11.10.2012 г.

Данък лихви ще удари „кредитния рейтинг” на ГЕРБ


Дянков отново влезе в ролята на Злия

Изненадата е в основата на Пиар-стратегията на управляващите. Когато хора от бюджетната комисия „опипаха почвата” с предложенията си за данък върху пенсии и банкови лихви, веднага всички се изказаха против и инициаторите си замълчаха. Обаче, закратко! Дянков пак влезе в ролята на Злия – след като обеща увеличение на пенсиите чак през април (дано не е шега), се изказа и за лихвите. От това дори на Добрия (премиерът Борисов) ще му падне рейтинга, и пада въпреки че за целия мандат това бе най-стабилното нещо в държавата.
Противно на уверенията, че няма да увеличава данъчната тежест, правителството даде зелена светлина за въвеждането на нов данък. От 2013 г. доходите на всички българи от лихви по влогове и депозити ще се облагат с 10% данък. Мярката ще засегне хиляди дребни вложители, може да доведе до негативи за банковия сектор и ще донесе едва 120 млн. лв. приходи в хазната годишно. Решението бе гласувано от кабинета без никакво предварително съгласуване и предизвика остри критики от всички страни - работодатели, синдикати, икономисти, политици, политолози. Банкерите бяха изненадани и предпазливи в своите изказвания.
В момента доходите от лихви върху депозити и влогове на физическите лица са необлагаеми, докато лихвите по депозити на фирмите се включват в печалбата и се облагат. Според финансовия министър Симеон Дянков това изключение е безпринципно и облагодетелства богатите българи, които успяват да пестят. Според него облагането на тези доходи не представлява нов данък, а възстановява справедливостта, като слага край на единственото изключение. "България остана единствената страна в Европа, която не облага доходите от лихви, след като и Румъния въведе такъв данък. Така, колкото по-богат става един човек, толкова по-малко плаща, защото парите му са в банка, растат и не се облагат", коментира Дянков. Според него доказателство, че правителството не цели просто повишаване на приходите, а взима принципно решение, е фактът, че повечето депозити у нас са малки и едва 10% от българите имат спестявания над 20 000 лв. "При депозит под 20 000 лв. и средна лихва от 4% данъкът за година ще е 80 лв. Виждате, че целта на тази мярка не е фискалният ефект", допълни Дянков.
Сравнението с данните на БНБ за депозитите на домакинствата показва, че избраният от Дянков пример не е най-типичният и масовият депозит на българите е много по-малък. По последни данни домакинствата и нетърговските организации, обслужващи домакинствата (включително едноличните търговци, самонаети лица, партии, синдикати, фондации, спортни клубове), са имали общо 12.3 млн. депозита на обща стойност 32.4 млрд. лв. 9.2 млн. от тези депозити, или 75.6%, са в размер до 1000 лв. Така огромната част от засегнатите от данъка ще са дребни спестители с минимални натрупани резерви. Въпреки това обаче Дянков бе категоричен, че въвеждането на евентуален минимален праг на депозитите, над който лихвите да стават облагаеми, е неприемливо.
"Ако тази мярка бъде приета, ГЕРБ неминуемо ще търпи загуби на следващите парламентарни избори. Мярката ще ядоса по-дребните спестители, с малки вложения. Голяма част от спестяванията не са от охолство, а представляват резерв срещу несигурността. Големите състояния няма да пострадат, тъй като ще бъдат изнесени в чужбина. Това ще е още едно посегателство срещу населението. Не стига, че лихвите едва покриват инфлацията, ами сега още повече се наказват спестителите", коментира социологът Живко Георгиев от "Галъп".
Логично е хората вече да се замислят – добре, за лихвите, уж не беше вярно, а пък стана, дали няма да се въведе и данък за пенсиите”? А обяснението, че за това са виновни комунистите вече няма да върви. Вярно криза е, но увеличаването на данъчната тежест никъде не се препоръчва като антикризиства мярка…

Няма коментари:

Публикуване на коментар