„Мадоната на бадемите” – още един роман вдъхновен от картина

Марина Фиорато отново е черпила вдъхновение от историята, изкуството и романтиката.

След като разгада мистерията на прочутата картина „Пролет" на Сандро Ботичели в бестселъра „Тайната на Ботичели”, Марина Фиорато отново черпи вдъхновение от живота и творчеството на един от най-талантливите художници на Ренесанса - Бернардино Луини. Неговото име се свързва и със създаването на най-старата бадемова напитка – амаретото.

Романът „Мадоната на бадемите” разкрива историята за любовта, от която са родени най-известният ликьор Amaretto Disaronno и някои от най-красивите фрески на ренесансовата живопис, изрисувани от ученикa на Леонардо да Винчи - Бернардино Луини (ок.1480/82-1532). Смята се, че Луини е работил с Леонардо. В източници от онази епоха се казва, че „е взел от него толкова, колкото способностите и родословието са му позволили”. Много от творбите му са приписвани на Леонардо. Луини е особено известен с грациозните си женски образи с издължени очи, наречени от Владимир Набоков „луинески” в романа му „Венецианката”.

„Много малко се знае за живота на Бернардино Луини, затова си позволих волността да добавя редица фикционални подробности към историята. Но работата му говори сама за себе си. Ако ходите в Италия, непременно се отбийте в красивата църква „Санта Мария деи Мираколи“ в Сароно (днес наричана „Сантуарио Беата Верджине деи Мираколи“). Но ако искате да видите истинския гений на Бернардино, прекрачете прага на манастира „Сан Маурицио“ (бившият „Монастерио Маджоре“) в Милано, чиито стенописи са върховото достижение на великия художник.” – споделя Марина Фиорато.

Провокирана от живота и таланта на Бернардино Луини, Марина Фиорато разкрива в „Мадоната на бадемите” историята за любовта, която вдъхновява художника да създаде един от своите шедьоври.

Когато през 1503 младият Луини се заклева, че всяка жена, която рисува, ще бъде красива като ангел, той няма никаква представа, че ще трябва да почака повече от двайсет години, за да открие своето вдъхновение…

През 1525 г. Луини е нает да нарисува религиозна фреска в църква из хълмовете на Ломбардия. Художникът вижда в църквата красивата Симонета ди Сароно, наскоро загубила мъжа си в кървавите войни между италианските градове държави, и остава запленен от нейната красота и от тъжните й очи. Той я обезсмъртява като Мадоната в своята най-прочута творба, която и днес може да бъде видяна в църквата „Санта Мария деи Мираколи” в Сароно.

Художникът и моделът му се влюбват и като символ на любовта им Симонета създава свой шедьовър – тя измисля питие за любимия си от сока на бадемите, които растат в нейната градина. Но докато стенописът и ликьорът стават все по-популярни, връзката на двойката предизвиква скандал, който заплашва любовта им. И дори живота им...

И днес хората се наслаждават на Amaretto Disaronno, но малцина знаят историята за любовта, която е вложила горчиво-сладката си тайна в него.

„И до днес Симонета ди Сароно живее по стените на „Свети Мавриций“ в лицето на всяка светица и на всяка Мария Магдалина, както и в Сароно, където всяка Мадона е тази същата дама. Голяма част от тези свети жени на едно или друго място върху одеждите си носят символа на сърце от бадемови листа. За мен – казва Фиорато - това е повече от доказателство, че тази красавица с червената коса, белите ръце и прихлупените ломбардски очи е била неразривна част от живота на Бернардино Луини, както и от сърцето му. А може би никога не е съществувала.”