Тази книга няма претенции да отговори на всички спорни или
неизяснени от историческата наука въпроси. Целта й е да запознае любознателния
читател с видния турски държавник от XIX век Мидхат паша, живял три години в
Русе като валия на Дунавския вилает, така, както е представен в мемоарите на
съвременниците си и от българските възрожденски периодични издания.
Съществуват различни митове и погрешни представи за
личността на Мидхат паша. Той е представян като едва ли не единствения
благодетел и европеизатор на град Русе, като приятел и покровител на българите.
Но приятел и покровител на българите Мидхат паша не е и не е можел да бъде,
защото образно казано, се е намирал от другата страна на барикадата. Въпреки
културните си претенции, винаги когато са били засегнати интересите на
империята, той си е служел с познатите и изпитани средства на османлиите -
кръв, бесилки и заточения.
Съдбата на Мидхат паша е пример за това какво зло е
деспотизмът и как разрушава човешката личност. Той е добър администратор, но
имтерията, на която служи през целия си живот, първо го превръща в палач, а
после по същия жесток начин се разправя със самия него.
За съжаление днес не можем да кажем, че деспотизмът е мъртъв,
че принадлежи на далечни и отдавна отминали епохи. Ето защо поуките на
историята трябва да е познават и помнят.
Книгата е полемична, популярна и образователна, адресирана
към всички любители на историческото четиво.
Няма коментари:
Публикуване на коментар