Царска приказка

Имало едно време, така започват всички приказки, едно царство, едно господарство, понастоящем република. То се намирало през девет реки до десетата, и през девет планини до десетата, зависи от къде ще го погледнеш.

В тази приказна страна имало един цар, който за кратко управлявал царството-република.

Той имал четирима синове. Извикал царят синовете си и им поиказал сноп пръчки. Те се понамръщили:
- Ииии, бе тате, аман от твоите измишльотини! Знаем го това, и госпожата в детската градина още ни го е разказвала...
Но все пак грабнали снопа. Опитал най-големият с една пръчка - не се чупи. Гъне се, но не се чупи. Пробвал вторият, третият се напъвал...Нищо! Пръчката устояла.
Тогава царят рекъл на най-големия да вземе снопа. Оня се напрегнал, обаче снопът веднага леко и бързо изпраскал и се счупил.
Зяпнали синовете.
- Те това е народът - рекъл царят - Поотделно не можеш ги убеди в нищо, ама вкарай ги в стадото...и веднага са твои...Дръжте ги в тълпата, синове мои, не им давайте да мислят поотделно...И ги поливайте често с манерката, та да са по-лесни за трошене...А после ги обвържи с няколко здрави обещания и надежди - и стават на чудесна метла, с която можеш всичко да замиташ след себе си...

Този съвет на царя, когато паднал от власт се изпълнявал и от новите управници, но това е вече друга приказка...