Премиера на балета „Корсар“ на 29 и 30 април

Едно от най-привлекателните заглавия в класическия репертоар – балетът „Корсар“, за първи път ще оживее на сцената на Старозагорската опера в нейната вековна история. Премиерните спектакли, посветени на Международния ден на танца, ще се състоят на 29 и 30 април от 19 часа. Новата постановка на балета „Корсар“ по музиката на Адолф Адам и Лео Делиб е дело на международно признатия балетен артист и хореограф Аршак Галумян, който предлага съвременен прочит на класическия шедьовър. Неговата интерпретация съчетава уважение към традицията с нова сценична визия, като съхранява виртуозните елементи и емблематичните вариации, които превръщат „Корсар“ в едно от най-предпочитаните заглавия както на балетни гала вечери, така и в балетните конкурси по света. Сюжетът, вдъхновен от поемата на Джордж Гордън Байрон, отвежда зрителя в свят на пирати, отвличания, любов и бягства. Тази „екзотика“ от ориенталска атмосфера, морски приключения и драматични обрати прави балета много по-жив и динамичен в сравнение с други класически заглавия. Постановката на балета „Корсар“ е с участието на цялата многонационална балетна трупа на Държавна опера-Стара Загора под ръководството на примабалерината Силвия Томова, която стои зад утвърждаването на високия художествен стандарт на състава.

„Оскар и аз“ донесе за трети път наградата на Мария Пар за най-добра детска книга

В превод на български излезе една от най-хубавите детски книги, написани през последните години - „Оскар и аз“, забавна и мъдра, с прекрасни цветни илюстрации, които са неразривна част от текста, подобно на „Пипи Дългото чорапче“. Сравнението не е случайно, защото авторката, Мария Пар, бе наречена от световната критика "новата Астрид Линдгрен" още при излизането на първия й роман за деца - "Вафлено сърце". Той я превърна в най-горещото име в детската литература и й спечели много почитатели, включително и в България, като в някои училища романът й е включен в списъците за лятно четене. Неговото продължение – "Вратарката и морето", пък спечели най-голямата награда за детска литература у нас - "Бисерче вълшебно", за която гласуват самите деца. Определено може да се каже, че новата й книга, "Оскар и аз", е най-добрата творба досега на Мария Пар. Тя й донесе отново наградата за най-добра детска книга в Норвегия, като я превърна в единствения автор, печелил три пъти тази награда. В колекцията й са и големи литературни призове от Германия и Франция. "Оскар и аз" е смешен и поучителен роман за здравата връзка между брат и сестра, за спречкванията, конфликтите и сръдните, но и за обичта между тях. Малкият Оскар е вечно разсеян и прави бели. По-голямата му сестра Ида, през чийто поглед тече повествованието, е разсъдлива и готова да му помогне, макар на моменти да й втръсва да се грижи за него. Както в „Пипи Дългото чорапче“, така и в „Оскар и аз“ красивите цветни илюстрации (на Осхил Иргенс) стават неразривна част от текста. Оскар и Ида учат читателите, че децата имат страхове, но и потенциал да се справят с тях, че емоциите – и положителни, и отрицателни – са силни, но проблемите се решават със споделяне и сплотеност в семейството, че възрастните също са уязвими, но децата заслужават доверие. Мария Пар не бяга от естествените теми в живота, дори и да са трудни. Тя ни показва как децата и техните родители са еднакво неуверени пред ситуации, свързани с боледуване, затруднения в училище или в живота, загубата на близък… На моменти смешен до сълзи, в други пораждащ тъга и размисъл, романът вдъхва усещане за уют и безопасност, очарова едновременно и децата, и родителите. С този си роман Мария Пар категорично доказва, че създава книги, които се превръщат в събития и й печелят любовта на милиони читатели по света от всички възрасти. Защото тя разказва истории, в които децата се оказват по-мъдри от възрастните. В света на Мария Пар децата са много различни – няма мобилни телефони, липсват електронни устройства. Снегът, природата, небето – и разговорите, това е техният свят. Изданието е на „Изида“, а преводът на Росица Цветанова. буктрейлъра на книгата: https://youtu.be/TM3FxwseAYI

Старозагорският кмет вече ще си върши работата и ще му вдигат заплатата

Ясни са резултатите и разпределението на мандатите в Старозагорски избирателен район. Половината от новите депутати са стари познайници, но има и нови. А голямата новина е, че кметът Живко Тодоров се оттегля от Изпълнителната комисия на ГЕРБ. Според негова публикация във фейсбук, той така поемал отговорността за резултатите от вота, и щял... да се съсредоточи върху работата си като кмет! Интересно, излиза че досега не се е бил съсредоточен достатъчно? Ама нали си има шестима заместници, работата все пак вървяла някакси. А сега, не може да си представите, как ще потръгне. То е видно и с просто око – цялата Стара Загора е опакована, все едно Кристо Явашев е бил в града. Големите обекти, да не гледаме изпълнението, никога пък не се завършват в срок. Справка театъра, градинките, преди това Аязмото и т.н. Сега обаче работата ще потръгне... Затова идната седмица, местният парламент ще разгледа предложението за вдигането на кметската заплата. Вече сериозно ще работи човекът...За това пише старейшината от ППДБ Теньо Арабаджиев. И се обосновава – старозагорският градоначалник взимал около 1930 евро, а колегите му от Казанлък и Чирпан – съответно 3580 и 2100 евро. Безобразие! Ами и в Николаево и Опан ще ни се смеят! Освен това, шефове на общински предприятия взимали заплата, някои от тях, в пъти повече. Абсурд, това категорично трябва да се поправи! Според запознати, директорът на бившата Окръжна болница вземал, преди да влезем в клуба на Еврото – 13 000 лева, а колегата му от Чирпан – повече. Нерде Ямбол, нерде Станбул! Ако е вярно, и тези заплати трябва да се оправят, че чирпанлии ще ни се смеят, също. Освен това, кметската заплата е „скачена” с възнагражденията на неговите заместници, гл. архитект и други топ специалисти. Те също няма да останат некомпенсирани. Иначе щели да избягат в частния сектор и кметът пак ще трябва да разчита на пенсионерите-ветерани, които не са никак малко... А кметът има защо да напуща изпълкома. ГЕРБ стана втора политическа сила и в областта. Първият Красимир Вълчев влиза от 27 МИР, а обичайният втори в листата от няколко поредни вота Маноил Манев отпада, защото третата Илияна Жекова го изпреварва по преференции. Един тамплиер по-малко в парламента... При победителите от Прогресивна България водачът – Александър Пулев също обяви, че ще влезе, като избран от старозагорци. След него влизат Крум Неделчев, Елена Нонева, Вяра Петрова, Мариям Сакъз и Красимир Папазов. Запознати казват обаче, че ще влезе и следващият от листата, защото Пулев ще стане пак министър. А той вече е бил и земестник-министър и министър в служебните кабинети на Радев. В листата личи представител на една бележита аптечна верига, известна с „атрактивните” си цени. Как ще помага за борене на олигархията, засега, не е ясно. В ДПС няма изненади. Първите двама водачи – кметовете Иса Бесоолу и Николай Тонев се отказаха и влиза третият – Шендоан Халит. Местата от региона в 52-то Народно събрание попълват двама други стари познайници – Радослав Рибарски от ППДБ и Искра Михайлова от Възраждане.

Празник беройски - история и приказки за утеха

Стара Загора отбелязва 40 години от Шампионската титла на „Берое“ с демонстративен мач на ветераните и легенди на българския футбол на 26 април. Преди време бе представена програмата и концепцията за отбелязването на 40-ата годишнина от спечелването на Шампионската титла на България от „Берое“ и... 110 години от създаването на старозагорския клуб. Първата част, годишнината от купата е ясна, а второто е необяснимото упорство да се налагат иновации в местната история. За рождена дата на клуба се приема 6 май 1916-та, когато се създава „футболна чета” към тогавашното старозагорско туристическо дружество „Верея”. Няма нищо общо с „Берое”, създаден (виж Уикипедия) през март 1959 година. Но беройци имат необходимост от празници, поне някакъв повод за радост, защото във вторият дял на първенството им трябват поне три победи и няколко равенства, за да не изпаднат от елитната дивизия. Настоящият треньор Урибе трогателно призова, ако някой познава голмайстор, да му даде телефона да му се обади. В интернационалния Берое Хуниорс, няма кой да вкарва голове. Отделно „великият” собственик Бенато няма лоби във федерацията и съдиите допълнително ни „режат”. Не може и да уреди мачове. Да не говорим, че на момента продава всеки, който демонстрира голмайсторски качества. Затова и вярната някога многобройна беройска публика се стопи като лански сняг. Ако тима остане в групата, ще е цяло чудо!!! А ако беройци отпаднат, Бенато като нищо ще изчезне. Отсега кметът се тюхка, че след време няма да могат да се съберат ветерани за подобни мачове, защото всички ще са се пръснали по света. В мъжкият тим българи почти няма, а децата и юношите ги издържа общината. Тогава защо поне не си измислят един празник и да добавят към истинската славна история и малко сладки приказки? А нима в града няма големи фирми, някоя от тях да поеме клуба? Няма! Това не е държавната ТЕЦ, дето ще дава пари по височайше благоволение. Тъжен ще бъде настоящият празник. След него може да станем като Бургас, някога голям футболен град, с два отбора в елита. В момента той е извън футолната карта, а клубовете на Бургас изграят в долните дивизии. Там, апропо, също управлява един дългогодишен и много успешен кмет. Също като нашия, който казват че много милеел за беройци, а и въобще за спорта...

Старозагорската управа най-сетне разбра, че спирките са нефункционални

Община Стара Загора представи първия изграден нов модерен заслон на спирка от градския транспорт. След години градската управа разбрала, че сегашните спирки не пазят ни от дъжд, ни от слънце. Затова новите били проектирани така - да отговарят на съвременните изисквания за комфорт, безопасност и функционалност, като същевременно допринасят за по-естетичния облик на градската среда. Заслоните са с „П“-образна стоманена конструкция, с плосък покрив с вътрешно отводняване и страници от закалено стъкло, които осигуряват по-добра защита от атмосферните условия. Оборудвани са с пейки, LED осветление, светещи рекламни пана и възможност за зареждане на мобилни устройства. Предвидено е и видеонаблюдение с цел повишаване на сигурността и превенция на вандалски прояви. Щели поетапно да подменят 120 спирки, като цената на една от тях била 9764 евро. Парите са от местния бюджет. Всичко това е хубаво, както се казва – по-добре късно, отколкото никога... Обаче е редно тук да се зададе въпроса, защо толкова късно, управата разбра, че сегашните спирки създават неудобство на гражданите? А вероятно това се дължи на тежката административна машина, която трудно се задейства. Общинските служители са над 1300, от които 177 пенсионери, предимно бивши военни и полицаи. Явно комуникацията е доста трудна между тях. Затова пък кметския екип бе явно подмладен, и също увеличен – шест заместника, плюс кмета! По един за всеки ден от седмицата. Ако някой си направи труда да провери бройката на общинарите в последните години, ще види, че те значително са се увеличили. В същото време населението на Стара Загора намалява. Това ли се нарича – намаляне на административната тежест за гражданите и бизнеса?

Вторият празник на свинските уши ще бъде два дни, край Бедечка

Вторият празник на свинските уши ще се проведе на 25 и 26 април, на входа на парк „Бедечка“, в Стара Загора. Първото издание, посветено на този популярен сред старозагорци и цяла Южна България кулинарен деликатес, бе в началото на миналата година, който според организаторите е бил посетен от 10 000 души. Тогава събитието се проведе на Станционната градина, като участниците в него са изяли тон и половина от прочутите „старозагорски калмари“. Празникът на ушичките вече става двудневен. Вторият празник е преместен на нова дестинация, заради по-голямата площ и за да се отговори на очаквания по-голям интерес към кулинарното събитие. Организатор отново е НЧ „Климент Охридски-1858“, с подкрепата на Община Стара Загора. Сред зелените поляни и шарените сенки на парка, се подготвя много по-голям купон, като прясно приготвените кулинарни изкушения ще бъдат гарнирани с подходящи питиета, а ще има и сцена, шоу-програма и гарантирано веселие за всички.

За честните избори...

Най-важното било, така казват, изборите да са честни. Това може да се тълкува по различни начини. Например, щом толкова се говори за честност, значи има и хора, които искат да ги опорочат! Но кои са те? Не знам защо, но за нечестните злосторници, обикновено се посочват редовите граждани. Например, а си написал нещо за изборите в социалните мрежи, и току виж, си докладван и блокиран. Може въобще да не споменаваш конкретна партия, но администаторите веднага смятат мнението ти за неморално влияние на вота! А пък ако си споменал конкретно име, може и да ти затрият профила. Виж социолозите, политолозите и другите лози, дето ката ден, още преди старта на кампанията дори, говорят ли говорят – кой има шанс да влезе в бъдешия парламент, кой не, на кого програмата му е важна за бъдещето ни, и кой иска да ни затрие, например „да хвърли нашето мило Отечество, под миризливия ботуш на казака” – както и писал класикът... Тези поне по време на кампанията трябваше да им забранят да говорят, защото няма как да не влияят, още повече, че имат достъп до всички големи средства за масово осведомяване. По телевизията пък, водещите делят гостите си на правоверни и неправоворни. А не ти харесва политикът, дето си го поканил, и то почват усмивчици, зверения, прекъсвания и т.н. Примерът с пухкавата Лора всеки го знае! Ами като не ти харесва този политик не го кани! Журналистите масово се прехласват по полицейските акции срещу купения вот. Ама толкова акции били, толкова списъци и пари хванали, ама хора хванали ли са? Не се знае. Хората не се споменават, нито партиите дето купуват или от чието име купуват. Защото всеки е невинен до доказване на противното ли? Не, не е така! Просто няма виновни за такова престъпление, защото никой не е чувал за такава присъда? И ако е имало такава, то тя дали е влязла в сила? И защо такива професионалисти, дето толкова се напъват честно и бързо да ни информират за всичко, не се сетят да припомнят – толкова и толкова са задържани на миналите избори, толкова от тях са осъдени, на такъв и такъв срок, а останалите са невинни? Като се замисли човек, излиза, че полицията си пише актив преди всеки вот, а дали и не притиска само неправилните купувачи? Правителството дето пък има за цел главно да проведе спокойни и честни избори, защото е служебно и това е главното му предназначение, се занимава с това, дето не му е работата. Юрнаха се да подписват 10-годишно споразумение с Украйна. Иначе решиха да се борят активно с хибридните атаки, които можело да повлияят на избирателите. Това го измисли една Надежда, която остана в историята с напътствията си, че журналистите трябва хубавичко да се „нахранят”. Ами явно вече ги нахраниха, поне тези от по-важните медии. Мисълта й е естествено продължение на съвета на д-р Гьобелс, че медиите трябва да са клавиатурата, на която свири правителството... От цялата работа излиза, че българите са идиоти, които не могат да мислят с главите си, и трябва някой да им каже – кое е право и кое не! Ами за какви избори тогава говорим и за каква четност?