29.05.2022 г.

За пръв път рок група ще бъде две последователни години на Рокфеста в Мъглиж

На 19 и 20 август ще се проведе станалия вече традиционен Рок фестивал край Мъглиж. Два дни рок, български банди отново ще изпълняват само авторска музика. Входът е свободен, ще има зона за палатки и каравани – също безплатна. Програмата по дни и часове: Петък 19.08. 19:00-19:40 Second To None 20:00-20:40 Аудиосфера 21:00-21:40 Deadscape 22:00-22:40 Орендъ 23:00- Gwendydd, Събота 20.08 19:00-19:40 CemeterY 20:00-20:40 Abysmatic 21:00-21:40 I.R.B.69 22:00-22:40 This Burning Day 23:00 - Светльо & The Legends Организаторите винаги се стараят изпълнителите да не се повтарят. „Тази година изключение се прави за момичетата от Gwendydd, заради успехите им, включително и на международна сцена“, информира Йордан Тотев, който заедно с Иво Руев са създателите и основните двигатели за провеждането на фестивалът. При старта на инициативата Иво и неговия I.R.B.69 изпяха култовото парче WE ARE GOING TO МЪГЛИЖ, което се превърна в истински химн и даде име на събитието. Единствено през пандемичната 2020 година концертите не се проведоха, поради наложените строги ограничения.

Том Егеланд разрешава загадката на трийсетте сребърника

Загадката на най-срамното предателство в човешката история е залегнала в основата на най-новия роман „Сребърниците“ (изд. „Персей“) на световноизвестния норвежки писател Том Егеланд. След „Заветът на Нострадамус“, „Ефектът на Лазар“, „Пазителите на завета“ и „Тринайсетият апостол“, продали милиони екземпляри по света, Егеланд създава нов бестселър, още по-завладяващ като литература и познание за скритите тайни в историята и библейските митове. Новооткрито писмо на две хиляди години, написано от Пилат Понтийски, изчезва безследно, а палеографът, който е трябвало да го разчете, е намерен мъртъв в Капела Медичи, във Флоренция. Археологът Бьорн Белтьо е натоварен с опасната задача да намери този безценен пергамент, криещ неподозирана истина и отговора на една смъртоносна загадка. Какво е подтикнало Юда да предаде Исус и какво реално се е случило? Каква е била ролята на Пилат в цялата тази драма? Каква е и тайната на Медичите, пазена в продължение на векове? Бьорн Белтьо става обект на преследване и шпиониране, трябва да разреши няколко загадки, изпращани му от тайнствен непознат, сдобива се с нови приятели, но и с нови врагове. Когато открива писмото, Белтьо, се изправя пред поредно предизвикателство: намирането на гроба на Пилат Понтийски. Вместо обаче усилията му да бъдат оценени, той е посрещнат със скептичност и критика, защото неговите открития застрашават устоите на християнството. Трябва да се изправи и срещу загадка, касаеща собственото му минало. Както и за предишните си романи Том Егеланд прави сериозни проучвания – не само фактите, залегнали в Библията, но и най-нови исторически проучвания от 2021 г. Според Библията Юда получил трийсет сребърни монети, за да предаде Исус. Най-различни монети са били в обращение в Йерусалим през 33 година, например древногръцките тетрадрахми и римските денарии от периода на управление на Август и Тиберий. Монетите с най-голямо съдържание на сребро (96-97%) били финикийските шекели от Тир, които се събирали като данъци за храмове. Към 2021 г. уважаваните археолози са единодушни, че най-вероятно става въпрос за тази монета в случая с предателството на Юда. Изразът „трийсет сребърника“ има връзка и с цената на робите в Стария завет. За да създаде сюжета на новия си роман, Том Егеланд проучва гностични евангелия и ръкописи от онова време. В края на книгата си той дава точна информация кои са реалните факти и кое е фикция. Книгата препраща и към първия световен бестселър на Том Егеланд - „Краят на кръга”, преведен на близо 30 езика. Романът е публикуван през 2001 г., две години преди „Шифърът на Леонардо”. Когато излиза романът на Дан Браун, читателите на Егеланд с изненада откриват, че главните герои са с подобни характеристики, сюжетът се върти около родословието на Иисус и потулени тайни на християнството, а зад всичко стои всесилна международна организация, както и че и двете книги се занимават с противоречиви теории за живота, учението и смъртта на Исус Христос, с библейски ръкописи и зараждането на християнството. Немалко са коментарите както на критици, така и на неспециалисти относно приликите между двата романа. Не липсват и намеци за плагиатство от страна на Дан Браун заради такива поразителни сходства между "Шифърът на Леонардо" и "Краят на кръга": разкриването на древна мистерия и световна конспирация, излагане на тезата, че Иисус е бил женен за Мария Магдалена и двамата са имали потомство, албинос е главен герой и в двата романа – разликата е, че в „Краят на кръга” той е добрият (Бьорн), а в „Шифърът на Леонардо” е лошият герой (Сила – човекът на „Опус дей”), и в двете книги главната героиня се оказва едновременно последният жив потомък на Христос и Мария Магдалена и дъщерята/внучката на последния велик магистър на таен орден.

28.05.2022 г.

Днес откриват кинофестивала „Златната липа“

Днес откриват Международния фестивал за ново европейско кино „Златната липа“ 2022. Деветото издание на киносъбитието на Стара Загора започва в 17 часа пред западния вход на Държавна опера Стара Загора. Куп звезди на българското кино, сред които Георги Мамалев, Йоана Буковска, Мария Статулова, Любомир Петкашев, Галя Александрова, Христофор Недков, кинокритикът на списание „Кино“ Людмила Дякова, международното жури на фестивала, водено от проф. Анри Кулев, основателят на фестивала Магдалена Ралчева и редица кинематографисти от Европа ще преминат по „червения килим“ на старозагорския кинофест. Церемонията ще започне с атрактивно мажоретно шоу на Центъра за подкрепа и личностно развитие и изпълнения на военния духов оркестър, дирижиран от капитан Цветомир Василев в отсечката по бул. „М.М.Кусев“, което ще премине от сградата на Драматичния театър до операта. За здравето на всички почитатели на културното събитие водосвет ще отслужи лично Н.В.Пр. Старозагорският митрополит Киприан заедно със свещеници от Старозагорската епархия. Водещ на церемонията ще бъде младият актьор Калоян Минев, когото помним със силната му първа роля в киното в режисирания от Магдалена Ралчева филм „XII а“. Миналата година пък Калоян Минев беше избран за снимките на филма „Бежанецът“ на режисьора Рени Харлин, чието дело е вторият филм от поредицата „Умирай трудно“. В центъра на церемонията неизбежно ще бъде обичаният актьор Георги Мамалев, който ще се изправи на сцената в целия си блясък, за да получи наградата „Златна липа“ за цялостен принос в киното. Ще видим и кратък филм с откъси от негови роли. В празничната церемония по откриване на фестивала важно място заемат и изпълнители от Държавна опера Стара Загора. Какви изненади са подготвили, ще запазим в тайна. Веднага след края на церемонията фестивалът официално ще бъде открит с прожекция на новия испански филм „Алкарас“(2022), режисиранотКарла Симон, който е носител на „Златна мечка“ от тазгодишното издание на Берлинаре. По същото време ще се прожектират филми от програмата на „Златната липа“ в другите две фестивални зали – на Регионална библиотека „Захарий Княжески“ и на Културен център „Загора“. В неделя от 11 часа Георги Мамалев ще даде пресконференция и ще се срещне със свои почитатели във фоайето на операта, след което официално ще открие своя звезда с името си и ще посади липова фиданка в Алеята на липите край оперната сграда. Фестивалът ще продължи до 1 юни, когато авторитетното жури ще обяви филмите победители в конкурсната програма и ще бъдат връчени наградите в различните категории – за най-добра мъжка и най-добра женска роля, за най-добър режисьор и за най-добър филм. Свое отличие ще присъди и Съюза на българските филмови дейци. Входът за всички прожекции и събития от програмата на „Златната липа“ е напълно безплатен за посетителите, благодарение на подкрепата на Община Стара Загора. Флаери с програмата на фестивала можете да получите във фоайето на операта, в библиотека „Захарий Княжески“, в Туристически информационен център и в Културен център „Стара Загора“. Онлайн можете да откриете фестивалните прожекции на сайта на „Златната липа“ www.thegoldenlinden.com.

КЕВР предвижда новите цени на тока за бита, за EVN е 3,46%

Комисията за енергийно и водно регулиране предвижда увеличение средно с 3,3% на цената на тока за битовите потребители от 1 юли. Това стана ясно след публикувания днес доклад на Комисията. Най-висок е процентът, с който ще поскъпне електроенергията за клиентите на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби“ – 4,56 %. Увеличението предвидено за битовите абонати на EVN е 3,46% (обслужващ и Старозагорска област), а за тези на „Електрохолд Продажби“ /ЧЕЗ/ - 2,39 %. "Независимо, че енерго-преносните предприятия заявиха значително повишаване на своите разходи за пренос, Комисията намери резерви в системата за да неутрализира този фактор. За да сведе до минимум увеличението за битовите потребители, КЕВР приложи регулаторни механизми по отношение на ценовия микс за регулирания пазар. Делът на електроенергията от АЕЦ Козлодуй се увеличава до 30%. Намалява се цената на електроенергията от хидроцентралите на НЕК. Тези мерки дават възможност за да бъде компенсирано увеличението на разходите за пренос на ЕСО и на електроразпределителните дружества „ЕВН България Електроснабдяване“, „Електрохолд Продажби“ /ЧЕЗ/ и ЕНЕРГО-ПРО Продажби“", се казва в доклада на КЕВР.

23.05.2022 г.

44 игрални и документални ленти показват на кинофеста „Златната липа“ 2022

Деветото издание на международния кинофестивал за ново европейско кино „Златната липа“ 2022 ще се проведе 28 май до 1 юни, в Стара Загора. За първи път тази година филмите от програмата на „Златната липа“ ще се прожектират на три екрана. Основните два отново ще бъдат в голямата зала на Държавна опера Стара Загора и на Регионалната библиотека „Захарий Княжески“. Третият екран ще бъде в обновената зала на Културен център „Загора“ в бившия Синдикален дом на културата. Регламентът на „Златната липа“ остава непроменен, а всички прожекции са с вход свободен. Селекцията на филмите е разделена на конкурсна и извънконкурсна програма. Десет филма, сред които и два български („Януари“ и „Жените също плачат“) ще се състезават за отличията на фестивала - за най-добър филм, за най-добър режисьор, най-добра мъжка роля и най-добра женска роля. Специално отличие ще присъди и Съюза на българските филмови дейци. Петчленно международно жури, оглавявано от българския карикатурист, художник и режисьор Анри Кулев ще оценява кандидатите за призовете. Наградата за цялостен принос в киното ще получи обичания български актьор Георги Мамалев, с над 45 роли в киното и телевизията. По традиция той ще засади свое дръвче на алеята на липите и ще добави своя звездна плочка до Операта. Преди него, с този през са били отличени Мария Статулова (2013), Джанкарло Джанини (2014), Васил Махайлов (2015), Татяна Лолова (2016), Гинка Станчева (2017), Васил Банов (2018), Ян Енглерт (2019), Владимир Пенев (2020). В извънконкурсната програма са включени 34 филма, сред които е новият филм на Педро Алмодовар – „Паралелни майки“, разбира се, с любимата му актриса Пенелопе Крус. Ще бъдат показани 10 български филма, сред които документалните - „Гео Милев в лабиринта навремето“ и „Второто освобождение“ и комедията „Голата истина за група „Жигули“. Не е забравена и детската аудитория, за която има специално подбрани заглавия. Най-много филми ще представят Франция и Дания, които по традиция имат силно присъствие още от старта на първото издание на „Златната липа“. Географията на представените кинематографии обаче продължава да се разширява. За първи път в конкурса попада лента от Албания. „В свободен стил до Черна гора“ на режисьора Ардит Садику е предложен за „Оскар“, в категорията за чуждестранен филм през миналата година. „Всяка година филмите на „Златната липа“ очертават своеобразен акцент в търсенията и настроенията на кинематографистите от Европа. След двегодишната ковид криза, противно на очакванията, няма нито един филм, посветен на мрачното време и психологическия отпечатък, който остави след себе си Covid-19. Напротив – филмите, създадени през последните 1-2 години са жизнерадостни, търсят смеха и светлата страна на живота, излъчват позитивизъм“, подчерта Магдалена Ралчева, директор и създател на феста.

Временни ограничения на движението в Стара Загора на 24 май

Община Стара Загора уведомява жителите и гостите на града, че с оглед безопасността и предприемане на необходимите мерки за спазване на реда , на 24 май – Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност, ще бъде временно ограничено движението на личен транспорт в централната част на града. От 9 до 12:30 часа ще бъде преустановено преминаването на МПС по: 1. бул. „Цар Симеон Велики” - в отсечката от ул.„Св. Отец Паисий“ до ул. „Хаджи Димитър Асенов”; 2. ул. „Хаджи Димитър Асенов” - в отсечката от ул. „Генерал Гурко“ до ул. „Св. Княз Борис“; 3. бул. „Руски“ - в отсечката от ул. „Св. Княз Борис“ до ул. „Ген. Гурко“; 4. ул. „Цар Иван Шишман“ - в отсечката от ул. „Ген. Гурко“ до ул. „Св. Княз Борис“. Движението ще се нормализира незабавно след приключване на тържественото мероприятие, по преценка на служителите, които са пряко ангажирани с охраната му.

17.05.2022 г.

Онлайн игра „Открий снимките с логото… спечели награда“ организират в Стара Загора

Онлайн игра „Открий снимките с логото… спечели награда“ организират отдел „Туризъм и младежки дейности“ към Община Стара Загора. Желаещите да се включат трябва да намерят поне три от шестте спирки на градския транспорт, които са обозначени със специалното лого- Visit Stara Zagora и да си направят селфи. Снимките е необходимо да бъдат качени на специалната фейсбук страница https://www.facebook.com/visitstarazagora.bg , която трябва да е предварително харесана. „Знаем, че обичаш да се снимаш и да откриваш нови места! Затова те предизвикваме...“, казват организаторите.Трима от всички, изпълнили условията, ще спечелят раница, пълна с изненади. А за снимките, събрали най-много харесвания, екипът на отдел „Туризъм и младежки дейности“ са подготвили гравирана метална бутилка за вода. Периодът за участие е до 23 май. Пълните условия на играта могат да бъдат видяни тук: https://bit.ly/3NaSXAp.

16.05.2022 г.

Македонският писател Давор Стояновски представя книгата си „Утеха за голите”

Давор Стояновски, един от най-признатите млади писатели в днешната македонска литература, пристига в София, за да представи българското издание на романа си „Утеха за голите“ (изд. Персей). Събитието е на 18 май от 18.30 ч. в Македонския културно-информационен център. Книгата е номинирана едновременно за Наградата за литература на Европейския съюз и най-голямата награда за литература в Северна Македония – „Роман на годината“ (писателят вече я е печелил веднъж, а всичките му досегашни четири романа са номинирани за нея). „Утеха за голите“ е роман за изгубената, неосъществена и нещастна любов. Но той докосва и темите за вечността и безсмъртието, за щастието и радостта в живота, за търсенето на утеха в най-мрачните периоди на човека. Това е историята на един от най-добрите шахматисти в света, немеца Райнер Кестинг, и причините за внезапното му оттегляне от състезателната дейност. Една неочаквана среща и това, което научава от непознат за него човек, преобръщат изцяло живота му и го връщат назад във времето, към една почти забравена любовна авантюра с омъжена жена. Оказва се, че е имал син, за когото не е знаел, но междувременно е починал на трийсет и четири години. От това произтичат редица събития, които карат главния герой да преосмисли изцяло живота си, да осъзнае грешките в отношенията с най-близките си хора. Ако отминалите събития приличат на изиграна партия шах, след която фигурите се подреждат в начална позиция, тогава на какво прилича настоящето? Вероятно на вече започната партия, в която очакваме хода на противника. И винаги е придружена от надеждата, че ще се появи вторият играч, за да не останем в позиция без никакъв изход. Има ли категорични отговори за това дали сме постъпили правилно в миналото? Дали е възможно помирението ни на онзи свят, ако не сме сторили това на този? Дали може да бъде обвинен някой за обекта на неговата страст? Коя е истинската ни любов? Това са само част от въпросите, които Стояновски задава в книгата си.

5.05.2022 г.

Младият Боян Боев и неговата "Последна молитва" ни пренася в предосвобожденска България

„Последна молитва” е книга в стила на старите майстори, макар че е написана от млад писател. Боян Боев е 29-годишен, но вече името му е познато на тези, които следят новата българска литература. Романът му „Сайбиевата невеста“ е едно от събитията в литературата ни през последните години. Сега младият автор предлага изключително зрял и силен роман в класическите традиции на българската белетристика, но като дух е модерна, съвременна интерпретация на темите и мотивите в нея. В „Последна молитва” (издание на „Персей“) Боян Боев рисува предосвобожденска България - с всичките ѝ конфликти и проблеми. Младият писател ни повежда по уличките на Делва - красиво градче, което скоро ще изживее най-голямата си драма. Годината е 1872. България е в навечерието на своето освобождение от османската власт. В това смутно време Найден Тороманов, буден младеж, се завръща в родния си град Делва след дълго странстване из чужбина, за да погребе баща си. Колкото близка, толкова и чужда му е бащината земя. Неговото завръщане помита привидно безметежното спокойствие в града и повече отвсякога назрява омразата между бедни и чорбаджии, между християни и мюсюлмани. На фона на смутните времена в предосвобожденска България се развива действието в семейната сага „Последна молитва“. В романа е отразен сблъсъкът между българите и османците, бедните и чорбаджиите, образованите и невежите. Желанието за бунт срещу робството се преплита с любов, нови приятелства и жажда за мъст, а греховете от миналото изплуват на повърхността. Като народна песен е красива „Последна молитва”, защото е за свободата българска, но също за обречената любов, за трагичната съдба и робска орисия. Потопете се в елегичната атмосфера на предосвобожденска България. Душата ви ще трепне заедно с надеждите и разочарованията на героите. Ще се отрони от устните ви въздишка, жадуваща любов, свобода, опрощение. Това е книга, събрала още неописаното, непочувстваното за ония времена. Боян Боев ни го предлага с размаха на тогавашните будители. И ще изживеете приключение, което ще ви направи съпричастни, още повече българи. Произведението е наситено със събития и динамика, има историческа достоверност за времето и начина на живот в онези години. Всички герои са много плътни, достоверни личности, в които биха могли да се припознаят много съвременни читатели. Всеки персонаж е изграден със своите чувства, минало и копнежи за по-добро бъдеще. След всички перипетии в сюжета никой не е такъв, какъвто е бил в началото на романа, а дълбоко екзистенциалните послания разтърсват душата на читателя, карат го да се чувства още повече българин.