„Снимам, следователно живея“ е достойно продължение
на поредицата на известни личности в областта на киното.
Книгата излиза по случай стогодишнината от рождението на
Микеланджело Антониони и във връзка с Киномания 2012
„Снимам, следователно живея“ съдържа ценни „записки за
киното“ – разговори, интервюта, вълнуващи откровения и прозрения за изкуството,
морала, човека, но и за контекста, в който той диша и твори.
Защото ако днес светът изживява криза, породена от
свръхпотреблението и законите на алчността, то втората половина на двайсети век
се характеризира с драматични кризи на отчуждение и самота, които индивидът
преодолява на фона на бурни политически и социални промени. Изповядвайки
естетиката на неореализма, Антониони постига непознати дотогава дълбини в
психологическото изследване на вътрешния свят на личността. За целта той
използва нови изразни средства и подходи и създава образци на интелектуалното
кино – сред тях са Фотоувеличение, Забриски Пойнт, Професия: репортер и др.
Микеланджело Антониони е роден във Ферара, Италия, на 29
септември 1912 г. Признат е за един от най-талантливите съвременни кинотворци –
сценарист и режисьор, често спряган като „бащата на отчуждението и песимизма
във филмите“. През 1996 г. е отличен с Оскар за цялостен принос в областта на
седмото изкуство. При връчването на наградата Джак Никълсън разтърсва публиката
с думите: „В глухите, тихи пространства на света Микеланджело Антониони намери
метафори, с които освети тъмните кътчета на душите ни, а в тях се натъкна на
поразителна красота – елегантна и мрачна, натрапчива и мистериозна.“
На 23, 26 и 30 ноември, в рамките на Киномания 2012, ще
бъде излъчен един от най-енигматичните и визуално богати филми на режисьора –
Професия: репортер.
У нас "Снимам, следователно живея" може да
открием от 19 ноември в превод на Иво Йонков.
Няма коментари:
Публикуване на коментар