Показват „Изобретението на Хюго” на Мартин Скорсезе

 „Изобретението на Хюго" (Hugo) на Мартин Скорсезе е несъмнено един от най-добрите филми на изминалата година - с 11 номинации и 5 награди "Оскар" той е обяснение в любов към киноизкуството и рязък жанров завой за режисьора на "Шофьор на такси", "Разяреният бик" и "Добри момчета". Филмът е семейна приказка с хубав край в 3D. И независимо че повечето смятаме 3D-то за панаирджийски трик с цел по-големи приходи, в ръцете на майстор то може да изглежда по коренно различен начин.
За съжаление тази най-мащабна работа в областта на компютърното рендиране, която киното помни (обработката само на сцената със съня би отнела 19.5 години, ако се рендваше на един компютър), пристига у нас за кратко и не в пълния си блясък. "Хюго" няма разпространител за българския пазар и е само с две излъчвания на "Киномания". Едното мина в зала 1, а другото предстои утре в "Дом на киното". И двата салона нямат дигитална техника за прожекция, така че гледаме зрелището леко осакатено в 2D, но дори и така екранизацията по романа на Брайън Селзник е просто пленителна.
Бащата на 13-годишно момче умира при експлозия в музея, където работи. Сиракът остава при чичо си пияница, който поправя часовниците на парижката гара. Хюго живее в пълна анонимност, научава се да майстори и пази загадъчна тайна. После чичото изчезва, часовниците бият, ченгето на гарата (леко преиграващ Саша Барън Коен) преследва момчето като копой, а тайната предстои да бъде разбулена - със съучастието на сприхавия собственик на гаровия щанд за играчки (Бен Кингсли) и неговата влюбена в книгите дъщеря... От детско приключение филмът преминава в елегия за зората на кинотехнологията - братя Люмиер стряскат народа със своя пристигащ влак, Жорж Мелиес изобретява фантастичния жанр. В ролите са още Кристофър Лий, Джуд Лоу, Емили Мортимър, Рей Уинстоун.
Скорсезе несъмнено е най-големият киноман сред големите режисьори и фактът, че той е гуруто на съхранението и консервацията на старите холивудски ленти, го прави най-подходящ да разкаже тази история за мечти и целулоид. Филмът е красива носталгична приказка, по-едрощрихова и по-впечатляваща визуално от "Артистът" (който искаше да ни каже същите неща, но с други думи).