„23 септември е Ден на Българската
народна армия! Войните на Народна република България, честват на своя празник и
годишнината от Първото в света антифашистко въстание…” - цитат от овехтелите
помагала по политпросвета.
В
Школата за запасни офицери, командирите внимателно избираха новопостъпилите
младежи за да изберат най-добрите от тях в своите подразделения. Дори се караха
отвреме-навреме…
„Всяка
майка танкист не ражда!” – гласи бойната поговорка. Вярно има и друга – „Глава
проста, между два лоста – Що е то? Отговорът е пак танкист”Затова изборът сред
кемафите*
бе особено напрегнат. Взводните разпитваха: „Къде си учил? Какво си завършил?
Спортувал ли си?”
Взводният
Деко беше особено взискателен, искаше за себе си най-добрите. Пред него застана
здрав младеж с фамилия Димитров. Последваха резонните въпроси:
- Къде си учил?
-
В Москва?
-
Какво си завършил?
-
Английска гимназия.
-
Тренирал ли си?
-
Джудо, акробатика.
Това
бе достатъчно и взводния махна с ръка – при мене си! Трябваше време, за да се
убедят всички, че от школник Димитров в никакъв, ама никакъв случай, не може да
се получи боец, първенец в бойната и политическата подготовка.
Следваха
наказания – за неугледен външен вид, за закъснения за занятия, за нехайство, за
слаба дисциплина… Непорядите**
на помагаха. Димитров спеше на дневалство***, заради неговите провинения
страдаше целия взвод. Колко обиколки, лицеви опори, метене и чистене отнесоха
наборите му никой не може да каже. Той организира и първото напиване на част от
взвода, още на десетия ден от постъпването им в школата. Естествено хванаха ги.
Взводният ги изкара пред строя и строго попита:
-
Защо се напихте? Всички мълчаха.
-
Защо пихте, отговаряй школник Димитров?
-
Услажда ни се – хрисимо отговори
младежът.
-
Чухте ли го какво говори? Услаждало му
се! А от къде купихте алкохола – беснееше взводният.
-
От семкаджията…
-
От кой?
-
От семкаджията дето обикаля оградата –
уверено рече Димитров.
-
А от къде сине-майчин знаеш, че той ще
ви продаде пиене? – строго попита командирът.
-
Ами нали Вие веднъж споменахте, че той
продавал и да стоим по-далеч от оградата…
-
Чувате ли го? Аз съм му казал откъде да
купи пиячка???
Последваха нови
наказания, но отново без резултати. Работата беше там, че бащата на Димитров
беше голяма клечка и лично се познаваше с Генерала, командирът на школата.
Другите за една двойка по специалните предмети не можеха да излязат в градска отпуска, а
Димитров с две излизаше за три дни в домашна. Напразно Деко беснееше.
-
Повече отпуска няма да видиш!
-
Ама нали татко се обади на Генерала? –
честосърдечно отговаряше Димитров.
-
Няма, книжката ти я няма, остана в
ротния старшина.
-
И какво излиза: Царят дава, пъдарят не
дава, продължаваше да дразни боецът.
-
Аз пъдар ли съм, я ма-арш! – не издържаше
взводният. Но Цар далеко, Бог високо, в крайна сметка Димитров пак бе в отпуск.
Командирът стана
по-мрачен, тормозеше своя враг, мачкаше го психически и физически, тормозеше и
целия взвод, но не можеше да го пречупи. Всеки ден изпадаше във все по-черни
мисли и дори получи запек за три дни. Непрекъснато обаче се повтаряха все едни
и същи ситуации. Например в часовете за устройство на танка, които водеше Деко.
Димитров винаги закъсняваше за началото на часа.
-
Къде ходи? – кипваше взводният.
-
Пуших долу – отвръщаше школникът.
-
Колко пъти съм казвал – за час не се
закъснява, ревеше командира, като думите си придружаваше с няколко ритника и
юмрука.
-
Какво носиш в пазвата си?
-
Детски закуски…
Деко нареждаше да се
поставят сладкишите на пода и двамата скачаха върху тях. И Димитров си патеше отново от ритници и
тупаници.
По политпросвета друго
Мити (тъй се наричаха хората с фамилия Димитров) каза на страдалецът, че това дето
се учи е пълна глупост. По-добре щяло да е, ако Германия е победила във
войната. Тогава щели да сме супер победители и много развита страна. Нарисува
му и пречупен кръст в тетрадката по самоподготовка. Димитров беше впечатлен и
изрисува целия лист със свастики от огромни, до доста малки. При една проверка
това бе видяно от взводния.
-
Е те сега, даге, те дадох на ВКР-то****? – зарадва се офицерът.
Митето се уплаши не на
шега. Ако Димитров разкаже какви му ги е говорил, ще изгори и той. Обвинение
във фашизъм си беше сериозна работа. Затова посъветва приятеля си да каже, че
тъй като взводният го маризи, подсъзнателно си е помислил, че е фашист и
неволно е нарисувал кръстовете…
Деко влезе в класното
силно притеснен. Започна отдалече:
-
Момчета, аз бия ли ви? Нали знаете колко
пъти сте си патили заради Димитров? Той нали е завършен идиот? Представяте ли
си казал, че съм фашист! Ако ме слушате и кажете на ВКР-то правилните отговори
ще ви водя напролет на градската баня. Сещате се как ще тръгнат ученичките, с
онези къси полички и прочие. Ако не, кучета мръсни, ще седите в ротната баня,
додето плочките не почнат да ви викат татко…
В това време в стаята
плахо влезе школникът Димитров.
-
Къде беше Деянчо? – сладко и благо попита
взводният.
-
Да пуша – втренчи невярващ поглед
Димитров.
-
Ми нали се разбрахме да не се закъснява
за час? Какво носиш?
-
Детски закуски – продължи по сценарий
боецът.
-
Ами нали се разбрахме, да не се внася
храна в класното? Но хайде, прибери ги под чина, а след часа ще ги хапнеш, ако
искаш сам, ако искаш с приятели…
-
А не, сам ще си ги изям – промърмори
Димитров. Но той нищо не знаеше! А всички останали бяха напълно в час и едвам
успяваха да сдържат смеха си…
Лукавиян
Б.А.
кемаф – танкист – военен жаргон
непоряд – извънреден наряд, като
наказания – военен жаргон
дневален – човек който се грижи за
реда и чистотата в казармата, един вид дежурен – военен жаргон
ВКР – Военно контраразузнаване - съкращение
Няма коментари:
Публикуване на коментар