Римувана мимолетност

Той имаше талант в изкуството и литературата. Всъщност беше най-световно неизвестния писател (талантливите хора са мързеливи, а за гениалните това важи с още по-голяма сила), защото всъщност не пишеше! Искаше да бъде най-добрия, да измисли нов жанр, но тази идея се нуждаеше от сериозно обсъждане, затова не бързаше. Въпреки че осъзнаваше своето безсилие в римите по душа бе поет (и в добавка красавец, затова към труда той питаеше безподобна ненавист – както е казал класикът)! Досега най-често се изявяваше като критик, в смисъл че остро разобличаваше и осмиваше безплодните опити на мнозинството, което злоупотребяваше писмено със словото. Въпреки това към майсторите на перото изпитваше неблагородна завист (това чувство е най-срещаното сред пишещото братство), като на някои, които му допадаха, въпреки всичко, отдаваше заслуженото признание.

Безброй сюжети се рояха в главата му, някои запомняше, други му се изплъзваха като рибки в лапите на несръчен котарак. Все се канеше да започне да пише и все отлагаше, докато идеята узрее напълно.

Веднъж обаче наруши това свое правило и написа първото си произведение, нескопосано и в рими, може би защото беше пийнал или просто бе за кратко озарен от музите (друг път къде по-пиян не бе написал нито ред) – една римувана мимолетност. На всичкото отгоре, съвсем неочаквано и напук на традициите сред пишещите, представяте ли си, получи хонорар за своето произведение. Ето как стана всичко:

Купонът бе край язовира и нашият проектописател отиде зареден с добро настроение. Както често се случва, когато се съберат много, непознаващи се един друг хора и тук припламнаха веднага искрите на гордостта и нетърпимомостта. Мнозина се изживяваха като таланти в различни области, а да се съберат толкова природнонадарени си е риск. Организаторите компенсираха липсата на разбирателство с доставката на стабилни количества плодов сок – ферминтирал и дестилиран, със сносно качество. Затова и бурята се поотлагаше във времето…

Един досадник себичен и словоблудец се лепна за нашия човек и започна на му досажда с творческите си произведения. Бил, моля ви се – поет. А това е най-лошия вариант, изчерпвайки търпението на нашия герой и той не му остана длъжен. Пишман-поетът обаче се хвалеше и с постижения – имал цели три стихосбирки, самофинансирани от него, като книжките сега отлежаваха в мазето на блока, в който живееше „творецът”.

-Имам три стихосбирки – палеше се единият.

-„И хората, ще почнат да разбират, какво в словата ти намират. Ще сложат книжката на лично място – в клозета, на лавицата, от дясно”! – контрира кандидат-майсторът на литературното поприще (накратко ще го наричаме просто майстора, за удобство).

-Мразя те! – затъжи се пишман-поетът. Това ти ли го измисли?

-Не, то е от един от най-добрите поети които познавам – Никодим Пещеров. Но, той вече не пише поезия, въпреки майсторството си, даже вече въобще не пише.

-Знаех си, сам нищо не може да римуваш, но завиждаш…

-Не, поезията изглежда най-лесния и достъпен жанр и затова ти и тебеподобни се упражнявате в словоблудство! Всъщност почти съм сигурен, че не може да ми кажеш какво е хорей и ямб, сигурно си мислиш, че хекзаметър е мерна единици за измерване на обем на стихосбирката…

-Знам, но няма да се унижавам и да ти позволя да ме препитваш – рече обиденият поет, който всъщност послъгваше, защото имаше твърде неясна представа за тези понятия.

-Не драги, обикновеното римуване е лесно занимание дори и за най-големия простак. И мога веднага да ти го демонстрирам – заяде се майстора, отпивайки яка глътка.

-Добре – настръхна стихописецът – искаш ли да хванем бас и да те видя какво ще сътвориш за пет минути?

-Готово, рече майстора, даже и темата ти предлагам да определиш, а околните ще бъдат арбитър. И веднага изтръпна, защото ако бе той на мястото на своя съперник в този импровизиран поетичен дуел, би дал съвсем невдъхновяваща тема, например – ода за ядрената безопасност и връзката и с проблема с бездомните кучета…

- Ех – въздъхна стихоплетецът – най-често срещаната и трудна тема е любовта. Напиши нещо за нея и връзката и с поезията.

Майсторът облекчено извика няколко от участниците в купона за жури, съперникът му взе часовник и дуела започна. Докато единият пишеше, другия предчувствайки, че резултата няма да е добър за него. На третата минута, по-точно за 3,17 минути бе готово следното произведение, което нямаше заглавие, но ние за удобство ще я озаглавим, както е името на разказа:

      РИМУВАНА МИМОЛЕТНОСТ

Бях аз прозаик заклет, но превърнах се в поет.

Щом край мене мина ти, с най-разкошните коси…

Не вървиш, а сякаш плуваш и със вятъра танцуваш,

но къде отиде ти – не видях съвсем уви…

Ето, пак съм прозаик и с уверен крача лик.

А поезията май – вижда вече своя край!

Уважаемото жури единодушно обяви стихчето за класическо, а посърналият стихоплетец унило тръгна да купи още питиета…

Автор: Лукавиян