Излезе нова биографична книга за Михаил Булгаков

Михаил Булгаков е от онези писатели в руската изящна словесност, които съдбата изкусно владее. Цялото му битие е сякаш обречено на поражение в живота и на бляскава победа на полето на литературата в двубой със Съдбата. С какви дарове трябва да бъде обсипан човек, през какви полети и падения, изкушения, изпитания и съблазни следва да премине, как да се заплете житейският му сюжет, какви приятели, врагове и жени да го съпътстват, та да напише "Бялата гвардия", "Кучешко сърце", "Театрален роман", "Бяг", "Майстора и Маргарита"?

През 1930 година Булгаков пише на Сталин:”За десет години литературна дейност има 301 отзива за мен. От тях: похвални 3, враждебно-ругателни – 298. Обръщам се към хуманността на съветската власт и моля мен, писателят, който не може да бъде полезен у дома си, в отечеството, да бъде великодушно пуснат на свобода.” „Какво много ли ви омръзнахме?” – пита Сталин в личен разговор. Така авторът получава престижна работа в МХАТ. Очудващо не споделя участта на други писатели по това време – Замятин, Менделщам, Ахматова, Цветаева, Платонов, Пастернак... Булгаков не е разследван, арестуван, разстрелван...

Кой е победил – той или Сталин? Сталин победи, отсича днес автора на биографията Варламов! Със сигурност обаче литературата не е изгубила големия мастор на перото, въпреки превратностите на времето.

Днес в Москва, кметството планира да превърне в музей легендарната дяволска квартира на „Садовая”, със загадъчния номер 302 бис. Тя буквално е обсадена от хиляди почитатели на автора ежедневно. Най-известното произведение „Майстора и Маргарита” бе дълги години забранено, но е доказателство, че литературното майсторство не може да бъда премахнато с репресии. Така е, големите майстори не работят за хонорари, но днес никой от родните литератори не иска да работи за потомството, а чака бързи девиденти...
Прозаикът Алексей Варламов, доктор на филологическите науки, лауреат на престижни награди, сред които "Александър Солженицин" и "Болшая книга", поднася своя версия за жизнения път и предопределението на твореца, чиито произведения вече десетилетия предизвикват възхита, възмущение, яростни спорове, любов, съмнение, ала никога отхвърляне с лека ръка, разочарование или равнодушие.