, която е за нашия район – не само България, но и за Балканите. Трябваше ни фигура, която да е разпознаваема. Крали Марко е много противоречива личност спрямо историческата и митологичната, легендарната фигура. От едно място на друго има много различни истории за него. В България, Сърбия, Македония, Черна Гора историите са еднакви по отношение на неговите качества, че е смел, бърз, силен, сръчен, но детайлите варират много значително – какво прави, с кого, трите синджира роби на някое място са девет, на друго дванайсет, конят му се казва по един начин в София и Варна и по друг начин в Белград. Това, разбира се, е повод за спор. Обяснявал съм многократно в интернет форуми, че няма никакво значение и че това е нещо, което ни обединява в крайна сметка“, разказва Боян Василев. 

Виенска класика ни гостува с оркестъра на двореца “Шьонбрун”

Световноизвестният виенски оркестър на двореца “Шьонбрун” ще гостува в Пловдив на 10 декември , Варна –  на 11-ти, Шумен – на 12-ти, Велико Търново – на 13-ти, Русе 14-ти и София –на 16-ти декември.

В навечерието на Коледа публиката ще се наслади на знаменитите Щраусови композиции в характерното изпълнение на музикантите от един от най-реномираните оркестри в света -“Виена Шьонбрун Оркестра“. С програмата на оркестъра започват международните тържества по случай 200-годишнината от рождението на Йохан Щраус- син. През 2025 година в тях ще се включат събития в Ню Йорк, Париж и – разбира се – Виена, родното място на големия композитор.

Йохан Щраус-син е най-изпълняваният и записван класически композитор в цял свят. Неговите произведения се свирят по-често дори от тези на Моцарт и Верди. Известните новогодишни виенски концерти задължително включват в репертоара си Щраус.  

“Виена Шьонбрун Оркестра“ е световноизвестен камерен оркестър на двореца “Шьонбрун“ във Виена, основан през 90-те години. Високият професионализъм и характерният стил на изпълнение носят международно признание на дворцовия оркестър и го превръщат във визитна картичка за Австрия. Дворцовият оркестър на Шьонбрун – Виена има дългогодишен опит в работата с изпълнители на оперетна музика и неслучайно точно той, вече над 25 години е привилегирован да свири в един от най-красивите и романтични замъци в света.

В оркестъра има музиканти от цял свят, завършили музикалното си образование във Виена, сред които и трима българи. Концертмайстор на оркестъра е  българката Таня Джарова-Салюстио, която споделя, че е благодарна на съдбата, че още от самото начало е част от оркестъра.  Оркестърът пристига у нас с диригент Винициус Ката, носител на множество международни награди. Той, заедно с двадесет и четиримата оркестранти и двама солисти обещават, че ще оставят публиката без дъх и ще я потопят в магическа атмосфера, която ще направи Коледа наистина специална.

Прецизно поднесената програма, качествен звук и виртуозни изпълнения, достойни за една истинска Виенска приказка – това е малка част от вълнуващия празничен концерт, който ще зарадва почитателите на музиката!

https://www.youtube.com/watch?v=l61UDYJwQ28&t=28s

Кметове водят депутатски листи, за да дърпат гласове

Кметът на Стара Загора каза, че по собствена воля и без външно влияние, решил да играе екипно и да оглави листата на ГЕРБ на предстоящия парламентарен вот, на 27 октомври. Само че, предварително заяви, че депутат и министър нямало да става! Щял да си остане кмет, но с воденето на листата щял да помогне за формирането на стабилно парламентарно представителство и правителство, без което кметовете не можели да работят нормално. И той се обоснова - не можел да направи втора връзка към магистралата, да разшири индустиалната зона и т.н. Друго било ако управлявал ГЕРБ... Като че ли тази партия малко управлява, и то с удобно парламентарно мнозинство. Къде е връзката с магистралата? Ами няма я, няма и да я има скоро. Защото не е важно чие е правителството, а кметовете трябва да работят с всяко едно правителство, не само със своите партизани.

Идеята тук е, Живко Тодоров, като популярно лице и избран мажоритарно да дърпа гласове. Дали ще стане е друг въпрос. Важното е, че така той, колкото и да увърта, лъже привържениците си. А другите едва ли ще го заобикнат за номера. Един вид, гласуваш за Живко, а получаваш бившият просветен министър или Маноил Манев, или следващите подред. Не може ли кметът да призове гражданите да гласуват за ГЕРБ със същите мотиви, които така убедително каза на Летния театър и да не участва в цирка, в който, уж, не бил принуден от никого? Мнозина помнят, че дълго се кълна, че няма да се кандидатира за четвърти мандат, пък после, имал още работа да свърши...

От старозагорският кмет, който минава за успешен, все пак може и да има някаква полза за вота. Хората го знаят, мнозина го харесват, печели избори, на този кон струва да се заложи, макар и по този смешен начин. Какво прави в същата листа друг един кмет? Бившият на Раднево, Теньо Тенев. Последните местни избори изгуби, при вторият му мандат фалира общинската болница, което за първи път се случва в областта. Продадоха я за 200 000 лева, след като за последните три години от неговото управление, общината дофинансира закъсващото общинско предприятие с близо 4 милиона лева, и въпреки това, то пак фалира!!! Какво прави той в листата, ако и да е по-назад? Как той ще привлича гласове, па дори и само на радневци, то и другаде никой не го знае?

Сред новите кандидати има и още един кмет, от Новото начало на Пеевски – гълъбовският Николай Тонев. Също е ясно, че депутат и министър няма да става, но пък неговата номинация носи голям потенциал. Той ще осигури гласове за ДПС в район, където няма много представители от турския и ромския етноси. Тонев си знае как да ги привлича... Неговите политически авери също знаят, че той знае... Неслучайно е шест мандата кмет, а ако нещо не се промени, ще изкара на кметския пост доживот...

Тези панаири могат и да мобилизират твърдите ядра от политическите привърженици, но едва ли ще увеличат избирателната активност. Защото хората се умориха от номера, и чак толкова прости не са!  

50 пана с етнографски карти представят на изложба в Музея на религиите

Изложба „Македония в европейската етническа картография (средата на XIX в. – Балканските войни 1912 – 1913 г.)“ ще бъде открита на 27 септември 2024 г. от 19.30 ч. В Архитектурен комплекс „Музей на религиите“ в Стара Загора.

Експозицията представя 50 пана с десетки етнографски карти на европейски картографи и на автори от балканските страни. Реализирана е по проект на Центъра за върхови технологии „Наследство БГ“ към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Международен търговски и културен център Геопан – Бургас. Изложбата се открива в рамките на „Нощ на изкуствата“.

Посветена е на 180-годишнина от публикуването в Страсбург, Франция, на първата създадена, литографирана и напечатана от българина Александър Х. Руссет „Карта на сегашния Болгария, Тракия, Македония и принадлежащите земи“ и на 120-годишнината на Илинденско-Преображенското въстание.

На откриването ще присъства чл. кор. проф. дн Иван Илчев, който ще сподели с публиката историята на създаването на изложбата и ще представи акцентите в нея.

Изложбата може да бъде разгледана до началото на месец декември 2024 г.

Събота става ден за европейско кино по Канал 1

Наред с новите лица и предавания, още повече детско съдържание, както и всички любими и добре познати формати, през този телевизионен сезон Българската национална телевизия ще предложи и специална филмова поредица – „Европейска киновечер“.

Всяка събота от 21 часа зрителите на БНТ 1 ще могат да гледат едни от най-новите и актуални игрални филми, носители на награди от престижни световни кинофестивали, като голяма част от тях ще направят своята телевизионна премиера за България.

Очаквайте драми, комедии, екранизации по известни романи от Франция, Италия, Румъния, Испания, Великобритания, Полша, Германия. Част от заглавията са „Нотр Дам гори!“, „Великият беглец“, „Аз, капитанът“, „Носталгия“ „Слепота“, „Суша“, „Булката на вятъра“ и други. 

Ивелина Радионова представи книгата си „Наричат ме България”

На 15 септември, на Алея на книгата в София, авторката на популярната повест „Алтъна“ Ивелина Радионова представи новата си книга „Наричат ме България” - на шатрата на издателите си от „Персей”.

Това е сборник с разкази, в които героите се борят за любовта си или за рожбите си, стават жертва на злото или на безмилостната съдба, израстват и отстояват себе си. Творби, които съпреживяваме и ни карат да се гордеем с корените си.

Има дати в историята на България, на които най-силно се усещаме българи. Сякаш кръвта на предците ни говори. Тогава си спомняме за Шипка, Царевец, Плиска и Преслав, Батак, Стара Загора, Клисура, Панагюрище, Милин камък и Калиакра. Именно заради това в богатия на исторически дати септември излиза тази книга, призоваваща да опазим българското на всяка цена. И нека всеки, роден на тази земя, закърмен с българско мляко, да има силата и гордостта да изрече: „Наричат ме България“!

Сега, когато живеем в икономическа, духовна и демографска криза, имаме огромна нужда от поводи за национална гордост, от завръщане към родовите си корени. Поводите ни са записани на камък и древни свитъци, втъкани са в песни и приказки.  Превърнали са се в история.

Книга история е и новата творба на Ивелина Радионова „Наричат ме България“. Отворите ли я, неусетно ще се превърнете в археолог, който винаги открива нещо безценно - без значение дали ще е красива мозайка, обеци на знатна тракийка, царски пръстен печат, парченце от ризница, мраморна статуя на владетел, питос, напълнен с жито, стъкленица с древно благоухание или златен ритон. Каним ви да стъпвате по жаравата на дните заедно с авторката. И нека всички помним, че сме част от сърцето на майчица България!

„Не съм художник. Не ми е дадена дарбата да свещенодействам с четка и бои. Мога само с перо и мастило да нарисувам страната на розите. Поискам ли да опиша България, затварям очи. И я виждам мислено как приема няколко образа. Първо – ръце, които приспиват дете. После – планини великани и езера с чистотата на сълзи, орлово гнездо и Орфеева песен, черна забрадка, грижливо увила семена за посев, потъмняла икона и сребърни чанове в изоставена къща, дърво, чиито корени достигат кръвта на предците ни. Най-накрая – нестинарка. Върви по парещите въглени, нарамила безмерна болка. Търкулва се в краката ѝ угаснала звезда и тя усеща – навярно душата на едно от децата ѝ полита високо. Сърцето ѝ спира за миг, тъй както цветето потръпва преди буря. И следва вик, раздиращ сърцето. А вятърът повдига този вик над канари и урви и с ехото го връща. В стръмното на залеза, в благото на изгрева, над сянката на вчера една жена върви. А в ръцете ѝ е най-великият дар – буца рохка пръст, споена с вярата за утре. Мнозина ще рисуват родината, ще я възпяват в песни и ще римуват името ѝ древно. В дълбините на времето ще остане и моята обич към нея. Нека тази книга е поклон с благодарност към майчица България!“ – споделя Ивелина Радионова.

Четвъртият студентски театрален фестивал „Данаил Чирпански” с вход свободен

Артисти от седем страни се включват в проявите от 27 септември, до 1 октомври

Международен студентски театрален фестивал „Данаил Чирпански“ ще се проведе за четвърти път в Стара Загора. От 27 септември до 1 октомври студенти от академии от 7 държави ще представят своите дипломни спектакли като част от основната програма. Жителите и гостите на Града на липите ще могат да се насладят на всеки един от тях със субтитри на български език и при вход свободен.

Официалното откриване на фестивала на 27 септември включва няколко събития из различни локации на града. В Къщата на арх. Христо Димов в 17.00 часа ще е откриването на изложба „Полетът - портрети за слушане” на НИШКА колектив. Концертът на група Сечуан пред Културния център „Стара Загора“ ще е в 18.00 часа. Веднага след това отново пред Културния център старозагорци и гостите на града ще имат удоволствието да се насладят на огнен пърформанс на Lords of Fire.

Спектакълът „Историята на Лари“ на Мориц Праксмарер от Швейцария е в 19.00 часа в Културния център. В 19.30 е откриването на фестивала отново там.

За финал на деня 27 септември всички посетители ще се насладят на концерт на група REWIND! и Владимир Михайлов в 21.00 часа на открита сцена пред Общината.

Основната програма на фестивала започва на 28 септември (събота) от 17.00 часа  в Културен център „Стара Загора“ с възпитаниците на Национална академия за театрално изкуство от Полша, които ще представят „Изоставени“ от Малина Пшеслуга. От 20.00 часа в Държавен куклен театър - Стара Загора публиката ще види „Поколение Снежинка” на Университет Бабеш-Боляй, Факултет по театър и филм, Клуж-Напока, Румъния. 

Програмата в неделя, 29 септември, започва в Държавен куклен театър - Стара Загора отново в 17.00 часа със спектакъла на Нов български университет, България, “Времеобичане” по текстове на Георги Господинов. В 20.00 часа на сцената на Културен център „Стара Загора“ излизат студентите от Университет за приложени науки Новиа, Якобстад, Финландия, с представлението „Следи от Антигона”.

В началото на седмицата, 30 септември, в 17.00 часа ще бъде представен „Да застреляш Снежанка” на Академия Димитри, Швейцария, в Държавен куклен театър - Стара Загора. В 20.00 часа в Културен център „Стара Загора“ публиката ще може да се наслади на „Студеното дете” от Мариус фон Майенбург на студентите от Академия за сценични изкуства, Прага, Чехия. 

Октомври започва театрално в 14.30 часа в Държавен куклен театър - Стара Загора с последното представление от фестивалната програма „Ул. Вьорьосмарти 13, приземен етаж, 2а“ на Freeszfe Society, Будапеща, Унгария.

Тричленното жури на тазгодишното издание се състои от режисьора, преводач и автор Гергана Димитрова (България), режисьора Ботонд Над (Румъния) и танцьора, хореограф и преподавател Уршула Тержан (Словения).

По време на фестивала ще се случат още културни събития. Участниците ще се включат в уъркшопи и дискусии, с които ще могат да усъвършенстват своите умения и да обменят международен опит. Музикалните събития ще бъдат концерти на групите Free4All и Ша-ша. Ще има и специална прожекция на дебютния документален филм на Катерина Стоянова „Небрежният ангел”, който е посветен на Данаил Чирпански на 29 септември, неделя от 22.00 часа в бар “В гората”.

Фестивалът се осъществява с финансиране по Програма „Създаване“ 2023 на Национален фонд „Култура“, Програма „Култура“ на Община Стара Загора и Министерство на културата.

Особено важни за фестивала са Държавен куклен театър - Стара Загора, Драматичен театър „Гео Милев“, Държавна опера Стара Загора, Регионална библиотека „Захарий Княжевски“, Регионален исторически музей Стара Загора, Къщата на арх. Христо Димов и Културен център „Стара Загора“.

 Всички спектакли са с вход свободен. Необходима е предварителна резервация на места.

Фестивалът започва историята си през 2017-та година, като събитие в памет на приятел и колега на организаторите – Данаил Желев-Чирпански – студент по актьорство за драматичен театър в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”, който загива година по-рано вследствие на пътен инцидент. Вдъхновени от неговия дух, енергия и любов към театъра, те решават да създадат форум, който дава пространство за среща на млади артисти. 

Норвежкият писател Атле Нес ще дава автографи на Алея на книгата в София

Норвежецът Атле Нес, един от най-добрите европейски писатели в биографичния жанр, ще бъде специален гост на предстоящата Алея на книгата в София (9-15.09.), която ще се проведе в пешеходната част на бул. „Витоша“.

Почитателите му ще имат две възможности за лична среща с него. На 14.09., събота (от 18 до 19 ч.) и на 15.09., неделя (от 12 до 13 ч.) той ще дава автографи на книгите си в шатрата на издателите си от „Изида“ (шатра № 22, на пресечката с ул. „Гладстон“).

Атле Нес е популярен най-вече с биографиите си на Леонардо да Винчи, Галилео Галилей и Едвард Мунк. Освен тях, на български вече са издадени и романите му „Тома Неверни“ (за Караваджо) и „Майсторът на палатки“ (за свети Павел).

По повод гостуването му излиза романът „Късно лято“, който разказва за връзката на 61-годишния норвежки драматург Хенрик Ибсен с 18-годишната Емилие Бардах.

Ибсен прекарва заедно с жена си и сина си няколко лета в австрийското алпийско селище Госензас. Тук през 1889 г. той се запознава с 18-годишната Емилие Бардах, дъщеря на заможен еврейски бизнесмен от Виена. Тя става новата му муза, от която той толкова много се нуждае.

Романът на Атле Нес е разказ за силни и противоречиви чувства на фона на възрастови различия, конвенции и задължения. Накратко: проблемите, повдигнати от реалната история, са сякаш изтръгнати от собствените пиеси на Ибсен – също толкова драматични, също толкова етически сложни. 11 години по-късно Ибсен пише следното за времето им заедно: „Лятото в Госензас беше най-щастливото, най-красивото в целия ми живот. Едва се осмелявам да мисля за това – и все пак винаги си го спомням. Винаги!“.

Атле Нес идва за втори път в България, след като миналия декември събитието с него събра голяма публика на Софийския международен литературен фестивал.

Ето информация и за другите му книги, които си спечелиха популярност и сред българските читатели:

„Леонардо да Винчи“ - биография

Незаконен син, роден в малко тосканско село, левичар, хомосексуалист… - тези неща едва ли са осигурявали на Леонардо най-добрите шансове да изгради кариера в Европа от 15. век. Но въпреки това историята на живота му е историята на човек, толкова безумно талантлив, че преодолява всички тези недостатъци и се превръща в най-забележителната личност на Ренесанса.

„Едвард Мунк” - биография

Художникът е представен пред читателя в целия блясък на творческата си мощ и с всичките си човешки слабости. Най-известната от картините му („Викът”) е символ на горчиво предчувствие за бъдещи катастрофи, трагично пророчество на границата между XIX и XX век, предвестник на Първата световна война и катаклизмите на ХХ век.

„Галилео Галилей” - биография

Предаден от папата, покровителстван от Медичите, неразбран от съвременниците си, признат за гений от потомците. Това е бащата на съвременната наука Галилео Галилей. Книгата е отличена с най-голямата норвежка награда – „Браги“.

„Тома Неверни. Роман за Караваджо“

Романът се фокусира точно върху най-бурните моменти от живота на Караваджо. Той скандализира с натуралистичните си картини, на които рисува римски куртизанки като светици. Буйният му нрав го забърква в неприятности, от които знатните му покровители трябва да го измъкват. До момента, в който той е предизвикан на дуел и убива опонента си. 

„Майсторът на палатки“ – роман за апостол Павел и роба Онисим. Отвлечен като дете, продаден като роб, избягал и освободен, той става богат търговец, но изпълнява поръченията на Павел, за да изплати дълга си. Но достатъчна ли е вярата, за да преодолееш страха от смъртта? Можеш ли да надскочиш тленното в очакване на нещо по-голямо и по-добро?

„История на пчелите“ – романът предупреждение

Романът феномен, издаден в 38 страни и станал най-големият световен литературен успех на Норвегия през ХХI век. Това е „История на пчелите“ от Мая Люнде, който излиза на български в издание на „Персей“ и е подготвян в продължение на четири години.

Книгата е мигновен хит в родината си, където печели наградата на норвежките книжари, както и множество международни награди. Успехът й е световен. В Германия например става най-продаваната книга на годината от всички жанрове (2017) и в продължение на пет (!) години е в официалния списък на германските бестселъри на Der Spiegel.

Това е епичен роман за смъртта на пчелите в световен мащаб, но вълнува и с историята на героите. Събира минало, настояще и застрашително бъдеще в сюжет, заплетен като пчелна пита и разказващ за силната връзка между деца и родители, както и за нашата връзка с природата.

Романът алармира за предстояща глобална катастрофа, която застрашава всички нас.

Англия, 1852 г. Уилям е депресиран биолог, който се заема със задачата да построи изцяло нов тип кошер, благодарение на който той и децата му ще се сдобият с чест и слава. Преживял е лична криза и сега се опитва да възстанови връзката с близките си.

САЩ, 2007 г. Джордж е пчелар, който води трудна битка за опазването на кошерите си, но се надява синът му, който прави забележителна университетска кариера, да продължи делото му и да спаси фермата, застрашена от глобалната криза с изчезването на пчелите.

Китай, 2098 г. Тао е бедна и се занимава с ръчно опрашване на овощни дървета, вършейки работата на пчелите, които вече отдавна са изчезнали. Животът й е труден и тя не желае това да е бъдещето на нейния малък син. Когато един ден той е намерен в безпомощно състояние и е откаран от властите, Тао предприема опасно пътуване до Пекин, за да разбере какво се е случило със сина й. Там стига до нещо много по-голямо…

Трима главни герои, готови на всичко за децата си, както пчелите, които събират прашец, за да хранят потомството си.

Но дали ние, хората, можем да виждаме толкова напред в бъдещето, или се стремим единствено да дадем най-доброто на децата си, като в същото време усилията ни се оказват пагубни за климата и околната среда…

Докато пчелите са в опасност, и ние сме в опасност.

Историята на пчелите е нашата история.

С барабани тайко ще отбележат дните на японската култура в Стара Загора

За 35-и път се провеждат традиционните „Дни на японската култура в България“, като тази есен в програмата предстоят 23 събития в 7 големи града на страната – София, Пловдив, Варна, Велико Търново, Плевен, Стара Загора, Казанлък и други.

В рамките на инициативата, в Града на розите ще представят концерт на класическа японска духова музика, като в събитието ще се включи и фолклорен ансамбъл „Арсенал“. Събитието ще се проведе на 13 октомври с подкрепата на Посолството на Япония, Токио клуб, Японо-българския икономически комитет и „Арсенал“ АД. Входът за концерта е свободен, в ДК „Арсенал”.
Другото събитие от мероприятията, включени в програмата, е в Стара Загора. На 7 ноември, в операта, групата Видако-Саи ще има концерт с традиционните барабани тайко. Входът е с покани, които могат да се получат от касата на операта. В „Дни на японската култура в България“ са включени ревю на кимона, изложби на калиграфия, съвременно японско изкуство и икебана и много други традиционни дейности от Страната на изгряващото слънце.
Юбилейните Дни на японската култура в България тържествено отбелязват 3 важни годишнини в двустранните отношения между Япония и България през 2024 г. – 115 години от първите официални контакти между двете държави, 85 години от установяване на дипломатически отношения и 65 години от тяхното възстановяване. В чест на този юбилей за много от събитията ще гостуват изтъкнати японски артисти, което ще позволи на българите да се докоснат до очарованието на японската култура по най-автентичен начин.
И този път организатори са Посолството на Япония в Република България и Клуб „Приятели на Япония в България – Нихон Томоно Кай“.
Над 20 събития ще зарадват почитателите на японската култура в рамките на три месеца, откриването бе на 1 септември, в столицата. Пълната програма може да се види на сайта на Японското посолство в България, като потенциални промени също ще бъдат обявявани своевременно.

Истинска история – ЛГБТ в Древна Елада

Колкото по-свободно е едно общество, то толкова по-склонно е да подкрепя странни идеи, които дори и да са против естеството, са ставали мода и даже норма. Едно от тях е отношението към хомосексуализма в Древна Елада, който бил не само широко разпространен в класическата епоха, но приеман за напълно нормално нещо. Вярно, тогавашната ЛГБТ общност била малко по-различна от днешната.

Елините смятали, че докато момчето било младо, нямало нищо лошо, да види и какво е другата страна на плътската любов. Даже голяма част от тях смятали, че гова е единствената любов – еднополовата. Жените били необходими, главно за продължението на рода. Изключение от това правило били хетерите, които били скъпо платени проститутки, и не всеки можел да си позволи техните услуги.

Самата демокрация се появила благодарение на „подвига” на двама влюбени – Хармодий и Аристогейтон.

По това време, в Атина управявали синовете на тирана Пизистрад – Хипий и Хипарх. Вторият хвърлил око на по-младия в гей двойката, който се оплакъл на любовника си. Двамата решили да убият неочаквания смутител на любовта им, на традиционния преглед на градското опълчение, тъй като по това време нямало наемна армия, а всеки свободен атинянин, трябвало да се въоръжи и да бъде готов да защитава отечеството си. За беда обаче, двамата убили Хипий, а не мераклията Хипарх, който бил виновник за цялата драма. Оцелелият тиранин отмъстил за брат си и екзекутирал двамата влюбени. Това станало в 514 година преди Христа. Скоро атиняните въстанали срещу тирана, който станал подозрителен и към останалите си съперници, жестоко разправяйки се с политическите си опоненти. Помогнал и спартанският цар, а на двамата хомодругари, признателните атиняни вдигнали паметници – на тираноктоните, т.е. тираноубийците. Така започнала атинската демокрация. Паметникът бил откраднат от персите, които опостушили града през пети век преди новата ера, а по-късно наследниците на Александър Македонски го върнали в полиса, но преди това, атиняни направили нови статуи на героите. В днешно време оригиналите не са запазени, а едно по-късно копие се пази в музея в Неапол.

Древните гърци продължили да насърчават еднополовата любов, дори и във военното дело. Епаминонд бил този, който пръв разбил спартанската фаланга в открит бой, в края на четвърти век, преди новата ера. Въпросният водач от Тива измислил класическата атака по единния фланг. Дотогава елините се биели по един и същ начин. В зависимост от броя на бойците те формирали фаланга, която трябвало да обхване целия фронт. Ако били по-многобройни, формирали строй с повече редове, ако ли не, с по-малко редици. Изходът от войната решавали тежковъоръжените хоплити, които се сблъсквали фронтално с врага. Ако противниците разваляли строя си, в крайна сметка побягвали и следвало клане. Епаминонд обаче не спазвал тази традиционна тактика. Той не искал да обхване напълно фронта на противника, а на единият фланг слагал тъй нареченият Свещен отряд, който имал 50 редици от хоплити. Те устремно избутвали противниците си и следвало обичаното клане. В Свещения отряд се подбирали специално хомосексуални двойки, защото Епаминонд смятал, че влюбените повече държали един на друг и повече си помагали в боя и трудностите на военната тегоба...

До завземането на Елада от римляните, те били суров и чист народ, който не приемал хомосексуализма. С богатствата от Изтока, дошли и другите нрави и обичаи. Не само обикновените хора, но и императорите се увлекли по източните пороци. На знатни и обикновени граждани на Рим им се наложило да си пазят задниците в преносния, но и в буквалния смисъл. Чак с приемането на християнството содомията, хомосексуализма и другите пороци били заклеймени и преследвани, не че са изчезнали, но нямали общественото одобрение и подкрепа, един вид ЛГБТ общността изгубила своята сила в публичното пространство.

„Тревожност“ e нов български сериал, който скоро пускат по БНТ1

Новият български игрален сериал „Тревожност“ е първият сериал, получил финансиране от Националния филмов център, продуциран от Българската национална телевизия и „Мирамар филм“. Сюжетът е вдъхновен от действителни случаи и ще срещне зрителите на БНТ 1 с личните истории на хора, потърсили психотерапевтична помощ. В 13-те епизода в главните роли на д-р Манов, психоаналитик с международно признание, и съпругата му д-р Ясенова, специалист по детско-юношеска психология, влизат Пенко Господинов и Ана Пападопулу. Сериалът започва на 29 септември и ще се излъчва всяка неделя от 21:00 ч. по БНТ 1.

 „Тревожност“ се реализира от творческия колектив на „Порталът“, който през 2021 г. бе включен в престижната селекция с десетте най-добри сериала, излъчени от европейски обществени медии. Режисьор е Илиян Джевелеков, който е и съавтор на сценария заедно с Матей Константинов, Емил Стефанов и Радослава Топалова. Част от историите са базирани на книгите „Агресията в семейството“ и „Тревожността – причини, смисъл, разрешаване“ на д-р Огнян Димов и на случаи от практиката на Иван Игов, описани от него специално за сериала.

Наред с Пенко Господинов и Ана Пападопулу, в актьорския състав на „Тревожност“ са Радена Вълканова, Ирмена Чичикова, Мария Стефанова, Петър Дочев, Боян Младенов, Никола Додов, Димитър Иванов – Капитана, Стефания Кочева, Ина Добрева, Елена Кабасакалова, Лора Христова, Александър Кънев, Цветан Пейчев, Евелина Бибова и други. Поддържащите роли на деца и юноши в сериала се изпълняват от талантливи младежи, възпитаници на различни актьорски школи.

Освен важното си обществено значение да насочи вниманието към психичното здраве в съвремието, сериалът ще ни срещне с атрактивни и ярки персонажи, интересни и сложни случаи, които ще държат зрителите под напрежение.

Гледайте тийзър и артистичната „шапка“ на сериала, изработена от художника-аниматор Свилен Димитров. Музиката е на композитора Петко Манчев, изпълнена от китариста Васил Крумов. Автор на текста е Соня Момчилова, а изпълнител на песента – Криста.

Кой създаде „Ядрения клуб”?

Почитането на паметта на жертвите от ядрените бомбардировки, по традиция, в Япония протича без да се споменава, кой ги е пускал! То и в Европа има доста хора, които мислят че са руснаците, особено при днешната ситуация в световната политика. В ядрният „боен клуб” влизат следните страни САЩ, СССР-Русия, Великобритания, Франция, Китай, Индия, Пакистан, Северна Корея и Израел. Последните не признават, но и не отричат че са ядрена сила, особено след разкритията на Мордекай Вaнуну за израелската ядрена програма. Две страни – ЮАР и Аржентина са се отказали от военните си ядрени програми, а три – Германия, Канада и Япония имат технология да произведат атомни бомби, но не го правят. Всички участници в Клуба, са се включили в него, благодарение на собствените си научни постижения, но и благодарение на шпионажа, или на неоценимата помощ на „приятели и партньори”. И досега обаче има съмнения, за това кой е първият основател на ядрения клуб... И тези съмниния изглеждат доста логични!

Несъответствия и хода на ядрените програми на нацистка Германия и на САЩ са предмет на анализ в книгата на Ханс Улрих фон Кранц „Тайното оръжие на Третия райх“, изд. „Паритет“, София, 2014. При написването ѝ са използвани архивът на неговия баща, офицер от СС и сътрудник в института „Аненербе“ (“Наследство на предците“), архивни документи и спомени на наследници на експерти от същия институт, резултати от собствени разследвания и публикации на специалисти.

В нея са приведени множество косвени доказателства за това кой всъщност е създал ядрените бомби, унищожили двата японски града. Най-интересните данни за ядрените програми на двете страни, цитирани в книгата на Ханс фон Кранц, в книгата на Райнер Карлш "Бомбата на Хитлер. Тайната история на германските опити с ядрени оръжия", изд. DVA, Берлин, 2005 г. и в други публикации, са в основата на настоящата статия.

Преди и по време на Втората световна война в нацистка Германия са осъществени впечатляващи научно-технически постижения. Достатъчно е да се посочи, че със собствени сили там създадоха реактивната авиация и всички известни днес класове ракетно оръжие, без хиперзвуковото. Научната политика на САЩ е коренно различна от германската. Техните успехи са плод на използване на чужди постижения, на привличане на учени и инженери от цялата планета. Само един пример. В края на XIX в. САЩ отказват да признаят британските патенти, използват ги незаконно и създават сериозен промишлен потенциал. Тази политика е характерна и за ядрената им програма „Инженерен окръг Манхатън“, известна като проект „Манхатън“.

През 1938 г. германският професор Ото Хан в статия за „Теоретична физика“ твърди, че САЩ твърде много изостават в ядрените изследвания. В това отношение Великобритания е далеч напред, но тя е обезпокоена от ядрените изследвания в Германия и от крайната им цел – създаване на ядрена бомба. Тогавашният премиер Уинстън Чърчил се обръща към президента Франклин Рузвелт с предложение САЩ да се възползват от английските постижения и заедно да изпреварят Германия.

Президентът Рузвелт подписва указ за работа по ядрената бомба на 9 октомври 1941 г.

Създават се граждански комисии, които ръководят изследванията, но само след половин година става ясно, че с тях проектът ще бъде провален. Затова комисиите са разпуснати и е създаден единен ръководен орган, за чийто ръководител на 12 август 1942 г. е назначен полковник, по-късно генерал, Лесли Гроувс, а научен ръководител става професор Робърт Опенхаймер. Отначало той набира физици от Колумбийския университет, разположен в окръга Манхатън – оттук идва и явното име на програмата. Привличат се и учени от различни страни. Към края на 1944 г. по проекта вече работят 130 хил. души. От писмо на участник в проекта Ханс фон Кранц прави извода, че до края на 1943 г. той не се осъществява както е планирано. На 4 февруари 1944 г. участникът в проекта пише до свой колега: „Проектът не върви… никой не вярва в успеха. Ако не са огромните заплати, много от нас отдавна да са се заели с нещо по-полезно“. Писмото му е открито от Ханс фон Кранц след войната.

През 1944 г. САЩ получават информация, че германският проект се развива успешно. Това налага организиране на група за събиране на информация за германските ядрени изследвания, получила наименование “Алсос”. Половината от състава ѝ са професионални разузнавачи, а другата половина физици, работещи по проекта „Манхатън“. Отначало групата е в Италия, но там не намира нищо за интересуващите я изследвания. Вторият етап от дейността ѝ започва в края на август 1944 г. в освободения вече Париж. Групата развръща активна и целенасочена дейност и за няколко месеца е намерена ценна информация и материали. Открити са и изнесени в САЩ 1100 т уранова руда, готови изделия, лабораторно и промишлено оборудване, включително и от огромния машиностроителен комбинат „Шкода“, чието производство се ръководи от директора на строго засекретения „Зандерщаб“. С желанието да се изнесе създаденото в „Шкода“ се обяснява рейда на 16-та американска бронетанкова дивизия, която на 6 май 1945 г. тръгва с ускорен марш от Нордхаузен за Пилзен, намиращ се далеч в съветската окупационна зона. Там тя престоява шест дни и се изтегля едва след натиска на части от Съветската армия, отнасяйки със себе си демонтирано оборудване, материали и готови изделия.

Неочаквано в края на 1944 г. започва Арденската настъпателна операция и то тогава, когато Германия вече е загубила войната. Една от целите е да се даде време на германските физици да завършат ядрения проект. В „Алсос“ са силно разтревожени от настъплението на Вермахта. Намесва се и английският премиер – на 6 януари 1945 г. той пише тревожно писмо до Сталин с молба Съветската армия да започне по-рано планираното настъпление на Източния фронт. По това време настъплението на германските войски се забавя, но съветската помощ е необходима, за да принуди Хитлер да изтегли войски от западния фронт и с това да облекчи настъплението на съюзниците, а също и работата на „Алсос“. Което и става. През март-май 1945 г. вече са намерени и задържани едни от най-добрите германски учени (операция „Кламер“), сред които са Вернер Хайзенберг и Ото Хан. „Алсос“ вече е научила най-важното за германската ядрена програма и е взела всичко, което е намерила. В края на май дейността й е прекратена и учените срочно заминават за САЩ. Само след месец и половина,

на 16 юли 1945 г., САЩ извършват операция „Тринити“ (“Тройката“). Целта е изпитание на плутониев ядрен заряд с мощност 20 кт, в който се използва плутоний-239 с маса 6.2 кг.

Строителството на първия промишлен ядрен реактор за производство на плутоний-239 в САЩ е завършен през септември 1944 г. Не е ясен неговия капацитет, но като информация може да се посочи, че днешният реактор в Оук-Ридж, щата Тенеси, произвежда годишно 1,5-2 кг плутоний-239. Съмнително е, че за времето от септември 1944 до юли 1945 г. е възможно да се произведе необходимото количество плутоний-239 за „Тринити“ и за взривената на 9 август над Нагазаки плутониева ядрена бомба „Дебелак“. Именно това е една от причините учените да не вярват в американския произход на плутониевите заряди за „Тринити“ и „Дебелака“.

На 6 август над Хирошима е взривена урановата ядрена бомба „Малчуган“, без преди това да се извърши изпитание на опитен уранов ядрен заряд. Няма друг такъв случай в историята на ядреното оръжие. Това показва, че в САЩ и без изпитание са били уверени в неговата надеждност. Именно тази увереност без опитен взрив позволява на специалистите да направят извода, че „Малчуганът“ не е дело на американските физици.

На 9 август 1945 г. над Нагазаки е взривена плутониевата ядрена бомба „Дебелак“.

Излиза, че след „Тринити“, за 24 дни, САЩ я произвеждат, транспортират я до авиобаза “Норд Филд” на остров Тиниан, част от Марианските острови в Тихия океан, подготвят „Дебелака“ за бойно използване, установяват го на бомбардировача и го взривяват над Нагазаки. Или, което е по-вероятно, бомбата е готова още преди „Тринити“, а за 24 дни се извършва само необходимата военно-техническа подготовка. Следователно изпитанието на „Тринити“ не може да се приеме като подготовка за създаване на „Дебелака“. Посочените факти предизвикват основателно подозрение, че ядреното устройство на „Тринити“ не е опитно, а е реална ядрена бомба. Тя е взривена, първо, за да се покаже, че е успешно опитно устройство, т.е. че може да започне производството на „Дебелака“, и, второ, да се уверят, че останалите две ядрени бомби („Дебелака“ и „Малчугана“) също са готови за бойно използване. Нима не е символично наименованието „Тройката“!

Възникват два въпроса. Ако трите бомби са разработени от САЩ, то защо веднага не е организирано серийното им производство? Защо година след взривяването им САЩ отново започват провеждане на ядрени опити? Трите успешни ядрени взрива ясно показват, че технологията за създаването им е отработена, успешно е изпитана и може да започне производството им. Но то не започва.

Следващи опитни ядрени взривове САЩ извършват едва през 1946 г., а производство на ядрени боеприпаси започва през 1947 г. 

Едно от доказателствата, че това е така, е докладът на агент Феликс от съветското разузнаване до Сталин, предоставен по разбираема причина на Ханс фон Кранц по негова молба. В  него се казва, че „през 1946 г. в района на Ел Пасо, щата Тексас, са извършени 4 опитни ядрени взрива, аналогични на използваните в Япония. Независимо, че три от тях са несполучливи, серийно производство на ядрени боеприпаси се организира през следващата година“.

Възниква въпросът защо „опитният“ ядрен заряд на „Тринити“ и ядрените бомби за Хирошима и Нагазаки действат безотказно, а три от четирите опитни заряда, използвани през 1946 г., не се взривяват? При това са аналогични на взривените през 1945 г. Логично е да се получи отказ в опитния образец, т.е. в „Тринити“, той да се доработи и произведеното след това изделие да функционира безотказно. Но в САЩ това не е така и именно тази нелогичност поражда съмнение, че първите три ядрени бомби са дело на САЩ. Всичко посочено дотук не означава, че САЩ не са били в състояние успешно да завършат своя проект. Напротив, можели са, но след няколко години. Взетото от Германия спестява това време и позволява по-бързо да се създаде ядрен арсенал, станал по-късно важен аргумент в започналата вече Студена война.