„Още една мечта” – още един български филм с крими елемент

Николай Мутафчиев е познат предимно на тв зрителите - като режисьор на част от изданията на "Комиците" и три сезона на "Сървайвър". "Още една мечта" е пълнометражният му дебют в киното - част от мощната тенденция почти всеки нов български филм да е дебютен (къде успешно, къде не дотам). Творбата му впечатлява с рекламния си плакат - четири красиви жени в еднакви червени рокли.
Дамите остават основната атракция и в целия филм. "Още една мечта" е лека, бъбрива и приятна за окото крими комедия, в която четири жени се срещат на терапия за отказване от пушенето. Едната е нещастна съпруга и домакиня, другата - пристрастена към грубия секс, третата - глезена богаташка щерка, а четвъртата - мълчалива красавица, приучена от семейните побои като дете да отвръща с юмрук на всяка несправедливост. Поименно - Койна Русена, Ирена Тодорова, Мира Бояджиева и Диляна Попова. Между четирите покълва чепато приятелство, подхранвано от общата идея да вкарат малко тръпка в живота си, като оберат банка. За свой ментор те вземат неуспял кинорежисьор, който си представя обира като суперпродукция. По пътя към целта момичетата крадат коли, намират чертежите на банката, срещат се с руски мафиоти и китайски контрабандисти, взимат заложници - накратко, нещо като българска "Банда на Оушън", ама с мацки. Ами като „Бандата…” ще да е, нали родното кино се съревновава само с „най-доброто” – с щатски „суперпродукции”…По традицията на новата, българска филмова вълна криминалния елемент е задължителна част от сюжета. Затова и различията в отделните заглавия може и да не се забележат…
Филмът е непретенциозен в добрия смисъл на думата (с това ми напомни на "Лора от сутрин до вечер"). Въпреки някои видими недостатъци - почти напълно липсваща разработка на характерите, стерилни интериори и дежурното за български филм продуктово позициониране на цигари, алкохол, банки, той е приятен за гледане. Може да съм благосклонна, защото напоследък родното кино удари абсолютното дъно с "Пъзел" и "Пистолет, куфар и три смърдящи варела" - но каквато и да е причината, този е по-добър от тях. Четирите момичета - комбинация от актриси и непрофесионалистки - са успешен и доста красив отбор, в който се откроява Мира Бояджиева. Като цяло кастингът и в главните роли, и в епизодите балансира между натурщици, опитни актьори - само Койна, Деян Донков и Радена Вълканова и по-малко изтъркани лица от сцената и екрана - Мария Силвестър, Китодар Тодоров, Моню Монев, цигуларят Венци Такев, двамина от братя Мангасариян (имат пръст и в продуцирането). Сценарият пък се заиграва с идеята за размиване между реалност, мечта и кинопродукция, което го снабдява и със здравословна доза самоирония.