Премиера на „Норма” и гостуващ балет „Пепеляшка” на старозагорска сцена

На 16 и 17 май от 19 часа на сцената на Старозагорската опера ще се състоят премиерните спектакли на операта „Норма” от Винченцо Белини. Празничното настроение ще бъде подсилено от втората тематична изложба-акварели на концертмайсторката Паулина Захариева „Цветни миниатюри-2”, която официално ще бъде открита на 16 май от 18.00 часа във фоайето на Старозагорската опера. 

Перлата на белкантото „Норма” ще блесне в пищна постановка в класическата традиция – дело на великолепен италиански екип: на режисьора Джандоменико Вакари и художника Салваторе Русо. Това е копродукция на Държавна опера-Стара Загора и Teatro Politeama Greco Lecce /Театро Политеама Греко-Лече, Италия, където „Норма” ще бъде представена със същите сценография и костюми през 2025 г.

На диригентския пулт ще застане маестро Диан Чобанов. В ролята на Норма зрителите ще видят Тамара Калинкина и Таня Иванова, Полионе – Михайло Малафи и Борис Тасков, Адалджиза – Даниела Дякова и Емилия Джурова, в ролята на Оровезо – Ивайло Джуров и Любен Байчински, Клотилде – Лиляна Ходжева и Сарай Диас, Флавио – Милко Михайлов и Стоян Буюклиев. Хормайстор Младен Станев, хореограф Пенка Димитрова, концертмайстор Анна Иванова. Участват оркестъра, хора и балета на Държавна опера-Стара Загора, представители на Прабългарската школа за оцеляване Бага-Тур.

На 31 май от 18 часа Държавна опера - Пловдив представя на старозагорска сцена балет, в който Сергей Прокофиев преразказва Шарл Перо чрез вълшебна музика, а хореографът Боряна Сечанова превръща класическата приказка във вълшебство за цялото семейство и в празник за почитателите на класическото балетно изкуство!

XI-ят кинофестивал „Златната липа” показва най-доброто от европейското кино

След тържествената церемония в залата на Старозагорската опера, която ще започне около 18 часа на 1 юни,  XI-ят кинофестивал „Златната липа” ще бъде открит с премиерния за България филм от Италия „Все още има утре“ с режисьор Паола Кулинези, която играе и главната роля. Действието на филма се развива през 40-те години. Героинята на Кулинези е малтретирана съпруга, притисната от консервативните патриалхални нрави на тогавашното общество, която все пак намира умен начин да отмъсти на съпруга си.

Сред богатия списък със заглавия на автори от 18 европейски държави са последните филми на Уди Алън - френско-британската продукция „Чист късмет“ (2023) и на Роман Полански „Дворецът“ (2023), който е италианска продукция. „Интересен акцент в извънконкурсната програма са европейски филми с участието на известни холивудски имена“, посочи Магдалена Ралчева, директор на феста. Такъв е филмът от Испания и Белгия „На ръба“ (2022) с продуцент и изпълнител на главната роля Пенелопе Круз, френският „Фаворитката на краля“ (2023) на режисьора Майуен Льо Беско с участието на Джони Деп и Пиер Ришар, копродукцията между Люксембург и Франция „Господин Блейк на вашите услуги“ (2023) на режисьора Жил Льогардиние с участието на Джон Малкович и Фани Ардан, биографичната копродукция между Великобритания и САЩ с участието на Хелън Мирър „Голда Меир: Желязната лейди на Израел“, френската криминална драма „Анатомия на едно падане“ (2023) на режисьора Жюстин Трие, италианският филм „Шошана“ на известния английски режисьор Майкъл Уинтърботъм и много други.

18 са българските филми (документални, игрални и късометражни продукции), включени в програмата. Сред тях са документалният филм „Бригита“ (2024) на режисьора Юрий Дачев. Той ни връща в черно-белите години на БНТ и живота на легендата в българската журналистика – емблематичната телевизионна водеща Бригита Чолакова. 

Документалната лента на Станислав Дончев „Оглушителна тишина“ (2023) е посветен на Цвети - световна шампионка по художествена гимнастика, която прави опит за самоубийство в деня, в който се предполага, че трябва да замине за Олимпиадата през 2016 г. 

„Отмъстителката“ (2023) на режисьора Ралица Димитрова е по сценарий на Тони Николов с оператор Пламен Герасимов. Филмът разнищва интересни факти около драматичната съдба на Мара Бунева. Как и защо една обикновена жена от началото на ХХ век се превръща в терористка, готова да отмъщава за поробеното си отечество? Героинята хладнокръвно застрелва сръбския юридически съветник на Скопската бановина – Велимир Прелич, виновен за репресиите над българите...

Девет силни киноистории са селектирани в конкурсната програма на Международния фестивал за ново европейско кино „Златната липа“ 2024. Два от тях са от български автори – „Уроците на Блага“ (2023) на режисьора Стефан Командарев и „Защото обичам лошото време“ (2023) на Яна Лекарска. „Това са два чудесни и много различни български филми - като внушения, като разказ, като послания. Но са еднакво интересни и завладяващи. Нашата селекционна комисия се спря именно на тези две ленти от България. Много рядко се е случвало два български филма да попаднат в конкурсната програма на „Златната липа“, което говори за силна година на българското кино“, коментира директорът на фестивала Магдалена Ралчева.

Другите заглавия в конкурсната пограма са:

„Стиснати юмруци“ (2023) - последният филм на белгийския режисьор Вивиан Гофе, който беше член на журито на „Златната липа“ през 2015 година. 

Албанският филм „Окарина“ (2023) на режисьора Албан Зоджани, разказващ история на едно семейство, емигрирало във Великобритания, за да търси по-добър живот.

Италианския режисьор Матео Гароне участва с „Аз, капитанът“ (2023). В основата му също е мигрантската криза, но истинската тема на лентата е за възмъжаването

Копродукцията от Франция, Италия, Канада и Белгия „Плитката“ (2023). Филмът разказва паралелно историите на три жени, които живеят в Индия, Италия и Канада, борейки се с превратностите на живота.

Сред конкурсните ленте е и най-награждаваните през последната година грузиннски филмови продукци - „Гражданинът Светец“ (2023) на режисьора Тинатин Каджришвили, който е и съсценарист.

Биографичната драма „Алма и Оскар“ (2023) на австрийския режисьор Дитер Бернар е копродукция на Австрия, Швейцария, Германия и Чехия изследва страстната и бурна тригодишна връзка между Великата дама на виенското общество - Алма Малер (1879-1964) и австрийския художник Оскар Кокошка (1886-1980). 

Деветото заглавие в конкурсната програма идва от съседна Сърбия в копродукция с Франция, Хърватия и Люксембург. Действието на филма „Изгубена държава“ (2023) на режисьора Владимир Перишич се развива в Сърбия през 1996 г. по време на студентските демонстрации срещу режима на Милошевич.

Повече информация може да прочетете на: https://thegoldenlinden.com

Ели Скорчева ще е специалният гост на кинофеста „Златната липа”

Актрисата Ели Скорчева ще бъде голямата гост-звезда на тазгодишното издание на международния филмов фестивал „Златната липа” в Стара Загора, каза основателят и директор на фестивала Магдалена Ралчева. 

Скорчева се завърна в киното след 30-годишна пауза с участието си във филма на Стефан Командарев "Уроците на Блага". Тя ще получи наградата за цялостен принос в киното и ще посади своето младо липово дръвче в Алеята на липите край Старозагорската опера.

Официално през петте фестивални дни от 1 до 5 юни „Златната липа“ ще покаже 45 филма от 18 европейски държави. „Всъщност заглавията ще бъдат доста повече - около 55, тъй като в извънконкурсната програма решихме да включим и няколко късометражни и документални филми от млади български автори“, посочи Ралчева. 

В първата година от второто си десетилетие кинофестивалът „Златната липа“ въвежда и една нова награда – Наградата на публиката за най-добър филм от конкурсната програма, каза още тя. 

Петте дни на „Златната липа“ ще
бъдат изпъстрени и с интересни съпътстващи събития. За първи път извън София ще бъде подредена изложба с картини на талантливия български актьор и директор на Сатиричния театър Калин Сърменов. Своята нова книга с разкази „Хора с прякори“ ще представи известният кинокритик, журналист и писател проф. Божидар Манов. Срещата с него ще бъде водена от кинорежисьора Юрий Дачев. Още в първия ден на фестивала ще започне анимационна работилница за деца под ръководството на проф. Радостина Нейкова от НАТФИЗ. В работилницата ще бъдат включени 16 деца, които ще създадат кратък анимационен филм, който ще бъде прожектиран по време на церемонията по закриване на фестивала на 5 юни. „Единадесето поредно издание на „Златната липа“ е повод за радост, както за нас, като негови създатели, така и за ревностните почитатели на филмовото изкуство в България“, каза Магдалена Ралчева

Престоят в „Зелената зона” в Стара Загора ще стане два лева за час

Увеличението на таксата за „Зелена зона“ в Стара Загора ще влезе в сила от 1 юли, увеличението е двойно. Това съобщи по в радиоефира заместник-кметът Радостин Танев. За баланс местната власт добави и „добра новина” – до началото на следващия месец щели да бъдат готови и алтернативните методи за плащане с банкова карта чрез сканиране на QR код. От средата на годината един час паркиране в централната градска част става 2 лева, ще има увеличение и за таксите за служебните автомобили. Средствата от зоната по принцип трябва да се използват за облекчаване на градския трафик, създаването на нови места за паркиране и други подобни дейности. Всички общини обаче смятат, че това си е чист приход и го разходват както намерят за добре.

Тракийският комплекс Оструша е безплатен за посетителите

От края на април тракийския гробнично-култов комплекс Оструша край Казанлък е отворен, при вход свободен за посетителите през следващите месеци, информират от ИМ „Искра“. Комплексът ще работи всеки ден от седмицата

Оструша е един от най-внушителните комплекси в Долината на тракийските царе. Той е едно от първите големи открития в региона на експедицията на археолога доц. д-р Георги Китов от 1993 година. Съоръжението е гробнично-култов комплекс, развит на площ от 100 квадратни метра. Той се състои от шест помещения, едно от които е саркофагоподобна камера. Пред комплекса е разкрито ритуално струпване на множество натрошени керамични съдове и архитектурни детайли, припомнят от музея.
Разграничени са три периода на ползване на съоръжението, като първият е около средата на IV в. пр. Хр., когато върху стереобат от големи каменни плочи е монтирана монолитна камера с погребално ложе и стенописи по тавана. По-късно към нея са пристроени останалите пет помещения. През третия етап в края на столетието пред входа е изграден саркофагоподобен гроб. В него погребение не е извършено. В Оструша има погребан кон, това е нещо задължително за обектите от тракийското наследство, има прекрасни запазени образци, особено от апликацията му, запазен е и мечът, който буквално е пронизал гръдния му кош, обясни директорът на ИМ „Искра“ д-р Момчил Маринов. Погребението на владетеля обаче е символично, както в Хелвеция, Голяма Косматка, Грифони и Шушманец. Документирано човешко погребение в Долината има само в Казанлъшката гробница.
Изображенията на касетирания таван са направени с хирургическа точност, древните майстори са демонстрирали невероятно умение, казват от музея. Има запазени и остатъци от стенописи. Според д-р Маринов комплексът има и много добра архитектура, присъства и кръглото куполно помещение, което е свързано с култа към слънцето като едно от най-важните измерения в тракийските вярвания. Със своето планово решение, архитектурни особености, полихромна украса и находки съоръжението се нарежда сред най-представителните паметници на тракийската надгробна и култова архитектура от този период.
Гробницата е изцяло реставрирана и социализирана по проекта на Община Казанлък „Светът на траките“. Благодарение на проекта по социализация основните части на комплекса могат да бъдат пълноценно видими. В саркофагоподобната камера има специален режим на наблюдение, което дава възможност на всеки посетител да види фреските по тавана в реално време, но без да влиза в самия саркофаг, за да не бъдат нарушавани температурата и влажността като задължителни параметри за опазване.

Васко Кръпката открива тазгодишния рокфест в Мъглиж

Това лято ни очаква 11-то поредно издание на чудесния рок фестивал „We Are Going To Мъглиж“, който ще се проведе на 16 и 17 август, на обичайното място – местността Равня. За всички приятели и ценители на българската рок музика -два дни на открито в планината, 10 банди, вход свободен. Организаторите остават и тази година верни на принципа да представят на публиката нови и актуални имена от родната рок сцена.

Като изключим организаторите Ivo Ruev Band 69, единствената банда участвала в предишни издания на фестивала, е тази на старозагорците S.E.E. Всички останали ще бъдат представени за първи път на публиката в Мъглиж.
Очаква ни типичния за феста разнообразен микс – от по-леки до доста тежко звучащи банди.
Легендите от „Подуене Блус Бенд“ ще бъдат първите, които ще се качат на сцената в петък 16 август, от 19 часа. Така Васко Кръпката и неговите блусари ще подкрепят това уникало събитие за популяризиране на българския рок.

Ето и пълната програма по дни и часове:

Петък 16.08. 24
19:00 Подуене Блус Бенд
20:00 DownTown
21:00 S.E.E.
22:00 Антифриз
23:00 Spectre of Sanity

Събота 17.08.24
19:00 Lampa inc.
20:00 Sullen But Straight
21:00 I.R.B.
22:00 Cool Den
23:00 Nameless Day Ritual