„Контрадемокрацията” не е книга, призоваваща за диктатурата

Проф. Розвалон обяснява защо народите са срещу правителствата

За нерегламентираното, лишено от ред, понякога дори агресивно извоювано и против волята на институциите участие на гражданите в политическия живот говори проф. Пиер Розанвалон в своята академична книга „Контрадемокрацията”.

В общи линии демокрацията е културна нагласа, при която обществото изказва и приема критики, дори разчита на тях. Нещо повече – тя е процес на постоянно преизмисляне и усъвършенстване на политическата игра, тъй като всяко окончателно регламентиране на взаимодействията много бързо се възприема като ограничаващо. Докъде обаче се простират тези ограничения и кога демокрацията се превръща в контрадемокрация?

Контрадемокрация са именно всички тези нерегламентирани, стихийни намеси в политическия живот на самоупълномощилите се да контролират властта граждани. Използвайки това понятие Пиер Розанвалон няма предвид отрицание на демократичните принципи, а точно обратното – тяхното укрепване. Протестиращият, разобличаващият, възпиращият властта гражданин в последните години придава на демокрацията една специфична легитимност, която институциите на представителната демокрация губят заради своите рутинни процедури. Книгата „Контрадемокрацията” на Розанвалон насочва нашето внимание именно към сложните взаимовръзки и отношения в съвременните общества, в които на задълбочаващото се развитие на институциите се противопоставя една все по-могъща съпротива отдолу. Изданието е посветено на предизвикателствата пред съвременната демокрация, родени от новите медии, глобализацията и атомизирането на съвременните общества.

Проф. Розанвалон е световноизвестен интелектуалец, историк, социолог, политически мислител. Преподавател е по модерна и съвременна история на политиката в Колеж дьо Франс, създател на международното изследователско ателие „Република на идеите”. Много от произведенията му са посветени на френския политически модел – „Френската държава от 1789 до днес” (1990), „Новият социален въпрос. Да преосмислим социалната държава” (1995) и „Незавършената демокрация. История на народния суверенитет във Франция” (2000), а „Контрадемокрацията” е един от най-предизвикателните му трудове.