„Хубавата жена, е като хубавото питие – омайва!
Сентенция от анонимен автор
„Добрата жена е от Бога дадена, а лошата прилича на къща, на която покрива тече.”
Апостол Павел, от второто му послание до Атиняните
Тази историйка станала отдавна, през миналото хилядолетие. Някъде там в Европа. Авторът не си спомня къде точно. Може би е била тук, а може би там, кой да ти каже? Случката може да е била навсякъде, дори в Америка, че даже и в Африка, но тъй като ние се предържаме към фактите ще знаем, че е европейска история...
Той се колебаеше какво да празнува – Трифон Зарезан или Свети Валентин. Тъй като не беше любител на ферментиралия, а още по-малко на дестилирания сок, решението дойде от самосебе си. Покани на романтична вечер една мила и симпатична художничка. И тя прие поканата.
Двамата отидоха в един малък, но уютен ресторант, където имаше и още едно предимство – кухнята бе много добра и цените не бяха много високи. Той като кавалер се замисляше за този въпрос, особено, че на първа среща не е прието дамата да плаща. По стечение на обстоятелствата той се казваше Валентин, а тя Валентина. Денят бе подходящ за да пламне и да се разгори с траен пламък Любовта.
До този момент двамата се познаваха бегло. Той се вълнуваше. Преди да отиде на среща хвърляше ези и тура, даже зарове. Хубаво си поигра на обича ме, не ме обича. Макар, между нас казано, искаше да си играе на други игри с нея. Например – на чичо Доктор, на мама и татко, като разбира се, не че беше хомофоб, но той искаше да бъде таткото. С присъщата си за годините наивност, той правeше и по-големи планове за бъдещето – да свие едно семейно гнездо, където двамата да прекарат щастливо – докато смъртта ги раздели. Жените обаче са реалисти. Валентина си правеше по-прагматични планове, т.е. да си прекара времето приятно – да хапнат, да пийнат, да потанцуват и после гушкане, мачкане, целувки-милувки, както тя си знае много добре. Мацката си имаше всички необходими природни дадености, беше добре скроена. Той беше метър и деведесет и пет висок, със съответните килограми, тяло изваяно след неуморен труд във фитнеса и всичките му зъби си бяха на мястото.
Вечерята мина добре, музиката приятна, дансинга с достатъчно размери... Всичко вървеше по ноти, до момента, когато приключиха с вечерята. След аперетива и виното, минаха на десерта, след това коняци. Мацката беше художничка и затова се чувстваше длъжна да е в крак с времето и арттрадициите. Затова след първия коняк поръча нова порция, сервирана в две тумбести чаши. Валентин се обезпокои, защото никога не беше пил толкова. Въпреки това не се отказа. Беше спортен тип и не пушеше, а това предполага, че такъв човек държи много. Валентина на пръв поглед беше крехко и нежно създание, но външността твърде често лъже. Потретиха, после зачетвъртиха, запетиха... до заседмяване. Кавалерът бе твърде замаян не само от алкохола, но и от любовта. Не смееше да откаже, пък и вече му беше все едно. Беше изпаднал в сладостна нега, доволен че празнува не един, а два именни дни, че е на първа среща с такава мадама и още нещо... Но какво? Вече му беше трудно да се ориентира.
Все пак тренировките си казаха думата и в таксито със заплетен език си каза адреса. Дълго не можа да улучи ключалката на апартамента си, но това бе много сложно. Трудно е човек с едната си ръка да отключва, а с другата да придържа своята любима, която вече бе на път да заспи права. Когато все пак влязоха вътре на мадамата и стана лошо и тя, такаво, сещате се какво направи в банята. После той я занесе на ръце до хубавото си двойно легло и разбра, че няма сили да се съблече. Положи я на леглото, свлече се до нея и после... падна им дамлата.
Има сутрини, при които на човек изобщо не му се ще да се събужда. На другия ден бе точно такава сутрин. Това че изтърва тренировката във фитнеса, майната му! Чувстваше се зле. Все едно не е ходил на ресторант, а са го ограбили. Парите му ги нямаше, главата и тялото го боляха и даже по-лошо... В главата му бучеше, все едно камион се изкачваше по нагорнището. В устата си усещаше вкус, все едно че е изял някое африканско посолство. Валентина се размърда до него и го попита правили ли са секс. Той отговори, че по принцип се въздържа от такива работи, с хора които са изпаднали в безпомощно състояние. Помоли я да вземе от кухнята хапче против главоболие, но тя се върна с две чаши и бутилка водка (бутилката беше останала от гостуването на негов приятел), придържайки се към добре изпитаното старо правило, че клин, клин избива. Той въздъхна и не можа да и откаже. Когато изпиха бутилката отново им се приспа. Заспивайки той си мислеше – и това ако е любов? Но рано е още да я отписва, може нещата да потръгнат по-късно. Какво празнувахме снощи? А, да, - Валентин Зарезан...
Автор: Лукавиян
Няма коментари:
Публикуване на коментар