Новоизбраните депутати от Старозагорски избирателен район

Със свое решение № 2438-НС ЦИК обяви списъка на избраните депутати, както и имената на кандидатите, избрани в две листи. Ето имената на народните избраници от Старозагорско:

27-и МИР - Стара Загора (11 мандата)

ГЕРБ-СДС
Красимир Георгиев Вълчев
Маноил Минчев Манев
Илиана Петкова Жекова

“Има такъв народ”
Станислав Тодоров Трифонов
Тихомир Гочев Тенев
Живка Михалева Железова

“БСП за България”
Георги Янчев Гьоков
Драгомир Велков Стойнев

ДПС
Тунджай Рамадан Йозтюрк
“Демократична България”
Атанас Владиславов Славов
“Изправи се! Мутри вън!”
Светослав Бончев Колев

80 години от първите бомбардировки над България

На 6 април се навършиха 80 години от първите въздушни атаки над България, извършени от авиацията на Великобритания и Югославия.

На 1 март 1941-а страната ни се присъединява към Тристранния пакт, като невоюващ съюзник. На 4 март Великобритания скъсва дипломатически отношения с Царство България, но това не означава, че двете страни са във война. На 6 април, когато започва преминаването на германските войски през страната ни, британската авиация  нанася удар по София и други обекти, без да обяви официално, че Обединеното кралство и България са във война. Този акт се извършва от българското правителство чак на 13 декември, същата година, когато и без това двете страни вече са водили бойни действия помежду си.

 На шести април англиските самолети атакуват София на три вълни. Това да самолети Bristol Blenheim и Vickers Wellington, базирани още през февруари в Гърция. Първата вълна връхлита столицата около 15 часа, втората е привечер, а третата през нощтта. Броят на атакуващите самолети е малък, под десет, и затова щетите са сравнително слаби. Въпреки това жертвите от атаката са 18 убити и 28 ранени. Разрушени са 14 сгради, възникват три пожара. През нощтта нито българската и германската авиация, нито ПВО-защитата на София не реагират.

Същият ден югославката авиация атакува София и Кюстендил. Нападението се извършва с единични самолети, които бързо са прогонени от българските пилоти. В Кюстендил също има жертви при атаката над гарата.

Британските самолети повтарят набезите си над Ихтиман и Златарица, а преди това бомби падат и в околните софийски села. През пролетта на 41-а са атакувани от въздуха 25 населени места в България, убити са 115 души, а 162-ма са ранените.

 

Чешкият хит "Прашина" - роман за млади читатели

Чешкият хит за млади читатели „Прашина” излезе на български в издание на „Изида“ и превод на Красимир Проданов. Показателен за успеха на романа е фактът, че за нула време в Чехия излязоха и две продължения. А на всичко отгоре авторът на „Прашина” е доста далеч от литературата. Има кариера на успешен програмист, като едно от постиженията му е интернет приложението Муй влак – „Моят влак”, което се ползва от стотици хиляди чехи.

 

Прáшина е тайнствен квартал в центъра на Прага, забравен от прогреса и от Бога. Тук мобилните телефони спират да работят, в квартала няма дори ток. Затова и тийнейджърът Ирка тръгва по улиците му със свито сърце – трябва да занесе храна на възрастния си дядо. Иска да остави багажа и бързо да се върне обратно. Но това, на което се натъква, е извън всякакво въображение. Невероятни технически открития, вековни  тайни, опасни приключения. Ирка и приятелката му Ен трябва да открият тайнствена течност, която може да съхрани невероятна машина, създадена от най-големия изобретател на XIX век. И всичко това, докато Прáшина като някакво митично чудовище се уголемява и заплашва да погълне цяла Прага, а може би и цяла Европа – да настане мрак, да прекъснат всички телекомуникации, хората да се върнат векове назад.

Романът има изключителен успех, номиниран е за най-голямата чешка литературна награда, „Магнезия Литера“, а историята завладява въображението на малки и големи. И тъй като историческите забележителности на Прага в книгата са впечатляващи и всяващи страх декори, в чешката столица стават популярни разходките за издирването на Прáшина.

 

Прекрасен роман! Дан Браун за млади читатели.

Напрегнато от началото до края. Нито един скучен ред. Историята е забулена в тайна, чудесен сюжет с исторически личности и действителни места

В памет на Татяна Лолова излезе специално издание на биографичната й книга

От март в книжарниците е специалното издание на „Дневници &делници“ в памет на кралицата на театъра. В книгата е вложен като подарък голяма картичка с авторски шарж на самата Татяна Лолова с дата 19 март 1988 г. Това издание разкрива таланта на актрисата не само на сцената и екрана, а и уменията й да рисува, да прави дизайн на дрехи и кукли, да представи себе си чрез разказите си за колеги, приятели, познати.

Татяна Лолова озаряваше не само сцената и екрана. Появата й където и да е караше хората да се усмихнат и да засияят. Тя беше светъл човек, нека е светъл и небесният й път  „Дневници & делници“ е едновременно и дневник, и албум, посветен на публиката. След като обичният съпруг Светослав Светославов–Славето си тръгва от този свят в края на 2018-а, Татяна Лолова отваря старите тетрадки и изважда забравените фотографии, картички и писма, за да си спомня.

В книгата ще прочетете нейните истински бележки, впечатления и преживявания, случили се през годините – от детството, студентството, първите роли, първата книга, получаването на наградата „Аскеер“... Страниците на „Дневници &делници“ ще ви разкажат и за радостите в личния й живот – срещата със Славето, появата на сина й Сава, на внуците Сава и Матео. Особено интересни са потретните описания на редица артисти като Лили Иванова, Стоянка Мутафова, Нейчо Попов, Тодор Колев, Григор Вачков, Невена Коканова, Георги Калоянчев-Калата, Велко Кънев, Калин Сърменов, Цветана Манева, Николай Хайтов, Никола Анастасов, Георги Русев и др.

В това занимание немалка е и ролята на съставителя и редактора Георги Тошев. Творческият усет да подбере най-интересните за публиката и най-ценните за времето пасажи, снимки и илюстративен материал буди истинско възхищение. Чудесният дизайн е дело на Тодор Манолов– проявил е страхотно въображение как да подреди по най-добрия начин този пъзел от стотици материали. Някои от снимките на обичаната актриса се публикуват за първи път в тази книга.

Ефектът на Коронакризата

Неусетно мина цяла година от въвеждането на първите извънредни мерки за овладяване на пандемията COVID-19, че и отгоре. През цялото време сводките от НОЩ изглеждат като военни комюникета – толкова заразени, толкова излекувани, толкова изгубили „битката” с коварната болест. В добавка, вече имаме и брой на ваксинираните. Покрай извънредната ситуация, често сравнявана с война, властта бе поета от генерали. Мутафчийски, шефът на Националния щаб е генерал-майор, премиерът генерал-летенант, а лошият генерал е Р. Радев, който има същия чин като на премиера.

Българските властници са врели и кипели в най-различни кризи, но вирусът, както и за техните колеги в чужбина, се оказа непозната територия. Това не им пречи да се хвалят с мними успехи, а причината за високата смъртност да я джиросат на обикновените граждани.

При такава криза, нормално е да се помага на най-засегнатите и уязвими групи от обществото. Затова всички пенсионери получиха по 50 лева, независимо, че част от тях вземат минилните 300 лева, а други над 1400 лв. Мярката няма логично обяснение, но е добър ход преди изборите. Много от затворените сектори получиха компенсаци по мярката 60 на 40 или по 80 на 20. Но те искат да работят, а не да получават помощи. Част от тях има защо да са недоволни. Например, защо в мола опасността от заразяване да е по-голяма, а в един хранителен хипермаркет по-малка? Не бе ли възможно да се организира стриктен контрол на посетителския поток и търговските центрове, както и музеите, галериите и други институции да продължат да работят. Още повече, че в някои от тях, по принцип няма голям наплив. Казват, че мерките ни били най-либерални. Вярно е, но защо тогава, при ръст на заболеваемостта се чака с дни, за да се обяви поредното затваряне. Нима в това има логика? Нали уж към НОЩ има щатен математик? Какви модели прави той и как изчислява прогнозите си?

Учениците и студентите са пък сред най-засегнатите. Те са опитни мишки в най-различни схеми. Освен, че така бяха затруднени и родителите на най-малките, качеството на поредиците от онлайн и присъствено обучение тепърва ще трябва да бъде оценено. Да не говорим, че много деца все още нямат достъп до нужните им технологии, за да работят качествено онлайн.

Медицинската страна на антипандемичните мерки също има доста странности. Никой не пита, защо въпреки затварянията, новите вълни на Ковида идват една след друга. Ако инкубационният период е 40 дни, както е било при чумата, то двумесечното всеобщо затваряне, би трябвало, ако не да спре, поне рязко да ограничи заболеваемостта. Още повече, че в много страни, мерките са едни и същи – маски, дезинфекция, дистанция и т.н. Другият въпрос е какво стана с Грипа? За него тази година нищо не се говори. Грип просто няма?! Не върви и версията, че маските и дистанцията са спрели инфлуенцата, а Ковида – не! Нали и двете заболявания се разпространяват по един и същ начин

Появата на ваксини породи много съмнения, но затова имат вина и правителствата. Нашето също не прави изключение. Ваксините бяха произведени в много кратък срок и няма отговор за някои от най-важните им свойства – колко е дълготраен придобитият от тях имунитет, какви са страничните ефекти, коя от всички фирми-производителки има най-добър продукт? Ако някой се съмнява в това твърдение, нека прочете в интернет, колко време е необходимо за утвърждаването на един подобен продукт! За преминаването на всички фази на изпитване са необходими години. Поне така бе доскоро.

В надпреварата има и много политика. Въпреки, че руснаците са едни от първите, направили ваксина – СпутникV, продукта бе отхвърлен в ЕС. Същото е и с китайските ваксини. Същевременно част от фармацевтичните концерни не могат да доставят предварително договорените количества...

На базата на всичко казано дотук, сега от ЕС, както и нашите медици, твърдят, че с масовата имунизация, вирусът ще бъде победен до края на лятото. Нека обаче погледнем опита на една страна, която е първенец във ваксинирането – Израел. Там са ваксинирани над 90 процента от жителите. Право на нормален живот имат само тези, които имат имунизационна значка. Само че... Вече са поръчани и още 32 милиона дози, при около девет милиона население. Защо? Защото прогнозират, че получения чрез серум имунитет няма да бъде траен...Европа върви по същия път. Вече се говори за документи, които ще позволяват свободно пътуване, само ако си преболедувал или имунизиран срещу Ковид. Ето така се отменят уж важни права на гражданите на ЕС.

А покрай локаутите държавите трупат и нови дългове. Интересно е, откъде идват новите пари, след като икономиките са в криза от затварянията на важни сектори? Ами печатат се, което помпа инфлацията.

 Ето един виц пряко свързан с настоящата ситуация:

Живял беден евреин, в една стая с жена си, седемте си деца и тъща си. Вечер, след работа, всички се карали, тъщата го коряла, жената мърморела, децата ревали...

Стопанинът не издържал и се оплакал на равина, който казал че знае как да оправи ситуацията, та всички в къщата да са щастливи. Той му дал един козел, като поръчал, животинката също да живее при всички в стаята.

Ситуацията станала още по-зле. Освен обичайните конфликти, козелът мушкал с рогата и също надавал страшни ревове.

В съботата, нещастният мъж отново се оплакал на равина, който си взел козела. След седмица, бащата на многолюдното семейство споделил с равина, че вече живее и се чувства много по-добре.

Ето такъв ефект ще има, след края на пандемията, за тези, които я доживеят....

 

В две части издават мемоарите на последния фюрер – гросадмирал Дьониц

Мемоарната литература се радва на истински разцвет, след като много от спомените на германските стратези излизат на български.  Сред тях са спомени на висши командири, асове-летци, танкисти, подводничари и диверсанти от вермахта.

Десет години командващ германския подводен флот, двадесет дни последен държавен глава на Третия райх. В тези рамки се вмества кариерата на гросадмирал Карл Дьониц – един от най-изявените военачалници през Втората световна война. През 1935 година нищо не предвещава, че този обикновен морски офицер, който дори не е член на Националсоциалистическата партия, ще наследи Хитлер начело на Третия райх. Точно тогава фрегатенкапитен Карл Дьониц става командир на първата оперативна флотилия от възродения германски подводен флот. На 1 септември 1939 година неговите 57 подводници започват жестока битка с двете морски суперсили – Великобритания и САЩ. До 1943 година „вълчите глутници“ на адмирал Дьониц безмилостно потопяват съюзническите кораби и везните на успеха клонят на тяхна страна. Драматичната битка за Атлантика изправя Великобритания пред катастрофа. Самият британски премиер Чърчил признава в спомените си: „Единственото, което истински ме е плашило през войната, бяха германските подводници.“Първата книга от мемоарите на Карл Дьониц обхваща кариерата му до този повратен момент.

Мемоарите на гросадмирала излизат с оригиналното си заглавие „10 години и 20 дни”. Дните са неговото фюрерство, Хитлер, го сочи за свой заместник в завещанието си.

В Нюрнберг Дьониц получава 10-годишна присъда, която излежава в затвора Щпандау. Освободен е на 1 октомври 1956-а, след което живее в малкото селце Аумюле. Умира на Бъдни вечер през 1980 година.

Интересът към спомените на германските пълкводци е обясним. Преди три десетилетия достъпни бяха само спомените на Жуков, Конев, Рокосовски и т.н. Чудно е, че в книжарниците липсват мамоари, написани от американски и британски пълководци.

Музика без граници – на 12 и 20 март в Старозагорската опера

Днес, на 12 март от 19 часа, на сцената на Операта, Хорът на Държавна опера-Стара Загора под диригентството на хормайстора Младен Станев ще открие цикъла „Музика без граници” с концерта „Класика и джаз от Великобритания”. В поредица от концерти публиката ще има възможността да се срещне както с познати, така и с рядко изпълнявани творби на композитори от цял свят, от различни епохи и стилове. Първият концерт е посветен на музиката на Великобритания. Ще прозвучи кантатата на Бенджамин Бритън „Радвайте се на Агнеца” и Нидарос джаз меса от Боб Чилкот. 

На 20-ти - Една вечер с ухание на пролет, музика и стихове за любов… 

Вторият концерт от цикъла „Музика без граници” ще бъде представен на 20 март от 19 часа на сцената на Старозагорската опера. I Hate Music…but I Like to Sing дава начало на поредица от специални мултижанрови камерни концерти, които ще поднесат на публиката изненадващи приятни срещи с непознати произведения от световната музикална съкровищница, интерпретирани от звездните солисти на Държавна опера-Стара Загора.

Концертът I Hate Music … but I Like to Sing е по идея на солистката на Старозагорската опера Русалина Мочукова, която е гастролирала с голям успех с подобна камерна програма в Европа и САЩ, а сега заедно с пианистката Деница Петрова и актрисата Светла Тодорова ще бъде представена за първи път пред българската публика. Наред с Перголези, Джордани, Хаан, Обрадорс, Щраус, Чайковски, Рахманинов и др., в  програмата присъства и композиторът Парашкев Хаджиев с неговата песен „Любов”. Заглавието на концерта  е заимствано от песента на Ленард Бърнстейн I Hate Music … but I Like to Sing, която е част от неговия цикъл с пет песни за деца и обединява цялостната концепция на концерта.