Почина „наследникът” на героя от романът „Тютюн” – Борис Морев

Койчо Белчев превърна „фалшифицирането” на картини в изкуство

На 88 години почина големият финансист и благодетел д-р Койчо Белчев. Той бе един от наследниците на една от най-големите тютюневи компании в Европа преди 1945 г. - Марко Белчев и синове. Фирмата е собственик на основаната още през 1880 г. българска цигарена фабрика Слънце в Стара Загора. Опелото ще бъде в родния град на д-р Белчев – Стара Загора, на 22 май, неделя от 12 часа.

Д-р Белчев почина в сауната на елитен хотел в турския курорт Анталия по време на изложба на световно известни фалшиви картини, организирана от него, съобщиха от Комуникационна група Имидж Едвъртайзинг. . През 1992 става съдружник на най-известния художник-фалшификатор в света проф. Даниеле Донде, който рисува легални копия на великите майстори на четката. Симбиозата между двамата ражда стотици изложби на оригинални фалшификати, които намират място в домовете на София Лорен, принцеса Даяна, Хулио Иглесиас, папа Йоан Павел II, Франк Синатра, Арнолд Шварценегер, Мадона и др. световни величия.

През март 2009 година изложбата от световни фалшиви картини гостува и на Стара Загора.

Приживе д-р Койчо Белчев беше познат като един от най-талантливите брокери на Уолстрийт и съсобственик на втората по големина финансова къща в света „Хейдън Стоун”. Преди да се влее в Американ Експрес Хейдън Стоун има клонове по целия свят. В Хейдън Стоун е работил Джоузеф Кенеди - баща на бившия легендарен Президент на САЩ – Джон Кенеди.  Друг бивш американски Президент Ричар Никсън е бил адвокат на д-р Белчев на Уолстрийт, преди да поеме управлението на страната. След продажбата на финансовата къща, амбициозният българин се установява за постоянно в Швейцария и се занимава с финанси и управление на фондове

За финансиста Белчев, най-добрата инвестиция е инвестирането в знания. Самият той завършва право и икономика в Цюрих и специализира психология лично при великия проф. Карл Юнг. През 1949 г. прави докторантура на тема „Тютюнът в България”- задълбочен анализ на пълната картина на тютюневата индустрия. Уникалният по рода си научният труд бе допълнен и осъвременен и издаден и на българския пазар преди няколко години. “Тютюнът в България” е един своеобразен разрез във времето, който разкрива на читателите превратностите на новата ни история, през призмата на анализа на един от най-характерните и печеливши сектори от икономиката ни – тютюнопроизводството, което е обречено да изчезне напълно до няколко годинив България, според автора. Тази книга е единственото задълбочено и пълно изследване на историята на производството на тютюн по нашите земи и има не само научна, но също така историческа, политологическа и социологическа стойност. Именно фамилната компания “Марко Белчев и синове”, е послужила като прототип за “Империята Никотиана” от класическия роман на Димитър Димов “Тютюн”. Г-н Белчев подари голяма част от тиража на много български библиотеки, читалища и учебни заведения, за да бъдат достъпни до всеки, който би проявил интерес.

Успехът, с който е белязан живота на Койчо Белчев, не го главозамайва и до самия си край той остана верен на изконния български морал и почтените човешки отношения, въпреки жестоката девалвация на ценностите в съвременното ни общество. Д-р Белчев активно се занимаваше с благотворителност и бе готов да протегне ръка на всеки, който има  нужда от това. Стотици талантливи български деца са получили възможност да се обучават в най-добрите световни колежи и университети, благодарение на личните усилия и помощ на този българин. Самият той бе в настоятелството на най-престижния колеж - „Льо Розе” в Швейцария. Д-р Койчо Белчев бе близък приятел и познат на най-известните хора в света през последните 50 г. – политици, финансисти, аристократи, хора на изкуството..
Койчо Белчев винаги се шегуваше, че е сключил споразумение с Господ да му отпусне време да живее до 115 г. В плановете му твърдо стоеше намерението, като навърши 100 г. да напише фундаменталния труд на своя изключителен, интересен и динамичен живот в книга, на която беше измислил дори заглавието: “Животът – една прекрасна авантюра”. Дали договорката със Създателя е била нарушена, или в стремежа си да бъде винаги млад, силен и свободен, Койчо Белчев надцени собствените си възможности, остава тайна за нас.

Можем само да съжаляваме, за ненаписаната му книга, която би била едно голямо съкровище и източник на гордост за всеки българин, че е имал такъв сънародник. Един голям човек, българин и родолюбец, чийто силен и непобедим дух ще ни наблюдава от отвъдното, за да ни съветва, помага и обича...

Да бъде светла паметта му и Бог да го прости!