30.09.2020 г.

Над 170 автомобила на октомврийския Ретро парад в Стара Загора


Предстоящият октомврийски „Ретро парад Стара Загора“ събира за 17-ти път на едно място класиките в моторните превозни средства. На 3 октомври в парк „Артилерийски“, ще бъдат показани над 170 символа на различни автомобилни епохи.

Очаква се един от най-впечатляващите участници да бъде рядък спортен автомобил марка „Мерцедес“, модел SSC, от който има произведени само три броя.

Гостите на Ретро парада ще могат да разгледат автомобилите от 10 до 16.30 часа. След това ще стартира парадна обиколка на ретро автомобилите по улиците на Стара Загора, съобщи Гино Иванов, част от ръководството на Старозагорски автомобилен клуб „Ретро“. Той допълни, че се очакват много изненади за посетителите на автомобилното изложение. Ще бъдат представени коли от началото на 20 век.

„Много от возилата са в процес на реставрация и собствениците им правят всичко възможно да са готови до 3 октомври. Тъй като в Стара Загора ще се проведе последния за 2020 година парад. Именно тук ще бъде решен календарът на всички клубове в България за 2021 година“, обясни още Иванов. За участие се допускат всички МПС, които отговарят на няколко основни критерия. Те трябва да са не на по-малко от 30 години, да бъдат в оригинално техническо състояние, както и да не се използват за ежедневна употреба от собствениците им – ограничение за марки и брой няма.

Събитието се организира от Старозагорски автомобилен клуб „Ретро“ с подкрепата на Община Стара Загора и е част от проявите по повод Празника на града – 5 октомври.

27.09.2020 г.

Романът „Война” на Яна Язова преоткрит след дълга забрава

Малко са книгите в българската литературна история, които биват обречени на забвение в продължение на повече от половин век. Една от тях е романът на Яна Язова "Война".

Сюжетът се развива сред драматични за съвременната българска история събития - Втората световна война, смъртта на цар Борис ІІІ, бомбардировките над София, нахлуването на Червената армия в България, преврата от 9 септември 1944 г. и т.нар. Народен съд. Според литературната критика именно "Война" е единственото произведение в рамките на половин век (или поне едно от малкото), в което истината за установяването на власт на Отечествения фронт се представя без обичайната идеологизация.

Поради това, след завършването си през 1946 година, ръкописът дълго време остава неизвестен за читатели и изследователи. Произведението за първи път вижда бял свят чрез откъси в списание "Летописи" в средата на 90-те години, а настоящото издание на "Българска история" е първото самостоятелно след почти две десетилетия.

В романа "Война" ходът на историята противопоставя един на друг двама стари приятели. Успоредно с личната, бурно се развива и обществената история, като в един момент двете стават едно. От този момент разказът потича драматично и стряскащо, а благодарение на блестящия писателски талант на Яна Язова читателят съпреживява ужаса и неизбежността на събитията.

Яна Язова по псевдоним на Люба Тодорова Ганчева, родена в Лом на 23 май 1912-а, в семейството на търговци. Завършва Първа девическа гимназия в София (1930) и „Славянска филология“ в Софийския университет (1935). Специализира в Сорбоната през 1937 – 1938 г. омъжва през 1943 г. за инженер Христо Йорданов, един от ръководителите на радио „София“, живял 16 години във Франция и много заможен, който умира през 1959 г.

До 9 септември пише мого статии,стихове и романи, голяма част от тях на историческа тема.

Отказва да се присъедини към писателите, които след 1944 г. приемат т.нар. метод на социалистическия реализъм. През 1960 г. за пръв път излиза от изолацията, представяйки своя ръкопис на романа „Левски“ на издателство „Народна култура“. Издателството го включва в плановете си, но директорът на издателството Пелин Велков( по-късно ѝ казва, че няма да издадат романа.

Умира при неизяснени обстоятелства1 предполага се, че е убита от ДС. Последен знак, че е била жива, е неин текст в дневник от 9 юли 1974 г. Тялото ѝ е открито през август в дома ѝ (заедно с дневника, разтворен на маса). По трупа има следи от насилие, но той в горещините вече е полуразложен. Погребана е на 9 август в Централните софийски гробища. Досието на Яна Язова не е намерено..

След десетки години, творбите й отново са преоткрити от българските книгоиздатели, макар и авторката да продължава да не бъде позната на обществото

25.09.2020 г.

Кун Петерс събира в романа си културите на Европа и Африка

Писателят пристига за „Пловдив чете“, ще има премиера и в София

Един от най-големите фламандски писатели – Кун Петерс, пристига за участие във фестивала „Пловдив чете“ на 1 октомври от 18 ч. във „Винтидж хаус“, а на 2.10. от 17:00 ч. в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ в София ще се състои премиерата на българското издание на магичния му роман „Изцелителят“.

Кун Петерс (1959) е автор на богато, заслужило много награди творчество. Дебютира през 1988 г. С книгите си „Пощальонът“ и „Голям европейски роман“ печели награди и известност. Преведен е на множество езици.

За новия си роман „Изцелителят“ Кун Петерс получава престижната литературна награда ЕСИ, а освен нея и наградата на читателите. Книгата излиза на български в превод на Анета Данчева-Манолова и издание на „Персей“. Преводът е реализиран с подкрепата на „Литература на Фландрия“ и програма „Творческа Европа“. Оценките за романа са: Литературна магия. Майсторски изграден сюжет, разказан завладяващо. Формулата, която обяснява защо се превръщаме в хората, които сме. Не бива да се стремим да търсим истината, а извора.

В „Изцелителят“ младият Реми е преследван от неудържими сънища и гласове под въздействие на историите на чичо си за духа, който властва навсякъде, за чернокожия войник, донесъл със себе си чудати вярвания, предания и обичаи. Когато Реми съобщава на родителите си, че е усетил в себе си призвание и че иска да постъпи в ордена на йезуитите, никой не може да го разбере. Но вътрешният му даймон – тайнственият посредник от някакъв невидим свят – не го оставя на мира и непрестанно му повтаря, че трябва да изцелява хората. Старите предания и личните духовни търсения подтикват Реми да поеме към самото сърце на Африка, за да открие жадуваните отговори.

След няколко десетилетия Реми вече е професор психоаналитик, чийто ученик тръгва по неговите дири и стига дори до далечното и екзотично Кванго, за да открие истините, пазени от преподавателя му.

„Изцелителят“ – кого изцелява той и от какво? Дали е професорът психоаналитик в университетския град Льовен, с целия си високо интелектуален арсенал от Фройд до Лакан, или заклинателят Кхуундзи, с прилеповите отвари и зловещи фетиши в сърцето на Африка; и дали те двамата всъщност не са едно и също нещо, търсачи в дълбините на човешката душа. „Защото всеки един от нас, във всеки момент от времето, по всяко място на света, дири собствените си тъмни загадки“ – казва авторът.

Как да се излекуват онези, които таят в себе си скрито наследство от неведоми предци, как да се прогони вината, без значение защо е дошла? „Ние не току тъй сме тези, които сме“, казва един от героите. И нищо не е напълно ясно в мъглата на съществуването, сред нея се различават само духове. Даймони, ги назовава героят във Вестхук – но това съвсем не означава демони. Напротив, даймоните са добри, защото са полубогове в безбожния свят, те са вестители, същества-посредници.

Кун Петерс поднася магична, елегантна творба, която деликатно се докосва до дълбоки екзистенциални теми. Тя ни повежда на увлекателно пътешествие, надминаващо границите на страни, епохи и култури


22.09.2020 г.

Отново Нощ на изкуствата в Стара Загора на 25 септември

Една от гостуващите от Френския колеж гравюри 

За 15 път в петък ще се проведе Нощ на изкуствата в Стара Загора, в която ще се включат Регионалния исторически музей, двете библиотеки, Обсерваторията, Операта, Кукленият тетатър, и други традиционни и не толкова участници в кампанията. Нощта ще премине при обичайните мерки за безопасност, според карантинните условия.

В Художествената галерия заралии могат да видят пет експозиции. След тях се открояват италиано-българска съвременна графика и колекция от гравюри от бившия Френски колеж в Пловдив. Повечето от ценните произведения са гравюри върху мед, създавани в ателиетата на Лувъра ("Chalcografie de Louvre") в един почти 200-годишен период – от XVIII до началото на XX век. Друга част от произведенията е печатана при братята Кюнцли, от Дардоаз – Париж, Кадарт и Шевалие – Холандия и Франция, Сгрилли – Италия. В  колекцията са включени гравюри по живописни творби на художници като Паоло Веронезе, Давид Тениерс, Aнтоан Вато, Жан-Оноре Фрагонар, Франсоа Буше, Жан Батист Шарден, Жак-Луи Давид, Жан Антоан Гро, Теодор Жерико, Йожен Дьолакроа, Пюви дьо Шаван и др. Сюжетите са разнообразни: с митологичен или библейски характер, дворцови и парадни сцени, но също – битови и пасторални, портрети, пейзажи. Творбите са наследство от музея на някогашния Френски колеж „Свети Августин“, съществувал в Пловдив до 1948 година.

Изложби ще има и в зала „Байер” и Дом „Литературна Стара Загора”. В къща-музей „Гео Милев” ще бъдат представени две нови книги.

Нощта ще бъде съчетана с фестивала Августиада, като изборът на Царица Августиада е в Операта от 19 часа. Част от фестивала ще гостува и в Регионалния исторически музей. В операта отново ще може да се направят снимки с костюми от спектаклите, в музея има разнообразна протрама, включваща театър, вокални изпълнения и други атракции.

Кукленият театър отново отваря врати с вход свободен, където най-малките могат да видят пиесата „Снежанка и седемте джуджета”.

Музика на живо ще има в Къщата на архитекта, заведенията Дръмс и Колибри на бирата.

Пълната програма на Нощ на музеите може да се види на сайта на общината.

17.09.2020 г.

Старозагорският куклен театър показа поредната си майсторска лаборатория


Старозагорският куклен театър безспорно е най-добрата културна институция в Града на липите. Креативен, иновативен и каквато друга чуждица да употребим, няма да е достатъчна. А на български – екипът му е чудесен, прекрасен, забавен, смайващ, идеен и съзидателен...абе не ми стигат суперлативите.

На 15 септември, артистите от театъра представиха какво са сътворили в своята поредна творческа лаборатория, подготвяйки своята нова постановка по романа на Михаил Булгаков – „Майсторът и Маргарита”.

Заралии обичат своя Куклен театър и също помогнаха, дарявайки 100 стари куфара за сценичната изява. Дълго се чудих, защо са им 100 куфара, и какво, моля ви се, ще правят тях? Оказа се, че куфарите имат много предназначения – на книга, на акордеон, на прозорец и на какво ли не, което просто, само в старозагорската лаборатория на споменатия театър могат да се сетят.


Освен това, всички артисти играха изключително вдъхновено, предавайки емоции, че и чисто физически усилия от сцената, които нямаше как да не се предадат на публиката. Това си беше силен театрален експресионизъм, какъвто рядко се вижда в България, поне аз така си мисля.

Част от този не напълно готов спектакъл, си е истински мюзикъл, който бе подсилен със силното участие на рокаджията Николай Воденичаров-Никеца, които и свири, и на артистичната фурия Милица Гладнишка, която преди време участва и в заралийския джаз фест, явно и харесва арт-атмосферата в града. Ами ще и хареса, как, култура има в този град! Такава мисъл винаги ме спохожда, след като съм гледал спектакъл в Кукления театър.

Апропо, творческите лаборатории, били изключения, каза директорът на театъра Дарин Петков. В Зарата обаче са традиция, от далечната вече 2003-а. По този почин са направени блестящи и награждавани, т.е. високо оценени, не само от лаик като мен, постановки – „Страх”, „Последният човек” и други култови заглавия.

Кукленият театър бе първия, който не се примири с пандемията и излъчваше онлайн представления, съвместно с операта направиха иновативния куклен Турандот, а театъра ще се включи активно и в нощта на изкуствата на 25 септември, когато безплатно ще покажат „Снежанка и седемте джуджета”. Накрая на показаното от „лаборантите”, след заслужените аплодисменти, срещнах директора Дарин Петков, който...ми благодари за това, че съм дошъл на представянето. Чуден човек, аз трябва да му благодаря, за страхотните емоции, които още ме държат. Спектакълът ще е готов в началото на следващата година и вече знам, че задължително ще го видя..

П.С. Моля за извинение екипа на кукления театър, че им откраднах две от снимките, но просто не ми се щеше да снимам по време на тяхното великолепно изпълнение.

Димитър СЛАВОВ