24.02.2011 г.

Страшни приказки за лека нощ

Трудно е да се определи кога и при какви обстоятелства възникват историите, които се предават от уста на уста, и стават част от фолклора на даден народ.
Сигурното обаче е, че са сътворени от хора с богато въображение, любопитни към различните явления в природата и живота.
Българските народни приказки са безкрайно богатство – някои често разказвани, други – позабравени, а трети – напълно непознати.
В сборника „Най-страшните български приказки“ Стоян Велев е подбрал истории, отразяващи вечния страх на човека – от необяснимото и невидимото, от свръхестественото и непостижимото за здравия му разум.
Там са легенди и предания за свирепи зверове, изскачащи от гробовете мъртъвци, кръвожадни чудовища и освирепели люде – истории, които винаги са имали място сред фолклора, защото отразяват вярванията, страховете и страхопочитанието на древния ни народ.
Те нямат за цел да не дадат на децата, които ги слушат, да заспят. Идеята им е да покажат на малките, че на света има и страхотии, и ужасии, и лошотии. Какви са те, защо съществуват, откъде идват, кой ги прави?…
На всички тези въпроси отговарят страшните приказки.
Най-хубавото е, че както всяка народна приказка и страшните имат своя хубав край и мъдра поука. Доброто винаги побеждава Злото, а Храбростта винаги надвива Страха.


Няма коментари:

Публикуване на коментар