Да ми прости Господ, че пиша, за на пръв поглед
незначителни неща, но мисля че и в живота на простите хора има поука. Всички
историци и хронисти пишат за владетелите и големците от двора, а живота на останалите
ромеи ще бъде забравен от техните потомци. Затова, аз грешникът, описах това,
което видях с очите си и сигурно е за добро, защото всяко писано слово е
вдъхновено от Божието провидение…
Преди да започна съществената част, за това какво се
случи в скъпия на сърцето ми град, съм длъжен да направя няколко пояснения.
Днешните историци и хронисти, според мен, допускат прекалена небрежност при
описването на времето и участниците в дадено събитие. Те често преписват
предшествениците си за събитията, на които не са свидетели, но го правят
неточно, не се стараят да съпоставят, прибавят и много от себе си, каквото те
сметнат за нужно и каквото са успели да разберат. Така бъдните поколения ще
добият невярна представа за отминалите събития. Например Великия хронограф
(Мегас хронографос) е фундаментален труд, на който повечето от тях се осланят.
Но хронистите и историците дори не си правят труда да го цитират точно.
Има и много хронологични таблици, по които
изчисляват кога е станало дадено събитие. Едни се придържат към Антиохийската
ера, други към Александрийската, трети към Константинополската. Отправна точка
е Сътворението на света, но за това няма единно мнение и изчисленията много се
разминават – според Теофил (антиохийската ера) разпването на Нашия Господ Иисус
Христос е станало 5969 година след Сътворението, според Аниан и александрийци
през 5493, според евреите същото събитие е станало през 4004,
а според Константинополската школа през
5509 година. Аз
ще се придържам към една неприета хронологична скала, тази на Дионисий Мали
(който живял в Доростол, сега този град е в земите на българите), който датира историята
от Рождението на Нашия Бог Иисус Христос. За да бъда честен и коректен,
съседните народи описвам с истинските им имена. Например, съседите на Север са
Българи, а не Скити или Мизи, на изток са арабите, а не мидийци или перси –
както често пишат в хрониките и историите, включително и моите съвременници…
Хубав ни е градът, сгушен в полите на две планини –
нито много близо до границата, нито много далеч от столицата Константинопол,
която е Царицата на градовете. За миналото му се знае малко, тук-там има писано
за него и всеки си говори за историята му, както си знае. Първото му име – Верое,
някои смятат, че е тракийско, но аз мисля, че първият град е изграден от
елини-колонисти от Верия или Вероя, дошли по тези земи с армията на Александър
Велики, преминало в познатото Верея. От това първо селище обаче няма останали
никакви следи. По каменните надписи е видно, че сегашния град е издигнат по
заповед на император Траян, както много други подобни селища, след победите му
над даките на север от Истрос. Затова и той носел името Августа Траяна. При
посещението на Ирина Атинянката, която управлява еднолично или като регент
империята на ромеите дълги години, градът получи ново име. С присъщата си
скромност тя се съгласи да го кръстят на нея – Иринополис. На тези събития сам
аз съм свидетел. Това се случи през 784 година, след Раждането на Христа. Тя
дойде в града ни, където бе посрещната с почести от тогавашния управляващ
Евгений и първенците, след което възстанови разрушените стени на селището със
пари от хазната. И това не бе малко, тъй като верейци нямаха нито съгласие
помежду си, нито възможности да стегнат укрепителната система, която времето,
лошата поддръжка и вражеските набези бяха оставили в окаяно състояние.
И тогава нямаше мир сред ромеите, а и сред цялото
„Ойкомене” (Обетования свят). Войни, болести, наводнения и суша, студове и
земетресения връхлитаха човеците, навярно това бе бич Божи, заради греховете
ни. Бедствията връхлитаха с еднаква степен и християни и неверници, но ромеите
сами си причиняваха допълнителни мъки и користи, противопоставяйки се един на
друг, разделени на иконоборци и иконопочитатели. Ирина бе застъпница на вторите,
за което причини много злини на мнозина, включително и на собственото си
семейство. На младини тя била известна с красотата си, която не останала
незабелязана от тогавашния василевс Константин, наречен Копроним, който я довел
в столицата и я омъжил за сина си Лъв (който бе четвъртия по ред автократор на
ромеите, носещ това име). Този Константин и синът му Лъв бяха ревностни
привърженици на иконоборците, които смятат че почитането на иконите е
идолопоклонничество и периодично ги подлагаха на жестоки гонения. Аз, не
виждам, защо трябва да се унищожава едни толкова хубави творения на човеците,
вдъхновени от вярата в светите мъже и жени, направили толкова много за
тържеството и утвърждаването на Вярата Христова! Тази политика на няколко
василевси на ромеите се дължеше, според мен, на прекомерното влияние на
Църквата в живота и управлението на Ромейската империя. Много земи и имоти
владееше клира и това бе пагубно за властта на василевсите. Строейки манастири
и църкви божиите помазаници дадоха много земи и власт на игумени и владици.
Същевременно мнозина търсиха спасение от трудностите в живота, търсейки подслон
в манастирите, макар че и там ако си беден, продължаваш да работиш като вол, а
ако си от добър род си по-високо в йерархията. Църквата обаче не плащаше данъци
и много хора забогатяха край нея, докато дворцовата хазна се опразваше и нямаше
как да се поемат разходите. Монасите и свещениците пък значително увеличиха
своя брой, намалявайки с точно толкова числото на хората, които можеха да бъдат
записани във войската. Така василевсите ни хем не им стигаха парите, хем трудно
набираха войници. Ирина бе свалена от власт от своя Логотет на Геника –
Никифор. Той не бе военен човек, но искаше да се запише в историята като
победоносец. Никой обаче не може да победи, ако няма почит към Бога! Василевсът
ни бе умерен иконоборец и посегна много на привилегиите на клира, но не
преследваше толкова ревностно почитателите на иконите. Към него градските
първенци решиха да направят ново прошение. Градът бе неудобно вече да носи
името на Ирина и тогава големците, наричани от народа Булето (макар военните
години да бяха премахнали всяка форма на градско самоуправление) решиха да
нарекат града на новия василевс – Никифорополис.
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ
Няма коментари:
Публикуване на коментар