ЕП одобри нови задължителни мерки за енергоспестяване

Задължителни мерки за спестяване на енергия въвежда  новата директива за енергийна ефективност, одобрена в пленарната зала на Европейския парламент. Директивата беше приета с 632 гласа за, 25 против и 19 въздържал се. 40% от общата консумация на енергия в Европа идва от 160-те милиона съществуващи сгради, а три четвърти от консумираната енергия се използва за отопление и охлаждане.

Известно е, че най-устойчивата енергия е спестената енергия. Известно е също, че до 90% от енергията, изразходвана за отопление и охлаждане, може да бъде намалена чрез доказани енергийноефективни техники.

Приетото законодателство е не само от ключово значение за постигането на целите ни, свързани с енергийната сигурност и климатичните промени. То ще даде реален тласък на икономиката и ще създаде работни места. Мерките ще намалят нарастването на значителната ни и все по-скъпа зависимост от вноса на енергия. Само за 2011 г. този внос е възлизал на 488 млрд. евро или 3,9% от брутния вътрешен продукт на ЕС, като зависимостта в засегнатите от кризата страни е още по-висока, заяви докладчикът, Клод Тюрм, евродепутат от партията на зелените, който водеше преговорите от страна на Европейския парламент, по време на дебата преди гласуването, съобщава на сайта си Българската фотоволтаична асоциация.

Какво предвижда директивата

Директивата за енергийна ефективност изисква от държавите членки да реновират годишно 3% от площта на държавните сгради, които са отоплени и/или климатизирани сгради.

В началото новите правила ще се отнасят до сградите с обща използваема разгъната площ над 500 кв. м, а от юли 2015 г. - и тези с площ над 250 кв. м. Въпреки това държавите членки ще могат да използват алтернативни начини за постигане на еквивалентни икономии на енергия.

Енергийните компании, които попадат в обхвата на директивата, ще трябва да постигнат икономии на енергия, равностойни на поне 1,5% от годишните им продажби към крайни клиенти за всяка година от 2014 до 2020 г.

Енергията, използвана в сектора на транспорта, може да бъде изключена, при условие че бъдат създадени алтернативни начини за постигане на еквивалентни икономии на енергия.

Всички големи предприятия трябва да преминат енергиен одит. Тези одити трябва да започнат в рамките на три години от влизането на директивата в сила и ще се провеждат на всеки четири години от квалифицирани и акредитирани експерти. Малки и средни предприятия ще бъдат изключени от това задължение. Големите компании, които са въвели сертифицирана система за управление на околната среда, също ще бъдат освободени от това изискване, при условие, че тази система включва енергиен одит.

Директивата включва и специални разпоредби за създаване на инструменти за финансиране на мерките за енергийна ефективност. Държавите членки ще трябва да подпомогнат създаването на подобни инструменти или да използват вече съществуващите.

Директивата ще влезе в сила 20 дни след публикуването в Официален вестник на ЕС. Държавите членки ще разполагат с 18 месеца, за да я транспонират в националното си законодателство.

За компромисите

Месеците интензивни преговори преди приемането на директивата смекчиха амбициозните първоначални предложения на Брюксел и Европейския парламент (ЕП), които искаха да намалят консумацията на енергия с 20% до 2020 г.

Изчислено е, че намаляването на потреблението на енергия с 20% може да доведе до спестявания в ЕС в размер на 50 млрд. евро годишно. Сделката, постигната след приемането на директивата, се спря на целта от 17%. Освен това според окончателния текст изискванията за реновиране ще бъдат наложени само на държавните, а не на всички обществени сгради.

Всички страни от ЕС ще трябва да изготвят пътна карта за постигане на енергийна ефективност от 80% в сградите до 2050 г. Енергийните компании ще трябва да постигнат 1,5% годишни спестявания, но има списък с изключения. Например, ако в държавата през последните четири години са въведени програми за енергийни икономии, подобно на схемите за задължения за енергийна ефективност във Великобритания, тя може да ги избере като форма на освобождаване от задължения по директивата.

Освен това, ако икономиите на енергия са постигнати на етап производство на електроенергия, компанията също може да бъде освободена от ангажименти за енергийната ефективност.

Според Клод Тюрм обезсиленото законодателство все пак ще подкрепи икономиката и енергийните цели на ЕС, но крайният резултат е бил една пропусната възможност.

За съжаление правителствата на страните от ЕС не пожелаха да се съгласят с по-амбициозните мерки, които напълно щяха да подсигурят изпълнението на целта от 20%, каза Тюрм. Това означава, че ЕК трябва да предложи нови допълнителни мерки като например за ефективността на автомобилното гориво, за да запълни дупката, добави той.

Къде е България

За десетгодишния период от 2000 г. до 2010 г. крайното потребление на енергия в страната е нараснало с 5%, което поставя България на едно от първите места в Европа по неефективно използване на енергия. Увеличението се дължи не толкова на преработвателната индустрия, колкото на потреблението на ток от транспорта и населението.

Това сочи доклад на Изпълнителната агенция по околна среда, анализиращ всички дейности, прилагани за опазването на въздуха, водите, почвите, биологичното разнообразие и намаляването на отпадъците в периода между 1990 г. и 2010 г.

Въпреки опитите да се намали интензивността на използването на енергийните източници, фиксирани в националния план за енергийна ефективност, икономисаната енергия през 2009 г. е била малко над 5 хиляди гигаватчаса, или двойно по-малко от определените с националния план цели.

Единствено по отношение на парниковите газове България отчита постижения и се нарежда на едно от първите места в ЕС по минимално емитирани вредни емисии.

Изследването сочи, през 2010 г. емитираните от страната вредни емисии съставляват едва 47,8% от общите емисии през определената като базова 1988 г.

По обем на парниковите газове на човек от населението страната отчита 8.2 тона въглероден двуокис, с което се доближава до средните нива в ЕС.

В същото време според проучване на мрежата CEE Bankwatch за Централна и Източна Европа в енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници в Централна и Източна Европа трябва да бъдат инвестирани най-малко 172 млрд. долара през следващите седем години, за да започне намаляването на CO2 емисиите в региона, както и за да се създадат стотици хиляди така необходими работни места.

Проучването на CEE Bankwatch съдържа информация за нужните инвестиции в сферата на енергийната ефективност и възобновяемите енергийни източници за седем страни от Централна и Източна Европа: Чехия, Полша, Унгария, Словакия, Словения, България и Латвия.

Миналата есен Европейската комисия предложи да се отделят приблизително 30,083 млрд. евро за всички 27 страни-членки на ЕС за прилагането на мерки за намаляването на въглеродните емисии. Тези средства са предвидени в следващия европейски бюджет, основно в регионалните фондове (Европейския фонд за регионално развитие и Кохезионния фонд).

В сравнение с нужните за седемте страни от Централна и Източна Европа, сумата, предвидена от европейската изпълнителна власт, е крайно недостатъчна и може да е само малък тласък в правилната посока, коментира Ондрей Пасек, координатор на изследването на Bankwatch. Ако страните-членки решат да орежат всички средства за енергийна ефективност в следващия бюджет на ЕС, всяка надежда за истинска положителна промяна е напразна.“

Правителствените и научните проучвания, отнасящи се до вече съществуващите проекти и до прогнози за бъдещето, разгледани от Bankwatch в това проучване, показват, че инвестициите в енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници водят не само до положителни промени в климата, но и до положителни икономически резултати и създаване на нови работни места.

Например, според българската Национална програма за обновяване на жилищните сгради, обновяването на 680 000 домакинства до 2020 г. може да доведе до намаляване на емисиите CO2 с половин милион тона. В същия момент може да създаде над 60 000 нови работни места. За да се постигнат тези резултати обаче, трябва да бъдат инвестирани 2.1 млрд. евро до 2020 г.

Ако ЕС помогне на страните-членки в Централна и Източна Европа за инвестициите в енергийна ефективност и възобновяема енергия, Европа ще поеме по умен, устойчив и включващ път на развитие, казва Пасек. И добавя: Вместо бюджета на ЕС да бъде орязван, днес е изключително важно бюджетът да бъде увеличен и поне 25% от общия му размер да бъдат отделени за мерки за намаляване на въглеродните емисии.