Биографични филми за Калас, Равел и Азнавур показват на "Златната липа"

45 игрални, документални и анимационни филми, произведени през последните години, влизат при вход свободен в извънконкурсната програма на фестивала за ново европейско кино „Златната липа“. Тази година киномаратонът ще започне на 31 май и ще продължи до 4 юни в три зали в Стара Загора – на Старозагорската опера, на Културен център „Стара Загора“ и на Регионална библиотека „Захарий Княжески“.

Сред любопитни заглавия се открояват няколко интересни блокбастъра, представящи живота на световноизвестни музиканти и изпълнители.
Такъв е филмът „Мария“ (2024) за голямата оперна певица Мария Калас на чилийския режисьор Пабло Лараин - копродукция между Франция и САЩ. В главната роля на вълнуващата биографична драма ще гледаме Аджелина Джоли.
Филмът "Мария" проследява последните години от живота на Мария Калас (в главната роля Анджелина Джоли) в Париж, разкривайки интимния свят на голямата оперна звезда…
„Господин Азнавур“ проследява живота на незабравимия Шарл Азнавур - от трудното му детство като син на арменски имигранти в Париж до световната слава.
Биографичната драма „Болеро“ (2024) e копродукция между Франция и Белгия, режисирана от Ан Фонтен. Филмът представя историята на големия френски композитор и пианист Морис Равел, който успява да пребори творческата си криза и да се посвети на създаването на универсален шедьовър – балета „Болеро“. С филма си Ан Фонтен навлиза в интимния свят на Морис Равел, проследявайки създаването на най-известната му творба.
„Това са филми, които хвърлят допълнителна светлина върху живота и творчеството на толкова обичани популярни личности. Биографичните драми винаги са били харесвани от нашата публика и се надявам да задоволим техния интерес. За всеки режисьор е голямо предизвикателство да създава филми-биографии, защото те са като нож с две остриета, тъй като пречупват живота на тези личности през гледната точка на автора“, каза директорът на „Златната липа“ Магдалена Ралчева.
Почитателите на „Златната липа“ ще имат възможност да гледат и шедьовъра на Михаил Локшин „Майсторът и Маргарита“ (2024) – филмова адаптация, която представя нов прочит на великия роман на Михаил Булгаков.
Съчетавайки мистицизъм, любов и политическа сатира, историята преплита няколко сюжетни линии – любовта между Майстора и Маргарита, сатиричната визия за сталинистка Москва и библейските сцени с Пилат Понтийски. Впечатляващата визия на филма и брилянтното актьорско присъствие превръщат тази адаптация в епично кинематографично преживяване, което остава вярно на духа на Булгаков, представяйки го през съвременна призма.
Всеки момент на сайта на фестивала www.thegoldenlinden.com ще бъде публикувана пълната филмова програма по дни и часове.
Интересни заглавия има в извънконкурсната програма на „Златната липа“ тази година. Сред тях са и 16 български игрални и документални филми, сред които „Без крила“ (2024) на Ники Илиев, комедийната драма на Бойко Боянов „Клас 90“ (2024), документалната лента на Станимир Трифонов „Мила Родино“ (2024), която разказва историята на националния ни химн, анимационният „Бяло рамо за черен мъж“ (2024) на Анри Кулев и много други. За тях обаче ще ви разкажем в отделна публикация.

Музей на Бай Ганьо откриха в село Енина

На 8 май откриха музей на Бай Ганьо в казанлъшкото село Енина. Неговият създател Румен Сомов е потомък на прототипа на алековия герой Ганьо Сомов.

„Отидеш в Чехия – във всяка кръчма има фигура на Швейк, отидеш в Испания – на Дон Кихот и Санчо Панса, а ние се срамуваме от Бай Ганьо, а не трябва. Всеки един от нас носи в себе си нещо байганьовско, но също носи и черти от Алеко Константинов, неговият създател като литературен образ. Кой повече от единия, кой повече от другия, но двамата са като „ин“ и „ян“ в човека. Затова се радвам, че аз с безрезервната подкрепа на моето семейство, с помощта и съдействието на приятели, съмишленици, дарители успяхме след толкова много перипетии да направим този музей“, казва г-н Сомов.

В него са събрани, също с много търсене и издирване, автентични предмети, свързани с Бай Ганьо, като един оригинален портрет на Ганьо Сомов, първото издание на книгата „Бай Ганьо“ от 1895 г., оригинална снимка на Алеко Константинов. Тук могат да се видят още и други ценни предмети – оригиналният държавен печат на България на световното изложение в Чикаго от 1893 година, шарж на казанлъчанина Теню Пиндарев на българския щанд на това изложение, оригинални снимки на парахода, с който Алеко Константинов е пътувал до САЩ, документи, картички, монети, включително и монета от 2.5 стотинки от 1888 година и ред други прелюбопитни експонати.

Това, което Румен Сомов е успял да направи, е не само музей, а цял комплекс – тук има хоремаг със сувенири, пивница, като гостите на откриването бяха нагостени с шкембе чорба по байганьовски – изпитана рецепта лично на Румен Сомов. В комплекса всеки посетител може да разгледа музея, после да хапне от вкусните български гозби, а под чардака има и сцена за изяви на различни изпълнители. Тук се намира и единственото в музеен комплекс в България студио за татуировки. Акцентът в него, както и символ на целия комплекс, е подковата. Конската подкова като носител на късмет и щастие и препратка към прякора на Алеко Константинов – Щастливеца. В ателието ще се татуират само подкови, а в рецепцията са вградени 350 различни по големина подкови. Като мотиви подковите присъстват навсякъде в комплекса.

Павел Поппандов ще получи "Златната липа" за цялостен принос в киното

Обичаният български актьор Павел Поппандов ще бъде специалният гост на 12-ото издание на Международния кинофестивал за ново европейско кино „Златната липа“, което ще се проведе в Стара Загора от 31 май до 4 юни. Той ще получи наградата „Златна липа“ за цялостен принос в киното
За българските зрители той е един от най-разпознаваемите и талантливи актьори на нашето време – не само заради многобройните си роли в киното, телевизията и на театралната сцена, но и заради умението си да се превъплъщава както в комедийни, така и в драматични роли. Заради безспорните му актьорски качества, през 1987 година Павел Поппандов е удостоен със званието заслужил артист.
Днес Павел Поппандов продължава да се снима - както в киното, така и в български телевизионни сериали, има силно присъствие и на театралната сцена. Той е един от основателите на театър „Възраждане“.
Богатата му кариера в киното и в телевизията наброява около 100 роли. Незабравими остават превъплъщенията му в едни от най-обичаните български филми – „Оркестър без име“ (1981), „Дърво без корен“ (1974), „Щурец в ухото“ (1976), „Мъжки времена“ (1977), „Матриархат“ (1977), „Войната на таралежите“ (1978), „Двойникът“ (1980), „Лавина“ (1981), „Куче в чекмедже“ (1982), „Човек не съм убивал“ (1983), „Мярка за неотклонение“ (1983), „Господин за един ден“ (1983), „Васко да Гама от село Рупча“ (1986), „13-ата годеница на принца“ (1987), „Вчера“ (1988), „Адио, Рио“ (1089), „Ганьо Балкански се завърна от Европа“ (2004), „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“ (2008), „Пепел върху слънцето“ (2020), „Не затваряй очи“ (2024) и много други.
Павел Поппандов, Георги Мамалев и Велко Кънев създават популярния проект НЛО през 80-те години, а по-късно и едниоменното тв предаване Клуб НЛО.

Павел Поппандов ще бъде гост на церемонията по откриване на „Златната липа“ 2025 на 31 май в залата на Старозагорската опера, когато ще получи и специалната награда за цялостен принос в киното. На следващия ден – 1 юни, по традиция той ще се срещне с журналисти и свои почитатели, а след това ще засади свое дръвче в Алеята на липите край сградата на операта. 

В Годината на слона се ражда пророкът Мохамед

 Романът „Годината на слона“ от Браян Сукай (изд. „Персей“) е книга, с каквато досега българският читател не се е срещал – литературен шедьовър, с който той ще проникне дълбоко в арабския свят.

Разказвайки една разтърсваща история за баща и син, албанският писател Браян Сукай ни отвежда в епохата, която ще роди пророка Мохамед и исляма. С богатия си, изящен и уникален стил авторът извайва роман, който се помни дълго и е изграден върху основата на исторически факти и Корана.

Годината на слона в ислямската история е годината, в която е роден пророкът Мохамед (570 г. от н.е.). Тогава към Мека се отправя с непобедимата си армия най-страшният завоевател по онова време, решен да изравни града със земята. Но там вътре, зад стените на града, се разгаря друга, далеч по-разтърсваща битка – тази между баща и син, оплетени в мрежата на обич и противопоставяне, дълг и суеверия.

Абдулмуталиб е един от старейшините на Мека, здраво свързан с традициите. Но след раждането на десетия му син Абдулах всяка нощ е измъчван от кошмари. За да намери обяснение за тях, той е предприел пътуване далеч на север, където един монах му припомня обета, който е дал някога по време на суша: че ако открие кладенец в Мека и му се родят десет момчета, ще пожертва десетото. Кошмарите продължават да го преследват всяка нощ, години наред, защото той не намира сили да пожертва сина си. Дори напротив, превръща се в любимия му син и това води до конфликт с първородния му наследник.

Абдулах възмъжава, но истината има своя цена, а свободата – своите врагове.

Арабският полуостров е раздиран от военни и религиозни сблъсъци, когато Абраха, жестокият завоевател и цар на Химяр (Йемен), повежда многохилядната си армия с невиждани дотогава бойни слонове към Мека. Целта му е да унищожи намиращото се там древно светилище Кааба, където всяка година се стичат поклонници от всички страни, и да пренасочи поклонническия поток към величествената църква, която е построил в столицата си Сана.

Докато в пустинята ехтят стъпките на бойните слонове и въздухът натежава от предчувствие за предстоящата битка, младият Абдулах усеща, че най-големият сблъсък няма да се реши с мечове и камъни, а в сърцата на онези, които се осмеляват да погледнат отвъд догмите. А синът, който ще му се роди, ще бъде най-великият арабски религиозен и политически лидер и пророк.

„Годината на слона“ е силно въздействащ роман за сблъсъка между вярата и разума, за жертвите, които бележат историята, и за неведомите сили, които решават хода на човешкия живот. На моменти книгата те кара да настръхваш или да се просълзиш, хипнотизира те и те тласка към разсъждения върху собствения ти живот.

„Златната липа“ 2025 се завръща в Стара Загора с над 50 нови европейски филма

Международният кинофестивал за ново европейско кино „Златната липа“ 2025 ще събере в Стара Загора за 12-ти път почитателите на седмото изкуство от 31 май до 4 юни. Филмовата програма е готова и ще бъде публикувана в сайта www.thegoldenlinden.com в следващите дни. В нея вече са селектирани над 50 нови филма от 19 страни, които са произведени през тази и миналата година, съобщи създателят и директор на „Златната липа“ Магдалена Ралчева. Голяма част от филмите са копродукции, които обединяват творческите възможности на създателите на кино съдържание в Европа.

Благодарение на подкрепата на Община Стара Загора и тази година входът за прожекциите от фестивалната програма ще бъде безплатен и напълно свободен за жителите и гостите на Стара Загора. Филмите ще се прожектират в три зали – голямата зала на Старозагорската опера, където ще се състоят и церемониите по откриване и закриване на фестивала, залата на Културен център „Стара Загора“ и залата на Регионална библиотека „Захарий Княжески“. Това ще позволи голямата част от филмите да имат повече от една прожекция.

Гости на най-очакваното киносъбитиев Стара Загора ще бъдат известни актьори, режисьори кинокритици и сценаристи от България и много европейски страни.

Филмовият маратон в Града на липите щепродължи пет дни – до 4 юни, когато на бляскава церемония международното жури ще връчи статуетките на отличените филми от конкурсната програма. А тази година те ще бъдат девет. Два от конкурсните филми са от България –филмът на Магдалена Ралчева „Сватба“ (2024) по едноименния разказ на Николай Хайтов и „Преди да забравя“ (2024) на режисьора Станислав Дончев.

„За последните 6 месеца филмът „Сватба“ получи признания и награди от много международни кинофестивали, а в България няма фестивалите на нивото на „Златната липа“ не са много. Решихме да го включим в селекцията на конкурсната програма на „Златната липа“, защото зад „Сватба“ стоя не само аз, но много други колеги, чийто труд трябва да бъде представен и оценен. Другият роден филм в конкурсната програма „Преди да забравя“ е силен разказ за загубата на паметта и за любовта на близките, които съпреживяват този проблем“, каза Магдалена Ралчева.

Голямата българска актриса Ели Скорчева ще бъде председател на петчленното международно жури, което ще оценява филмите от „Златната липа“ 2025. Миналата година Ели Скорчева получи специалната награда „Златна липа“ за цялостен принос в киното, а след това спечели и наградата за „Най-добра женска роля“ във филма на Стефан Комнадарев  „Уроците на Брага“ (2023).

За 12-ти път „Златната липа“ ще връчи награда „За цялостен принос в киното“ на свой специален гост. Досега носители на наградата са Мария Статулова (2013), ДжанкарлоДжанини (2014), Васил Махайлов (2015), Татяна Лолова (2016), Гинка Станчева (2017), Васил Банов (2018), Ян Енглерт (2019), Владимир Пенев (2021), Георги Мамалев(2022), Любен Чаталов(2023) и Ели Скорчева през 2024 година. Кой ще бъде специалният гост на фестивала, организаторите все още не издават. Той обаче със сигурност също ще посади свое дръвче в Алеята на липите до Старозагорската опера.

Почитателите на кинофестивала в Стара Загора това лято ще имат привилегията да гледат 18 български игрални, документални и анимационни филми. „Акцентът върху българското кино винаги е бил важна част от „Златната липа“ и тази година зрителите ще видят прожекции на едни от най-значимите филми, създадени през последните две години в България“, посочи Магдалена Ралчева.

Фестивалът ще представи и богата извънконкурснапрограма. „Кинотворците от Европа отново поставят в центъра на своите търсения проблемите на съвременното общество, оцеляването на семейните ценности в сложния свят на технологиите, изследват корените на екзистенциалните терзания на съвременния човек в търсенето на отговори за смисъла на живота и какво е щастието“, каза Магдалена Ралчева.

И тази година Международният филмов фестивал „Златната липа“ подава ръка към децата и младежите с особено топло отношение към тези от тях, които са в неравностойно положение. За пореден път част от съпътстващите събития ще бъде Анимационна работилница с участието на изявени преподаватели от НАТФИЗ. За първи път анимационната работилница ще започне доста преди откриването на фестивала и ще продължи цели 10 дни – от 27 май до 4 юни. В нея по препоръки на Община Стара Загора и зам.-кмета по социалните въпроси Павлина Делчева ще бъдат включени деца в неравностойно положение, както и деца на украински бежанци от войната. Няма да има възможност за записване на деца по желание. Участниците в анимационната работилница ще създадат свой кратък филм, който ще представят по време на церемонията по награждаване на отличените филми.

„Златната липа“ ще запази традицията да връчва малко на брой, но значими награди – за най-добър актьор, за най-добра актриса, за най-добър режисьор, за най-добър филм, отличие на Съюза на българските филмови дейци и награда за цялостен принос в киното. За втори път тази година фестивалът в Стара Загора ще излъчи и Наградата на зрителите. Тя се определя с анонимно гласуване с талони, в които посетителите на фестивала могат да посочат филм от конкурсната програма, който им е харесал най-много. Миналата година наградата на публиката спечели филма „Уроците на Блага“.

„Краят на океана“ – голямото завръщане на авторката на „История на пчелите“

След забележителния успех на романа „История на пчелите“, превърнал се в международна сензация, норвежката писателка Мая Люнде ни представя неговото продължение – „Краят на океана“ (изд. Персей, превод Галина Узунова). Тази емоционално наситена и въздействаща история разкрива уязвимостта на човечеството и природата, пречупена през една от най-големите заплахи за нашето бъдеще – глобалния недостиг на вода.

Люнде, която вече е утвърдена като един от най-видните застъпници за климата в световната литература, отново доказва своя талант с роман, който свързва личното и глобалното. „Краят на океана“ ни въвежда в две паралелни истории, обхващащи различни времеви линии, всяка от които носи своето изстрадано послание и ни кара да преосмислим връзката си с природата.

През 2017 г. Сигне, възрастна жена, родена в Норвегия, се отправя на самотно пътешествие по море с ветроходната си лодка „Синева“. Първо тя се завръща в родното си място в Норвегия, но го намира променено – ледникът е експлоатиран, за да може ледът в сърцевината му да се продава на богати хора от далечни краища на света, водопадите и реката са отдавна унищожени. С болка в душата и странен товар в лодката, Сигне решава да се изправи срещу мъжа, когото някога е обичала, но и който е отговорен за унищожаването на ледника. През целия си живот Сигне е била борец – активистка, която се противопоставя на унищожението на водопади и реки заради производството на енергия. Нейното плаване към миналото е не само физическо, но и дълбоко емоционално – борба с личните ѝ демони и непреодолима тъга заради загубите, които климатичните промени носят.

Втората времева линия ни пренася в бъдещето: през 2041 г. светът вече е различен – Южна Европа е обхваната от неумолима суша, водата е по-ценна от златото, а северът и югът на континента са раздирани от конфликти, породени от борбата за оцеляване. Сред тази мрачна действителност Давид и малката му дъщеря Лу се борят за живот, след като са изгубили връзка с останалата част от семейството си по време на опустошителен пожар. Бегълци сред безводния хаос, те откриват стара ветроходна лодка в градината на една изоставена къща. Това неочаквано откритие става символ на надежда и връзка с миналото, а съдбите на Давид и Лу постепенно се преплитат с тази на Сигне.

„Краят на океана“ е история за смелост, любов и непоколебим човешки дух. Всеки от героите – упоритата и самотна Сигне, отчаяният, но любящ баща Давид, и малката, но изпълнена с живот Лу – носи в себе си част от нашето бъдеще.

Книгата е не само предупреждение за екологичните катастрофи, пред които сме изправени, но и емоционално преживяване, което дълбоко докосва читателя. Люнде изследва теми като менталната устойчивост на човека в условия на тежко физическо страдание, отговорността и въздействието на човешкия избор. Със скандинавска точност, но и емоция, която надхвърля обичайната за северните автори, Мая Люнде ни прави съпричастни към жаждата на героите – и на физическо ниво, постоянната липса на вода, напуканите устни, езикът, който като парализиран е залепнал за небцето, но и жаждата за дом, за бъдеще, за сигурен пристан, където децата да растат в безопасност.

За да създаде толкова реалистичен текст, Мая Люнде е посетила бежански лагер, видяла и почувствала е от първо лице какво е да пребиваваш на такова място, как несигурността в утрешния ден подкопава психическата устойчивост на човека.

Гладът е физическо изпитание, което е описвано, при това успешно и прецизно, от не един автор. Но неговата много по-страшна сестра, жаждата, е описана в романа „Краят на океана“ толкова въздействащо, че човек несъзнателно започва да пие вода по-често, докато чете. Безводието в Европа не лишава хората само от вода за пиене, макар че това е достатъчно страшно, но и вода за миене. Давид, един от главните герои в романа, е в безизходица, когато малката му дъщеричка Лу се разболява и повръща, а той няма вода да я измие. Тези сцени, описващи отчаянието на бащата, изобретателността, до която прибягва, за да може все пак да поддържа някаква хигиена за детето си, показват колко изострени са сетивата на Мая Люнде като човек, родител, автор.

АГ клиниката в Болница „Тракия“ внедри нова система за гинекологични операции

 

Първа гинекологична операция с една от най-модерните в света в този момент хирургична система на Olympus – OLYMPUS VISERA ELITE III, беше извършена в операционната на клиниката по Акушерство и гинекология в Болница „Тракия“ от нейния ръководител д-р Стефан Бузалов д.м.

VISERA ELITE III е видео ендоскопска платформа от OLYMPUS, създадена, за да ускори процедурите като време и да подобри резултатите за пациентите. Това е система на бъдещето, проектирана да отговори на нуждите на медицинските специалисти чрез различни конфигурации, които им позволяват да се фокусират изцяло върху пациента по време на операция.

Хирургичната система е най-новата придобивка на гинекологичната клиника. Тя ще позволи да работят едновременно две операционни зали и така да се намали времето за чакане от пациентите. VISERA ELITE III предлага впечатляващ 4K образ, който помага за визуализирането и на най-малките изменения в съдовете и лигавицата.

Инвестицията в OLYMPUS VISERA ELITE III издига на следващо ниво оперативните възможности в гинекологията на Болница „Тракия“, коментира след операцията д-р Бузалов. Иновативната система дава възможност за изключителна прецизност в работата на хирурзите. Комбинирана е с универсалната електро-хирургична платформа THUNDERBEAT - първата и единствена в света система, която интегрира едновременно биполярна и ултразвукова технология в един инструмент. Тази интеграция осигурява добре признатите предимства на всяка от двете технологии - ултразвукова технология за прецизна дисекция и бързо рязане на тъкани с усъвършенствана биполярна технология. Това допринася за сигурна хемостаза, която помага за избягване и незабавна реакция на възможно кървене и за безопасно и надеждно запечатване на съдове с голям диаметър - до 7 mm, което доскоро беше невъзможно.

Оптималната видимост, осигурена от безопасния контрол на кървенето и прецизната дисекция, води до нисък риск от усложнения за пациента, съкращава значително продължителността на оперативните интервенции, защото съчетава възможности за хирургични разрези и лигиране на съдове чрез усъвършенствана биполярна и ултразвукова енергия.

„Тази апаратура е един от новите класове на Olympus. Тя съчетава много модерни системи за рязане и коагулиране, които дават изключителна сигурност при оперативното лечение. Говоря за ендоскопските оперативни интервенции, в които нашето отделение е едно от водещите в България“, каза още д-р Бузалов.

От 2010 година досега в АГ клиниката на Болница „Тракия“ са извършени над 4000 ендоскопски гинекологични оперативни интервенции. Новата апаратура ще улесни много гинеколозите в операционната и допълнително ще съкрати времето за операции.

Апаратурата има възможности за надграждане в областта на онкологията чрез системата ICG, с която могат да се визуализират лимфни възли. Това улеснява и прецизира обработването им при онкологични заболявания“, допълни д-р Бузалов. Използването на ICG (индоцианиново зелено) флуоресценция по време на гинекологични операции е иновативен подход, който подобрява визуализацията в реално време с нисък риск от усложнения. Това означава по-безопасни и точни процедури за пациента и дава редица предимства: липса на лъчево натоварване за пациента и персонала, удобство на приложение и възможност за динамичен контрол в хода на операцията.

"Най-много операции в клиниката се правят в областта на доброкачествените заболявания на женските гениталии. Всички те се извършват по ендоскопски път - кисти, миоми ( сьс съхраняване или отстраняване на матка). В ендоскопската хирургия на гениталния пролапс сме водещи в България", посочи д-р Бузалов.

Предимствата на новата апаратура са много - като се започне от образа, който вече е в 4К резолюция и осигурява много по-висока детайлност и много по-добро усещане на реалността, реално цветопредаване и изобразяване на фини детайли. Това са важни неща, особено при операциите в малкия таз, каквито най-често се извършват тук.

Системата е комбинирана с универсална енергийна платформа, която покрива всички енергийни нужди в операционния блок и позволява да се работи както отворена, така и лапароскопска и ендоскопска хирургии. ThunderBeat дава възможност за плазмена резекция при хистеректомия – оперативно отстраняване на матката. Освен, че е щадяща, апаратурата позволява да се извършват резекции на много големи миоми.