Интелектуалният исполин Фридрих Ницше е име, което отдавна
се е затвърдило като едно от най-значимите явления във философията, филологията
и литературата на XIX век. Ницше е автор на критически трудове за религията,
морала, културата и науката, използвайки отличителен стил и проявявайки вкус
към метафорите, иронията и афоризмите.
Влиянието му е огромно, особено когато говорим за
екзистенциализма и постмодернизма, а стилът му на писане и радикалните въпроси
относно стойността и обективността на истината, които той засяга, са породили
безброй дискусии и размишления. Основните му идеи включват тълкуванието му за
трагедията като тържество на живота, разностранно интерпретирания вечен
кръговрат, преобръщането на платонизма, а също и критиките му, отправени към
християнството и егалитаризма.
„Тъй рече Ницше...” съдържа елементи от цялата интелектуална
и биографична палитра на мислителя – в събраните мисли от непубликуваното
наследство на този изключителен гений е проследен периода от 1869 г. (времето
на неговата младост) до края на 1888 г., когато на 3 януари 1889 г. той
претърпява сериозен срив.
Изтъкнатият преводач Донка Илинова – в неин превод от немски
език са публикувани редица класически и съвременни автори и творци на
художественото слово – е съставител на изданието и в предговора към него
конкретно и ясно изяснява защо „Тъй рече Ницше...” е толкова ценна придобивка
за всеки любител на книгите: „Подборът на включените в изданието мисли,
бележки, записки, скици от посмъртния архив на Ницше, избягвайки систематичната
подредба, остава верен на хронологията на живота му, чрез която се разкрива
по-пълноценно преди всичко образа на човека, а после този на философа.
Много често размислите звучат като лични изповеди,
предизвикани от настроението на мига, в тях е спотаена голяма човешка мъка,
едно дълбоко душевно терзание, станало, уви, спътник на почти целия му
съзнателен живот. Именно тази страна от личността на твореца, неговото
съкровено, раздвоено и изстрадано „Аз“ е все още чуждо на неговите читатели и
почитатели.”
Илинова уточнява, че по-голямата част от съдържанието
изразява „отношението на Ницше към заобикалящия го свят в пъстрото многообразие
от човешки съдби, норми на поведение, аксиоми. С погледа на философ той
наблюдава и анализира живота не само в настоящето, но и в перспективата на
бъдещето, докато от гледна точка на човека се стреми да прозре и разтълкува
себе си по пътя, който е трябвало да измине през различните фази и превратности
на времето.”
По този начин „Тъй рече Ницше...” разкрива пред читателя
една самобитна и неповторима натура, съхранена в един същински документ на
човешката уникалност и интимност. Така книгата може да се разглежда и като
мерило за самото състояние на духа и съзнанието, довели до възникването на
велики творби и на още по-велики светоусещания...
Няма коментари:
Публикуване на коментар