23.11.2023 г.

Прокуденият проф. Георги Вълчев стана ректор на най-стария български университет

Общото събрание на Софийския университет „Св. Климент Охридски” избра за ректор на най-старото ни висше учебно заведение културологът проф. д-р Георги Вълчев, преподавател във Философския факултет. Той взе 198 гласа на балотажа, срещу другия основен претендент за поста – академик Николай Витанов, който получи 152 гласа.

Професор Вълчев е родом от Николаево, завършва езиковата гимназия „Ромен Ролан” в Стара Загора и след дипломирането си работи в Община Стара Загора. Заради несъгласието си с тенденциозните и патриотарски намеси на влиятелни местни лобита в сферата на културата, той бе принуден да напусне общината. В крайна сметка, това се оказа добре за кариерата му, защото бе оценен подобаващо от други хора, от друго ниво и с друг мироглед и възможности. Всъщност, от това спечели най-престижният български университет, а загуби Стара Загора.

Ето как се разви кариерата на проф. Георги Вълчев след прогонването си от Стара Загора:

Новият ректор на Софийския университет е негов възпитаник. Завършва го през 1988 г. като  магистър е по история, с втора специалност „Философия”. През 1998 г. получава образователната и научна степен „доктор” в Софийския университет, в Центъра по културознание.

От декември 2015 г. е заместник-ректор на Софийския университет по учебната дейност - докторанти и продължаващо обучение.

Бил е заместник-декан е на Философския факултет по учебната дейност (2011-2015 г.). Ръководител е на Катедра „История и теория на културата” (2011-2019 г.). Научен секретар е на Катедрата „История и теория на културата” (2003-2011 г.). Ръководител е на магистърската програма „Мениджмънт и социализация на културното наследство”. Член е на Факултетния съвет на Философския факултет от 2011 г. и на Академичния съвет на Софийския университет от 2019 г.

За първи път в Стара Загора – Шампионат за работни кучета


На 25 и 26 ноември (събота и неделя) на спортен комплекс „Колодрум” в Стара Загора ще се проведе Шампионат за работни кучета БНФК IGP „Купа Тракия” 2023, привличащ почитатели на спортовете с кучета и на работните породи. Събитието се организира за първи път в Града на липите и е с вход свободен – отворено е за всички желаещи да се запознаят с „висшия пилотаж” в обучението на кучета. Началото е от 10 часа, а официалното откриване е предвидено за 12 часа в събота.

В двата дни на терена ще се съберат участници от цялата страна и чужбина, които ще бъдат разделени в три специфични дисциплини на IGP спорта - „Послушание”, „Следа” и „Защита”.
В съдийския състав има международно участие - специално за събитието от Италия идва Фабрицио Копола, който е дългогодишен съдия с много опит, заедно с него ще бъде и фигурантът Джеймс Боус.
Публиката ще може да се запознае с работните породи като НОК, Белгийска овчарка и други, както и да се наслади на завидната им подготовката и умения.
Организатор на ексклузивното за града събитие е „Кучилище Стара Загора“, с подкрепата на Община Стара Загора и ОДБХ – Стара Загора.
Какво е IGP? Спорт с кучета който се провежда на открито и изпитва физиката и ума. Изискванията са големи, но спортът предлага както конкуренция, така и нови приятелства, а главната цел е добро упражнение за кучето, забавление и награди.
IGP спортът e създаден в началото на този век, като тест за работещите кучета. Използването на кучета за полицейски и гранични патрули, или за митницата или в армията, налага съществуването на система от сложни тестове и специфично обучение, за да се продължи развъждането на кучета с най-висока работоспособност и да се селектират най-подходящите от генетичния фонд. С развитието на тези тестове, все повече хора започват да участват само заради удоволствието да видят дали кучета им могат да бъдат обучени толкова ефективно, колкото тези „професионални кучета“.
Днес, много десетилетия след въвеждането на първите официални правила за IGP, той се превръща в спорт, в който участват десетки хиляди хора и кучета, набиращ все повече привърженици и у нас.

21.11.2023 г.

Спектакли на Чайковски, Вагнер, Парашкев Хаджиев и балет са акцентите в 53-то издание на фестивала на Старозагорската опера

Ръководството на Старозагорската опера представи акцентите в предстоящото 53-то издание на Фестивала на оперното и балетното изкуство (ФОБИ), който започва на 23 ноември. На него ще бъдат представени четири оперни спектакъла – „Евгений Онегин”, с това произведение на Чайковски ще бъде открит фестивала от домакините. В програмата са още вагнеровият „Летящият холандец” – представен от Варненската опера, българскато опера от Парашкев Хаджиев „Лето 893” – на Русенската опера и отново вагнеров шедьовър - „Валкюра” от тетралогията „Пръстенът на нибелунга” – петчасов мегаспектакъл на Софийската опера, с която ще се закрие форумът на 9 декември. В програмата са включени и два балета на Пловдивската опера – „Коледна вечеря” и „Жени в ре минор”, както и богата съпътстваща програма.
„Поздравления за целия екип на Старозагорската опера, ръководството ѝ реализира изключителна продукция, която поддържа културния, духовния и артистичния дух. Община Стара Загора ще продължи да стои зад всички, което Държавната опера прави“, сподели кметът Живко Тодоров, който също бе при представянето на програмвата. Той подчерта, че отсега ще започне съвместната работа на двете институции във връзка с отбелязването през 2025 година на 100-годишнината на втората в България опера – тази под липите, както и 55-тия Фестивал на оперното и балетното изкуство. Ресорният зам.-кмет Милена Желева бе категорична, че Старозагорската опера поддържа ниво, което е високо не само за националните, но така и за европейските сцени.
 „За 53-ти път Операта и Общината обединяват ресурс за провеждането на Фестивала на оперното и балетно изкуство в Стара Загора. В програмата му няма да откриете познати заглавия, а главно такива, които по-рядко се изпълняват. С премиерата на „Евгений Онегин” нашата опера „задава вкуса” на фестивалната програма.
„Моят професионален път е започнал точно тук – в Стара Загора, по време на този фестивал. Няма нищо случайно! Ето, че той продължава да съществува, въпреки тежките времена в световен план. Това изкуство е живо, благодарение на всички хора, които се грижат за него. Артистите са вътре в него, но без подкрепа - организационен и финансов ресурс, няма как нещата да се случват“, сподели Веселина Кацарова.
„Евгений Онегин” е лирико-психологическа опера, развива се в насока, коренно различна от италианските опери. Музиката е поставена върху изключително трудния текст на Пушкин. Чайковски е прекрасен оркестратор, изключителен мелодик. В музиката има толкова солиращи инструменти, които наподобяват самостоятелни концерти. С „Евгений Онегин” ще дадем отново висока летва за съизмерване с другите театри. Действието в операта ни потапя в свят, от който ние сме откъснати сега, в съвремието ни” – сподели пред представителите на медиите Ивайло Кринчев, главен диригент и диригент на постановката.
От своя страна режисьорът Славчо Николов разказа, че „Евгений Онегин” е първото оперно заглавие от П.И.Чайковски, върху което работи. „Чайковски е велик драматург и много голям режисьор. В операта правя човешки разказ на една класическа история „За ада на пропуснатите възможности”. Със сценографа и автор на костюмите Гендони искахме представлението да е класическо, но и леко абстрактно. Чудесно работим и с Ромина Славова и Марсело Молина, които поставиха пластиката на „Евгений Онегин”.

В края на пресконференцията Веселина Кацарова се обърна със специална покана към своите почитатели – да посетят концерта на майсторските класове - своя и на Калуди Калудов, на 29 ноември от 19 часа в Операта, защото „бъдещето на Операта са младите изпълнители, които трябва да бъдат подкрепени и окуражени“. 

17.11.2023 г.

Излезе мемоарна книга на Петър Стоянович

От средата на месеца в книжарниците е новата книга от проф. Петър Стоянович „Несвършващо време. Спомени“. В нея разказва историята на своя род, за София през 70-те, 80-те и 90-те години, за пътуванията и впечатленията си от Виена, където следва история, а по-късно защитава и докторат по философия. За първи път той разказва подробно за Иван Стоянович – Аджелето и д-р Петър Стоянович, за „борбата с домашните легенди“, за родителите си – Иван Стоянович, кинокритик, журналист и писател, и актрисата Ани Бакалова, за личните си спомени от „благините на социализма“, както ги  нарича с ирония.

Изданието е с твърди корици, близо 400 страници и включва над 150 интересни снимки, от личния архив на автора, БТА, БНФ и др. Някои от тях са непоказвани досега и се публикуват за първи път. Снимката на корицата е на Александър и Теодора Нишкови, оформлението на изданието и дизайнът на корицата са дело на Тодор Манолов.

 

В един мемоар винаги има пикантерия, никога жълто. Трябва да присъстват епоха, рисунък. Характери! Винаги има десетина важни неща, които другите съвременници не са имали топки да изрекат или да признаят в прав текст. Разбира се, човек не може да е само задължен някому или само обективен спрямо фактите. Трябва да е по средата, ама същевременно да мирише на прясно изпечен хляб, та да му се дояде на читателя“ – пише авторът в предговора.

 

Това са спомени без утежняване на паметта. Равносметка без тъжна развръзка. Знание далеч от скучния академизъм. Рядка възможност да се надникне зад гражданската маска на един млад човек от късния социализъм, та чак отвъд промените. Без претенция за изчерпателност Петър Стоянович ни води из дебрите на интересната си родова памет, по сокаците на детството и пубертета, през сълзи се смее на тогавашната действителност.

 

Премиерата на книгата „Несвършващо време. Спомени“ е на 22 ноември (сряда) от 18:30 ч. в Литературен клуб „Перото“. 

5.11.2023 г.

Кметска приказка

Имало едно време, така започват всички приказки, едно царство, едно господарство, понастоящем република. То се намирало през девет реки до десетата, и през девет планини до десетата, зависи откъде ще го погледнеш.

В тази приказка имало и един град, най-красивият в републиката, в бившото царство-господарство, център на вселената и наричан периодично столица – столица на бирата, ако има бирфест, столица на операта, ако има оперен фестивал, столица на спорта, ако има спортно състезание... Освен че градът бил най-хубав, много хубав бил и неговия кмет, който управлявал 12 години, но го избрали безпроблемно за още четири.  Вече е ясно, че в историята той ще остане един от най-успешните кметове на Центъра на вселената, защото поколения могат с гордост да кажат – аз се родих, изучих и израстнах под мъдрото рътководство на Ж.Т.

Даже едни от Барометър, преди изборите пратили на всички знайни и незнайни медии съобщение, че пак той ще е. А местните, това го знаели, но не защото всички много го обичали, все пак за него гласували около 15 % от избирателите, а защото съперниците му били бизлични, безидейни и дори непознати за съгражданите си. Пък кметът, за 12 години, все пак бил направил много. Ремонтирал, по оказания от горе, всичко що можело да се направи по проект, сега така е модерно. То Аязмо,то Летен театър, то Станционна градина, нов парк даже направил и т.н. Пък неговите конкуренти какво са направили? Ми нищо, нали не са били кметове! Вярно, центъра бил ремонтиран за година и половина, плочките се цапали лесно, при дъжд се наводнявало, защото нямало добра отводнителна канализация, ама нищо, нали е направено нещо, проявил се е, то и това пак на кмета се дължи. Че без него може ли да стане? Най-хубавият парк – Аязмото също се ремонтирал без особенна нужда над година, зоопарка също. Ама нещо се направи все пак... Виж Станционната градина и новия парк, там нещата се получили, трябва да му се признае. А някои работи пък съвсем не се получили, например на мястото на стария Общински съвет, който по-преди е бил Доходното здание, нямало нищо - щели да издигат паметник, после многофункционална сграда и т.н., но останало едно нищо. Съборени били и много други исторически сгради, сега градът, който претендира че е от осем хилядолетия град, може да се похвали най-вече с неолитните жилища, които още не са съборени, както имало обичай да се прави в този прочут и славен град с всичко старо. 

Тъй като някои неща се получили, други не толкова, а някои така и не станали, затова кметът казал, още на миналите избори, че няма повече да се кандидатира. Когато обаче един голям човек го посочил и рекъл – той ще е, променил мнението си и отново кандисал. Сетил се, че има мечти за града, дето още не ги изпълнил, не му стигнали четири години. Сега казал, вече наистина ми е за последно. Но хората не му вярват, може пак да го насилят, миличкия... Ето и един позабравен виц, който народното творчество родило след предпоследния му мандат:

 

В новата група да подкрепим Ж. за четвърти мандат, ето какво са написали първите участници в него...

Администратор - Нека отново всички, отново и отново да подкрепим Живко!!! 

Първият включил се в групата - Жьо суи Живко!

Администратор - Какви ги пишете?

Отговор - На френски е, заради Нотр Дам и нашата съпричастност...

Втори участник - Като е на френски, що пишете на български и кво значи това? Пояснение - Аз съм Живко! Това значи...

Нов участник - Не, аз съм Живко!

Следващият - И аз съм Живко!

Блондинка - Всички сме Живко!

Реплика - Лъжеш, ти си Станислава и аз те познах...

Дуплика - Не съм аз, опа - издадох се.

Следват поредица от копирания и пействания на Аз съм Живко!

Накрая - Не ставайте смешни -Кой по дяволите е Живко? подпис Кмета 

Администраторът прекратява тази мила дискусия

 

Хората много се чудели, защо толкова обичат Ж. А формулата била много стара и изпитана. Всички успехи му ги приписвали, а неуспехите джиросвали на подчинените му. Той така и казал, че в последният си уж мандат, ще бъде безкомпромисен с тези, които не работят добре. Все пак признал, че и той има известни слабости, най-вече че бил много добър, че държал такива негодни хорица в общината. Може би затова, един от заместниците, който изпълнявал длъжността на градоначалника по време на вота, уволнил всичките си колеги, т.е. заместник-кметове. Ми като не си вършири работата... Па може да са имали предвид и нещо друго, но това е вече друга приказка... 

1.11.2023 г.

„Балерини“ - горчивата и шокираща истина за балета

Всички вярват, че балетът е изкуство. А в същото време това са само благородно изглеждащи упражнения…”, пише откровено Мирженка Чехова.

 Книгата ѝ (изд. Изида, превод Красимир Проданов) описва изживяното от нея в Пражката танцова консерватория, като го надгражда по един великолепен начин. Резултатът е задъхан и завладяващ разказ напълно в тон с дивия ритъм на 90-те – времето, когато Мирженка учи в училището.

 

Захвърлена в лапите на сурови преподаватели едва на 10, тя прекарва най-хубавите години от детството си в жестоки репетиции и зверски режим на обучение. Прибавя се и обичайната гарнитура – наркотицисекспсихически проблеми.

 

„Балерини“ е книга, която тупти и грее – въпреки че ставаме свидетели на едно унищожено детство. Запазила най-ярките явления от края на миналия век, книгата е разкъсваща сърцето лична изповед, но в същото време и предупреждение за всички, които са склонни да виждат в света наоколо само красивото.

 

Едно дете израства пред погледите ни – сблъскало се отрано с жестокия свят на възрастните, то трябва да оцелее и в същото време да стане най-добрата балерина. Друг вариант няма… или всъщност има, нарича се провален живот.

 

Запазила автентичен документален дух, историята на Мирженка ни води в чешката светая светих на балета – Пражката танцова консерватория. Потъваме и в пълните със забранени плодове нощни клубове. Явяваме се заедно с авторката на кастинг за стриптизьорки и отронваме сълза за всички несбъднати мечти, които времето превръща в травми.


Когато бяхме на четиринайсет или петнайсет, просто ни казваха, че сме дебели – разказва авторката в интервю за iDnes. – Детската душа е ужасно крехка. Тя не знае как да реагира на нещо такова. Ние търсехме решение в гладуването, съвсем нормално беше някои от нас да припаднат от глад през деня. И всички бяхме много слаби. Но оказваха натиск върху нас – или да направим нещо със себе си, или да си тръгнем от училището. А ние не го искахме.”

 

Вследствие на системния тормоз в училището повечето момичета не успяват да завършат – Мирженка разказва по страниците на „Балерини” за съдбата на онези, които са се оказали зад борда рано-рано. Не е розова всъщност и съдбата на другите, които са успели. „Нищо друго не умееш. Никоя друга не си – споделя в горчивата си изповед тя, - А ако изгубиш това, ще изгубиш всичко.”

 

Авторката всъщност преодолява всички препятствия – тя завършва успешно не само Танцовата консерватория, но и Академията за сценични изкуства в чешката столица. Създава няколко театрални трупи, работи и учи и в Ню Йоркгастролира със спектаклите си в много страни по света, включително и България. „Осем години триене след осем години вписване. Миналото вече не съществува”, прави тъжна равносметка на своето обречено в името на изкуството детство.

С операта "Евгений Онегин" откриват тазгодишния оперен фестивал в Стара Загора

 „Евгений Онегин“ и „Летящият холандец“ са двете премиери, които Старозагорската опера ще представи на тазгодишния Фестивал на оперното и балетно изкуство (ФОБИ), което ще се проведе от 23 ноември, до 9 декември. По традиция той ще бъде открит от домакините. С „Евгений Онегин“, на Чайковски, по стиховете на великия Пушкин, ще бъде даден старт на фестивалните събития. Това, е най-играната руска опера в Стара Загора през годините, като постановката е представяне общо 124 пъти. След дълго прекъсване, спектакълът ще зарадва меломаните на 23 и 24 ноември, като режисьор на новата премиерна постановка е Славчо Николов, а художник на костюмите е Гендони.

Романтичната опера „Летящият холандец“ от Рихард Вагнер ще бъде представена на 26 ноември във фестивалната програма непосредствено след премиерата си във Варна. Постановката на Вера Немирова е адаптация на продукцията от 2017 година в оперния театър на Магдебург, Германия. „Холандецът копнее за пристан, докато Сента го вижда като човек, който може да й помогне да излезе от обкръжението си“, споделя Вера Немирова. Така поставено, съдържанието на операта на Вагнер кореспондира с днешните проблеми за любовта, свободата и отчуждението.
По време на фестивала зрителите ще могат да видят и за първи път извън столичната опера постановката на Вагнеровата опера „Валкюра“, на сцената ще се изяви и балета на Пловдивската опера, с легендарния украински хореограф Раду Поклитару, ще има майсторски класове на Веселина Кацарова и Калуди Калудов, интересни изложби, чествания и видеопрожекции също са включени във фестивалната програма.

Държавна опера - Стара Загора, предлага на своята сцена 3 балетни спектакъла в началото на ноември:

На 9 ноември от 19 часа е премиерата на балета за деца "Фантастичното магазинче" по музика на Дж. Росини и Оторино Респиги.

На 11 ноември /събота/ 16 ч. е "Лешникотрошачката" от Пьотр Илич Чайковски.

На 13 ноември /понеделник/ 19 ч. е спектакълът "Лебедово езеро" от Пьотр Илич Чайковски.