План „Б” – като на война

„Правилният урок на историята има по-голяма сила от сто дивизии!” – Адолф Хитлер

„Когато една тайна се знае от повече от един човек, тя вече не е съвсем тайна!” – Йосиф Сталин

Сенаторът Джонсън бе сред уважаваните лобисти във Вашингтон. Той бе застъпник на най-големите компании, като „Локхийт-Мартин”, „Нортроп-Груман”, „Рейтон”, „Дженерал Дайнамикс” и други асове от военно-промишления комплекс, които бяха стълбове на американската икономика и… политика. Напоследък обаче нещата не вървяха в правилната посока, сенаторът имаше сериозни проблеми с все по-нарастващия опит на всякакви пацифисти и изолационисти, които пречеха на САЩ да върви по предначертания от Бог (така бе дълбоко убеден той) път на световен лидер.

Страхливите неолиберали искаха да намалят американското военно присъствие в света, да орежат военния бюджет и още куп глупости от този род, занимавайки се със социални програми и здравеопазване и други нетолкова важни проблеми!? Това бе възмутително и потресаващо, защото Щатите от край време решаваха проблемите си по стария изпитан метод – да изнасят вътрешните проблеми навън. Проблемът бе, че мнозина в конгреса и сената, че дори и в президентството им се водиха по акъла.

Затова мистър Джонсън, заедно с хора, решителни и с твърда вяра в американската мечта, съставиха таен план за промяна на изменчивото и капризно обществено мнение. Идеята даде неговият медиен съветник Джей Ти Морган. Всичко от което се нуждаеха бе една малка война, но този път на ЦРУ не можеше да се разчита. Все пак имаха доверие на определени хора от Ленгли. Първоначалният план, както обикновено претърпя корекции, в движение.

Сега сенаторът очакваше Джей Ти, защото се провеждаше заключителната част от план „Б”. Мистър Джонсън посреща Морган на верандата на къщата си в столицата. Двамата работиха отдавна заедно, и то, много успешно.

-Ассаламу алейкум – поздрави Джей Ти.

-Какво е това? – попита лобистът.

-Това е арабски поздрав, означава – „Мир вам”. За съжаление в момента не можем да не минем без бога на нашия Мохамед-Али. Мюсюлманите имат важна роля в нашия военен театър. Засега всичко върви по план, забраних всякакви комуникации, за да не се доберат до плана ни от конкуренцията – каза специалиста по кризисния ПиАр .

-Първият замисъл по ми харесваше, а и жертвите щяха да са по-малко. Вярно, че тогава щяхме да загубим поне един батальон, но това е част от рисковите на професията. Нали затова са войниците, да умират? – каза сенаторът провлачвайки думите по южняшки.

-Ами, война е, нормално е да има жертви! По-добре да са косвени, отколкото от армията. Не ми е ясно, защо се смята за справедливо да умират само войници. А планът трябваше да бъде променен, защото нагласите в обществото, конгреса и сената не вървят на добре, трябва им нещо наистина потресаващо. Пък и президентът им се връзва – обясни накратко Морган.

Малка война вече не ги устройваше, ударът трябваше да е голям. Първоначално се предвиждаше да се създаде конфликт в Сомалия, който да изиска намесата на щатската армия. Когато войската навлезе в „горещата територия”, екстремисти трябваше да взривят атомна бомба, която да предизвика ответни действия и увеличаване на бюджета за военните. Уви, трябваше да се бърза, а нещата в конгреса и сената не отиваха в желаната посока. Това наложи преобразуването на плана във вариант „Б”. Бомбата трябва да се взриви в Япония, верен съюзник и една от водещите икономики. Тогава не само американците, а и народите от цял свят щяха да поискат по-ангажираща роля на Щатите в световната политика и по-силна и превъоръжена американска армия.

Бомбата бе произведена в Република Южна Африка. Помогнаха старите партньори - африканерите и израелците, които нямаше как да не се включат, нали в голяма степен те зависиха от САЩ. Всичко бе добре премислено, освен факта, че военните действия никога не се развиват по план…

За успешното реализиране на план „Б”, бомбата трябваше да се транспортира през територията на Щатите, без никой, освен посветените, да разбере за това. Операцията я ръководеше бившият кадър от Ленгли Джон Бърнс, работещ за една частна агенция, който дълги години беше агент под прикритие в Судан и съседните мюсюлмански страни. Дори навремето бе приел исляма от един от духовните водачи в Хартум. Дадоха му и ислямско име Абдулах Махди. Джон обаче минаваше за верен и сигурен агент. Екскортът на бомбата пък бе осигурен от „Дифендърс сикюрити”, компанията бе собственост на друг бивш кадър на Ленгли – Томас Моузес.

-Притеснява ме, че има малко време до утвърждаването на бюджета, а искат да отрежат проекти на моите фирми за 300 милиарда – кахъреше се Джонсън.

-Почети нещо, аз така разпускам. Например сега чета за упадъка на Римската империя. Знаеш ли, защо е загинала империята? Защото е спряла да се разширява и е допуснала да се промени идеологията й. Християнството интегрира всички, но премахва свободата всяка от общностите да се развива самостоятелно под общото върховенство на Римския Закон и Пантеон. Християните прекомерно много обръщат внимание на вътрешните проблеми и утвърждаването на тяхната вяра, отслабва отбранителната способност и пречи на експанзията на империята във варварския свят. Това води до изолационизъм и липса на активна политика. Това Америка не трябва да забравя! – обобщи Морган.

-Все пак се притеснявам, че операцията я ръководи Джон. Той е специалист по Близкия Изток, а не по Далечния. Как ще действа сред японците. Но, разбира се, времето ни притискаше…- търкаляше думите сенаторът.

-Засега всичко върви според предвиденото. Евреите не се дърпаха, африканерите съдействаха, бомбата не е мощна, същата е както в Хирошима. Оставяме и ясни следи към екстремистите-мюсюлмани, остава само да чакаме – самодоволно отвърна Джей Ти.

-Това и казах на Джони, трябва вече да са в Ню-Мексико, мистър Джонсън вдигна краката си и ги кръстоса на малката масичка.

-Какво му каза?

-Казах му, че бомбата трябва да се взриви там, където е избухнал първия ядрен взрив – т.е. в Япония, мързеливо додаде сенаторът.

-Боже, така ли каза, скочи Морган. Първата бомба, е взривена в САЩ, именно в Ню-Мексико…

Следва продължение