С премиерата „Дон Карлос“ откриват тазгодишният ФОБИ в Стара Загора

 

От 20 ноември до 3 декември Стара Загора отново се превръща в национална сцена на музикално-сценичните изкуства. В своето 56-то издание Фестивалът на оперното и балетното изкуство събира опера, балет, оперета, съвременен танц и концертни събития, представени от водещи държавни музикални институти и независими творчески екипи. Фестивалът се осъществява с финансовата подкрепа на Община Стара Загора чрез Фонд „Култура“ и на Министерството на културата.

Две юбилейни годишнини очертават тематичната рамка на фестивала – 125 години след смъртта на Джузепе Верди и 250 години от рождението на Ернст Теодор Амадеус Хофман. От премиерния „Дон Карлос“ до заключителния „Реквием“, от политическите драми на Верди до приказния свят на „Лешникотрошачката“, програмата проследява как големите истории продължават да говорят на съвременната публика.

Премиерен Дон Карлос открива фестивала

На 20 и 21 ноември Държавна опера – Стара Загора открива фестивала с премиерата на „Дон Карлос“ от Джузепе Верди. Диригент е Владимир Бошнаков, а режисьорът Денис Иванов е автор и на сценографията и костюмите. В спектакъла участват два солистични състава с Юлиан Константинов, Петър Найденов и Ивайло Джуров като Филип II; Борис Тасков и Иван Момиров като Дон Карлос; Кирил Манолов и Пламен Димитров като Родриго; Русалина Мочукова и Таня Иванова като Елизабет; Даниела Дякова, Михаела Берова и Мария Радоева - Еболи.

Вердиевата линия продължава на 29 ноември с „Травиата“ на Държавна опера – Русе. Специален акцент е участието на Владимир Стоянов в ролята на Жорж Жермон – една от знаковите партии в звездната международна кариера на именития български баритон.

На 1 декември Държавна опера – Пловдив гостува със „Симон Боканегра“ под диригентството на Петър Тулешков и в режисурата на Урсула Хорнер.

Финал с Вердиевия Реквием

На 3 декември 56. Фестивал на оперното и балетното изкуство завършва с „Реквием“ от Джузепе Верди. Заедно с оркестъра на Държавна опера – Стара Загора участва Общинският хор „Гена Димитрова“ – Плевен.
Хофман и приказният свят на Лешникотрошачката

На 27 ноември фестивалът отбелязва 250 години от рождението на Е.Т.А. Хофман. Във фоайето на Операта ще бъде открита изложба с издания и кукли от постановки по негови произведения, създадена съвместно с Регионална библиотека „Захарий Княжески“ и Държавен куклен театър – Стара Загора. В същата вечер ще грейне и коледно-новогодишната украса на Операта.

Кулминацията е „Лешникотрошачката“ от П. И. Чайковски – приказен балет в режисура и хореографска редакция на Константин Уралски, със сценография и костюми на Салваторе Русо. Класическият танцов език съчетава лиричността на приказката с динамика и хумор, а историята на Мари и оживялата кукла отвежда публиката в свят на снежинки, чудеса и детски мечти. С тази постановка балетната трупа на Старозагорската опера гостува през последните години на престижни сцени в Германия и Нидерландия. Вечерта ще продължи с парти във фоайето с музика от балета.
Блясъкът на оперетата

На 25 ноември Националният музикален театър „Стефан Македонски“ гостува с „Веселата вдовица“ от Франц Лехар.

Съвременният танц на кръстопът

На 30 ноември Балет „Арабеск“ представя „Crossroads / Кръстопътища“ – триптих, който събира различни поколения, естетики и култури. „Magpie Dorée“ на Пабло Джиролами поставя въпроси за принадлежността и свободата да останеш себе си; „Don’t Worry, Baby“ на Фийби Джуит изследва уязвимостта като сила; „Герман“ на Антония Докева среща архетипната памет със съвременния танцов език. Три различни посоки се пресичат на една сцена, върху която тялото говори, а движението се превръща в избор.

На 23 ноември Международният фестивал „Софийски музикални седмици“ представя „Тяло в лед“ – танцов театър по музика на Бистра Диляноф, либрето и хореография на Александър Манджуков.
Виенски коледен епилог

а 17 декември от 19.00 часа Дворцовият оркестър „Шьонбрун“ – Виена ще представи „Коледен златен гала-концерт“ като специално събитие от съпътстващата програма. Под диригентството на Гуидо Манкузи ансамбълът ще донесе на старозагорската сцена характерния виенски стил и музикалната атмосфера на Моцарт, Хайдн и династията Щраус. Солисти са сопраното Мая Трилер и баритонът Грегор Айзенхут.

Литературата „оживява:“ в Къща музей „Гео Милев“

 

На 6 октомври от 18.00 ч. дворът на Къща музей „Гео Милев“ ще се превърне в сцена за „Живи картини“ – спектакъл, който съчетава литература, театър, история и образование.

Инициативата се реализира от Драматичен театър „Гео Милев“, Къща музей „Гео Милев“ и Центъра за подкрепа за личностно развитие – Стара Загора, с подкрепата на Община Стара Загора.

На сцената ще се срещнат професионалните актьори Мария Енева, Миленка Сотирова и Илчо Димитров от Драматичен театър „Гео Милев“ и младите таланти от Театрална школа „ЖЕСТ“ към ЦПЛР – Стара Загора – Петър Жеков, Дария Герджикова, Мадлен Крумова, Йоана Динева и Никол Георгиева 

Заедно те ще вдъхнат нов живот на емблематични герои и сюжети от три популярни произведения на български автори:

·         „Крадецът на праскови“ – драматичната история на Емилиян Станев;

·         „Женско царство“ – комедията на Ст. Л. Костов;

·         „Не съм от тях, как’ Сийке“ – колоритният свят на Чудомир.

Спектакълът е част от официалната празнична програма на Община Стара Загора по повод Празника на града – 5 октомври.

Чрез средствата на театъра „Живи картини“ представя литературата и историята по интерактивен и достъпен начин, насърчавайки младите хора да бъдат не само активни зрители, но и участници в културния живот на града.

Входът е свободен.

Поради ограничения капацитет на двора на музея е необходимо предварително заявяване на присъствие. Желаещите могат да изпратят съобщение на museum@geomilev.com, като посочат името на училището и броя на учениците, които ще присъстват.

 При голям интерес организаторите имат готовност да представят спектакъла два пъти.

Старозагорската опера през октомври

 

На 9 октомври от 19.00 часа на сцената на Старозагорската опера ще оживее - след дълго отсъствие от репертоарния афиш, една от знаковите постановки на театъра - на операта „Макбет“ от Джузепе Верди. Диригент ще бъде Диан Чобанов, режисьор – Нина Найденова. В ролята на Макбет старозагорската публика ще види за първи път баритона Пламен Димитров, а в ролята на лейди Макбет - Таня Иванова. В ролята на Банко ще се превъплъти Петър Найденов, Макдъф ще бъде Георги Султанов. Участват още солистите Стоян Буюклиев /Малкълм/, Емилия Джурова /Придворна дама/, Мартин Димитревски /Доктора/, хор, оркестър, балет и деца от Детско-юношеската студия за опера и балет на Държавна опера-Стара Загора.
През декември 2003 година Старозагорската опера представя за първи път на своята сцена „Макбет“ от Джузепе Верди. Двадесет и три години по-късно заглавието отново се завръща в града на липите.

През октомври на старозагорска сцена могат да се видят и постановките:

12 октомври, 19.00 ч. сцена Опера
МУЗИКАЛНА ИКЕБАНА - симфоничен концерт
Диригент Деян Павлов
Солисти Кийоко Сакаи-пиано
Кожи Оказаки-фагот
Етцуко Оказаки-пиано

13  октомври,13.00 ч., сцена  Опера
14 октомври,11.00 ч., сцена Опера
ПИНОКИО опера за деца от Александър Йосифов
 
15 октомври, 19.00 ч. сцена Опера
В ролята на Одета/Одилия гостува ЯНА ПЕНЕВА -
солистка на балета на Мариинския театър-Санкт Петербург
ЛЕБЕДОВО ЕЗЕРО балет от П. И. Чайковски
Диригент Владимир Бошнаков
Постановка и режисура Силвия Томова
Балет и оркестър на Държавна опера-Стара Загора
  
22, 23 октомври, 19.00 ч., сцена Опера
СЕСТРА АНЖЕЛИКА опера в едно действие от Джакомо Пучини
Диригент Владимир Бошнаков
Режисьор Стефанос Коронеос

ДЖАНИ СКИКИ - комична опера в едно действие от Джакомо Пучини
Диригент Владимир Бошнаков
Режисьор Михал Знаниецки
Солисти, оркестър, хор на Държавна опера – Стара Загора

Ден на независимостта - един обикновен неработен ден

 

Закъснях с репортажа от Деня на независимостта! Пък и то не е кой знае какъв празник – не се бачка, голямата суматоха е в Търново, в градовете скромно поднасят цветя и толкова. Също като Съединението, когато салтанатите тогава са в Пловдив. Разбира се, и в столицата има почетна смяна на караула на гвардейците, няколко речи – колкото да се отсрамят големците.

Историците все се жалват, една голяма част от тях, не всички – че не отдаваме почит на тези най-значими исторически събития и пак почнаха да кълнат 3 март. Естествено, споменаха и лошите комунисти, дето не празнували тези празници, извинета за повторението. Е добре, сега няма комунисти, защо не ги отпразнувате подобаващо? Защо толкоз години, не се създаде нова традиция? Според мен, отговорът на този въпрос е, че миналите събития в днешната ни действителност изглеждат далечни и кухи, като празна кратуна.

Колегите започнаха репортажите си от Царевец. Един от водещите попита артистът от търновския театър, дето играе ролята на цар Фердинанд в историческата възстановка – каква трудност среща при привъплащаването си в тази роля?! Актьорът отговори, че той е артист и няма трудности в превъплащаването. Репортерът обаче не кандиса, попита следващият актьор, дето играе премиерът Малинов – а той каква трудност срещал? Той също му отвърна, че няма трудност, щото е играл царе и императори, па какво остава за един министър-председател. Докъде щеше да стигне телевизионнерът не се знае, но явно го прекъснаха от студиото. Така комично започна моето наблюдение на ставащото в този празничен ден.

После, пак в Търново свириха военни оркестри от различни страни. Военните от Канзас изсвириха химна на САЩ, съвсем с унисон с повода, защото повечето българи, като чуят Ден на независимостта се сещат за 4 юли.

После видях поднасянето на цветя в градинката, вече на живо в моя роден град. И изслужах речи, долу горе едно към едно, от различни хора – как сме станали независима държава, как сме равни на останалите цивилизовани народи, един вид успешно продължаваме писаното в манифеста на правителството на Малинов от 1908 г.

Всъщност, реално днес сме по-малко независими от нашите предци от 1908-ма, защото нямаме собствена валута, например. Казват, че сега искали да запишат в Конституцията, че задължително ще запазим кешовите плащания. Може! Обаче ако Европейската централна банка реши да премахне напълно книжните пари, как ще се изпълни това наше желание. Няма как! Ясно е , че сме част от цивилизованите народи, т.е. ЕС. А там политиката се решава от парламента и от комисията, която се определя от големите държави – Франция, Германия, Италия... можем ли ние да влияем на това? Не можем! Имаме 17 депутати, пръснати, според обичая в различни фракции, които се командват от най-многолюдните държави, споменати по-горе. В ЕЦБ също имаме незначителна квота, която не ни дава право да решаваме какво ще прави институцията. В Съвета на министрите, пак нямаме сили да се преборим с големите. Независими сме толкова, колкото Грузинската съветска социалистическа република беше независима в границите на СССР. По тогавашната тамошна конституция, Грузия, или да речем Молдова, Украйна и т.н. дори можеха да се отделят. Можеха, ама друг път. Отделиха се, когато СССР се разпадна. Същото важи и за нас, но тук съюзът вече е друг.

За капак, на края на Индипендъндей един човек, съвсем вярно написа, че Русия, всъщност е и платила за нашата независимост. Естествено, той веднага бе нападнат в мрежите и заклеймен. А казаното от него е чиста истина – чрез многостранни спогодби Русия се отказва от 125 милиона златни франка, които Османската империя им дължи, а България поема дълг от 85 милиона златни франка към Русия. Трябва да ги плати в срок от 75 години и разбира се, почти нищо не плаща от тази сума. И за ужас на русофобите, принос за това има и другарят Ленин, който отменя всички задължения към и на Русия, при победата на Съветите.

Затова и Независимостта е неподходяща за главен национален празник, историците-новатори пак трябва да се насочат към 24 май. Или да измислят нещо друго. 

То и навремето май подобни поводи са били повече възможност да се покаже верноподаническо чувство. Ето какво е написал затова един заралийски поет:

"Бог от небето на нас погледна, 

и ни дарува със дар голям,

Със Самодържец, Цар Фердинанд!" - и това е само един пасаж от четирите куплета изпълнени с молитви и хвалби към владетелят. Нещо в народопсихологията ни да се е променило?

Д. Славов

Петият студенския театрален фест „Данаил Чирпански“ ще се проведе от 25 до 29 септември

От 25 до 29 септември Стара Загора ще бъде домакин на петото издание на Международния студентски театрален фестивал „Данаил Чирпански“. Това съобщават в програмата с предстоящи събития, публикувана на официалния сайт на местната администрация.

Програмата ще включва театрални представления, концерти и пърформанси с участието на млади артисти от България, Швейцария, Палестина, Гърция, Англия, Словения, Румъния, Колумбия и Германия.

Международният студентски театрален фестивал „Данаил Чирпански“ стартира през 2017 г. като първия фестивал в България за дипломни спектакли на театрални академии от Европа и света, след селекция на ЮНЕСКО и техния Международен фонд за подкрепа на културата. Събитието има за цел да подпомогне свободното общуване между млади артисти от различни театрални школи. 

„Божествена комедия“ с Калин Врачански и Тончо Токмакчиев показват на старозагорска сцена

На 30 септември от 19:30 ч. на сцената на Държавна опера – Стара Загора публиката ще има възможност да се срещне с „Божествена комедия“ по Данте Алигиери. Спектакълът е мащабната продукция на ДКТ „Васил Друмев“ – Шумен, режисирана от Лилия Абаджиева, и с участието на Калин Врачански и Тончо Токмакчиев. 

Спектакълът превежда зрителя през сферите на Ада, Чистилището и Рая, но не просто като пространствено пътешествие, а като драматичен вътрешен път на човешкия дух. В сценичната интерпретация на Данте човекът се изправя пред собствената си съдба, моралните си избори и възможността за духовно извисяване. Степените на греха и добродетелта, идеята за божествената справедливост и стремежът на душата към съвършенство поставят вечните въпроси за смисъла на съществуването. 

Срещите на Данте с осъдените и блажените души се превръщат в сценични образи на човешката слабост, страдание и надежда, а образът на Беатриче – в символ на божествената любов и духовното просветление. „Божествена комедия“ е път към надмогване на хаоса, вътрешно просветление и откриване на божествения порядък в света – духовно пътуване, в което театърът се превръща в мост между човека и вечността. 

В спектакъла участват Калин Врачански и Тончо Токмакчиев – гости, както и Александра Михайлова, Антония Велева, Александър Притуп, Борислав Вълов (Ei Bo), Ванеса Пеянкова, Веселин Бърборков, Калин Пачеръзки, Натали Никова, Петар Андреев, Светльо Иванов и Стефан Мараджиев, заедно със студенти от класа на Лилия Абаджиева.

В „Земя на мъже“ Боян Боев продължава традицията на българската класика

Една от най-чаканите книги на годината е „Земя на мъже“, новият роман от автора на „Последна молитва“ и „Сайбиевата невеста“ Боян Боев. Ексклузивно тя бе представена на на Алея на книгата в София, където авторът даде автографи в събота, 12.09., между 17 и 19 ч., на щанда на издателство „Персей“, в шатра 22 (пресечката на бул. „Витоша“ и ул. „Гладстон“). В книжарниците ще влезе на 17.09.

 

Бестселър на Storytel, „Земя на мъже“ е епичен роман в традициите на голямата българска класика, но и със съвременно светоусещане, и щипка магически реализъм, вдъхновен от българския фолклор.

 

Сюжетът отпраща към времето на турското робство. Свирепост върлува по таз земя от векове. Силните режат главите на слабите и продължават по пътя си. Но щом тръгнеш да убиваш, бъди готов да бъдеш убит. Гладът на смъртта никога не може да бъде заситен!

Бистра е родена във време, в което българската земя се оре с кръв, а честта има по-голяма стойност от живота. Любовта ù към Йордан, син на смъртния враг на баща ù, е обречена. Съдбата решава да преплете в кървав възел живота на девойката с този на семейство Алтънови, най-заможното семейство в околността.

Един чифлик се превръща в сцена на човешка алчност, насилие и разпад, а сенките на миналото – проклятие за настоящето. Дали пламъците на жестокостта ще пометат всички, или ще подминат онези с чисти души?

 

„Земя на мъже“ носи духа на магическия реализъм. Истинското и магичното танцуват своя древен танц, а земята говори на хората чрез символи. Смъртта оставя своите нишани, за да напомни, че скоро ще се върне да си вземе дължимото.

Тази семейна сага ще ви пренесе в мистичния балкан, където ще чуете тропота от копита на полудивото хергеле и гласа на враната с бяло крило, кацнала на кестеновото дърво, напоено с родова кръв.

 

„Земя на мъже“ е огромна стъпка нагоре към върховете на литературата, направена от талантлив писател, който вече владее голяма част от читателската аудитория в България. Романите му „Последна молитва“ и „Сайбиевата невеста“, сборникът с разкази „Двайсет гроша“ и книгата с приказки за деца и възрастни „Доброто сърце“ са сред най-четените български книги през последните години. „Земя на мъже“ обаче го изстрелва високо сред пишещите днес.

 

Романът ще има две премиери:

в Бургас – на 17.09. в Морско казино,

и в София – на 23.09., от 18 ч., в Чешкия център.

 

Буктрейлър на книгата:
https://youtube.com/shorts/Qq91g7KlDXw?feature=share