Как Изтока и Запада сътвориха обща музика, описва Владимир Гаджев

В зората на XX век понятието „музикално творчество” все още се отъждествява с професионалните композиторски школи, родили ренесансовата полифония, оперната, инструменталната и симфоничната култура през последните три столетия.

Все пак музикалната панорама на двайстото столетие вече започва да обхваща и популярни жанрове, които е невъзможно все така да бъдат пренебрегвани с аристократично високомерие, като тези жанрове генерират своеобразна симбиоза между непозната източна екзотика и непоклатимо наложилия се западен модел, между които попада и България.  Точно тази еклектика е обект на анализ в енциклопедичното изследване „Когато Западът среща Изтока” на известния музикален критик и историк Владимир Гаджев.

За да осъзнаем процесите, които се случват днес на световната музикална трибуна, трябва да разберем какво е довело до съвременните жанрове и стилове, както и до смесването им. Обяснението е скрито не чак толкова далеч във времето: към края на миналия век в света протичаше глобален процес на културна интеграция, който продължава и досега и в който винаги надменният Запад, заченал по думите на Цветан Тодоров западната ксенофилия, най-сетне долови големия ресурсен потенциал на Изтока... и го включи в своя културен, производствен и търговски интерес, обхождайки в търсене на „суровинни източници“ огромната територия от Сибир до Антиподите и от Гибралтар до Япония.

Изтокът от своя страна съзря възможност за своята културна идентификация и откликна с готовност на творческото предизвикателство. В този процес географски междинната България получи своя голям шанс и именно българският принос в него е обект на анализ, оценка и дефиниране в книгата „Когато Западът среща Изтока“.

Авторът Владимир Гаджев ни запознава с колоритната световна музика – от фолк към етно джаз и уърлд мюзик. Из страниците на книгата му ще открием различни събития и истории, формирали и продължаващи да формират мело-обликът ни.

Ще научим как Теодосий Спасов с „Джаз линия” дебютира в София на Младежката джаз сцена, как народната певица Янка Рупкина се срещна с рок легендата Джордж Харисън, как през 1987 г. Джо Бойд отвори широк път на българския музикален фолклор към публиката и специалистите на Запад, как през 1956 г.  Хари Белафонте популяризира карибската фолклорна разновидност калипсо.

От книгата ще узнаем още как фамозният източен композитор, музикант и гуру Рави Шанкар фокусира вниманието към дълбините на индийското традиционно изкуство.

Гаджев е един от най-изтъкнатите джазови критици, журналисти и преподаватели по история на джаза, а също и на поп и рокмузиката в Националното музикално училище „Любомир Пипков” в София. През 2000 г. бе отпечатана за разпространение в цял свят неговата „Илюстрована енциклопедия на музикалните инструменти по света” (c художник Антон Радевски).

През 2004 г. се появи книгата му „Love Supreme: Веселин Николов и неговите Бели, зелени и червени”. През 2010 г. видя бял свят капиталният му труд „Джазът в България и българите в джаза”. Година по-късно се появи и неговото фестивално изследване „Седемте изкушения на Златният Орфей”.