21.08.2019 г.

Участници от седем страни гостуват на 11-то издание на „Пиеро”

От 24 до 29 септември ще се проведе 11-то издание на Международния куклено-театрален фестивал „Пиеро 2019”. Артисти от седем страни и наши театрали ще представят пред заралии 20 представления. Чуждестранните трупи са от Италия, Испания, Япония, Унгария, САЩ, Сърбия и Полша. Артистите от Но театър „Ямамато”-Осака ще представят традиционното японско изкуство, което е обявено от Юнеско за нематериално културно наследство. Те ще имат две представления – „Крилатите одежди” и „Земният паяк”, където герои са съответно рибарят Хакурьо и великият войн Райко, който страда от незнайна и тежка болест.
С авторска адаптация по Джек Лондон, „Дивото зове” гостува Младежкия театър в Нови Сад. Уникален спектакъл с подводни кукли по класическото шекспирово произведение „Хамлет” ще покаже трупата от театър Walny-Гданск. „Грешка 404” е адресиран към публиката, която е завладяна от новите технологии. Замислена е като спектакъл без думи, като главният герой е средностатистическо момче, което е заобиколено от куп електронни устройства. La carpa ballerina от Витербо, Италия, представя „Прелюдии – патето, смъртта и лалето”, вдъхновена от едноименната книга на Волф Ерлбрух. Темата е за страха от смъртта като неизбежно събитие…Освен това във фестивала участват и кукловоди от столицата, Пловдив, Казанлък, Сливен, Габрово и Видин. Официалното закриване на „Пиеро2019” и връчването на наградите е от 20 часа на 29 септември.
Фестивалът получи трети лейбъл за значимост от Европейската фестивална асоциация, което утвърждава ДКТ „Стара Загора”, като една от най-значимата културна институция в града.

19.08.2019 г.

Модерна апаратура позволява възстановяване за 2 дни на пациенти с пластика на кръстни връзки

Ендоскопска ортопедична апаратура от най-ново поколение на един от водещите световни производители на медицинска апаратура и изделия DePuy Synthes на Jonson & Jonson дава възможност пациентите, претърпели артроскопска операция за реконструкция на увредени кръстни връзки на коляното, да бъдат раздвижвани още на втория ден след интервенцията. В продължение на един месец иновативната артроскопска кула Pure Vue, разработена от Mitek Sports Medicine, беше предоставена безвъзмездно за работа на ортопедичния екип на Болница „Тракия“, където под ръководството на д-р Петьо Братоев бяха извършени над 20 артроскопски операции на пациенти с различни ортопедични проблеми в коленете, рамото или глезените.
 „С тази съвременна апаратура и хирургичната френска френската система TLS пациентът не се нуждае от обичайния период за имобилизация (обездвижване) от 4-5 седмици и задължителното носене на ортеза, употребата на патерици и други обстоятелства, предизвикващи дискомфорт“, посочи д-р Петьо Братоев. Достатъчни са само 2 дни.
Обикновено от операции за реконструкция на скъсани кръстни връзки или на увреден менискус се нуждаят сравнително млади хора на възраст между 20 и 40 години, които са активни физически и бързото възстановяване на двигателната им активност е от особена важност. Точно такъв е случаят с първите две операции с пластика на увредена предна кръстна връзка на млади пациенти, които бяха извършени с използване на TLS – системата за пластика на предна кръстна връзка и иновативната артроскопска система Pure Vue. „Още на втория следоперативен ден пациентите бяха в почти нормален двигателен режим“, посочи д-р Братоев. Реконструкциите бяха извършени на базата на стандартната концепция със заместване на увредената кръстна връзка с един  сухожилен присадък от пациента.
Системата Pure Vue реално покрива цялата гама на ортопедичната артроскопска хирургия при коляно, рамо и глезен.  Тя се състои от няколко основни компонента, които притежават важни за работата на ортопедите възможности. На първо място това е визуализационна система с широк дисплей с 4К разделителна способност, която дава на опериращия кристален образ от вътрешността на ставата и отлична ориентация в триизмерното оперативно поле. Хирургът прониква във вътреставната капсула през два миниатърни разреза – един за артроскопа, снабден с камера на върха, и втори отвор за инструментите, с които оперира.
При извършването на артроскопията ставата се изпълва с течност, която я раздува и позволява на хирурга да вижда в нея. Това се постига чрез помпата на тази апаратура. За разлика от други модели, помпата на Pure Vue е снабдена със специален софтуер, който изчислява и компенсира загубите по връзките, показвайки на дисплея реалното налягане в ставата. Иновативно решение е комбинирането на помпа и шейвър в едно. Това позволява прецизен контрол от страна на хирурга, не уврежда меките тъкани в ставата и поддържа ясната видимост на оперативното поле.

Друг важен компонент в оперативната система е радиочестотния биполярен генератор, чрез който се извършва коагулация и аблация. При аблация системата създава джоб от пара, който предотвратява развитието на прекалено висока температура във вътрешноставния флуид. Меките тъкани - менискуси, кръстни връзки, лигаменти, не се прегряват и се избягва опасността от увреждането им. С по-ниската температура аблацията се осъществява в значително по-благоприятни условия, което е важно за бързото възстановяване на пациентите, посочва д-р Братоев.

„Никой не е пълно 6“ представят в Къщата на архитекта

„Никой не е пълно 6“ е проект на актрисата Иванка Шекерова и Елин Рахнев. Двамата винаги уточняват, че са съавтори в идеята и осъществяването на отличното представление, което няма аналог в родния арт афиш. Част от лятното турне на „Никой не е пълно 6” е бутиковата сцена в Къщата на Архитекта в Стара Загора. Спектакълът гостува в града ни по покана на АртЕриа.
„Роди се Стоянка Мутафова на XXI век“ – това са отзивите от софиийската премиера в Студио 5.
Ефектната брюнетка е безкрайно комична, но и драматична като Райна Апостолова-Поборникова от Копривщица. Героинята й е родена във втората къща до първата пушка и се озовава в големия град, за да учи на родолюбие. Една жена – супергерой, койято води любовни битки и ги печели.
На 23.08. /петък/ старозагорската публика ще чуе четирите ѝ истории за любовта, разочарованията, трепетите на сърцето и кипването на барута. Истории, в които всеки може да припознае частица от себе си, да намери отговори, да се пукне от смях, да поплаче, да пее с пълно гърло и бурно да коментира.
Начало: 19:30 ч.
Вход на място: 12 лв.
Запазете седящи места предварително на телефон: 0886352273
Пространството е уютно, местата са ограничен брой.
One woman show на Шекерова

По идея на Елин Рахнев

9.08.2019 г.

Синьо

Синьо, всичко бе синьо, сякаш художник сюрреалист бе преобразил света с четката си през своя син период. Това бе цветът, който преобладаваше щом отвори очи и бе трудно да разбере къде се намира. Въпроси от рода на кой съм, къде съм, накъде отивам и други подобни не изникваха в съзнанието му. СТРАХ нямаше! Дълъг ли бе този миг или безкрайно кратък, той гледаше и просто се любуваше на несравнимата красота, на спокойствието и безкрая…
Постепенно, осъзна че се носи на гръб по вълните и вижда небето над себе си, почти безоблачно, тук-там бели петна се наместваха по синевата. Осъзна, че е облечен със спасителна жилетка, обърна се по корем, а водата го плисна в лицето. Бряг…не се виждаше в нито една от посоките, които всъщност също не му бяха ясни.  Видя слънцето вляво, но първоначално не можа да се ориентира – натам изток ли е или запад? „Ще разбера, когато видя дали ще се вдигне или ще слезе надолу към хоризонта”, каза си наум и изведнъж бе обзет от ПАНИКА…
Разбра, че е сам и че се намира в дълбоки води. Навред не се виждаше нито бряг, ни остров, кораб, лодка или дори птица в небето. Това бяха сигурни знаци, че е много, много далеч от твърда земя.
Стана му студено и реши, че трябва да се движи. Загреба с ръце, движеше краката си и се опитваше да поддържа някакъв ритъм. Само не бе сигурен че е хванал правилната посока. Възможно бе, да се отдалечава от тъй желаната твърд, да се движи точно в обратната посока. Опита се да усети дали има някакво течение, но морската шир бе спокойна и като че ли, въпреки усилията си, не се предвижваше много.
Прецени рисковете, освен студ, го заплашваше глад, изтощение и жажда. Спомни си, че морската вода е много солена и не става за пиене. Изведнъж почувства жажда, която нямаше как да утоли.
ВАЖНОТО Е ДА НЕ СЕ ПРЕДАВАМ! – помисли си и продължи да обмисля действията си. До брега можеше да доплува само ако беше Петър Стойчев или някой друг ас на плувния маратон. Гребането обаче му помагаше, за да не се отдаде на отчаянието, а освен това връхлетялата тялото му студена вълна не се усещаше толкова осезателно. Знаеше, че корабите в моретата следват определен маршрут, и в страни от морските пътища има десетки и стотици квадратни километри площ, които всъщност са водна пустиня. Шансът за попадналите в подобни зони за оцеляване е съвсем минимален. „Ако това е краят, то израза лека му пръст няма да важи за мен”, помисли си той и се засрами, че дори в толкова труден момент се държи несериозно. Не можеше да си спомни какъв е бил преди да попадне в беда, нито името, нито своите приятели и близки…Вероятно това бе последица от шока, който бе преживял при инцидента, при който бе попаднал в тази страшна ситуация.
Лични спомени нямаше, но пък се сещаше за толкова други неща, които като превъртане на бърза лента, преминаваха в мислите му. Спомни си…”Старецът и морето”. Борбата на юначния рибар с акулите и изтръпна. Не знаеше в кое море или океан се намира. А ако има акули?
Колкото и да се взираше във всички посоки, не виждаше и следа от друго живо същество. Тогава забеляза, че слънцето се спущаше към хоризонта, натам бе запад. Тази констатация не му помогна много. Брегът или друга твърд бяха все така невидими, че чак се питаше дали има нещо друго на този свят освен вода и небе, вода и небе, вода и…небе….
ВРЕМЕТО съществуваше и се усещаше, но не като минута и час, а само като ден и нощ. Залезът наближаваше. Понякога той се отпускаше на вълните, друг път гребеше, опитвайки се да поддържа определена посока, която според разположението на слънцето бе юг. На няколко пъти получи крампи, схващаше се ту кракът му, ту тялото в раменната част. Това че ще настъпи мрак допълнително го тревожеше. Като светкавица през главата му премина мисълта да махне спасителната жилетка и да спре да се съпротивлява на съдбата, но бързо преодоля това. „От мен не става Мартин Итън”  - спомни си още един литературен герой, като се зачуди, защо в такава ситуация си мисли за литература. Да не би да е библиотекар или пък чете много? Помъчи се да върне спомените си, но не успя…
ИЗВЕДНЪЖ му се тори, че в близост до него водата се раздвижи и някакво тяло преминава недалеч отдясно. Опита се да се отдалечи от него, но неосъзнато до сега течение не му даваше възможност да се придвижи в желаната посока. „Господи, защо аз” – помисли си и отново загреба в обратна посока. Нещото обаче продължаваше да се движи, ако въобще можеше да вярва на възприятията си, на една и съща дистанция. Колко продължи успоредното им плуване бе трудно да прецени, но в един момент то изчезна в дълбините. „Ако се измъкна от тази беда, повече няма да доближа „голяма вода”, зарече се той. „Макар че, какво ми е виновно морето?”. Тъмната вода събуди нови страхове, отделно стана по-студена, а излезе и вятър. В далечината проблесна светлина, може би, това му се стори. Не оставаха обаче сили за да гребе към нея. Тя се движеше, а той разбра, че пътищата им няма шанс да се пресекат. Извика за помощ на различни езици ,за които се сети, но явно нещото, което бе източник на светлината бе далече и не го чуха. Корабът-мечта, призракът или миражът не промени посоката на движението си и след време изчезна. През главата му мина: „И стих от Данте се дочува – „Надежда всяка оставете!”.
В небето грееха звезди, но тази красота не радваше. Крампите отново го мъчиха, жаждата също, а изтощеното тяло вече изпадна в някакъв транс или унес, какъвто обикновено преживяват маратонците…ТОВА Е КРАЯ!
Вече дори му се прииска да стане храна на рибите, но тук, в открито море, дори тях ги нямаше, дори и като мираж вече не усещаше движение, както преди време, освен това на вълните. А на небето звездите също се движеха и бяха големи, много големи. Това продължи докато слънцето отново се появи на хоризонта. Вече нищо нямаше значение, нищо…нищо…
Дълго време съзнанието му се люшкаше между надеждата и крайното отчаяние. Вече не се опитваше да върне спомените си, има ли значение какъв е бил – стар, млад, беден, богат, когато вече нищо, нищо, нищо няма вече значение…

Внезапно дойде просветление, чудо на живота, жаждата за него или пък нещо друго, но той почувства нов прилив на сили, вече не искаше да се бори, искаше само едно…Да махне спасителната жилетка и да потъне в бездната. Но точно тогава съзря в далечината нещо – кораб или лодка. Съдът се движеше право към него. Не беше сигурен, дали това не беше мираж, но постепенно спасението добиваше все по-обемен и реален образ. Това бе малък кораб, рибарски, туристически или изследователски, нямаше значение какъв точно бе, но бордът му бе нисък и имаше реална възможност да го видят. Чудеса няма, но…понякога се случват. Опита се да извика, но дори той не чу своя зов, толкова бе слаб. Корабът се приближаваше все по-близо и вече се чуваше мотора. За кратко, като че ли загуби съзнание и после…усети как две здрави ръце го издърпаха от водата. Махнаха жилетката, завиха го, дадоха му вода, той пи и повърна част от нея. Спасителите му говореха нещо, но той не ги разбираше. Трепереше, а сълзите сами се стичаха от очите му. Беше щастлив, защото беше късметлия, най-големия на земята и по моретата. Упрекна се, че се е заричал повече да не приближава морето, ето го вече спокойно и ласкаво, а корабът уверено пореше вълните. Отведоха го в една от каютите и преди да затвори очи си каза „Благодаря ти Господи и на теб Царю Нептуне, докато съм жив няма да забравя преживяното сред вълните. Самота и свобода, сам в безкрая, малцина са тези, които са видели и изживели това чувство, и са имали шанс да го споделят по-късно с други ...” Заспа почти веднага. Сънуваше плаж, спокойно море и щастливата глъч на летовниците. Това море, което милиони хора пазеха в сърцата си, и което е толкова желано и жадувано.  Как да не го обичаш?
Лукавиян

2.08.2019 г.

Пет августовски концерта на площада в Стара Загора

Община Стара Загора организира пет концерта за любителите на музиката на централния площад.

На 3 август, от 20 часа е „Под небето на Париж“ – концерт с участието на Надя Тончева - вокал и Любомир Толумбаджиев – цигулка, Петър Койчев – китара, Момчил Ангелов – китара,  Христо Минчев –бас китара.
Надя Тончева е изпълнител, пианист, аранжор, преподавател по поп и джаз пеене в Националното училище за музикални и сценични изкуства „Христина Морфова“. Солист и диригент на  музикалната емблема на Стара Загора Вокална група „Траяна“. През последните години активно присъства на българската  и европейска концертна и клубна  джазова сцена. Артистичен директор на „Джаз фест  Казанлък“, организатор на  Младежка джаз сцена и Конкурс за млади джаз изпълнители в Стара Загора. За своя принос към българската култура през 2016 година е отличена с почетен знак „Златен век” на Министерството на културата. Изключителен талант с диапазона на гласа  четири октави.
Любомир Толумбаджиев – цигулка, Петър Койчев – китара, Момчил Ангелов – китара,  Христо Минчев –бас китара – „Hot Club de Plovdiv“-  струнен квартет от Пловдив, ориентиран към корените на циганския джаз и автентичното джипси джазово звучене характерно за 30- те години на 20 век. Групата е сформирана през 2013 г., с много фестивални и клубни изяви в страната и чужбина.
В съботната вечер, 3 август, жителите и гостите на Стара Загора  ще се насладят на популярни френски шансони от репертоара на Едит Пиаф, нова френска музика на очарователната Заз, музика от репертоара на френския композитор  Джанго Райнхарт, в стил Джипси джаз стандарт популярен  през 30 –те години на 20 век. 
На 7 август от 20 часа са „Музикални спомени“- концерт с участието на Надя Тончева- вокал, Павел Цонев – пиано, Димитър Вакарелов – китара, Христо Минчев - бас китара и Кристиян Желев - барабани
Музикален коктейл от спомени обединява концертната програма на  7 август, сряда.
Надя Тончева ще зареди августовската вечер с латино емоция и стил. Ще прозвучат мелодии от репертоара на Глория Естефан, Розана, Шер. С красота и финес, певицата и сборна формация от старозагорски и пловдивски  музиканти ще ни върнат назад в годините с песни на Лили Иванова, Мими Николова и много други обичани български изпълнители.

На 8 август от 20  часа темата е Мike sax и  X – key – концерт на Милен Стойков /саксофони и флейта/ и Джаз формация: Илия Тенев –клавишни инструменти, Радослав Терзиев – бас китара и Ленко Драганов – ударни инструменти
Милен Стойков/ Майк Сакс/ е саксофонист, флейтист и аранжор. Гастролира в Австрия, Германия, Щвейцария, Скандинавските страни и Китай. Ориентиран е предимно в днешния смуут джаз и фюжън. В този стил, той намира своите съмишленици от квартета X-key. Формацията е основана от Ленко Драганов /барабанист, композитор и тонрежисьор/ и Илия Тенев /клавишни инструменти/. Бас китаристът Радослав Терзийски и младият пианист Никола Панчев оформят убедително съвременното звучене и концепция на състава. Многобройни са участията им в джаз фестивали и лайф клубове в страната. Тази година са част от заключителната вечер на Джаз фест Банско. Програмата им е повлияна от имена като Браян Кълбертсън, Джеф Лорбър, Ричард Елиът, Грувър Уашингтън, Майкъл Лингтън.
На 9  август от 20 часа е „Блус вечер под звездите“ – концерт на Камен Кацата блус бенд в състав:
Камен Дойчинов – вокал и хармоника, Мирослав Найденов – китара и воксал, Юлиан Трайков – бас китара,, Николай Бакалов – барабани.
В програмата блус, джаз – блус, суинг и рокендрол
Камен Дойчинов, известен като Камен Кацата е една от емблемите на българския блус рок.
Музикант по душа и икономист по професия, неговите сценични изяви започват още в края на 70-те години на 20 век. През 90- те е един от най – изявените гост – музиканти в „Подуене блус бенд“, като работи с тях по повечето от албумите им. В този период издава и самостоятелен албум „Страхът на гаргите“, заедно със Стунджи и брас секцията на Акага.
Един от колоритните мохикани на българската блус сцена, уникална музика  и иронични текстове, блус истории, които ще докоснат сърцето ви.
На 10 август от 20 часа ще звучи „Симетрия“ – концерт на Perfekt Strangers. Групата представя авторска музика от албума „Вliss“.
Музиката е в духа на съвременното рок звучене с прогресив и алтернатив нюанси. Албумът е звучал в много клубове в страната и се приема много топло от меломаните. Автор на музиката и на част от тесктовете е Ангел Демирев/китара/, четири от текстовете са дело на Емил Стойчев /барабани/.
Perfekt Strangers Band e основана през 1999 г. в Стара Загора в състав: Борис Тасков – вокал, Ангел Демирев – китара, Владислав Стойчев – клавиши, Емил Стойчев – барабани, Кънчо Андреев – бас. Всички членове на групата имат музикално образование. През 2002 г. групата записва първия си албум „Red moon“. Следват „Napalm“/ 2004/ , „Soul“/ 2008/. През зимата на 2014 г. издават албума „Вliss“, издържан в актуалния за бандата стил – прогресив рок. Музиката им е естетска, с високо художествено качество, далеч от комерсиалният вкус. Талантливите момчета от Perfekt Strangers Band не спират с творческите търсения и експерименти. Вече 20 години, с  много труд налагат професионализъм, класа и характер в музикалния свят.

Безбройни са участията и наградите им от  рок фестивали в страната и чужбина.