Ефектът на Коронакризата

Неусетно мина цяла година от въвеждането на първите извънредни мерки за овладяване на пандемията COVID-19, че и отгоре. През цялото време сводките от НОЩ изглеждат като военни комюникета – толкова заразени, толкова излекувани, толкова изгубили „битката” с коварната болест. В добавка, вече имаме и брой на ваксинираните. Покрай извънредната ситуация, често сравнявана с война, властта бе поета от генерали. Мутафчийски, шефът на Националния щаб е генерал-майор, премиерът генерал-летенант, а лошият генерал е Р. Радев, който има същия чин като на премиера.

Българските властници са врели и кипели в най-различни кризи, но вирусът, както и за техните колеги в чужбина, се оказа непозната територия. Това не им пречи да се хвалят с мними успехи, а причината за високата смъртност да я джиросат на обикновените граждани.

При такава криза, нормално е да се помага на най-засегнатите и уязвими групи от обществото. Затова всички пенсионери получиха по 50 лева, независимо, че част от тях вземат минилните 300 лева, а други над 1400 лв. Мярката няма логично обяснение, но е добър ход преди изборите. Много от затворените сектори получиха компенсаци по мярката 60 на 40 или по 80 на 20. Но те искат да работят, а не да получават помощи. Част от тях има защо да са недоволни. Например, защо в мола опасността от заразяване да е по-голяма, а в един хранителен хипермаркет по-малка? Не бе ли възможно да се организира стриктен контрол на посетителския поток и търговските центрове, както и музеите, галериите и други институции да продължат да работят. Още повече, че в някои от тях, по принцип няма голям наплив. Казват, че мерките ни били най-либерални. Вярно е, но защо тогава, при ръст на заболеваемостта се чака с дни, за да се обяви поредното затваряне. Нима в това има логика? Нали уж към НОЩ има щатен математик? Какви модели прави той и как изчислява прогнозите си?

Учениците и студентите са пък сред най-засегнатите. Те са опитни мишки в най-различни схеми. Освен, че така бяха затруднени и родителите на най-малките, качеството на поредиците от онлайн и присъствено обучение тепърва ще трябва да бъде оценено. Да не говорим, че много деца все още нямат достъп до нужните им технологии, за да работят качествено онлайн.

Медицинската страна на антипандемичните мерки също има доста странности. Никой не пита, защо въпреки затварянията, новите вълни на Ковида идват една след друга. Ако инкубационният период е 40 дни, както е било при чумата, то двумесечното всеобщо затваряне, би трябвало, ако не да спре, поне рязко да ограничи заболеваемостта. Още повече, че в много страни, мерките са едни и същи – маски, дезинфекция, дистанция и т.н. Другият въпрос е какво стана с Грипа? За него тази година нищо не се говори. Грип просто няма?! Не върви и версията, че маските и дистанцията са спрели инфлуенцата, а Ковида – не! Нали и двете заболявания се разпространяват по един и същ начин

Появата на ваксини породи много съмнения, но затова имат вина и правителствата. Нашето също не прави изключение. Ваксините бяха произведени в много кратък срок и няма отговор за някои от най-важните им свойства – колко е дълготраен придобитият от тях имунитет, какви са страничните ефекти, коя от всички фирми-производителки има най-добър продукт? Ако някой се съмнява в това твърдение, нека прочете в интернет, колко време е необходимо за утвърждаването на един подобен продукт! За преминаването на всички фази на изпитване са необходими години. Поне така бе доскоро.

В надпреварата има и много политика. Въпреки, че руснаците са едни от първите, направили ваксина – СпутникV, продукта бе отхвърлен в ЕС. Същото е и с китайските ваксини. Същевременно част от фармацевтичните концерни не могат да доставят предварително договорените количества...

На базата на всичко казано дотук, сега от ЕС, както и нашите медици, твърдят, че с масовата имунизация, вирусът ще бъде победен до края на лятото. Нека обаче погледнем опита на една страна, която е първенец във ваксинирането – Израел. Там са ваксинирани над 90 процента от жителите. Право на нормален живот имат само тези, които имат имунизационна значка. Само че... Вече са поръчани и още 32 милиона дози, при около девет милиона население. Защо? Защото прогнозират, че получения чрез серум имунитет няма да бъде траен...Европа върви по същия път. Вече се говори за документи, които ще позволяват свободно пътуване, само ако си преболедувал или имунизиран срещу Ковид. Ето така се отменят уж важни права на гражданите на ЕС.

А покрай локаутите държавите трупат и нови дългове. Интересно е, откъде идват новите пари, след като икономиките са в криза от затварянията на важни сектори? Ами печатат се, което помпа инфлацията.

 Ето един виц пряко свързан с настоящата ситуация:

Живял беден евреин, в една стая с жена си, седемте си деца и тъща си. Вечер, след работа, всички се карали, тъщата го коряла, жената мърморела, децата ревали...

Стопанинът не издържал и се оплакал на равина, който казал че знае как да оправи ситуацията, та всички в къщата да са щастливи. Той му дал един козел, като поръчал, животинката също да живее при всички в стаята.

Ситуацията станала още по-зле. Освен обичайните конфликти, козелът мушкал с рогата и също надавал страшни ревове.

В съботата, нещастният мъж отново се оплакал на равина, който си взел козела. След седмица, бащата на многолюдното семейство споделил с равина, че вече живее и се чувства много по-добре.

Ето такъв ефект ще има, след края на пандемията, за тези, които я доживеят....

 

В две части издават мемоарите на последния фюрер – гросадмирал Дьониц

Мемоарната литература се радва на истински разцвет, след като много от спомените на германските стратези излизат на български.  Сред тях са спомени на висши командири, асове-летци, танкисти, подводничари и диверсанти от вермахта.

Десет години командващ германския подводен флот, двадесет дни последен държавен глава на Третия райх. В тези рамки се вмества кариерата на гросадмирал Карл Дьониц – един от най-изявените военачалници през Втората световна война. През 1935 година нищо не предвещава, че този обикновен морски офицер, който дори не е член на Националсоциалистическата партия, ще наследи Хитлер начело на Третия райх. Точно тогава фрегатенкапитен Карл Дьониц става командир на първата оперативна флотилия от възродения германски подводен флот. На 1 септември 1939 година неговите 57 подводници започват жестока битка с двете морски суперсили – Великобритания и САЩ. До 1943 година „вълчите глутници“ на адмирал Дьониц безмилостно потопяват съюзническите кораби и везните на успеха клонят на тяхна страна. Драматичната битка за Атлантика изправя Великобритания пред катастрофа. Самият британски премиер Чърчил признава в спомените си: „Единственото, което истински ме е плашило през войната, бяха германските подводници.“Първата книга от мемоарите на Карл Дьониц обхваща кариерата му до този повратен момент.

Мемоарите на гросадмирала излизат с оригиналното си заглавие „10 години и 20 дни”. Дните са неговото фюрерство, Хитлер, го сочи за свой заместник в завещанието си.

В Нюрнберг Дьониц получава 10-годишна присъда, която излежава в затвора Щпандау. Освободен е на 1 октомври 1956-а, след което живее в малкото селце Аумюле. Умира на Бъдни вечер през 1980 година.

Интересът към спомените на германските пълкводци е обясним. Преди три десетилетия достъпни бяха само спомените на Жуков, Конев, Рокосовски и т.н. Чудно е, че в книжарниците липсват мамоари, написани от американски и британски пълководци.

Музика без граници – на 12 и 20 март в Старозагорската опера

Днес, на 12 март от 19 часа, на сцената на Операта, Хорът на Държавна опера-Стара Загора под диригентството на хормайстора Младен Станев ще открие цикъла „Музика без граници” с концерта „Класика и джаз от Великобритания”. В поредица от концерти публиката ще има възможността да се срещне както с познати, така и с рядко изпълнявани творби на композитори от цял свят, от различни епохи и стилове. Първият концерт е посветен на музиката на Великобритания. Ще прозвучи кантатата на Бенджамин Бритън „Радвайте се на Агнеца” и Нидарос джаз меса от Боб Чилкот. 

На 20-ти - Една вечер с ухание на пролет, музика и стихове за любов… 

Вторият концерт от цикъла „Музика без граници” ще бъде представен на 20 март от 19 часа на сцената на Старозагорската опера. I Hate Music…but I Like to Sing дава начало на поредица от специални мултижанрови камерни концерти, които ще поднесат на публиката изненадващи приятни срещи с непознати произведения от световната музикална съкровищница, интерпретирани от звездните солисти на Държавна опера-Стара Загора.

Концертът I Hate Music … but I Like to Sing е по идея на солистката на Старозагорската опера Русалина Мочукова, която е гастролирала с голям успех с подобна камерна програма в Европа и САЩ, а сега заедно с пианистката Деница Петрова и актрисата Светла Тодорова ще бъде представена за първи път пред българската публика. Наред с Перголези, Джордани, Хаан, Обрадорс, Щраус, Чайковски, Рахманинов и др., в  програмата присъства и композиторът Парашкев Хаджиев с неговата песен „Любов”. Заглавието на концерта  е заимствано от песента на Ленард Бърнстейн I Hate Music … but I Like to Sing, която е част от неговия цикъл с пет песни за деца и обединява цялостната концепция на концерта. 

Земята ще се върти в центъра, както се въртят идеите за паметници

Въртящата се Земя, с тежест 25 тона ще краси мегдана до община Стара Загора. Това се казва в официалното съобщение, където се пояснява, че паметникът е дарение от казахстанския бизнесмен Евгений Юсупов, известен като организатор на рокфеста край чирпанското село Могилово.

Според градската управа: „Земното кълбо ще се върти посредством водна възглавница и ще бъде една от атракциите, които допълват иновативната визия на Стара Загора. Фонтанът ще бъде разположен в парк „Пети октомври“ (Градската градина) в близост до пешеходната зона и площада пред сградата на Общината...”

Интересното е, че глобусът, при първият анонс на съобщението, бил дарен преди седем години, но управниците изчаквали, заради ремонта на центъра. По-паметливите заралии помнят, че земното кълбо бе предвидено да се постави на кръговото на бул. „Славянски”. Сега, без особени обсъждания, глобусът се мести в центъра, вероятно поради отколещната идея за издигане на паметник на Центъра на Вселената. Това е друго от многобройните „иновативни идеи” на многобройните в последните години старозагорски визионери.

Те нямат умора, и какво ли още има да сполети невероятно умните им глави? Вярно, в реализацията често са нерешителни, но пък така безобразията им са по-малко, засега. Такива неща като обществено обсъждане, цялостна визия за паметниците, да се потърси компетентно мнение на експерти – това са досадни и ненужни подробности. 

През 2012-а бе преустроен паметникът на Трета опълченска дружина. На самия паметник бяха добавени плочи с имената на загиналите опълченци и руски войни, плюс плоча на организациите, които бяха замесени в преустройството. Вярно, откъм фактология, търсачите на истинска история се изложиха много. Според тях, паметникът е открит на 19 август 1928-а, въпреки че това е станало на 1 август 1927 година. Заралии не обърнаха внимание на това своеволие и некадърност, но... имаше хора, които публично показаха тази грешка. Какво направиха местните политици? Не си признаха грешката, оплюха хората, които бяха по-знаещи от тях и така си остана безобразието им, до ден днешен.

Следващата идея, и то добра, за паметник на старозагорските поети, се превърна в естетическа композиция от месингови листове, с текстове от 13 значими поети, поставени във водно огледало. Листовите потъмняха, текста не се чете, и въпреки призивите на настоящи заралии, майстори на римата, например Таньо Клисуров, засега естетическата композиция изгуби напълно своята естетика.

 

С паметникът на хан Тервел, който трябваше да стои на коня си, на мястото на съборената сграда на Стария общински съвет, бившото Доходно здание, но се намериха достойни старозагорски архитекти, които възразиха на „иновацията”, доказаха нейната непригодност, и засега идеята остава за доотлежаване, естествено без да обезсърчава инициаторите. Просто се търси подходящото й място...

До монументът на подп. Калитин има и един напълно похитен малък паметник. Този на Николай Алексеевич, като плочата е подменена, абсолютно против всякакви правила, като никой не направи труда да установи виновникът, който също е известен на властите, с многобройните си идеи за заралийските паметници. 

А на гражданите им е все тая, но не на всички. Припомняме едно стихотворение по темата, с неизвестен автор. То само това остава на заралии, поне да се посмеят на управниците си...

 

Вселенско

 

Ще правят паметник на Центъра на Вселената, много ясно

      - за това отдавна във града ни има място!

 

Преди години се роди такваз идея,

в ресторант на запад от „Верея”…

Със много мъдрост и фантазия,

това решиха властниците и отсякаха,

макар с гражданите да изгубиха комуникация…

В градинка кучешка пък ще издигне ръст

наш хан, светец и покровител европейски.

Ще ни напомня славните години,

когато континента сме спасили –

от зли поганци и всякакви мигранти

Съюзът бъден вече предугаждайки,

очаквайки безброй екскурзианти,

поток паричен с хубави аванти.

Така и Зарата ще се прославя

и все по-хубава за живеене ще става!

Накрая извън нескопосания си опит за рима, ще добавя – Блазе ни!

Дано поне новата въртяща се Земя не спре, тогава ще трябва да слезем от нея...Със сигурност обаче идеите за паметници няма да спрат дотук, дано поне има малко повече разум в тях.