6.09.2022 г.

Отчаян баща се надпреварва с времето в „Петият сезон“

Бивш психиатър и настояща литературна звезда, Торкил Дамхауг е сред водещите автори в скандинавския трилър, наред с Том Егеланд, Ю Несбьо, Йорген Бреке и Уни Линдел. Той е двукратен носител на най-голямата награда за криминален роман в Норвегия – „Ривертон“ („Златният револвер“), спечелена от него за „Подпалвачът“ и „Петият сезон“. Новият му трилър „Петият сезон“ (издание на „Изида“, превод Евгения Кръстева) създава атмосферата на Stranger Things, но е изцяло реалистичен и повежда читателя из лабиринтите на човешкия ум. Ан, Виктор, Хелене и Николай са четирима млади приятели, които обичат да изпробват нови неща и да живеят на ръба. Подвизите им обаче невинаги завършват добре. Едно от нещата, които не е трябвало да правят, е да заключат свой съученик в мазето на изоставена фабрика в Хамердал, където преди години се е случил ужасен инцидент. Малко след това Виктор е открит мъртъв, Николай умира от свръхдоза, а Ан изчезва безследно. Сега бащата на Ан, следователят Бьорн Линдбек, трябва да направи всичко по силите си, за да намери дъщеря си, преди да е станало твърде късно. „Петият сезон“ е психологически трилър, изпълнен с неочаквани обрати и разтърсващи разкрития. Дамхауг позволява на читателя да надникне в мислите на четиримата тийнейджъри, на отчаяния баща следовател, надпреварващ се с времето, за да открие дъщеря си, и на психопат с ужасяващо минало. Какво се е случило всъщност? Кой е виновникът? И ще излезе ли наяве цялата истина? „Петият сезон“ е криминален роман с изключителни литературни качества, който може да бъде определен и като роман за опасностите от порастването, за промените в отношенията, за лъжите и измамите, за най-високите нива на лудост, за борбата за власт, неправомерните действия и злоупотребите на много нива, но и за отмъщението, подготвяно и осъществявано в продължителен период от време. Торкил Дамхауг умело изгражда атмосфера на несигурност, заплаха, страх, вълнение, престъпление и лудост. Можем също така да видим работата на полицията и йерархичните интриги в нея. И като добавим към това, огромно дело за корупция във финансовите сфери и сцени от съдебната зала, където един луд човек е оневинен и планира да повтори зверствата, които някога е извършил. „Торкил Дамхауг се завърна и е сред най-добрите.“ „Дамхауг успешно поддържа напрежението в близо 600 страници.“ „Петият сезон“ е невероятен екзистенциален трилър; напрегната драма, която може да бъде считана за една от най-добрите в Норвегия и по света.“ Такива са отзивите за романа в скандинавската преса. Торкил Дамхауг има успешна кариера на водещ норвежки психиатър, преди да се отдаде на литературната си кариера. Роден е на 1 януари 1958 г. в Лилехамер. Учи литература и антропология в Берген, а след това медицина в Осло, като специализира в психиатрията. След дълги години работа като психиатър сега той е професионален автор, един от най-добрите в литературата на престъплението, създавана така майсторски на Север. Със семейството си живее край Осло. Действието на повечето му книги се развива там, сред реалиите на норвежката столица, а зад някои от героите и събитията в книгите му стоят истински хора и случки. Дебютира в литературата през 1996 година, но световният му успех идва с появата на двата му романа „Погледът на Медуза“ и „Смърт във вода“. Критиката не се скъпи на похвали и го нарича единодушно „водещ писател в криминалния жанр”. Написал е седем романа, четири от които са абсолютни хитове, преведени на различни езици по света.

3.09.2022 г.

Том Егеланд се завръща с „Маската на дявола”

Обичаният норвежки писател Том Егеланд, създал оригинални сюжети, възпроизведени след това от Дан Браун, се завръща в българските книжарници с ново издание на романа си „Маската на дявола“ (изд. „Персей”). Преди 3 месеца друг роман на писателя – „Сребърниците“, беше в челото на най-продаваните книги у нас. „Маската на дявола“ е посветен на загадка, свързана с Древен Вавилон. Любимият на милиони читатели герой - професорът по археология Бьорн Белтьо, е исторически консултант в разследването на три престъпления, извършени по един и същ начин начин в период от три века. Първожреците на Древен Вавилон са притежавали дванайсет магически маски, за които се говори, че са служели като средство за контакт с отвъдния свят. Само две от тях са достигнали до наши дни. Едната се намира в Британския музей, другата е открадната от Археологическия музей в Багдад през април 2003 г. и е унищожена от ислямисти. Но се оказва, че съществува и трета. И явно с нея са свързани три сходни неразкрити убийства, извършени в Ювдал, Норвегия, в течение на три века. През 1708 г. немският проповедник Конрад Кремер е открит мъртъв под църковната камбанария в Ювдал. Около тялото му има следи от копитата на дявола и пет свещи, разположени така, че да се образува пентаграм. Понася се мълвата, че е убит от самия дявол. През 1963 г. капелан Понтиус Фелберг е изхвърлен от неизвестна сила или човек от същата тази камбанария и умира пред очите на паството си след литургия. През 2015 г. младият журналист Даниел Люке е намерен убит на същото това място, с дяволска маска на лицето. Дали някой е готов да извърши убийство, само и само да се добере до магичната вавилонска маска на смъртта, струваща днес цяло състояние? А да общуваш с мъртвите си близки, както и да контролираш сили от отвъдното – към това са се стремили хората от хилядолетия. Както и в други свои книги Том Егеланд гради сюжета си върху конкретни историческите факти. Ето реалната основа на „Маската на дявола“: Смята се, че маската на дявола (намираща се днес в Британския музей) изобразява Нергал, вавилонския бог на залезите и повелител на подземното царство, който вдъхвал повече страх, отколкото почитание. Според мнозина учени той е предшественик на еврейско-християнския образ на Сатаната. Маската заема централно място в почитането на отвъдното в много езически култове към дявола. Тя играе ролята на канал между нашия свят и отвъдното. Живите са можели да общуват с мъртвите чрез маската, но са рискували да влязат в контакт и с демони. Това общуване невинаги завършвало добре за хората, защото скоро се превръщали в този, с когото са комуникирали. През Късното средновековие бурно се развива демонологията – наука, която се занимава с изучаването на демоните, каталогизирането им според йерархията им и описване на поведението им, както и с практически препоръки по призоваването на демони, борба с тях и контролирането им. Демонологията е популярна и днес в множество съвременни секти, а също и в среди, интересуващи се от психически и парапсихически сили. Според апокрифите демоните са били някога ангели, които са служели на Господ. Принцът на ангелите Сатаната се опълчил срещу Бог и привлякъл на своя страна една трета от ангелите. Господ обаче се оказал по-силен и прогонил Сатаната и привържениците му от небето, като и ограничил властта му единствено върху Земята. Оттогава хората са посещавани от невидими демони, които ги мамят или застрашават. Господ позволява тези изпитания пред хората, които могат да изгубят безсмъртната си душа или да постигнат спасението ѝ. Освен дяволската маска, важна за демонологията е магическата диаграма Sigillum Dei (Печатът на Господ), изобразяваща портал между земното царство и това на мъртвите. Тя е открита в най-значимите средновековни черни книги Liber Juratus и Clavicula Salomonis Regis (Ключът на Соломон). Всичките тези исторически и митологични факти намират място в романа „Маската на дявола”.

Изложба на Злати Златев показват в галерия “Байер”

Картини на майстора на четката доц. Злати Златев посмъртно наредиха в изложба, която бе открита в петъчната вечер в старозагорската зала "Байер". На събитието присъстваха ресорният зам.-кмет на Община Стара Загора Милена Желева, десетки художници и приятели на именития автор. Синът на твореца - Георги Златев, припомни на Стара Загора любими произведения на своя баща, но и разкри такива, който са били подготвяни преди кончината му миналата година. В изложбената зала, Милен Алагенски, председател на Представителството на Съюза на българските художници под липите, припомни на присъстващите, че е дадено предложение доц. Злати Златев да получи посмъртно званието „Почетен гражданин“ на Стара Загора. Експозицията, в памет на доц. Златев, който тази година трябваше да навърши 80 години, съдържа 49 картини и може да бъде видяна до 15 септември.