Ден на независимостта - един обикновен неработен ден

 

Закъснях с репортажа от Деня на независимостта! Пък и то не е кой знае какъв празник – не се бачка, голямата суматоха е в Търново, в градовете скромно поднасят цветя и толкова. Също като Съединението, когато салтанатите тогава са в Пловдив. Разбира се, и в столицата има почетна смяна на караула на гвардейците, няколко речи – колкото да се отсрамят големците.

Историците все се жалват, една голяма част от тях, не всички – че не отдаваме почит на тези най-значими исторически събития и пак почнаха да кълнат 3 март. Естествено, споменаха и лошите комунисти, дето не празнували тези празници, извинета за повторението. Е добре, сега няма комунисти, защо не ги отпразнувате подобаващо? Защо толкоз години, не се създаде нова традиция? Според мен, отговорът на този въпрос е, че миналите събития в днешната ни действителност изглеждат далечни и кухи, като празна кратуна.

Колегите започнаха репортажите си от Царевец. Един от водещите попита артистът от търновския театър, дето играе ролята на цар Фердинанд в историческата възстановка – каква трудност среща при привъплащаването си в тази роля?! Актьорът отговори, че той е артист и няма трудности в превъплащаването. Репортерът обаче не кандиса, попита следващият актьор, дето играе премиерът Малинов – а той каква трудност срещал? Той също му отвърна, че няма трудност, щото е играл царе и императори, па какво остава за един министър-председател. Докъде щеше да стигне телевизионнерът не се знае, но явно го прекъснаха от студиото. Така комично започна моето наблюдение на ставащото в този празничен ден.

После, пак в Търново свириха военни оркестри от различни страни. Военните от Канзас изсвириха химна на САЩ, съвсем с унисон с повода, защото повечето българи, като чуят Ден на независимостта се сещат за 4 юли.

После видях поднасянето на цветя в градинката, вече на живо в моя роден град. И изслужах речи, долу горе едно към едно, от различни хора – как сме станали независима държава, как сме равни на останалите цивилизовани народи, един вид успешно продължаваме писаното в манифеста на правителството на Малинов от 1908 г.

Всъщност, реално днес сме по-малко независими от нашите предци от 1908-ма, защото нямаме собствена валута, например. Казват, че сега искали да запишат в Конституцията, че задължително ще запазим кешовите плащания. Може! Обаче ако Европейската централна банка реши да премахне напълно книжните пари, как ще се изпълни това наше желание. Няма как! Ясно е , че сме част от цивилизованите народи, т.е. ЕС. А там политиката се решава от парламента и от комисията, която се определя от големите държави – Франция, Германия, Италия... можем ли ние да влияем на това? Не можем! Имаме 17 депутати, пръснати, според обичая в различни фракции, които се командват от най-многолюдните държави, споменати по-горе. В ЕЦБ също имаме незначителна квота, която не ни дава право да решаваме какво ще прави институцията. В Съвета на министрите, пак нямаме сили да се преборим с големите. Независими сме толкова, колкото Грузинската съветска социалистическа република беше независима в границите на СССР. По тогавашната тамошна конституция, Грузия, или да речем Молдова, Украйна и т.н. дори можеха да се отделят. Можеха, ама друг път. Отделиха се, когато СССР се разпадна. Същото важи и за нас, но тук съюзът вече е друг.

За капак, на края на Индипендъндей един човек, съвсем вярно написа, че Русия, всъщност е и платила за нашата независимост. Естествено, той веднага бе нападнат в мрежите и заклеймен. А казаното от него е чиста истина – чрез многостранни спогодби Русия се отказва от 125 милиона златни франка, които Османската империя им дължи, а България поема дълг от 85 милиона златни франка към Русия. Трябва да ги плати в срок от 75 години и разбира се, почти нищо не плаща от тази сума. И за ужас на русофобите, принос за това има и другарят Ленин, който отменя всички задължения към и на Русия, при победата на Съветите.

Затова и Независимостта е неподходяща за главен национален празник, историците-новатори пак трябва да се насочат към 24 май. Или да измислят нещо друго. 

То и навремето май подобни поводи са били повече възможност да се покаже верноподаническо чувство. Ето какво е написал затова един заралийски поет:

"Бог от небето на нас погледна, 

и ни дарува със дар голям,

Със Самодържец, Цар Фердинанд!" - и това е само един пасаж от четирите куплета изпълнени с молитви и хвалби към владетелят. Нещо в народопсихологията ни да се е променило?

Д. Славов

Петият студенския театрален фест „Данаил Чирпански“ ще се проведе от 25 до 29 септември

От 25 до 29 септември Стара Загора ще бъде домакин на петото издание на Международния студентски театрален фестивал „Данаил Чирпански“. Това съобщават в програмата с предстоящи събития, публикувана на официалния сайт на местната администрация.

Програмата ще включва театрални представления, концерти и пърформанси с участието на млади артисти от България, Швейцария, Палестина, Гърция, Англия, Словения, Румъния, Колумбия и Германия.

Международният студентски театрален фестивал „Данаил Чирпански“ стартира през 2017 г. като първия фестивал в България за дипломни спектакли на театрални академии от Европа и света, след селекция на ЮНЕСКО и техния Международен фонд за подкрепа на културата. Събитието има за цел да подпомогне свободното общуване между млади артисти от различни театрални школи. 

„Божествена комедия“ с Калин Врачански и Тончо Токмакчиев показват на старозагорска сцена

На 30 септември от 19:30 ч. на сцената на Държавна опера – Стара Загора публиката ще има възможност да се срещне с „Божествена комедия“ по Данте Алигиери. Спектакълът е мащабната продукция на ДКТ „Васил Друмев“ – Шумен, режисирана от Лилия Абаджиева, и с участието на Калин Врачански и Тончо Токмакчиев. 

Спектакълът превежда зрителя през сферите на Ада, Чистилището и Рая, но не просто като пространствено пътешествие, а като драматичен вътрешен път на човешкия дух. В сценичната интерпретация на Данте човекът се изправя пред собствената си съдба, моралните си избори и възможността за духовно извисяване. Степените на греха и добродетелта, идеята за божествената справедливост и стремежът на душата към съвършенство поставят вечните въпроси за смисъла на съществуването. 

Срещите на Данте с осъдените и блажените души се превръщат в сценични образи на човешката слабост, страдание и надежда, а образът на Беатриче – в символ на божествената любов и духовното просветление. „Божествена комедия“ е път към надмогване на хаоса, вътрешно просветление и откриване на божествения порядък в света – духовно пътуване, в което театърът се превръща в мост между човека и вечността. 

В спектакъла участват Калин Врачански и Тончо Токмакчиев – гости, както и Александра Михайлова, Антония Велева, Александър Притуп, Борислав Вълов (Ei Bo), Ванеса Пеянкова, Веселин Бърборков, Калин Пачеръзки, Натали Никова, Петар Андреев, Светльо Иванов и Стефан Мараджиев, заедно със студенти от класа на Лилия Абаджиева.

В „Земя на мъже“ Боян Боев продължава традицията на българската класика

Една от най-чаканите книги на годината е „Земя на мъже“, новият роман от автора на „Последна молитва“ и „Сайбиевата невеста“ Боян Боев. Ексклузивно тя бе представена на на Алея на книгата в София, където авторът даде автографи в събота, 12.09., между 17 и 19 ч., на щанда на издателство „Персей“, в шатра 22 (пресечката на бул. „Витоша“ и ул. „Гладстон“). В книжарниците ще влезе на 17.09.

 

Бестселър на Storytel, „Земя на мъже“ е епичен роман в традициите на голямата българска класика, но и със съвременно светоусещане, и щипка магически реализъм, вдъхновен от българския фолклор.

 

Сюжетът отпраща към времето на турското робство. Свирепост върлува по таз земя от векове. Силните режат главите на слабите и продължават по пътя си. Но щом тръгнеш да убиваш, бъди готов да бъдеш убит. Гладът на смъртта никога не може да бъде заситен!

Бистра е родена във време, в което българската земя се оре с кръв, а честта има по-голяма стойност от живота. Любовта ù към Йордан, син на смъртния враг на баща ù, е обречена. Съдбата решава да преплете в кървав възел живота на девойката с този на семейство Алтънови, най-заможното семейство в околността.

Един чифлик се превръща в сцена на човешка алчност, насилие и разпад, а сенките на миналото – проклятие за настоящето. Дали пламъците на жестокостта ще пометат всички, или ще подминат онези с чисти души?

 

„Земя на мъже“ носи духа на магическия реализъм. Истинското и магичното танцуват своя древен танц, а земята говори на хората чрез символи. Смъртта оставя своите нишани, за да напомни, че скоро ще се върне да си вземе дължимото.

Тази семейна сага ще ви пренесе в мистичния балкан, където ще чуете тропота от копита на полудивото хергеле и гласа на враната с бяло крило, кацнала на кестеновото дърво, напоено с родова кръв.

 

„Земя на мъже“ е огромна стъпка нагоре към върховете на литературата, направена от талантлив писател, който вече владее голяма част от читателската аудитория в България. Романите му „Последна молитва“ и „Сайбиевата невеста“, сборникът с разкази „Двайсет гроша“ и книгата с приказки за деца и възрастни „Доброто сърце“ са сред най-четените български книги през последните години. „Земя на мъже“ обаче го изстрелва високо сред пишещите днес.

 

Романът ще има две премиери:

в Бургас – на 17.09. в Морско казино,

и в София – на 23.09., от 18 ч., в Чешкия център.

 

Буктрейлър на книгата:
https://youtube.com/shorts/Qq91g7KlDXw?feature=share

Тереза Бракалова е Мисис Ловет в „СуиниТод“ на 16 септември

 

На 16 септември, от 19 часа спектакълът на мюзикъла-трилър „Суини Тод – Демонът бръснар от Флийт Стрийт“ „влиза” за първи път в залата на Държавна опера-Стара Загора - след успешните си представления през юли на Античния форум „Августа Траяна“ и през август на Античния театър в Пловдив. В предстоящия спектакъл на сцената на Старозагорската опера  в образа на МисисЛовет дебютира Тереза Бракалова. През юли в тази роля бе певицата Керана.

Мисис Ловет е един от най-колоритните и сложни персонажи в мюзикъла на Стивън Сондхайм – едновременно комична, трагична, зловеща и човешка. Собственичката на малката пекарна на Флийт Стрийт е съседка на СуиниТод и постепенно се превръща в негова съучастница, водена от любовта си към него.

„Всичко започва и завършва с любов“, споделя Тереза Бракалова за своята героиня. Тя я описва като жена, която в свят, изпълнен с несправедливости, открива отдавна изгубеното чувство – любовта.

„За Ловет вече не съществуват граници, прегради, дори скрупули. Няма срам, няма колебание! Тя е от жените, които щом те обичат, независимо дали си ангел или демон, ще те брани до последния си дъх!“

Актрисата вижда в Ловет не само хитрата и практична пекарка на „най-гнусните пайове в Лондон“, но и романтична, мечтаеща, забавна и дълбоко емоционална жена.

„Умът ѝ е остър като бръсначите на мистър Тод – взима бързи, умни решения, използва женски хитринки, забавлява се, провокира, манипулира, не оставя на мира.“

„СуиниТод“ – любов, отмъщение и справедливост

Един от най-знаковите мюзикъли в световния музикален театър разказва мрачната история на бръснаря СуиниТод, чиято жажда за справедливост постепенно се превръща в обсебваща страст към отмъщението. Сравнение с филма, където Суини играе Джони Деп, в мюзикъла хорър жанрът е доста по-смекчен и дори в повечето случаи забавен.

Съчетавайки драматургична дълбочина, впечатляваща музика и силни персонажи, творбата на Стивън Сондхайм продължава да предизвиква публиката с вечните си въпроси за любовта, властта, морала и човешката цена на отмъщението.

Именно затова „Суини Тод“ звучи актуално и днес – като история за свят, в който властта може да бъде лишена от морал, човешките съдби да бъдат пречупвани от чужди интереси, а справедливостта да изглежда недостижима.

„СУИНИ ТОД – ДЕМОНЪТ БРЪСНАР ОТ ФЛИЙТ СТРИЙТ“

16 септември, 19.00 часа | Държавна опера – Стара Загора

Музика и текстове на песните: Стивън Сондхайм

Либрето: Хю Уилър

Режисьор: Петър Одажиев

Диригент: Светослав Лазаров

Сценография и мапинг: Петко Танчев

Костюми: Кирил Наумов

Превод: Виктор Макаров

В ролите:

СуиниТод – Цвети Пеняшки

МисисЛовет – Тереза Бракалова

Джоана Баркър – Симона Йонкова

Антъни Хоуп – Николай Велков

Съдия Търпин – Мартин Димитриевски

БийдълБамфорд – Стоян Буюклиев

ТобиасРаг – Георги Георгиев – Гош

Просякинята – Яна Маринова

Адолфо Пирели – Николай Моцов

Търговецът на птици – Пресиян Кисьов

Участват солисти, хор, балет и оркестър на Държавна опера – Стара Загора.

Спектакълът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ и е представен по споразумение с Music Theatre International.

 

„СуиниТод“ не е история от миналото, „СуиниТод“ е история за любовта, която може да спаси, но и да погуби; за несправедливостта, която ражда отмъщение; и за хората, които търсят човечност в един жесток свят.

 

Звездите на Националния балет гостуват в Стара Загора на 2 октомври

 

Звездите на балета на Софийската опера и балет гостуват на сцената на Държавна опера – Стара Загора с атрактивна програма, създадена специално за срещата с публиката на „Града на липите“

На 2 октомври от 19.00 часа сцената на Старозагорската опера ще посрещне звездите на балета на Софийската опера и балет в празнична Балетна гала – спектакъл, който събира в една вечер емблематични фрагменти от многоликия репертоар на Националния балет.

Стара Загора е град с традиции в балетното изкуство и със своя компетентна, взискателна и вярна балетна публика. Именно затова Националният балет е подготвил програма, която не само представя звездите на трупата, а предлага истински празник на танца – от голямата класика до ярките, темпераментни и зрелищни хореографски платна.

В звездния състав блести Марта Петкова – примабалерина на Софийската опера и балет и художествен ръководител на балетната трупа. В Стара Загора тя ще изпълни един от най-вълнуващите балетни дуети – Адажиото от III действие на „Ромео и Жулиета“ по музика на Сергей Прокофиев, заедно с ФредерикоПинто.

За ФредерикоПинто това ще бъде и поредно емоционално завръщане – своя професионален път той започва именно от балетната трупа на Старозагорската опера под ръководството на примабалерината Силвия Томова. Срещата му със старозагорската публика има не само артистичен, но и личен смисъл.

Сред водещите имена в гала спектакъла е премиер солистът Никола Хаджитанев, който ще си партнира с Елена Петрова във фрагмент от „Баядерка“. Публиката ще види още Цецо Иванов в ролята на Еспада от „Дон Кихот“, който ще танцува заедно с Памела Пандова в ролята на Мерседес.

Гала вечерта е замислена като пътуване през различните лица на балетното изкуство – нежност и драматизъм, виртуозност и темперамент, класическа красота и зрелищна сценична енергия.

Програмата започва с „Ромео и Жулиета“ по музика на Сергей Прокофиев – в хореографската версия на Калоян Бояджиев, с участието на Боряна Петрова, Богомил Менкизе, солисти и кордебалет. Следва прочутото Адажио от III действие, изпълнено от Марта Петкова и ФредерикоПинто.

От приказния свят на „Спящата красавица“ зрителите ще видят Па де дьо на Синята птица и Принцеса Флорина в изпълнение на Симеон Атанасов и Вяра Иванчева.

Три знакови фрагмента от „Баядерка“ ще завладеят сцената на Старозагорската опера: дует на Елена Петрова и Никола Хаджитанев, следван от Дивашкия танц със солисти Георги Банчев, Томас Ферейра и Кристина Чочанова, а накрая – атрактивният танц на Златния бог в изпълнение на ТакафумиТамагава, заедно със солистите и кордебалета.

Виртуозният „Гопак“ по музика на Василий Соловьов-Седой ще бъде представен от Симеон Атанасов и Винченцо Каруана.

Експлозивната енергия на „Гаяне“ от Арам Хачатурян ще покори сцената с прочутия Танц със саби със солистите Анастасия Попова и Георги Банчев, заедно с кордебалета.

Финалът е запазен за темперамента и свободата на „Зорба гъркът“ по музика на МикисТеодоракис и хореография на ЛоркаМасине със солисти Георги Аспарухов и Винченцо Каруана и кордебалет.

Балетната гала на Националния балет е много повече от поредица от популярни фрагменти. Тя е среща между две силни балетни традиции и жест на уважение към Стара Загора – град, който познава и обича балетното изкуство, разпознава високото артистично майсторство и има публика, която умее да оценява детайла, техниката и истинското сценично присъствие.

Отбелязваме 151 години от Старозагорското въстание

На 16 септември се навършват 151 години от избухването на Старозагорското въстание. Това е първият, макар и неуспешен, опит за освобождение на България чрез всенародно въстание. Изследователите го определят като прелюдия към Априлското въстание и последвалата Руско-турска освободителна война.

По този повод Община Стара Загора, съвместно с Регионалния исторически музей, НУ „Кольо Ганчев“ и СУ „Васил Левски“, организират от 11.00 ч. поднасяне на венци и цветя едновременно пред паметника на Кольо Ганчев, паметника на Старозагорското въстание и паметника на лобното място на Кольо Ганчев, Господин Михайловски и Сава Силов.

 

Възпитаници на НУ „Кольо Ганчев“ ще представят рецитал в стихове в памет на своя патрон пред бюст-паметника на героя в парк „Пети октомври“. Кратка беседа пред Паметника на лобното място на Кольо Ганчев, Господин Михайловски и Сава Силов, на бул. „Цар Симеон Велики“, ще изнесе г-н Петьо Мирчев – уредник в отдел „История на българските земи XV–XIX в.“ на Регионалния исторически музей – Стара Загора.