Реформата в образованието не е от вчера. От всички предприети мерки и полумерки сега пак сме в изходна позиция и в просветното министерство готвят коренно нова концепция. За да се вземат правилните решения обаче, преди всичко, трябва ясно да се формулират проблемите. Наскоро България взе непочетното челно място в европейска класация, от което и на слепите стана ясно, че младото поколение расте неграмотно!
Ето някои от новите идеи, които тепърва ще мъдрят управляващите. До 4 клас вече да може да има оставачи, основното образование да се сведе до 7 клас, задължително обучение до 10 клас и въвеждане на профилирано обучение в последните две години до 12 клас.
Дотук намеренията са добри, но дали са достатъчни? Наскоро се е провел експеримент в Хасково. Там родители и ученици се състезаваха по грамотност. Децата победиха с малко, но не трябва да се забравя, че родителите доста отдавна са напуснали училищната скамейка. В някои области родителите демонстрирали повече знания – например, за мястото на запетаите и пълния член. Всеизвестен факт е, че запетаи се слагат там, където четеца прави пауза, разбира се, ако някой си направи труда да прочете даден текст. Пълният член пък, както в живота е този, който върши действието. Така във форумите бяха коментирани резултатите от теста.
Проблемите обаче са по-обширни. Първият е с дисциплината. Не е тайна, че учителите нямат кой знае какъв арсенал за въздействие. Не могат да пишат двойки, да налагат наказания и да изключват, защото с намалянето на броя на учениците се удря по делегираните бюджети и по щата. Една учителка съвсем чистосърдечно си призна, че директорът й е казал – мисли за всеки ученик като за 1200 лв! Толкова се отпуска на училището. Е какви педагогически похвати и методи да прилага учителят, без да ощетява своите доходи и училището?
Ако се погледнат обявите за работа лесно могат да бъдат видяни най-сериозните пропуски на системата. В повечето оферти задължителни условия за наемника са владеенето на поносимо ниво на поне един чужд език (най-често английски), добра компютърна грамотност и шофьорска книжка. Ако нямаш необходимите китапи със сигурност трудно ще си намериш работа. Точно в тези три насоки училищата дават недостатъчна подготовка, като изключим езиковите гимназии и някои елитни училища. За шофьорските курсове пък да не говорим, тях училището въобще не ги смята за необходими, въпреки че по-старото поколение помни часовете по устройство на автомобила...от които също не можеше да вземеш книжка. Учебните програми в средното образование пък са все по-сложни и често дори родителите се затрудняват да окажат качествена помощ. Това е защото информацията е поднесена с много термини, често неподходящи за възрастта на децата, малко са часовете за затвърждаване на знания. Това се знае прекрасно от педагозите, но никой не ги пита за мнението им!
Проблемът за маргиналните групи пък тежи с още по-голяма сила на системата. Децата, чийто майчин език, според съвременната евфемистична терминология, не могат да се адаптиран към училищната среда. И тук се подхожда погрешно. Смята се, че ромите и другите компактни етноси не получават качествено образование по селата и в училищата в гетата. Затова в някои градове се провеждат програми за десагрегация. Така те се пръскат в „обикновени” български училища. Там на тях не може да им се обърне специално внимание, от което те със сигурност имат необходимост. Резултата е, че още в първи клас те изостават много от своите връстници. Никой не се опитва да намери средства за съществуващите училища в етническите квартали и по селата, където на полуинтернатна форма може да бъде постигната по-голяма ефективност на обучението и интеграцията на малцинствата. В крайна сметка от програмите за десагрегация печелят само ромските лидери по места, които нямат нито капацитет, нито интерес за ограмотяването на хиляди деца от собствения им етнос.
Няма коментари:
Публикуване на коментар