Две ритуални огнища и редица древни съоръжения
откри археологът доц. Георги Нехризов от
Националния археологически институт с музей при БАН, който ръководи
разкопките на тракийската могила край с. Бузовград, община Казанлък. Едната
есхара (култово огнище), красиво и богато украсена със спираловидни орнаменти,
е направена от глинена замазка с богата орнаментация. Под нея е намерена втора
- по-ранна, есхара, която е по-малка и с по-бедна украса. Около двете огнища е
имало постройки с дървена конструкция, стените на които са били измазани с
глина. Около тях бяха открити голямо количество фрагменти от керамични съдове,
хромели, тежести за стан, оръдия от рог на елен и др. Явно тези есхари и
съоръженията около тях са свързани с поменалните практики, осъществявани
периодично пред входа на гробницата. Доц. Нехризов сподели, че откриването на
две добре съхранени есхари пред гробницата е изключително важно от научна
гледна точка. По тази причина и поради високата им художествена стойност се
взема решение те да бъдат консервирани и вдигнати от терена, за да бъдат
реставрирани и подготвени за експониране. Това бе направено от Георги Илиев,
реставратор от Регионалния исторически музей в Ямбол.
Също с ритуални действия трябва да се
свърже и разкритото струпване от трапезни и транспортни амфори пред източната
стена на дромоса и ямата, изсечена в скалата, върху която стъпва тази стена.
Гробницата край с. Бузовград е отчасти
разрушена и ограбена в древността. Вероятно тогава е била разрушена
представителната й фасада, изчезнали са вратите на камерите и са изтръгнати
металните халки, който са ги държали и е започнало вдигането на подовите
блокове. Липсата на каквито и да е находки, които могат да насочат към
по-прецизно датиране, не дават възможност да се определят хронологическите
рамки на построяването и използването на паметника. Плановата схема,
конструктивните похвати и стиловете сходства с подобни позволява да се
предположи, че тя е изградена в последните десетилетия на ІV в. пр. Хр.
Материалите, открити в проучените контексти в южната периферия на могилата,
показват, че дълго време след извършването на погребението, затварянето на
гробницата и насипването на могилата са продължили действията по оказване на
почит на погребания в гробницата тракийски аристократ.
Важно е да се подчертае, че около
гробницата, на високите тераси над Тунджа през късната желязна епоха е
съществувало голямо селище. През римската епоха то се разраства и обхваща и
северния склон, на който е издигната могилата. Животът на това място продължава
и през Средновековието, когато тук най-вероятно се разполага подградието на
крепостта Бузово кале. С него трябва да се свържат откритите при разкопките
християнски гробове от 12-14 в. в околомогилното пространство.
Гробницата при Бузовград е типичен представител
на куполните гробници с кръгла камера, затворена предгробна камера и дромос,
широко разпространени в земите на траките, предимно южно от Стара планина.
Гробници от този тип са открити и в Казанлъшката котловина. Част от тях
изградени от тухли като Казанлъшката, но преобладават построените от каменни
(гранитни) блокове – Голяма Арсеналка, Могилата с грифоните, Шушманец, Голяма
Косматка, Оструша и Долно Изворово.
Няма коментари:
Публикуване на коментар