Следизборно...

Не си спомням, предните президентски избори дали бяха толкова странни. То 27 регистрирани кандидатски двойки, не е имало досега! От което можем да направим извода, правейки се на социолози – изборната активност е обратно пропорционална на броя на кандидатите.

Може да сгрешим, може и да сме прави. Също като баш социолозите, които драстично си промениха прогнозите и пак твърдят, че са познали общо взето ситуацията. В началото даваха голяма преднина на Йотова, после, малко преди първия тур, изведнъж изравниха позициите им. С това, според мен, те влияят на вота, или се опитват, за което са мотивирани добре финансово. Дължат ли обяснение, кое е променила нагласите? Не! Дори не се и опитват, обаче продължават да упражняват обичайното си политическо гадаене. Интересното е, че прогнозите на всички агенции и авторитети в областта, в общи линии се препокриват, с малка разлика в процентите. Професионалисти!

Ето и един пример, анкета, в която доброволно участвах. Вестник СЕГА, пусна допитване в електронната си платформа. Първоначално всичко беше според очакванията. Медията, след преминаването на собственика и на нови позиции, съобразно интересите на американските си съакционери е силно за Гюров-Кандев. Двойката водеше известно време, но не щеш ли, накрая най-много гласове имаше за Костадинов-Волгин и анкетата я закриха. Аз гласувах неутрално, и на майтап – за бигбрадъра Пацо.

ЦИК също не дава обяснения, още повече, че никой не ги пита. Например, защо Иван Христанов заля страната с билбордовете си - „Президентът на народа!”, месец преди кампанията. Не е ли това нарушение на правилата? 24 от кандидатските двойки пък получили субсидии от държавата по 20 000 евро, щото нямали пари?! Сред тях са стари и изтекли в миналото политици като Волен и Добрият вълк Лупи, както и десетки знайни и незнайни – лениновци, пацовци от Биг Брадър и други, някои от които откровено не могат да дадат логично обяснение, защо участват във вота?

Но всичко било законно, казват. Пък бедните кандидати щели да похарчат, и то само за целите на кампанията, общо само около половин милион евро. Например, могат да си намислят някакви рекламни изявления, дори и да са пълни глупости, да се договорят с приятелски медии, които се регистрират в ЦИК, и после да си делнат парите. Вярно, това е дребна далавера, но 10 бона, са си десет бона. Защо да не ги вземеш, когато ти ги дават?

В центъра на повечето предавания за вота пък, няма как, излиза въпроса за Украйна ли е даденият кандидат, или за Русия! Все едно това е най-важният въпрос за българския президент и за гражданите. Двамцата от балотажа дори направиха тв-дебат, пълен с клишета. Резултатът се видя, но едва ли телевизионния дуел е бил решаващ. Изгубилият пък го подкрепиха в последния момент видни политици, някои само в ролята си на граждани, както каза Борисов. Даже подкрепата днес се прави с отвръщение, както и мнозина гласуваха втория път...

И накрая, какъв е досега на обикновения гражданин с президента? Никакъв! Най-много на някой празник да има „щастието” да се снима с него и да стисне ръчичката му. Президентът може малко да помогне на опозицията, или на правителството, но главно с празни приказки. Дори като върховен главнокомандващ, няма право да обяви война или да сключи мир, щото това го решава правителството и парламента. Не може да каже и на военните, тук ще разположиш една дивизия, там втората, а тук две бригади... Опа, отнесох се, къде ти такива дивизии и бригади. Важното е да е хубав, до ни представя що-годе в чужбина, без гафове, да ни поздравява по празниците и колкото се може по-малко да ни поучава...

Последно многолозите не мирясват и продължават с анализите. Малко били гласувалите, за втория били дали вота си по-умните, премълчавайки красивите и тези последните щели да са коректив на управляващите... Предстоели протести! То като че ли ако беше друг избраният, протестите щяха да се отложат. Друг път! Демокрацията е добра тогава, когато печелиш, иначе е в опасност, казват...  

Д. Славов

Шест филма от „Синелибри“ показват в Стара Загора

 

И тази година, част от програмата на Международния кино-литературен фестивал „Синелибри“ ще бъде представена в няколко български града, извън столицата. Сред тях е и Стара Загора, където ще бъдат показани четири филма, на 17 и на 24 октомври, в Регионалната библиотека „Захарий Княжески“. Всички прожекции са безплатни.

Ето и програмата:

17 октомври 2026 г. (събота), зала първи етаж         

16:00 ч. ПЕТОКНИЖИЕ АНЖЕЛОВО
Това е 100-годишната история на Анжел Вагенщайн. Пряк свидетел на поне 3 революции, борец против фашизма, осъден на смърт, създател на над 50 киносценария, автор на 4 романа и на неизброими страници публицистика, лауреат на стотици отличия, останал предан на убежденията си цял живот.
Държава: България (2026)                                                             
Времетраене: 106 мин.                                                                             
Жанр: документален                                                                               
Режисьор: Лъчезар Аврамов                           
Сценарист: Димитър Стоянович                     
Участват: Жаклин Вагенщайн, Ицхак Финци, Самуел Финци, Борислав Чучков, Владимир Пенев и др.
Език: български

18:30 ч. СВЕТОВНО НЕИЗВЕСТНА
Корин е статистка, която мечтае за по-значима роля и вярва, че големият пробив е току зад ъгъла. Когато се сприятелява с известната актриса Сандрин Киберлен, Корин е убедена, че е на косъм от целта. Но дали ще бъде приета в елитното семейство на френското кино? 
Държава: Франция (2026)                                                              
Времетраене: 115 мин.
Жанр: комедия                                                                              
Режисьор и сценарист: Марк Фитуси
В ролите: Изабел Юпер, Сандрин Киберлен, Ан Маривен, Еманюел Берко, Даян Крюгер и др.                       
Език: френски
Субтитри: български
Фестивали и отличия:
2026 Световна премиера на МФФ в Локарно
2026 Номинация за награда на публиката в Локарно
2026 Официална селекция на МФФ в Торонто

24 октомври 2026 г. (събота), зала първи етаж          

14:30 ч. И ТОГАВА ИЗВЕДНЪЖ
Директорката на дом за възрастни хора Мари-Лу се стреми да въведе новаторската методика за институционална грижа Humanitude въпреки ропота на част от персонала. Неочаквана покана за театрално представление я среща с японската режисьорка Мари. Между двете жени се заражда приятелство, скрепено от идеалистичния стремеж „да направят невъзможното възможно“.
С първата си творба, реализирана извън Япония, режисьорът Рюсуке Хамагучи („Карай колата ми“) демонстрира уникална дарба да използва финия емоционален нюанс и да балансира диалога и тишината. Сюжетът се разгръща търпеливо, с усет за всеки жест, превръщайки филма в критика на съвременните социални структури, но и в трогателно утвърждаване на човешката солидарност.
Държава: Франция, Япония, Германия, Белгия                                                               
Времетраене: 196 мин.                                                                                 
Жанр: психологическа драма                                                                             
Режисьор: Рюсуке Хамагучи                             
Сценаристи: Рюсуке Хамагучи, Леа Ле Димна
Вдъхновен от кореспонденция между Махо Исоно и Макико Мияно             
В ролите: Виржини Ефира, Тао Окамото, Кодай Куросаки, Кьодзо Нагацука, Мари Дьонарно, Мари Бюнѐл, Жан-Шарл Клише, Жьоневиев Еманюели и др.
Език: френски, японски
Субтитри: български
Фестивали и отличия:
2026 Японското предложение за Оскар
2026 Номинация за „Златна палма" от МФФ в Кан
2026 Награда за най-добра женска роля от МФФ в Кан (Виржини Ефира и Тао Окамото)
2026 Официална селекция на МФФ в Торонто

18:30 ч. ОТЕЧЕСТВО
„Отечество“ изследва отношенията между писателя Томас Ман и неговата дъщеря Ерика – писателка и актриса. През лятото на 1949 г. двамата се отправят на пътешествие из страната, която са напуснали шестнайсет години по-рано, при идването на нацистката партия на власт. Последвалите срещи и публични изяви изправят Ман пред въпроса за цената на изгнанието и (не)възможното завръщане.
Верен на монохромната визия и елиптичния драматургичен език, носителят на „Оскар“ Павел Павликовски продължава да разнищва темите за паметта, семейството, вината, идентичността и чувството за принадлежност на фона на моралните сътресения и хаоса в следвоенна Европа.
Държава: Полша, Германия, Италия, Франция (2026)                                                       
Времетраене: 82 мин.                                                                                 
Жанр: биографична драма, исторически                                                                           
Режисьор: Павел Павликовски                            
Сценаристи: Павел Павликовски, Хенк Хандлоген                    
В ролите: Сандра Хюлер, Ханс Цишлер, Аугуст Дийл, Девид Щризо, Ана Мейдли, Йоана Кулиг, Дейвид Менкин и др.
Език: немски, френски, английски, руски
Субтитри: български
Фестивали и отличия:
2026 Номинация за „Златна палма" от МФФ в Кан
2026 Награда за най-добра режисура от МФФ в Кан
2026 Номинация за наградата на публиката от МФФ в Сан Себастиан
2026 Номинация за „Златни лъвове" от Полския филмов фестивал в Гдиня
2026 Номинация за най-добър филм на МФФ Сидни
2026 Номинация за наградата CineCoPro от ФФ в Мюнхен

31 октомври 2026 г. (събота), зала първи етаж    

15:30 ч. ЧЕРНОТО ТОПЧЕ

В продължение на няколко десетилетия се разгръщат драматичните истории на трима мъже, а мистериозна творба на Лорка ще ги свърже по най-неочакван начин. Резултатът е възвишен триптих - интимна, същевременно епична история за любовта, желанието, репресиите и травмите, предавани през поколенията. Сърцевината на тази история е мълчанието. Защото най-дълбоките рани са причинени не от казаното, а от онова, което не сме съумели да изречем.

Държава:  Испания, Франция (2026)                                                      
Времетраене: 155 мин.                                                                                  
Жанр: драматичен епос, романс                                                                               
Режисьори: Хавиер Калво, Хавиер Амброси                         
Сценаристи: Хавиер Калво, Хавиер Амброси, Алберто Конехеро
Вдъхновен от незавършената едноименна творба на Федерико Гарсия Лорка и от пиесата „Тъмният камък“ на Алберто Конехеро
В ролите: Алваро Лафуенте Калво, Мигел Бернардо, Карлос Гонсалес, Пенелопе Крус, Глен Клоуз, Лола Дуеняс, Хулио Торес, Антонио де ла Торе, Наталия де Молина и др.
Език: испански
Субтитри: български
Възрастово ограничение: 12+

Фестивали и отличия:
2026 Предложението на Испания за „Оскар"
2026 Награда за най-добра режисура от МФФ в Кан
2026 Номинация за „Златна палма" от МФФ в Кан
2026 Номинация за „Queer Palm" от МФФ в Кан
2026 Награда на публиката от МФФ в Сидни
2026 Номинация за най-добър международен филм от МФФ в Йерусалим
2026 Официална селекция на МФФ в Мелбърн
2026 Селекция на МФФ в Торонто

18:30 ч. ГЕРОЯТ ОТ ГАРА „ФРИДРИХЩРАСЕ“

Миха е собственик на видеотека, която е на ръба на фалит.  Животът му изглежда застинал в безизходица, докато на 30-годишнината от падането на Берлинската стена един журналист не го представя като стратег на най-голямото масово бягство от ГДР. Внезапното медийно внимание въвлича Миха в мрежа от полуистини и лъжи.          

Държава: Германия (2025)                                                               
Времетраене: 112 мин.                                                                                 
Жанр: комедийна драма                                                                               
Режисьори: Волфганг Бекер, Ахим фон Борис                               
Сценаристи: Константин Либ, Волфганг Бекер
По едноименния роман на Максим Лео      
В ролите: Чарли Хюбнер, Кристиане Паул, Леон Улрих, Леони Бенеш, Даниел Брюл, Волфганг Бекер, Торстен Мертен и др.
Език: немски
Субтитри: български

Фестивали и отличия:
2026 Награда Ернст Любич за режисура (посмъртно)
2026 Германска филмова академия: 3 номинации

С премиерата „Дон Карлос“ откриват тазгодишният ФОБИ в Стара Загора

 

От 20 ноември до 3 декември Стара Загора отново се превръща в национална сцена на музикално-сценичните изкуства. В своето 56-то издание Фестивалът на оперното и балетното изкуство събира опера, балет, оперета, съвременен танц и концертни събития, представени от водещи държавни музикални институти и независими творчески екипи. Фестивалът се осъществява с финансовата подкрепа на Община Стара Загора чрез Фонд „Култура“ и на Министерството на културата.

Две юбилейни годишнини очертават тематичната рамка на фестивала – 125 години след смъртта на Джузепе Верди и 250 години от рождението на Ернст Теодор Амадеус Хофман. От премиерния „Дон Карлос“ до заключителния „Реквием“, от политическите драми на Верди до приказния свят на „Лешникотрошачката“, програмата проследява как големите истории продължават да говорят на съвременната публика.

Премиерен Дон Карлос открива фестивала

На 20 и 21 ноември Държавна опера – Стара Загора открива фестивала с премиерата на „Дон Карлос“ от Джузепе Верди. Диригент е Владимир Бошнаков, а режисьорът Денис Иванов е автор и на сценографията и костюмите. В спектакъла участват два солистични състава с Юлиан Константинов, Петър Найденов и Ивайло Джуров като Филип II; Борис Тасков и Иван Момиров като Дон Карлос; Кирил Манолов и Пламен Димитров като Родриго; Русалина Мочукова и Таня Иванова като Елизабет; Даниела Дякова, Михаела Берова и Мария Радоева - Еболи.

Вердиевата линия продължава на 29 ноември с „Травиата“ на Държавна опера – Русе. Специален акцент е участието на Владимир Стоянов в ролята на Жорж Жермон – една от знаковите партии в звездната международна кариера на именития български баритон.

На 1 декември Държавна опера – Пловдив гостува със „Симон Боканегра“ под диригентството на Петър Тулешков и в режисурата на Урсула Хорнер.

Финал с Вердиевия Реквием

На 3 декември 56. Фестивал на оперното и балетното изкуство завършва с „Реквием“ от Джузепе Верди. Заедно с оркестъра на Държавна опера – Стара Загора участва Общинският хор „Гена Димитрова“ – Плевен.
Хофман и приказният свят на Лешникотрошачката

На 27 ноември фестивалът отбелязва 250 години от рождението на Е.Т.А. Хофман. Във фоайето на Операта ще бъде открита изложба с издания и кукли от постановки по негови произведения, създадена съвместно с Регионална библиотека „Захарий Княжески“ и Държавен куклен театър – Стара Загора. В същата вечер ще грейне и коледно-новогодишната украса на Операта.

Кулминацията е „Лешникотрошачката“ от П. И. Чайковски – приказен балет в режисура и хореографска редакция на Константин Уралски, със сценография и костюми на Салваторе Русо. Класическият танцов език съчетава лиричността на приказката с динамика и хумор, а историята на Мари и оживялата кукла отвежда публиката в свят на снежинки, чудеса и детски мечти. С тази постановка балетната трупа на Старозагорската опера гостува през последните години на престижни сцени в Германия и Нидерландия. Вечерта ще продължи с парти във фоайето с музика от балета.
Блясъкът на оперетата

На 25 ноември Националният музикален театър „Стефан Македонски“ гостува с „Веселата вдовица“ от Франц Лехар.

Съвременният танц на кръстопът

На 30 ноември Балет „Арабеск“ представя „Crossroads / Кръстопътища“ – триптих, който събира различни поколения, естетики и култури. „Magpie Dorée“ на Пабло Джиролами поставя въпроси за принадлежността и свободата да останеш себе си; „Don’t Worry, Baby“ на Фийби Джуит изследва уязвимостта като сила; „Герман“ на Антония Докева среща архетипната памет със съвременния танцов език. Три различни посоки се пресичат на една сцена, върху която тялото говори, а движението се превръща в избор.

На 23 ноември Международният фестивал „Софийски музикални седмици“ представя „Тяло в лед“ – танцов театър по музика на Бистра Диляноф, либрето и хореография на Александър Манджуков.
Виенски коледен епилог

а 17 декември от 19.00 часа Дворцовият оркестър „Шьонбрун“ – Виена ще представи „Коледен златен гала-концерт“ като специално събитие от съпътстващата програма. Под диригентството на Гуидо Манкузи ансамбълът ще донесе на старозагорската сцена характерния виенски стил и музикалната атмосфера на Моцарт, Хайдн и династията Щраус. Солисти са сопраното Мая Трилер и баритонът Грегор Айзенхут.

Литературата „оживява:“ в Къща музей „Гео Милев“

 

На 6 октомври от 18.00 ч. дворът на Къща музей „Гео Милев“ ще се превърне в сцена за „Живи картини“ – спектакъл, който съчетава литература, театър, история и образование.

Инициативата се реализира от Драматичен театър „Гео Милев“, Къща музей „Гео Милев“ и Центъра за подкрепа за личностно развитие – Стара Загора, с подкрепата на Община Стара Загора.

На сцената ще се срещнат професионалните актьори Мария Енева, Миленка Сотирова и Илчо Димитров от Драматичен театър „Гео Милев“ и младите таланти от Театрална школа „ЖЕСТ“ към ЦПЛР – Стара Загора – Петър Жеков, Дария Герджикова, Мадлен Крумова, Йоана Динева и Никол Георгиева 

Заедно те ще вдъхнат нов живот на емблематични герои и сюжети от три популярни произведения на български автори:

·         „Крадецът на праскови“ – драматичната история на Емилиян Станев;

·         „Женско царство“ – комедията на Ст. Л. Костов;

·         „Не съм от тях, как’ Сийке“ – колоритният свят на Чудомир.

Спектакълът е част от официалната празнична програма на Община Стара Загора по повод Празника на града – 5 октомври.

Чрез средствата на театъра „Живи картини“ представя литературата и историята по интерактивен и достъпен начин, насърчавайки младите хора да бъдат не само активни зрители, но и участници в културния живот на града.

Входът е свободен.

Поради ограничения капацитет на двора на музея е необходимо предварително заявяване на присъствие. Желаещите могат да изпратят съобщение на museum@geomilev.com, като посочат името на училището и броя на учениците, които ще присъстват.

 При голям интерес организаторите имат готовност да представят спектакъла два пъти.

Старозагорската опера през октомври

 

На 9 октомври от 19.00 часа на сцената на Старозагорската опера ще оживее - след дълго отсъствие от репертоарния афиш, една от знаковите постановки на театъра - на операта „Макбет“ от Джузепе Верди. Диригент ще бъде Диан Чобанов, режисьор – Нина Найденова. В ролята на Макбет старозагорската публика ще види за първи път баритона Пламен Димитров, а в ролята на лейди Макбет - Таня Иванова. В ролята на Банко ще се превъплъти Петър Найденов, Макдъф ще бъде Георги Султанов. Участват още солистите Стоян Буюклиев /Малкълм/, Емилия Джурова /Придворна дама/, Мартин Димитревски /Доктора/, хор, оркестър, балет и деца от Детско-юношеската студия за опера и балет на Държавна опера-Стара Загора.
През декември 2003 година Старозагорската опера представя за първи път на своята сцена „Макбет“ от Джузепе Верди. Двадесет и три години по-късно заглавието отново се завръща в града на липите.

През октомври на старозагорска сцена могат да се видят и постановките:

12 октомври, 19.00 ч. сцена Опера
МУЗИКАЛНА ИКЕБАНА - симфоничен концерт
Диригент Деян Павлов
Солисти Кийоко Сакаи-пиано
Кожи Оказаки-фагот
Етцуко Оказаки-пиано

13  октомври,13.00 ч., сцена  Опера
14 октомври,11.00 ч., сцена Опера
ПИНОКИО опера за деца от Александър Йосифов
 
15 октомври, 19.00 ч. сцена Опера
В ролята на Одета/Одилия гостува ЯНА ПЕНЕВА -
солистка на балета на Мариинския театър-Санкт Петербург
ЛЕБЕДОВО ЕЗЕРО балет от П. И. Чайковски
Диригент Владимир Бошнаков
Постановка и режисура Силвия Томова
Балет и оркестър на Държавна опера-Стара Загора
  
22, 23 октомври, 19.00 ч., сцена Опера
СЕСТРА АНЖЕЛИКА опера в едно действие от Джакомо Пучини
Диригент Владимир Бошнаков
Режисьор Стефанос Коронеос

ДЖАНИ СКИКИ - комична опера в едно действие от Джакомо Пучини
Диригент Владимир Бошнаков
Режисьор Михал Знаниецки
Солисти, оркестър, хор на Държавна опера – Стара Загора

Ден на независимостта - един обикновен неработен ден

 

Закъснях с репортажа от Деня на независимостта! Пък и то не е кой знае какъв празник – не се бачка, голямата суматоха е в Търново, в градовете скромно поднасят цветя и толкова. Също като Съединението, когато салтанатите тогава са в Пловдив. Разбира се, и в столицата има почетна смяна на караула на гвардейците, няколко речи – колкото да се отсрамят големците.

Историците все се жалват, една голяма част от тях, не всички – че не отдаваме почит на тези най-значими исторически събития и пак почнаха да кълнат 3 март. Естествено, споменаха и лошите комунисти, дето не празнували тези празници, извинета за повторението. Е добре, сега няма комунисти, защо не ги отпразнувате подобаващо? Защо толкоз години, не се създаде нова традиция? Според мен, отговорът на този въпрос е, че миналите събития в днешната ни действителност изглеждат далечни и кухи, като празна кратуна.

Колегите започнаха репортажите си от Царевец. Един от водещите попита артистът от търновския театър, дето играе ролята на цар Фердинанд в историческата възстановка – каква трудност среща при привъплащаването си в тази роля?! Актьорът отговори, че той е артист и няма трудности в превъплащаването. Репортерът обаче не кандиса, попита следващият актьор, дето играе премиера Малинов – а той каква трудност срещал? Той също му отвърна, че няма трудност, щото е играл царе и императори, па какво остава за един министър-председател. Докъде щеше да стигне телевизионнерът не се знае, но явно го прекъснаха от студиото. Така комично започна моето наблюдение на ставащото в този празничен ден.

После, пак в Търново свириха военни оркестри от различни страни. Военните от Канзас изсвириха химна на САЩ, съвсем с унисон с повода, защото повечето българи, като чуят Ден на независимостта се сещат за 4 юли.

После видях поднасянето на цветя в градинката, вече на живо в моя роден град. И изслужах речи, долу горе едно към едно, от различни хора – как сме станали независима държава, как сме равни на останалите цивилизовани народи, един вид успешно продължаваме писаното в манифеста на правителството на Малинов от 1908 г.

Всъщност, реално днес сме по-малко независими от нашите предци от 1908-ма, защото нямаме собствена валута, например. Казват, че сега искали да запишат в Конституцията, че задължително ще запазим кешовите плащания. Може! Обаче ако Европейската централна банка реши да премахне напълно книжните пари, как ще се изпълни това наше желание. Няма как! Ясно е , че сме част от цивилизованите народи, т.е. ЕС. А там политиката се решава от парламента и от комисията, която се определя от големите държави – Франция, Германия, Италия... можем ли ние да влияем на това? Не можем! Имаме 17 депутати, пръснати, според обичая в различни фракции, които се командват от най-многолюдните държави, споменати по-горе. В ЕЦБ също имаме незначителна квота, която не ни дава право да решаваме какво ще прави институцията. В Съвета на министрите, пак нямаме сили да се преборим с големите. Независими сме толкова, колкото Грузинската съветска социалистическа република беше независима в границите на СССР. По тогавашната тамошна конституция, Грузия, или да речем Молдова, Украйна и т.н. дори можеха да се отделят. Можеха, ама друг път. Отделиха се, когато СССР се разпадна. Същото важи и за нас, но тук съюзът вече е друг.

За капак, на края на Индипендъндей един човек, съвсем вярно написа, че Русия, всъщност е и платила за нашата независимост. Естествено, той веднага бе нападнат в мрежите и заклеймен. А казаното от него е чиста истина – чрез многостранни спогодби Русия се отказва от 125 милиона златни франка, които Османската империя им дължи, а България поема дълг от 85 милиона златни франка към Русия. Трябва да ги плати в срок от 75 години и разбира се, почти нищо не плаща от тази сума. И за ужас на русофобите, принос за това има и другарят Ленин, който отменя всички задължения към и на Русия, при победата на Съветите.

Затова и Независимостта е неподходяща за главен национален празник, историците-новатори пак трябва да се насочат към 24 май. Или да измислят нещо друго. 

То и навремето май подобни поводи са били повече възможност да се покаже верноподаническо чувство. Ето какво е написал затова един заралийски поет:

"Бог от небето на нас погледна, 

и ни дарува със дар голям,

Със Самодържец, Цар Фердинанд!" - и това е само един пасаж от четирите куплета изпълнени с молитви и хвалби към владетелят. Нещо в народопсихологията ни да се е променило?

Д. Славов

Петият студенския театрален фест „Данаил Чирпански“ ще се проведе от 25 до 29 септември

От 25 до 29 септември Стара Загора ще бъде домакин на петото издание на Международния студентски театрален фестивал „Данаил Чирпански“. Това съобщават в програмата с предстоящи събития, публикувана на официалния сайт на местната администрация.

Програмата ще включва театрални представления, концерти и пърформанси с участието на млади артисти от България, Швейцария, Палестина, Гърция, Англия, Словения, Румъния, Колумбия и Германия.

Международният студентски театрален фестивал „Данаил Чирпански“ стартира през 2017 г. като първия фестивал в България за дипломни спектакли на театрални академии от Европа и света, след селекция на ЮНЕСКО и техния Международен фонд за подкрепа на културата. Събитието има за цел да подпомогне свободното общуване между млади артисти от различни театрални школи.