37
живописни платна, излезли изпод четката на легандарния за няколко поколения
българи художник Сирак Скитник ще бъдат експонирани в една от залите на
старозагорската художествена галерия за празника на града 5 октомври. Изложбата
ще бъде офиицално открита на 4 ноември от 18,00 часа, платната са от фондовете
на сливенската галерия „Димитър Добрович”, уточни доц. Марин Добрев. Сирак
Скитник е литературният псевдоним на българския писател и художник Панайот
Тодоров Христов.
Завършва
Богословското училище в София (1902). Учител в прогимназията в с. Върбец, в
Сливен и другаде (1903–04). През 1908 заминава за Петербург, където учи живопис
в частното училище на Леон Бакст (състудент на Марк Шагал и Василий Кандински).
Член
на групата „Мир искусства", запознава се с модерните течения в
европейското изкуство, изпитва влияние от Петербургската декоративна школа
изпраща литературно-художествени писма до сп. „Демократически преглед“. През
1912 се завръща в България, участва в Балканската война. През 1913–17
учителства в Асеновград. Съредактор е бил на на сп. „Златорог“, драматург и
артистичен секретар на Народния театър в София 1923–24), където поставя (1923)
пиесата на Морис Метерлинк „Мона Вана“ и изработва проектите на декори към нея.
През
1924–25 години е библиотекар в Министерството на просвещението, от 1935 до
смъртта си на 5 март 1943 г. е главен ръководител на Радио София. Председател
(1927) на дружество „Родно изкуство“, пръв председател (1931) на Съюза на
дружествата на художниците (дн. СБХ).
Като
живописец, художник и театрален критик Сирак Скитник сътрудничи активно на
списанията „Българска реч“, „Съвременник“,„Везни“, „Хиперион“, „Златорог“,
„Художествена култура“ и др. Естетически и творчески се противопоставя на
миметичния принцип в изкуството и в разбирането си за модерен стил се ориентира
към експресионизма (статиите „Старо и ново изкуство“, 1919, „Тайната на
примитива“, 1923).
Няма коментари:
Публикуване на коментар