Да се занимаваш с фермерство у нас означава – много ядове и трупане на дългове, споделя Борислава Христова. Тя и нейният съпруг Светослав имат овцеферма в Любеново. Разходите им всяка година растат, а финансовите резултати са обратно пропорционални. Фамилията работи по различни програми, но въпреки това се оказва, че това не помагат на фермерите, а напротив, бюрокрацията често дори е пречка за тяхната дейност.
Двамата имат ферма, в която отглеждат над 300 овце и 100 кози. За да бъдат включени в програмите, те трябва да изпълнят много изисквания, според европейските стандарти. Няма лошо! На животните трябва да бъдат осигурени условия – за площ, за достъп до течаща вода, помещенията да бъдат лесни за почистване, да няма остри предмети и строшени прозорци за да нямо рискове за отглежданите животни и т.н. За осигуряването на тези условия обаче е са необходими значителни инвестиции. Фамилията усърдно се опитва да изпълнява тези изисквания. За възстановяването на някогашните кооперативни стопански сгради е трябвало да закупят 300 метра кабели, още толкова водопроводни тръби, стотици квадрати теракотни плочи... Отделно са ежедневните разходи за ток, вода, ветеринарно осигуряване, храна за животните и т.н. Необходимите пари са от нисколихвени кредити от държавеният фонд, субсидии по различни програми. Всяка година за фермерите започва с кредит.
Какви обаче са приходите?
Млякото, според поетите по програмата ангажименти може да се продава на лицензирани фирми. Последно изкупната цена е лев и три стотинки за литър, при спазването на всички санитарни изисквания за качеството. Овцете обаче не дават мляко целогодишно. В субсидията за мляко фермерите не могат да се включат, защото тя се дава само за първите месеци на годината, а тогава е агнилната кампания и няма мляко за продажба. Субсидиите на глава пък са приведени едва в края на миналата година, когато цената на зърното, сеното и фуража вече е поскъпнала. Сега семейството е принудено да купува храни за фермата на по-високи цени. Месечният разход в това перо е 3000 лв. Животните могат да бъдат продавани също на лицензирани кланици, а те не останаха много. Цената е такава, каквато предлага търговеца – последно 3,60 лв. за килограм живо тегло. Още по зле стоят нещата с вълната, която на практика няма кой да изкупи или има търсене на 20 стотинки за килограм. Същевременно професионални стригачи искат по 2,50 лв. за стригане на едно животно, което дава около два килограма вълна. Както и да погледнем, сметките не излизат.
Бюрокрацията е другата бариера пред фермерите
Когато кандидатствахме по програма „Млад фермер” ползвахме консултантски услуги, разказва премеждията си Светослав. Оказа се, че консултантите нямат необходимия капацитет да направят читав бизнесплан. В първоначалния вариант бе записано, че увеличението на поголовието до определените бройки, в края на програмата ще стане чрез покупката на животни?!? Това бе един напълно необоснован разход, имайки предвид собствения приплод на фермата. Наложи се да „ремонтираме” бизнеспланът и то не само заради това недомислие. По принцип „капаните” са много в програмата „Млад фермер”, добавя Борислава Христова. В условията е записано, че кандидатети трябва да са от 18 до 40 години, като задължително е те да нямат никакъв опит в селското стопанство?!? Ако знаехме с какво се захващаме, въобще нямаше да кандидатстваме по програмата, категорична е тя. Двамата са категорични, че след изтичането на срокът ще се откажат от животновъдството.
Фермерите се сблъскали, съвсем наскоро, с още една бюрократична бариера. Когато привели субсидията „на глава” пари постъпили само в сметката на Борислава. Съпругат и не получил превод, защото системата на обслужващата банка в сградата на НАП нямала връзка с агенцията и върху платените данъчни задължения на Светослав били начислени... лихви?!? След доста перипетии нещата се оправили, но било потвърдено за пореден път правилото, че фермерите трудно могат да разчитат на коректно подпомагане от страна на държавата. Фермерите от Любеново работят и по други програми – за запазване на националния генофонд (т.е. за поддържането на племенни животни и запазване на селектираните породи) и за поддържането на екосистемите на част от общинското пасище. По първата програма системата също е доста странна – първо фермерите плащат такса на глава, за всяко животно с достатъчно обем документация за попълване, после чакат да им се преведат парите. За миналата година фермерите още чакт тези субсидии. При пасищата проблемите вече са разрешени през миналата година, когато общинските съветници гласуват договорите с фермерите да се сключват за по-продължителен срок. Дотогава, те са били сключвани за година, което не гарантира, че отделен стопанин ще получи всяка година един и същ терен. Естествено терените се сменят всяка година, а това са още разходи...
Сега фермерите отново излизат на протести. Те искат селските стопани да не се облагат на 40 на сто от приходите и да им се възстанови акциза върху горивата. Това не е много, като се има предвид размера на субсидиите в повечето от страните-членки на ЕС, които са в пъти по-големи. Дори и при удовлетворяването на тези искания българските фермери пак няма да са конкурентноспособни спрямо своите европейски колеги.
Няма коментари:
Публикуване на коментар