Така започва Комунистическият манифест „Един призрак
броди из Европа – призракът на комунизма…”
Имало едно време, така започват всички приказки, едно
царство, едно господарство, понастоящем република. То се намирало през девет
реки до десетата, и през девет планини до десетата, зависи от къде ще го
погледнеш.
Хората в тази страна не били доволни от
живота си, въпреки че комунизма си отишъл, от това царство господарство, и дори
песен била съчинена по този повод. Децата можели да спят спокойно (пак цитат от
песента), но възрастните все били тревожни, поне повечето от тях.
Всички се чудели коя е причината за
това безпокойство и най-умните от умните припомняли, че това бил оня призрак,
който бродил из Европа! Там бродил, но тук, в това царство-република, май бил
отседнал за дълго.
Световната криза и европейските
ангажименти, която приказната страна приела с присъединяването си към НАТО и ЕС
не били достатъчен аргумент и затова за повечето неща в живота били виновни
комунистите. Те били морално паднали типове, които искали всички жени да бъдат
общи. След тяхното падане от власт – станало обратното.
Нови хора, демократи и свободолюбци
трябвало да оправят нещата в държавата, но как можело да се намерят хора, които
да не са свързани с комунизма в тази приказна страна? Партията навремето имала
900 000 члена, а всички останали били комсомолци, пионери или членове на
Отечествения фронт. Вярно, имало и родени след промените, но те още не били
взели властта в ръцете си, пък и си имали дядовци, татковци, майки и баби,
които били възпитани в принципите на призрака-бродник. Тъй че и на тях
мисленето им било полукомунистическо.
Суверен на тази страна през комунизма
била партията (макар и не съвсем официално), а сега народа. Партиите вече били
много, но всички те се стремели максимално да не допускат народа до властта.
Комунистите искали всичко да е държавно и построили доста ненужни заводи,
развивали земеделие и организирали дефицит на стоки. След тях обаче на народа
му обяснили, че държавата е лош стопанин. Затова всички големи държавни фирми
ги продали, напълнили със стоки магазините (но пък парите станали по дефицитни
и по-евтини) и съсипали земеделието. Не останало почти нищо за продаване, но
пък борчовете на царствената република растели. Съвсем като в приказка
народа-суверен извикал царя-изгнаник на помощ за да пребори комунистите, нали
бил изгонен от тях? Той обаче дошъл не за това, а да направи коалиция с техните
наследници и да си вземе имотите, които всъщност не били на дядо му, а на
короната.
Нямало как, друг трябвало да пребори
досадния призрак. На него дядо му бил убит от жестоките комунисти, но той влязъл
в партията им. После решил да покаже на комунистите как се строи отново
страната, въпреки кризата. Неуморно рязал ленти, строил пътища (не сам разбира
се) и заедно с финансовия си министър внимателно следял хората да не вземат да
се замогнат, щото кризата била като за световно.
Внезапно обаче суверенът-народ поискал
референдум за строителството на нова АЕЦ, която правилно трябвала да се нарича
ЯЕЦ (да не се бърка с ядец). Всъщност това бил само част от народа, но по
Конституция техния брой бил достатъчен за насрочването на допитването. До този
момент нямало такъв случай, суверенът пряко да се меси в управлението. Вярно,
на местно ниво имало подобни плебисцити – едно село станало град, друго искало
да се премести в друга община, но по общодържавни въпроси суверенът никой не го
питал за нищо.
Тогава обаче властта, която не била
популистка, обявила: „Глас народен, глас Божи” – ще има референдум, но през
най-върлата зима, той ще струва скъпо, и може да е невалиден! На хората им
припомнили, че не е логично да се произнасят по въпроси, по които не са компетентни
и по всякакъв начин им намеквали колко безсмислена е цялата процедура.
И това било вярно! Хората например
можело да ги попитат – Нормално ли е Академията на науките да има по малък
бюджет от този на Вътрешното министерство за подслушване (като в националната
стратегия било записано, че приоритет е развитието на новите технологии, което
не става без наука)? И защо след толкова слушане и сътрудничество с
партньорските служби не знаели кой е летния атентатор, взривил чужди туристи?
Можели да питат суверена-народ – Харесва
ли му, че периодично изчезват лекарствата в аптеките от реимбурсивния списък и
защо се получава така? Добре ли е, че доходите били замразени през целия мандат
от четири години? Как армията, стопена до няколко бригади може да бъде полезна
за страната си и за съюзниците, без необходимата техника и защо се дават крупни
суми за мисии зад граница, като възможностите на военните са скромни? Монополите,
които вече повечето били частни, пък съвсем можели и да правят всичко, което
поискат с хората, живеещи в тази приказка. За това също можели да попитат
народа, но не – не питали…
Затова комунистите били най-доброто
алиби на властта в царството-република. По принцип истинските комунисти искали
премахването на частната собственост и еднопартийна диктатура и фактически
такива хора вече нямало в приказката. Затова, всъщност от комунизма останал
само един призрак, от който обаче нямало отърване. Някои хора добре си живеели
покрай борбата с комунизма, лесно е да се бориш с нещо което го няма или поне е
в призрачна форма. Но това е вече друга приказка…
ДиМитко
Няма коментари:
Публикуване на коментар