„Одисея“ – киното срещу литературата

По едно и също време холивудски режисьор и италианска писателка независимо един от друг пристъпят към нов, съвременен прочит на Омировата „Одисея“. Режисьорът е Кристофър Нолан, а писателката - Марилу Олива, чийто роман „Одисея, разказана от Пенелопа, Цирцея, Калипсо и другите жени от Омировия епос“ е вече преведен на български (издание на „Книги за всички“).

В новата продукция на Кристофър Нолан актуалната политкоректност остро се сблъсква с традицията, като основната цел е да се насочи вниманието към „различната“ гледна точка – чернокожа Елена (при условие че в Омировия оригинал изрично е описана като „белоръка“), участието на транс актьор – Елиът Пейдж, който е в ролята на Синон (образ, който не присъства в оригиналната „Одисея“, а в „Енеида“ на Вергилий, т.е. персонаж от по-късната римска литература), както и рапъра Травис Скот (чийто герой няма име, а е представен като мистериозен персонаж, който само произнася няколко пророчески думи).

Проблемът тук не е, че в продукцията на Кристофър Нолан я има „различната“ гледна точка. Проблемът е, че тя се оказва твърде залитнала в контекста на либералната политика, при което в съдържанието се наблюдават груби разминавания с оригинала на Омир, по който филмът претендира, че е направен.

Част от американските критици, например, отбелязват, че екранизацията изнася на преден план съвременни представи за разнообразие, като почти напълно загърбва историческата и митологичната автентичност на историята. Като пример посочват именно кастинга за ролята на Елена. Също така отбелязват, че езикът на героите е твърде съвременен и нарушава усещането за античен свят. Реквизитът и костюмите също не са подминати от критиците, като основните твърдения за тях са, че смесват различни исторически епохи в обща визуална стилистика.

Интересно е, че най-много и най-остри реакции от страна на критици идват от САЩ. На второ място от Гърция (в две основни посоки – кастингът на Елена и липсата на гръцки актьори в продукцията), а на трето от Испания (където спорът не е за кастинга, а за снимките в Западна Сахара, която се посочва като спорна територия).

Сред критиците на продукцията се нарежда и Илон Мъск, който отново отбелязва стремежа от страна на режисьора по-скоро към политкоректност, отколкото към вярност на Омировия оригинал.

Защо по-горе споменахме, че проблемът не е в „различната“ гледна точка, а в крайното ѝ политизиране?

Писателката Марилу Олива също създава романа си „Одисея, разказана от Пенелопа, Цирцея, Калипсо и другите жени от Омировия епос“, вдъхновена от Омировото произведение. И също така го разглежда от различна гледна точка, само че тя е през гласовете на жените, които Одисей среща в хода на своето пътуване.

Романът отново представлява пренаписване, но то е вярно на оригиналния текст, при което нищо съществено не е пропуснато от Омировия епос. Автентичността на архаичното слово се запазва чрез ритмизиране на повествованието, различни разказвателни техники – всичко това с единствената цел да се насладим на великата красота на класическия текст.

Ако хитростта на царя на Итака е само един от аспектите на неговата многоликост, то героините представят почти всички вариации на жената: фриволната съблазнителка (Калипсо), мъдрата покровителка, който използва разума си (Атина), мечтателката (Навзикая), феминистката, която се опитва да се самоутвърди в патриархата (Цирцея), инстинктивната жена (сирената), умната спътница, която пази семейството (Пенелопа).

В книгата на Марилу Олива именно жените възпяват перипетиите на странстващия герой, всяка от тях е героиня в етап от голямото му приключение, преобръщайки традиционната перспектива за мъжкото начало. Контрапункт на техните гласове е този на Атина, богинята, която напътства и Одисей, и сина му Телемах с гласа на великата жена, която стои зад всеки велик мъж.

Така един модерен роман може да бъде по-верен на класическия първообраз, отколкото един холивудски филм, направен с многомилионен бюджет и целещ се във върха на боксофиса.

 

Линкове към книгата:

https://www.ozone.bg/product/odiseya-razkazana-ot-penelopa-tsirtseya-kalipso-i-drugite-zheni-ot-omiroviya-epos/

https://www.book.store.bg/p650107294/odiseiata-razkazana-ot-penelopa-circeia-kalipso-i-drugi-marilu-oliva.html

Има ли План Б за Берое?

 

Световното първенство по футбол е към края си и заралийските фенове ще трябва скоро да се върнат пак към своята любов и мъка, т.е. към незавидната беройска съдба.

Изминалият сезон мина и то как? С фалшив празник на несъществуваща 110-годишнина от основаването на клуба, незнайно защо на това общината, ветерани и фенове много държат, и... на логичното отпадане на отбора от елитната група. Сега е нужен План Б, Б- като Б-група. Обаче има ли такъв?

Всеизвестен факт е, че заралии, всички без изключение, обичат много отбора. Обичат го, но на думи, а действията са хаотични и каквото стане, ако е рекъл Господ, както се играе и на терена.

От идването на Ернан Бенато, беше ясно накъде отиваме – към дъното, че и по-надолу. Кметът тогава каза, че няма нищо общо с довеждането на пишман бизнесмена. Поканили го от столичния фенклуб. Тогава отново нямаше план, ТЕЦ-ът се оттегли, а колко хубаво беше – над 90 души бяха на хранилка и получаваха заплатки, без да се налага да играят.

Сеньор Бенато се вясна отвреме-навреме, колкото да каже няколко мъдри думи за балъците, да поиска подкрепа, да каже колко държи на Берое и толкоз. През мъжкия тим минаха десетки футболисти, някои се задържаха, а други минаха експресно през него. Ако някой имаше изявени реализаторски данни веднага отиваше на пангара и Бенато го продаваше. Естествено за младшите отбори чужденецът не искаше да се харчи и тях ги пое общината, както и разходите за поддръжката на стадиона. Да ни би спортното съоръжение да не е общинско, а Бенато е бизнесмен, защо да се харчи? Логично, като няма кой да вкарва, беройци героичноуспяха все пак за отложат отпадането си от елита с няколко години и... толкова. Хич не е малко това, цяло чудо е!

След очаквания крах, кметът каза че ще говори с Бенато и, ей  Богу, още говори. Хубавата новина е, че във Втора дивизия не могат да играят толкова чужденци. Затова ще вкарват в игра юношите, е останаха и петима иностранци. Затова и взеха нов треньор – Владо Манчев. Въпросът е кой ще дава парите, защото и във Втора дивизия са нужни доста средства. Идеята е Бенато да даде, т.е. да върне повечето от акциите на... ветераните и феновете, т.е. на техните сдружения. Те обаче също нямат пари. Ами явно общината пак ще трябва да се харчи? Отделно не се знае и колко са дълговете на клуба, защото Бенато мълчи по този въпрос, както и по много други. Фенове и ветерани пък пишат тревожни декларации... Ама много са закъснели – декларациите и въпросите трябваше да са отпреди три години.

Другият вариант е местният бизнес да поеме финансирането, който обаче колективно опита преди години и колективно се отказа. Имаше и един потомък на голяма строителна фирма, който даже втори старозагорски отбор успя да вкара закратко в елита. Нещо обаче и той си надскочи силите. Има и други фирми, които могат да помогнат. Например тази, която прави градинки за 4-4,5 милиона евро. Която печели проекти със сваляне на офертата с един цент. Явно много успяла фирма, ама надали. Има и хора естети, дето вземат най-хубавите места, за да инвестират в тях, да става града, както се казва в клишето – по-хубав за живеене. Тя обаче също не е фирма, която ще харчи за глупости.

Никой обаче не казва и че План Б няма! Сега подготовката за новия сезон е на домашен терен, играят се срещи с разни третодивизионни отборчета... с изключение на пловдивския „Ботев”.

На Берое остава само историята, нали затова изкарват клуба, че е на 110- години. Например, отваряш уикипедия и там пише: Берое е създаден на 19 март 1959 година. Ама през 1916-та се била появила първата футболна чета, която носила името Верея. Че какво общо има това с Берое?

Хайде да не навлизаме в подробности, да си присвоим още по-славна история, да съберем самочувствие, да проявим местен патриотизъм!. Но какво направихме за наистина славните Беройски футболисти и деятели? Ми нищо!

Преди няколко години, всички искаха да се направи паметник до стадиона на най-големият голмайстор, на най-славният нападател – Петко Петков. Кметът каза -  „през следващата година паметникът на Петко ще бъде готов”! Мина повече от година, паметникът го няма и на хартия. А иначе всички обичат Берое! Сега щели да сложат бюст на генерал Делчев, до входа на стадиона. Хем е по старозагорски, градът е пълен с бюстове – глави отрязани откъм раменете... А за Петко Петков направиха нещо все пак. В градинката до Капсамуновото езеро сложиха табелка на една от пейките, там наблизо, където е сложена и емблемата-тотем на отбора. А на съседната пейка, табелка с името на Чонката. Вярно, той беше верен фен, но Чонката и Петко не са личности от един и същ калибър. Обидно е някак си да ги сравняваш. А пловичани не са като нас. Казаха хората и го направиха – паметника на Динко Дерменджиев-Чико! И всички бяха на откриването и от локото и ботевци...

И докато всички се лъжем и шикалкавим, измисляме си и се хвалим какви беройци сме, нещата няма да потръгнат, даже и в Б-групата. За да се започне начисто, трява да се отговори на няколко въпроса. Кой докара Бенато? В какво състояние е клубът финансово? Какви са идеите и възможностите за измъкването му от незавидното положение, в което е изпаднал. Другото е сладки приказки и фантазии, които може да пратят Берое и още едно ниво по-надолу. Примери в тази посока – бол. Вижте къде са отборите на Бургас, който беше много силен футболен град. 

За мафията Ндрангета и тъмната страна на успеха разказва Том Егеланд

 

Един от най-четените автори – норвежецът Том Егеланд, популярен с романите си за исторически и библейски загадки и предходник на Дан Браун, сега фокусира новата си книга „Кралят“ (изд. „Персей“) върху глобалните финансови измами и дългата ръка на италианската мафиотска организация Ндрангета, която е плъзнала пипалата си в цяла Европа – от Балканите до Скандинавието.

Една от съществените линии в новия му роман е за калабрийската мафия Ндрангета (базирана в италианския регион Калабрия), която засенчи по влияние прочутата сицилианска Коза Ностра. Тя е единствената престъпна групировка, стъпила на всички континенти.  Смята се, че това е най-мощната мафиотска организация в Европа днес. Основната й дейност включва международен трафик на наркотици, пране на пари и търговия с оръжие. Структурата на организацията се основава на кръвно родство - така трудно в нея може да проникне агент под прикритие. През последните години бяха разрити и връзки на Ндрангета в България. 

Да припомним, че преди да се отдаде изцяло на литературната си кариера, Том Егеланд е известен журналист и заема висок пост в най-голямата частна телевизия в Норвегия. Затова не е изненадваща неговата осведоменост за случващото се в задкулисието на политиката, финансите и организираната престъпност.

Калабрийската престъпна група Ндрангета днес е смятана за една от най-богатите и мощни престъпни организации в света, специализирала се в международния трафик на наркотици, както и във финансови измами.

„Кралят“ е най-вече роман за тъмната страна на успеха. Среща с герои, притиснати до стената от собствените си грехове и амбиции. Защото парите невинаги купуват безопасност – понякога те са причината да я загубиш.

Една сутрин съпругата и дъщерята на крупен финансов магнат са отвлечени от дома им в Осло. Със случая се заема отговарящият за сигурността в компанията – бивше ченге.

Основният заподозрян е мафиотски бос от пакистански произход, който се е превърнал в бос на подземния свят в Осло. Той е посредничил на магната да заеме огромна сума пари от фирма, базирана на Каймановите острови.

В играта обаче се намесва италианската мафиотска организация Ндрангета. Сблъсък между полиция, наемници от спецчастите и престъпници на фона на тайно разследване на финансови престъпления.

Докато полицията се опитва да следва правилата, една телевизионна журналистка усеща, че зад това отвличане се крие нещо много по-различно от искане за откуп, но от това мотивите и вероятните извършители стават твърде много.

Книга за богатството и цената му. За тайните, които не могат да останат погребани. Но и за лоялността, вината, любовта и отчаяната нужда човек да намери спасение, преди всичко да бъде изгубено.

Минутите изтичат. Градът е затаил дъх. А някъде в мрака някой дърпа конците на игра, много по-голяма, отколкото изглежда.

Кой всъщност е Кралят на Осло, който в задкулисие дирижира големия бизнес, политиката и мафията…

OPEN BUZLUDZHA '2026 предлага едно футуристично изживяване

 

Космическо дефиле, театър от друга планета, дигитален двойник и най-богатата дневна програма в историята на фестивала от 14 до 16 август.

Да станеш герой от бъдещето. Да се изгубиш в театър от друга планета. Да се разходиш из Бузлуджа, без да прекрачиш прага ѝ. Да бъдеш част от колективен дигитален колаж. Това не е научна фантастика. Това е част от дневната програма на OPEN BUZLUDZHA 2026 от 14 до 16 август. Под мотото „Усети бъдещето“ шестото издание на фестивала превръща монумента на връх Бузлуджа в мащабна интерактивна сцена, където архитектура, технологии, изкуство, природа и музика се преплитат в десетки дневни преживявания за малки и големи.

Вечерната програма на OPEN BUZLUDZHA 2026 вече обеща едно изключително музикално изживяване. След концертите на Роби, Прея, Мона и Тригайда вечерите ще продължават с DJ сетове до първите слънчеви лъчи. Зад пулта ще застанат Pacho, Bagerziev, Dimitar Petrov, Scarabei (Sake), The Foreigners, Julieta Intergalactica, FineApple Beats, Peril, Mr. X и Fey.

По време на музикалната програма монументът оживява чрез впечатляващо 3D мапинг шоу. Тази година зрителите ще видят изцяло нов спектакъл - „Concrete Dreams“, който кани публиката на поетична среща между бъдеще и спомен, между светлина, бетон и сън. Автори на шоуто са създателите на Фестивала на светлините LUNAR.

Миналогодишното издание на OPEN BUZLUDZHA събра 10 000 посетители, а според анкетно проучване 96% от тях биха препоръчали фестивала на свои близки и приятели. Тази година организаторите надграждат преживяването с най-богатата дневна програма досега.

За първи път широката публика ще може да преживее Бузлуджа чрез цялостна дигитална екосистема - първият аудиогид за монумента, нова интерактивна карта на региона и отличения с награда за иновации дигитален двойник. Заедно те създават първия цялостен съвременен разказ за Бузлуджа, който надхвърля познатите митове и представя мястото през неговата архитектура и изкуство, човешки разкази, история, противоречия и възможно бъдеще.

Всеки ден посетителите ще могат да се срещнат с екипа на организаторите от „Проект Бузлуджа“ и с международни експерти в разговори за архитектура, реставрация и истории. Сред специалните гости са проф. Елизабет Мерк - главен урбанист на Мюнхен и директор „Градско планиране“ на града, проф. Томас Данцл - ръководител катедра „Реставрация“ в Техническия университет в Мюнхен и проф. Патрик Лийч от европейската културна мрежа “ATRIUM”.

Тази година за първи път фестивалът кани своите посетители да станат част от бъдещето, като създадат или донесат свой футуристичен костюм. Те ще имат възможност да се включат в космическо дефиле към летящата чиния на Бузлуджа, с което ще бъде даден старт на фестивалната вечер под залязващото слънце. Най-смелите и оригинални визии ще получат специални награди.

В работилниците всеки ще може да изработи собствено бижу от мозайка с реставраторите на проекта, да изгради покривната конструкция на Бузлуджа от... спагети и да участва в колективна художествена инсталация - част от дигитален колаж.

Сред преживяванията е и аудио пърформансът „Нонумент 1.0“, който превръща самите посетители в герои на театрално представление. Любителите на природата могат да се включат в организирани леки преходи из Стара планина, а всички желаещи да научат нови движения и да се запознаят с нови хора са поканени да се включат в балфолк - социални танци от цяла Европа.

Фестивалът е преживяване за цялото семейство. Детските активности ще превърнат най-малките посетители в изследователи с космически ателиета, творчески работилници, игри за безопасен интернет, рисуване и интерактивни предизвикателства. Децата ще могат да експериментират, да създават, да откриват нови светове и да се забавляват, докато развиват своето въображение и любопитство.

Веско Ешкенази и Стоян Караиванов представят ТАНГО Classic - на 16 юли в Казанлък

 

Веско Ешкенази и Стоян Караиванов ще представят най-добрите хитове на класическото танго, на 16 юли от 19 часа в ДК „Арсенал”, в Казанлък.

ТАНГО Classic е новият завладяващ проект на Плевенска филхармония с виртуозните инструменталисти Веско Ешкенази (цигулка) и Стоян Караиванов (бандонеон). 

Стоян е единственият в България бандонеонист, а банденеон е музикален инструмент, приличащ на акордеона, но с много басове и от двете страни. Музикалният инструмент е широкоизползван както аржентинското, така и вн другите видове танга.

Заедно с музикантите от Плевенска филхармония, обединени в едно незабравимо танго преживяване, двамата ще поведат публиката, разказвайки историята на тангото с произведения от класиката, филмовата музика и страстните аржентински ритми.

В аранжимент за цигулка, бандонеон и камерен оркестров състав ще прозвучат произведения от Моцарт, Освалдо Пулиезе, Астор Пиацола и др. А за да бъде концерта още по-специален, към магията на музиката ще се присъединят и танго танцьори, които ще пренесат страстта на танца на сцените в цяла България.

Доц. Мая Александрова търси отговора в митовете на 12 древни народа

 

Плод на повече от десетилетие проучване на световните митове е забележителният труд на доц. Мая Александрова „Божества на съдбата“ (издание на „Персей“). Новата книга от него търси отговор на въпроса предопределена ли е съдбата на човека в митовете на Месопотамия, хетите и зороастрийски Иран, Древен Египет, Индия от ведическия период до класическия индуизъм, минойския Крит, предислямска Арабия, Древна Гърция и Древен Рим, етруските, баските и траките.

„Божества на съдбата“ е най-сериозният труд в областта на сравнителната митология, правен от българин. Съизмерим е с класически трудове като „Златната клонка“ на Джеймс Фрейзър и „Маските на бога“ на Джоузеф Кембъл.

Мая Александрова е доцент в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Води лекционни курсове по общо и балканско езикознание, социолингвистика и културна антропология на Балканите. Изследователските ѝ интереси са в областта на митологичните традиции и етнолингвистиката в широк контекст.

През хилядолетия и континенти съдбата приема безброй лица – изтъкана като нишка, изречена като дума, претеглена като сърце, записана като закон. Книгата изследва това поразително многообразие в единадесет древни традиции: от Месопотамия, през Египет и Индия, до Древна Гърция и траките. Проследена е еволюцията в митологичното мислене – от абсолютната предопределеност към все по-нюансираното разбиране на това, че делата на човека оформят собствената му съдба.

Изследването на древните божества на съдбата показва, че религиозните представи не съществуват в изолация от социалните, икономическите и политическите реалности. Те са продукт на конкретни исторически условия и се променят заедно с обществата, които ги създават. Разбирането на тази динамика е ключово за изучаването на културната антропология и историята на религиите.

Книгата очертава голямата, пъстра, но неизбежно избирателна картина на начините, по които древните хора персонифицират съдбата. Написаното подтиква към размисъл върху това как нашите собствени съвременни представи за съдба, случайност и свобода носят в себе си следите на хилядолетни напластявания. Защото нишката, изтъкана от Клото, претеглена от Маат, предадена на демоните и на Хеката с техните факли, на Бендида с нейното копие и разгъната в безкрайните прераждания на кармата – тази нишка все още се изтъкава на стана на съдбата.

Творческият замисъл на авторката е за тритомник, като всеки от томовете може да се чете самостоятелно – в зависимост от интереса на читателя към митологиите, за които е разказано в съответния том. Първият том е посветен на праисторията. Сега излезлият втория том – на Древния свят. Догодина ще се появи третият том и той ще бъде за европейската митология – в света на германи, келти, балти и славяни.

ВиК ни готви цени от 4 евро за кубик вода

 

Обичайно през юли поскъпна тока и топлата вода, където я има де. А преди това поскъпна само... водата. КЕВР винаги одобрява предложенията на дружествата, защото винаги те намират необходимите основания за поскъпването. Все си мислех, че това се определя по някакви моментни пазарни фактори – инфлация, заплати, инвестиции и т.н., а то било дългосрочно заложено! Това обаче оставаше скрито от държавната и общинската тайна. От друга страна обаче, една тайна, когато се знае от повече от един човек – вече не е съвсем тайна!

На заседание на Общинския съвет в Казанлък на 25 юни, тамошните старейшини гласуваха, че са против планираното увеличение на цената от ВиК-Стара Загора. Стана ясно и какво е заложено в бизнес плана. Още догодина един кубик за битовите абонати трябва да поскъпне с 45 цента, а до 2031 година да стане близо 4 евро за кубик.

За първи път чувам, общински съветници да са против поскъпването на водата. А те имат важна роля в Асоциацията по ВиК в района, чиято функция е да взема решения относно цените, инвестициите и управлението на ВиК-дружеството на съответната територия. В асоциацията държавния дял е 35%,  а останалите дялове са на общините, от които най-голяма тежест при вземането на решенията имат тези от тях, които имат по-голямо население. В Старозагорско най-големите общини са Стара Загора и Казанлък. Освен в Града на розите, не съм чул други местни парламенти да заявяват такава позиция. Дали това ще е достатъчно, за да повлече и други, да прекъснат плановете на дружеството?

На ръководството на ВиК също не му е лесно. Помните ли водните цикли, поради които разкопаха почти всички основни общински центрове. Целта тогава бе да се подобри инфраструктурата, да се намалят загубите, да се повиши качеството на водата и в крайна сметка – да се намали цената! Искахме да стане по-добре, търпяхме ремонтите и праха и промените в трафика, но се получи – както обикновено. Неотменно остана основното свойство на цената на водата, че тя винаги върви нагоре, така както, в природата водата тече надолу.

Защо се получи така и защо трябваше да се правят ремонтите, като ефектът е по-скъпа вода? Това си има своето обяснение, но няма кой да го каже, полутайна е. ВиК-то има големи заеми, плюс милионен овърдрафт, общо около 40 милиона евро, по новите сметки след влизането в еврозоната. Това плюс инфлацията, повишаване на заплатите и т.н. води само до...потвърждаване на основното свойство.

За това обаче потребителите малко от малко, трябваше да видят някакво подобрение на услугата, а такова няма. Последно инкасаторите щели да минават на два месеца, там където няма монтирано дистанционно отчитане. ВиК прави каквото си иска, а потребителите имат едно основно право – да плащат. Това е положението, друго няма.

Д. Славов