„Цветовете на джаза“ представя Ruse Jazz Syndicate

 

Стара Загора се подготвя за поредното магическо издание на фестивала „Цветовете на джаза“ 2026. Под открито небе, сред уникалната атмосфера на Античния форум „Августа Траяна“, жителите и гостите на града ще се потопят в свят на импровизация, виртуозност и много споделена емоция.

Тази година музикалното пътешествие започва с гореща доза джаз-рок, фънк и модерно звучене, донесени право от брега на Дунав от емблематичните Ruse Jazz Syndicate.

Специално за публиката в Стара Загора, на 4 юни /четвъртък/, момчетата от Ruse Jazz Syndicate са подготвили мащабна и изключително динамична програма от 15 пиеси. Музикантите обещават да разчупят границите и да преведат слушателите през различни епохи и настроения.

„Подготвили сме няколко изцяло авторски парчета в стил джаз-рок / фюжън. Освен тях, ще представим наш, изцяло осъвременен прочит на вечни джаз класики, както и авторски аранжименти на парчета от модерни фънк и фюжън формации“, споделя групата за репертоара.

В сърцето на програмата Ruse Jazz Syndicate са заложили и специален акцент - мини-трибют към гениалния Стиви Уондър. Публиката ще има удоволствието да чуе 2-3 от най-обичаните парчета на легендарния изпълнител, но пречупени през характерния, енергичен и иновативен стил на русенската формация.

Очаква ни вечер, в която класиката среща модерния фънк, а авторският джаз-рок ще ни накара да затанцуваме под звездите.

Началото е предвидено от 19.00 часа. Входът е свободен.

Пълната програма и детайли за следващите участници можете да следите на официалния сайт: jazz.starazagora.bg.

Франко Неро е специалният гост на тазгодишната "Златна липа"

 

Кавалерът на Ордена за заслуги към Италианската република и със звезда на Алеята на славата, Франко Неро пристига в Стара Загора като специален гост и носител на Наградата за цялостен принос на МФФ „Златната липа“ 2026. Той носи със себе си духа на „Златната ера“ на киното и ни напомня, че истинското изкуство няма възраст – то е вечно и принадлежи на бъдещето. Кинофестивалът ще се проведе от 3- май до 3 юни в Стара Загора.

Франко Неро не е просто актьор – той е символ. С кариера, обхващаща повече от шест десетилетия и внушителните над 200 роли, той остава една от най-влиятелните и харизматични фигури в историята на европейското и световното кино.

Роден през 1941 г. в Италия, Неро завоюва световна слава през 1966 г. с емблематичната роля в спагети-уестърна на Серджо Корбучи – „Джанго“. Образът на мълчаливия стрелец го превръща в попкултурна икона и му отваря вратите към голямото международно кино. Скоро след това Джон Хюстън му поверява ролята на Авел в библейския епос „Библията“, а участието му в мюзикъла „Камелот“ 1967 му носи номинация за „Златен глобус“. Именно на снимачната площадка на този филм той среща голямата любов на живота си – легендарната Ванеса Редгрейв.

Франко Неро е известен със своята смелост да експериментира, работейки с елита на авторското кино: Луис Бунюел „Тристана“, Райнер Вернер Фасбиндер „Керел“ и Клод Шаброл. През 70-те години той се превръща в лицето на италианския политически трилър, а в Холивуд оставя ярка следа в блокбъстъри като „Умирай трудно 2“ и „Сила 10 от Навароне“.

Дори в новия век Франко Неро не забавя темпото. Куентин Тарантино му отдава почит с емблематична поява в „Джанго без окови“, а последните му участия включват хитове като „Джон Уик 2“ и хоръра „Екзорсистът на папата“ 2023.

Кинофестивалът „Златната липа” - от 30 май до 3 юни

 

50 филма от 18 европейски държави ще види публиката на тазгодишното (13-то) издание на кинофестивала „Златната липа”, което ще се проведе от 30 май до 3 юни, в Стара Загора.

Сред филмовите заглавия изпъкват имената на утвърдени имена като Франсоа Озон с филма му „Чужденецът“(2025) по произведението на Албер Камю, Паоло Сорентино с впечатляващата лента „Помилване“(2025), скандинавската копродукция на Йоаким Триер „Сантиментална стойност“ (2025), както и последните филми на Паоло Дженовезе, Раду Жуде, Фатих Аким, Йоахим Триер и Агнешка Холанд – творци, които превръщат киното в незабравимо преживяване.

Силен акцент и тази година ще има българското кино, което ще представи палитра от игрални, документални и късометражни филми.

„Златната липа“ дава трибуна на документалното и късометражно кино, защото те не са лесни за разпространение и фестивалите са възможност за диалог между създателите им и публиката“, посочи директорът на фестивала Магдалена Ралчева.

Едно от силните заглавия в документалното кино на „Златната липа“ 2026 е филмът на Деян Барарев „Жестокият път“, който тръгна по кината на 18 април. Лентата спира дъха с разказа си за неудобните истини и за премълчаните факти за подвига и трагедията на българските алпинисти, тръгнали да покоряват Еверест през 1984 по смъртоносния Западен гребен.

Сред игралните филми е новият филм на Ивайло Пенчев „Рожден ден“ (2025), в който снима последната си роля обичания актьор Васил Банов, носител на наградата „Златната липа“. Преди него Васил Банов направи знакова роля и в последния филм на  Магдалена Ралчева „Сватба“(2024)по Николай Хайтов. Филмът „Рожден ден“ ще се състезава в конкурсната програма на фестивала заедно с още едно българско заглавие – „Жени извън употреба“ (2025) на режисьора Атанас Коцев.

Самата конкурсна програма ще обедини 9 филма. Селекцията им ще бъде истински ребус за журито, което ще трябва да реши кой от тях заслужава наградите за най-добра мъжка роля, най-добра женска роля, най-добър режисьор и за най-добър филм. Един от деветте филма в конкурсната програма ще получи Наградата на публиката, която ще има възможност да гласува с талони. Сред деветте претенденти за статуетка „Златна липа“този път ще има и много силен датски филм, тъй като датското кино се завръща в „Златната липа“, след отсъствие през миналата година.

Конкурсните филми ще бъдат оценявани от петчленно жури, чийто председател тази година ще бъде Антония Ковачева – директор на Българска национална филмотека, утвърден кинокритик и филмов анализатор, носител на престижната награда „Златен век“ за големия си принос в българската култура. Останалите четирима членове на журито са утвърдени кинотворци от Турция, Италия, Грузия и Испания.

„Златната липа“ 2026 отново ще има своя специален звезден гост. Той е обичано лице, актьор от световната киносцена, чиито сини очи владеят големия екран вече няколко десетилетия. Той щепристигне в Стара Загора от слънчева Италия, за да получи „на живо“ статуетката си за цялостен принос в киното и да посади свое дръвче в Алеята на липите. А името му ще бъде обявено съвсем скоро от организаторите.

Прожекците отново са безплатни в залите на Държавна опера Стара Загора, където ще бъде официалното откриване на 30 май, в Регионална библиотека „Захарий Княжески“ и в Културен център „Стара Загора“.

Следете за програмата на https://thegoldenlinden.com/ 

 

ВиК-Стара Загора засича потреблението на клиентите си вече през месец

 

„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – Стара Загора информира своите клиенти, че от 1 май 2026 г. отчитането на индивидуалните водомери на потребителите за питейно-битови нужди за физически лица и фирми ще се извършва през месец. Измерването на водомерите на сградно водопроводно отклонение ще се извършва ежемесечно. Графикът ще се публикува на сайта на дружеството.

Това няма да се отнася за потребителите, които имат водомери с дистанционно отчитане. От Центъра за работа с клиенти на дружеството уточниха, че едната фактура ще бъде отчитана на базата на средното потребление от даден клиент, а на втория месец ще се прави изравнителна сметка, според отчетените от инкасаторите данни.

„Палтото и чантата“ разказва щура история за любовта

 

„Палтото и чантата“ от Марка Микова (изд. Изида, превод Красимир Проданов) e нежна, поетична и леко щура история за любовта и способността да се намери щастие дори в трудни моменти.

Палто и чанта се запознават в автобуса. Много скоро между тях прехвърчат искри. Но преди да се съберат, всеки от тях преживява невероятни приключения…

Книгата е спечелила престижната чешка награда „Магнезия Литера“ за най-добра детска книга и е включена в каталога The White Ravens със забележителни заглавия, заслужаващи световно внимание.

Марка Микова (този път в чудесно съзвучие с илюстраторката Галина Миклинова) демонстрира за пореден път, че е майстор в своето изкуство, автор, способен да създаде многопластова история, в която няма недостиг на забавление или фантазия, внимание към детайла, както и фини емоции. Палтото и чантата заедно оформят различен вид любовна история, разположена в света на вещите и животните.

Авторката

Родена през 1959 г., Марка Микова е отдадена на литературата, театъра и музиката. Учила е режисура в катедра „Куклено изкуство“ във Факултета по драматургия на Академията за сценични изкуства в Прага. Работила е в редица театри в Чехия и чужбина. През 70-те и 80-те години на миналия век тя участва в няколко филма, а през 1981 г. започва да свири в изцяло женска пънк група, наречена „Зъби Нокти“ (Zuby nehty), с която записва пет албума. Авторка е десетина книги за деца. Номинирана е два пъти за престижната чешка литературна награда „Магнезия Литера“, като втория път я печели. Получава и наградата „Златна лента“ за най-добра детска литература. Живее и работи в Прага. Майка е на четири деца.

Илюстраторката

Родена през 1970 г., Галина Миклинова е една от най-изявените чешки илюстраторки. Тя е и режисьор на анимационни филми. Завършила е Академията за сценични изкуства в Прага. Учила е и в Университета Хъмбърсайд във Великобритания. Носителка е на много награди като автор на анимационни филми и илюстратор на книги. Сред популярните й книги са „Чифтоядците“ и „Н2О“. 

За преводача

Красимир Проданов (1974) е роден в Бургас. Магистър по журналистика, дълго време работи във водещи радиостанции. Главен редактор е на различни списания. Любовта към Чехия и чешкия език пък му отваря вратичка и към професията на преводача. Превел е едни от най-значимите съвременни чешки литературни творби – като „Чифтоядците” на Павел Шрут и Галина Миклинова, „Транспорт отвъд вечността” от Франтишек Тихи, „Клубът на странните деца” от Петра Соукупова и много други. Красимир е съставител и на сборника „Торба приказки”, а атмосферата на своите два любими града – Бургас и Прага, описва по страниците на своята книга „Истории със силата на прегръдка”.

Оперетата "Прилепът" отново на старозагорска сцена на 8 и 9 май

На 8 и 9 май сцената на Държавна опера-Стара Загора ще се превърне в бляскав виенски салон, където маските крият повече, отколкото разкриват, а шампанското задава ритъма на нощта. В две поредни вечери почитателите на оперетата ще се потопят в магията на „най-класическата от класическите“ – „Прилепът“ от Йохан Щраус-син, произведение, което и днес остава мерило за съвършенство в жанра. Повече от век и половина след своята премиера, тази музикална феерия продължава да съблазнява публиката със своята елегантност, финес и безпогрешно чувство за стил. Създадена от „краля на валса“, оперетата носи онзи рядък баланс между музика и театър, в който всяка мелодия разказва, всеки жест намигва, а всяка сцена пулсира с живот. Не случайно диригентът Феликс фон Вайнгартнер я нарича „самата оперета“. Новата постановка на Старозагорската опера залага на класическата естетика и изискан сценичен стил, които разкриват богатството и духа на оригинала. Режисьор е Георги Динев, а зад пулта застава диригентът Владимир Бошнаков. Визуалният облик е поверен на сценографа Иван Токаджиев, а хореографията – на Боряна Сечанова, репетитори Петя Вънева и Юлияна Коева. „Ще видите шедьовъра на оперетата „Прилепът“ така, както е създадена – в една изключително красива и стилна като визия постановка, гордост за всеки театър“, споделя режисьорът Георги Динев.

Премиера на балета „Корсар“ на 29 и 30 април

Едно от най-привлекателните заглавия в класическия репертоар – балетът „Корсар“, за първи път ще оживее на сцената на Старозагорската опера в нейната вековна история. Премиерните спектакли, посветени на Международния ден на танца, ще се състоят на 29 и 30 април от 19 часа. Новата постановка на балета „Корсар“ по музиката на Адолф Адам и Лео Делиб е дело на международно признатия балетен артист и хореограф Аршак Галумян, който предлага съвременен прочит на класическия шедьовър. Неговата интерпретация съчетава уважение към традицията с нова сценична визия, като съхранява виртуозните елементи и емблематичните вариации, които превръщат „Корсар“ в едно от най-предпочитаните заглавия както на балетни гала вечери, така и в балетните конкурси по света. Сюжетът, вдъхновен от поемата на Джордж Гордън Байрон, отвежда зрителя в свят на пирати, отвличания, любов и бягства. Тази „екзотика“ от ориенталска атмосфера, морски приключения и драматични обрати прави балета много по-жив и динамичен в сравнение с други класически заглавия. Постановката на балета „Корсар“ е с участието на цялата многонационална балетна трупа на Държавна опера-Стара Загора под ръководството на примабалерината Силвия Томова, която стои зад утвърждаването на високия художествен стандарт на състава.