28.10.2023 г.

„Наемателят“ носи на младия сръбски писател Филип Груич европейско признание

„Наемателят“ (издание на „Изида“, превод Таня Попова) е романът на Филип Груич, който е включен в краткия списък за наградата на NIN и в краткия списък за Европейската награда за литература. Роденият през 1995 г. в Нови Сад писател е дипломиран драматург, който живее и работи в Белград.

Неназованият разказвач в романа на Филип Груич е непознат младеж, който като в някакъв градски уестърн се появява “от нищото” в един град, където търси място за себе си. Градът, в който пристигна, е студеният фон на новодошлия, който се лута из улиците му, търпеливо безразличен към съществуването му. Дори читателят не знае нищо за него: откъде е дошъл и какво иска.  Последното е нещо, което и той самият не знае. Всичко, което му трябва, е квартира.

Историята на романа се развива във време доста близко до днешното и мястото на нейното разгръщане може да бъде навсякъде. Само по имената и фамилиите на героите заключаваме, че става въпрос за Сърбия, а по-нататъшните подробности (минаващият трамвай, голямата река) водят до заключението, че в случая градът е Белград. За читателят обаче това не е от съществено значение, така че е свободен да пренебрегне тези знания. Вместо това, преминаването през първите няколко десетки страници може да го затрудни, да почувства определена неяснота: разказвачът описва усещането си за странност и „новост“ на всичко, което го заобикаля, после първия си апартамент под наем, спартанско, необзаведено убежище от външния свят. След това има неизбежни случайни срещи в квартала, несигурни начала на възможни приятелства, емоционални връзки... И накрая, работа (не много точно дефинирана): трябва да живееш от нещо, дори в роман, в който очевидно „нищо не се случва“. Повествованието добива истински размах едва когато бившата приятелка на негов колега от работа се втурва почти стремглаво в живота на разказвача, и с която той скоро ще заживее в нейния апартамент, все още еднакво инертен по отношение на собственото си самоопределяне и себереализация. Но „външният свят“ изисква и очаква от него все повече.

„Наемателят“ е книга, която вероятно може да напишете, когато сте на около двадесет и пет години и сте толкова непознат за света, колкото и той за вас. Разказвачът на Груич е донякъде слаб човек, който позволява на събитията да го отведат, където пожелаят и посвещава най-големите си усилия, за да избегне по някакъв начин случването на каквито и да било събития: много добре е да живееш в комфортния безвремеви балон на вечното настояще, да се милваш на дивана с хубаво момиче (при това „на негов гръб“), да гледаш телевизия и изобщо да оставиш света да си върви. Светът обаче винаги има някакви други идеи. И обикновено намира начин да ги наложи.

Всъщност „Наемателят“ е лирична, минималистична история за израстването и съзряването в свят, който предлага безброй възможности, само че всички те някак си се свеждат до едно и също нещо, а то не изглежда твърде привлекателно за израстващия субект. В своята отвлеченост и лека ониричност романът донякъде наподобява книга на Харуки Мураками, не случайно това е едно от малкото четива, споменати от разказвача.

Ще издържи ли докрай любовна одисея на разказвача? Ако не, какво ще последва? Дали ще си намери постоянна работа? Ще затвори ли кръга като се върне към квартирата, от която е започнал съществуването си в новия град, а следователно и процеса на израстване? А после накъде? Потенциалният читател ще разбере част от това, ако прочете романа, нещо ще остане неизвестно или недефинирано, защото така трябва да бъде в момента, в който Груич „напуска“ своя герой.

Този роман е за всеки, който очаква да стане на двайсет, който в момента живее двайсетте си години или който ги е напуснал, за всички (в буквален и преносен смисъл) квартиранти и наематели, за всеки, който търси различна, остроумно-забавна история за нечий живот.

"Наемателят" е забавно четиво, което завладява със своята простота.

14.10.2023 г.

Романът „Злата орисница“ е един от шедьоврите на днешната балканска литература

В романа си „Злата орисница“ (изд. Персей, превод Екатерина Търпоманова) албанският писател Том Кука умело смесва епос и лирика, предразсъдъци и желание да им се опълчиш, любов и смърт, митове и магия. Това е един шедьовър на балканската литература.

Сали Камати, който няма щастието да се радва на собствени деца, отмъщава вместо племенниците си заради пролятата кръв на брат му. Убийството на Чело Мезани е началото на промяната, която ще настъпи в живота на Сали. Той знае, че идва и неговият ред в тази кървава вендета.

Омайващата с красотата си Туша, 14-годишната племенница на съпругата на Камати, идва на гости у леля си. От този момент животът на господаря на къщата тръгва в различна посока. Девойката преобръща всичко в сърцето на Сали. Той връща всички сватове, които идват да я искат.

Чест ли е да убиеш и срам ли е да се влюбиш в такава млада девойка? Или това ще бъде бедствие за всички, които започват да укоряват Сали за деянието, което ще извърши с момичето? Срам, омраза и укор изпълват хората от селото. Сякаш зла орисница им изпраща нелечима болест, която покосява и млади, и стари. Сякаш всички са прокълнати и страхът витае навсякъде...

Том Кука е псевдоним на Енкел Деми, виден албански писател и журналист. Дебютира в литературата през 2016 г. и оттогава е написал четири романа, като с последния си, „Флама“ (2021 г.), печели Европейската награда за литература. Преводът на „Злата орисница“ е реализиран с подкрепата на „Традуки“.

10.10.2023 г.

Филми от „Синелибри 2023” представят в Старозагорската библиотека

Филми от Международен кино-литературен фестивал Синелибри 2023 отново ще бъдат представени и в Стара Загора. Тазгодишното издание на феста започна на 6 октомври, а освен в столицата, част от фил


мите ще бъдат показани и във Варна, Бургас, Пловдив, Габрово, Велико Търново и Стара Загора.

В Града на липите ще представят четири продукции, като прожекциите в Регионална библиотека „Захари Княжески” са с вход свободен. Ето и програмата:

14 октомври (събота), зала първи етаж

16 ч. Невероятното странстване на Харолд Фрай (Обединено кралство, 2023), драма, 108 мин.

Харолд е обикновен възрастен мъж, който винаги е живял някак „отстрани“. Докато един ден не получава писмо от Куини – болна приятелка, която не е виждал от 20 години. Когато отива до пощата, за да й върне отговор, Харолд не се връща обратно у дома.

18:30 ч. Страсти в кухнята (Франция, 2023), романтична драма, 145 мин.
Звездите на френското кино Жулиет Бинош и Беноа Мажимел, бивша двойка в живота, се превъплъщават в образите на Йожени, уважавана готвачка, и Доден Буфан, изтънчен гастроном и кулинарен шеф, за когото тя работи през последните 20 години.

21 октомври (събота), зала първи етаж

16 ч. Странност (Италия 2022), комедийна драма, 103 мин.
По време на пътуване до Сицилия през 1920 г. писателят и драматург Луиджи Пирандело среща Онофрио Принчипато и Себастиано Вела, които репетират нов спектакъл с актьори от техните любителски представления. Срещата е съпроводена с невероятни изненади...

18:30 ч. Господин Блейк на вашите услуги (Люксембург, Франция 2023), комедийна драма, романс, 100 мин.
Андрю Блейк, овдовял британски бизнесмен, приема работа като иконом във Франция, за да съхрани спомена за покойната си съпруга. Животът му претърпява обрат, докато се ориентира в ексцентричното поведение на господарката на имението и прислугата.

„Стъклено сърце“ е новият хит на Торкил Дамхауг

Майсторът на скандинавския трилър Торкил Дамхауг предлага в новия си трилър „Стъклено сърце“ (изд. Изида) история за сблъсъка със злото и за способността да го разпознаем, когато се изправи на пътя ни. За борбата да разбереш кой си всъщност. Но и за това колко далеч би могъл да стигне човек, за да опази любовта си.

Шестнайсетгодишната Амина изчезва, а не след дълго тялото й бива открито в гората. Братовчедите й Робин и Микел, синове на сестрата на майка й, по някакъв начин са замесени в това ужасно престъпление. Робин става свидетел на това, което се е случило с Амина, но той не може да й помогне, нито да извика помощ. Освен това не е способен да каже на никого какво е видял. Същевременно Микел знае нещо, което не иска да каже на никого. Семейството на Амина, особено майка й и брат й, обвинява Микел за убийството й и иска на всяка цена да го накаже, без да се интересува от това какво би било най-справедливо. Самият Микел се раздира от вътрешни съмнения и има проблеми с паметта – не може да си спомни ясно определени моменти, което още повече засилва подозрението, че той е извършителят на чудовищното деяние. Но дали наистина е така? Дали Микел е способен да стори това, в което го обвиняват, или в близост дебне друго чудовище, умело прикриващо истинското си лице?

„Торкил Дамхауг с ново и добре конструирано криминале за младостта и силните чувства. Личният глас е една от силните страни на Дамхауг като писател. Неговият начин на писане го прави чудесен пример за истински криминален автор.“ („Дагбладет“)

„Мрачно и завладяващо криминале, запазена марка за Торкил Дамхауг. Чрез задълбоченото изобразяване на новобогаташката, мултикултурна Норвегия – където линиите на конфликта се пресичат в объркващи модели и двусмислените решения биват намерени само във „Фейсбук“ – „Стъклено сърце“ може да се възприеме като рядко значимо криминале. Нито един норвежки писател не е представял нещо по-добро от дълго време, може би не и от „Подпалвачът“ (2011), отново дело на Дамхауг.“ („Афтенпостен“)

„В дъното на „Стъклено сърце“ намираме класическа криминална история: едно изчезване се превръща в убийство; има улики, отклоняващи следи и намеци. И когато отговорът ни се представя след 400 страници, цялата загадка получава удовлетворително решение. Всичко това е чудесно, но причината, поради която „Стъклено сърце“ е добър роман, се крие другаде. Най-вече в изобразяването на младите хора, в начина, по който авторът изгражда и представя образите им: като уязвими, леко повредени и изкривени. Дамхауг пише добри диалози и никога не натрапва присъствието си. Младежкият начин на мислене също е правдоподобен, особено вътрешните монолози на Микел. Имайки предвид всичко това, „Стъклено сърце“ е доста вълнуващо четиво, което се подсилва и от факта, че е толкова интелигентно написано.“

4.10.2023 г.

Балетът „Кристалният дворец” с премиера на 12 октомври


За първи път на старозагорската оперна сцена, на 12 и 13 октомври, ще бъде представен балетът на композитора Алексей Шор – „Кристалният дворец“. Спектакълът е в две действия, хореографията е дело на Екатерина Миронова, редакцията на постановката е на Анелия Димитрова и Ромина Славова, художник – Денис Иванов, дирижира Виктор Крумов. В премиерното заглавие участват солисти, кордебалетът и оркестърът на Старозагорската опера.

Балетът „Кристалният дворец” разказва трогателна любовна история на придворните шутове. Действието се развива в Русия, управлявана от могъщата и капризна императрица Анна. „Кристалният дворец” е първият балет, чиято музика написва Алексей Шор.
Той е е роден в Украйна през 1970 г., но имигрира в Израел през 1991г., а след три години – в САЩ. Там завършва висшето си образование, получава докторска степен по математика и години наред работи като математик. Започва да композира от 2012, но композициите му веднага привличат вниманието и се изпълняват в някои от най-престижните концертни зали Wiener Musikverein, Берлинската филхармония, Карнеги хол, Кенеди център (Вашингтон), Голямата зала на Московската консерватория, Мариинския театър (Санкт Петербург), Кремълския дворец (Москва), The Concertgebouw (Амстердам), Gasteig (Мюнхен), Wigmore Hall (Лондон), Teatro Argentina (Рим) и много други. Концерти с негова музика са излъчвани по MediciTV, Mezzo и Euronews. Музиката на г-н Шор е представена на Fox Business News и уебсайтовете на Bloomberg News, New Yorker, Yahoo и Huffington Post. Увертюрата към неговия балет „Кристален дворец” бе изпълнена на 40-ата церемония по връчването на наградите за класическа музика Gramophone в Лондон. През 2018 г. е удостоен с титлата почетен професор в Държавната консерватория „Комитас“ в Ереван. През 2022 г. Александър Шор е назначен за първия асоцииран композитор на училището Йехуди Менухин. Произведенията на Шор са изпълнявани от световно известни артисти от водещи оперни театри.

 

2.10.2023 г.

На 29 октомври връщаме часовника с час назад, по астрономическото време

Непосредствено преди местния вот ще преместим стрелките на часовниците с един час назад, точно в нощта на 29 октомври. Това трябва да стане в 4.00 часа след полунощ. Всъщност това е общоприетото астрономическо време, докато лятното е извънредно.

През септември 2018 година Европейската комисия излезе с предложение местенето на стрелките да се случи за последно, като различните държави да изберат до март дали искат да останат на астрономическо време (зимно), или на лятно часово време. Прекратяването на смяната на часа обаче засега се отложи.

Смяната на часовото време на зимно и лятно е съгласно постановление № 94 от 13 март 1997 г. на Министерския съвет. С него се въвежда всяка година в нощта срещу последната неделя на октомври лятното часово време да премине в зимно, а в последната неделя на март - към лятно.