28.08.2020 г.

Трима автори повишиха авторитета на съвременната македонска литература


Тазгодишният македонски носител на Наградата за литература на Европейския съюз Петър Андоновски и доайените Луан Старова и Димитър Башевски са едни от най-ярките представители на днешната македонска литература. Три техни забележителни книги се появиха в български издания

С богатия си психологизъм и новаторски начин на повествуване романът „Тялото, в което трябва да се живее“ от Петър Андоновски (изд. Персей) стана една от предпочитаните книги сред младите читатели в Северна Македония и спечели най-голямата награда в страната – „Роман на годината“. А за следващата си книга – „Страх от варвари“, талантливият македонец получи Наградата за литература на Европейския съюз за 2020 г.

На Бригита, шестдесетгодишна съдийка, е възложено най-тежкото дело за тридесетгодишния й стаж в съда. На подсъдимата скамейка трябва да застане два пъти по-млад от нея мъж, изнасилил и убил приятелката си. Справедливото решение трябва да бъде взето от Бригита. Но тя е човек, който никога не е бил силен. Липсва й решителност и смелост, винаги е наблюдавала нещата в живота, без да участва в тях, била е сама, без семейство, без деца. Ще има ли край това дело, ще бъде ли произнесена очакваната присъда? Нима е права Бригита, че в края на своята кариера се вижда на мястото на подсъдимия? Ще продължи ли нейният живот в същото тяло? Човек може ли да излезе от рамката, която му е наложена, и да промени както себе си, така и света, в който живее? Какво не достига понякога, за да се случи промяната, която всеки желае?

Сюжетът на романа "Кръг" на Димитър Башевски (изд. Изида) има много входове и изходи. Всички водят навън, но всъщност са връщане назад. Отварят се в младостта и се затварят в старостта. Едно пътуване към себе си, житейска равносметка на върховете и паденията, неизживените копнежи, любовта и страстта – своеобразно чистилище. Романът е търсене на смисъла и разума в живота, на вътрешния мир, който превръща бълнуването в реалност и нощните кошмари в действителност. Авторът е избрал да мине през това вътрешно пречистване или покаяние посредством едно пътуване с влак, който минава през всички негови житейски перипетии, колебания, угризения на съвестта и несбъднати мечти. Негови спътници в пътуването са собствената му съвест (господинът в купето) и събирателният образ на жените до него (обвинител и следовател за грешките му в отношенията с жените). В края на пътуването той затваря жизнения кръг, завръщайки се там, където е роден, за да потърси място за вечния си покой. Четивен, драматичен на места, богат по съдържание и необичаен като стил на поднасяне, романът просто повежда читателя в това пътуване равносметка.

Димитър Башевски (р. 1943) е носител на най-големите литературни награди на Македония – „11 октомври“, „Рациново признание“, „Ванчо Николески“, „13 ноември“, „Роман на годината“. Превеждан е на английски, чешки, гръцки, румънски, сръбски и албански. Влиза в антологиите на македонската поезия и проза.

 Луан Старова, македонският академик и блестящ писател, който е познат на българския читател с романите си от балканската сага за изгнаническото му семейство, този път в романа си „Посланикът на държавата, която няма да съществува“ ни отвежда по-далече – към южните брегове на Средиземно море, където е изпратен като посланик на Югославия в Тунис. Освен това е акредитиран като посланик и към Организацията за освобождение на Палестина, а по-късно и към създаващата се държава Палестина.

Въпреки не кой знае колко голямото разстояние до Северна Африка авторът предлага на читателите интересна история, убягнала на обществото ни, за освобождаването на Тунис от френската колониална зависимост и управлението на първия президент на страната – Хабиб Бургиба, почти неизвестно име у нас, но значимо в Движението на необвързаните държави, начело с Югославия.

Още по-интересни са срещите на посланика Старова с емблематичната за палестинците и противоречиво оценявана по света личност – Ясер Арафат.

„Прясно боядисано“ – истински скъпоценен камък на балканската литература


Романът „Прясно боядисано“ от най-големия съвременен автор на Босна и Херцеговина, Йосип Млакич (изд. Персей, превод Таня Попова) е покъртителен психологически разказ за войната и психологически белези от нея. Очаква се авторът да гостува у нас в началото на септември.

Клара е израснала в Швеция заедно с майка си. Тя е студентка, но повечето й време е посветено на майка й, единствения й близък човек, чийто живот сега бавно гасне.

Клара е била шестгодишна, когато майка й е била принудена да бяга от войната в Босна и Херцеговина, за да я спаси. Мъчителният път на бягството обаче е оставил незалечими следи в подсъзнанието на момичето, въпреки усилията на майката да представи оцеляването в онази брутална действителност като игра, за да не травмира детето ти. Жестокостите на войната обаче са оставили трайна следа в душата й, като отпечатък на прясно боядисана стена. Покъртителен, докосващ читателя роман, носител на престижната литературна награда „Владимир Назор“.

Йосип Млакич не само е спечелил много литературни отличия с романите си, но е и един от най-уважаваните сценаристи на Балканите.

Няма нищо по-страшно от войната и по-силно от майчината любов.

Две жени. Две съдби. Два погубени живота.

Война. Бягство. Скитане. Мъчения. Лишения. Оръдия. Гърмежи. Експлозии. Трупове. Гробници.

Една тъжна и трогателна история за жена (която не се назовава с име) и шестгодишната й дъщеричка. Бягство от действителността – едно дълго и мъчително пътуване, наречено от майката „игра“, с цел да скрие истината от невръстното си дете. Игра, която трябва да играят по определени правила, за да стигнат живи и невредими до спасителния бряг (къщата на дядото в друго село). Игра, сравнена с бягството до Египет в Евангелие на Матея.

Да, спасени са. Съдбата ги отвежда в Швеция, където продължават живота си. Но спомените от миналото непрестанно ги преследват. Страшен и незаличим момент оставя отпечатък в съзнанието на героините – багерът с „огромната глава“, който копае масовия гроб, и труповете на възрастни и деца, изхвърлени там. Мъртвите тела, видени от детенцето, са представени от майката като „манекени“, които трябва да бъдат унищожени, защото вече са негодни. Картината е страшна, непоносима, разтърсваща, разкъсваща до болка сърцето. Косите на жената побеляват за часове…

Те, „манекените“, са запечатани трайно в съзнанието на невинната детска душа и са най-големият кошмар на вече порасналото момиче.

Всяко нещо оставя трайна следа като отпечатък на прясно боядисана стена.

Успява ли Клара да излезе от лабиринта на страшните привидения от войната? Всички те ще потънат ли в забрава? Ще намери ли спокойствие наранената и осквернена душа на девойката?

Действието в романа се развива бързо и динамично, сякаш се лее като вода, която трябва да отмие и отнесе най-страшните мигове и картини, заключени дълбоко и трайно в съзнанието на майката и детето.

5.08.2020 г.

„ПЪРВАТА ЗАГАДКА: Твоята история преди раждането“ от Катарина Вестре


От зачеването до раждането ти, от първата клетка до първото ти вдишване – това е твоята история, разказана така, както не си я чувал никога досега.

Присъедини се към д-р Катарина Вестре от Университета в Осло и поеми на това изключително пътешествие, отнасящо те към твоите първи мигове, в книгата й „Първата загадка“ (изд. Книги за всички).

Първата голяма загадка, пред която се изправя всяко човешко същество: Откъде си произлязъл? Как клетките са успели да те изградят? От какво са направени костите ти? Кога са се появили отделните ти органи и са започнали да функционират?
Знаеше ли, че са били необходими три опита, за да се образуват бъбреците ти? Или че хълцането вероятно е наследство от нашите древни подводни предци? Или как сперматозоидите се ориентират накъде да плуват?
Очарователна, забавна, достъпна и приобщаваща, книгата разказва за човешкия зародиш и неговата еволюция. Номинирана е за най-голямата литературна награда на Норвегия и за две години е преведена на 23 езика. Нашето начало. Една клетка и съвкупност от биохимични реакции, процеси и явления. Една единствена точица и…накрая, хоп, ето те и теб!

Катарина Вестре – биохимик, докторант в катедрата по биология, Университет в Осло, Норвегия, чрез научни изследвания, множество наблюдения и доказателства и с лек хумор проследява човешкия зародиш и неговата еволюция.
В хронологичен ред са разгледани значителен брой химични, биологични и генетични промени, през които преминава зародишът за 280 дни. Девет месеца – един чуден процес на развитие на оплодената клетка. Разказът - забавен, увлекателен и научно подкрепен, ни отнася в един свят, в който ТИ си свидетел на всичко, което се случва в утробата на майка ти при твоето пребиване там. От зачеването до раждането си прекият и единствен наблюдател на еволюирането на клетката и достигане на нейното съвършенство; на появата, оформянето и развитието на всяка част от твоето тяло. Клетката еволюира и ние сякаш виждаме как тя преминава по спиралата на своето развитие, за да достигне върха на съвършенството си.
Паралелното разглеждане на същите процеси на развитие на ембриона при нашите прадеди и при някои животни като: мишки, риби, плодови мухи, маймуни, кенгура и други и направената сравнителна характеристика внасят още по-голяма яснота и обогатяват познанията ни, освежават разказа и той става още по-интересен и забавен.
Катарина Вестре много умело съчетава научен и художествен текст, в който читателят е главният герой, а разказвачът е друго лице. Умерената и ненатрапчива употреба на термини, лирическите отклонения, множеството описания на опити и научни изследвания правят текста интересен, увлекателен, четивен и достъпен за широк кръг читатели. С помощта на научната информация по биология, химия, генетика и ембриология получаваме точен, конкретен и изчерпателен отговор на множеството въпроси, наглед лесни, но в същото време сложни и загадъчни, относно появата ни на света.
„Първата загадка“ е невероятен разказ за „живота ни в нашето собствено море от солена околоплодна вода“ до първата глътка въздух.
.


Авторът на „Духless” се завръща с нов хит

Хаплив и циничен, Сергей Минаев поставя във „Видеоти“ въпроса изтъркана ли е любовта


Хаплив и ултра актуален, хитовият руски автор Сергей Минаев се завръща с нов роман, посветен на любовта в циничния и материален свят.  С първата си книга „Духless” той се превърна в такова явление, че „Таймс“ отдели цяла страница за писателя. Млад мениджър по продажбите в голяма мултинационална компания, той започва да пише романа, нахвърляйки мислите си върху салфетки в тузарски заведения. Книгата излиза в скромен тираж, но се изчерпва за седмица. И всички започват да говорят за нея. Така се ражда бестселърът, чиито продажби в Русия надхвърлиха тези на световни хитове като „Шифърът на Леонардо”. „Духless” вероятно е и най-касовият руски роман в България през ХХI век. Той придоби култов статут, а цяло поколение израсна с него.

Успехът на Минаев се дължи на това, че е ултра съвременен – и като проблеми, и като стил, и като теми. „Media Sapiens” стана наръчник за пиарите и изкушените от медийни манипулации, а по схемата от книгата бе направен опит да бъде фалирана голяма българска банка.

Действието на най-новия му роман „Видеоти“ (издание на „Персей“, превод Ива Николова) се развива в Москва, където главният герой Андрей Миркин е водещ на успешно телевизионно шоу. Той живее охолно, прекарва дните си сред фенове или под влиянието на алкохол и дрога, а нощите - по купони с момичета, чиито имена не винаги успява да запомни до сутринта. Материалната му задоволеност обаче го прави все по-равнодушен и циничен. За него момичетата са еднакви, шоуто му е посредствено, Москва е негостоприемна, клубовете са скучни и вече нищо не му носи истинска, разтърсваща емоция.  Чрез този герой Минаев успява да покаже не само опасностите на славата и парите, но и вътрешното терзание на един млад човек, който търси смисъл в живота си.

Писателят успешно потапя читателите в атмосферата на големия град, с бурния нощен живот и безскрупулното отношение на медиите, чиято единствена цел е печалбата. Бездушието на корпоративните среди стига дори дотам да пренебрегне загубата на един човешки живот в името на високия рейтинг...

Авторът ни представя живота зад камерите на операторите, вътрешността на една съвременна телевизия – безскрупулните началници, търсенето на спонсори, маската на заинтересованост, която се показва в ефир и истината под нея – абсолютната липса на морал и господството на парите. Като част от този свят, и Андрей е започнал малко по малко да се превръща във вИдеот. Границата между личността, която показва пред обектива и истинското му аз, се размива все повече и повече и той самият вече не вижда разликата.

Но погледът на Миркин над света се преобръща, когато среща Наташа, учителка в държавно училище, с която се запознава по време на снимки. Тя е интелигентна, красива и независима, но изглежда напълно безразлична към него, което кара свикналия на женско внимание водещ да я иска още повече. Макар и започвайки като на шега, скоро връзката им се задълбочава и се превръща в истинска любов. Тази зависимост от друго човешко същество е нещо съвсем ново за прагматичния Андрей. Пред него стои избор – дали да се довери и да се откаже от разпуснатия си начин на живот, за да не загуби Наташа, или да бъде свободен да живее ден за ден.  И ако избере да остане сам, ще продължи ли да харесва онова, което е?

Хапливият и циничен език на Сергей Минаев прави романа бързо четиво – 500-те страници се изчитат неусетно, на един дъх, защото писателят успява да поднесе и сериозните теми с усмивка, като предава емоциите и на четящите. През очите на героя проследяваме въздействието на истинските чувства върху човек, който не е вярвал, че може да обича. Той преосмисля и моралните измерения на днешния твърде материален свят. Тази история е отличен пример за това, че промените в живота ни понякога се случват, когато най-малко ги очакваме, и че всички планове за бъдещето могат да се преобърнат за един ден, дори за един миг.