Постовият изпълнява бойна задача, в мирно
време. Затова не трябва никога да не забравя, че врагът не спи… - из войнишкия
фолклор
Школата за санитарни
инструктори бе известна още като Бациларника. Нали на тях навред във войската
им викаха бацили, така, както на танкистите – кемафи, на пехотинците – кашици, на старшини-школниците – фазани и
т.н. Школата бе пълна с връзкари и тук-там някой, случайно попаднал. В ротите
имаше синове на полковници, офицери, на служители в министерствата, на партийни
ръководители, на бармани и келнери (също тачени в Народната република професии)
и т.н. Имаше и съвсем обикновени бойци, например, синове на учители, голям
смях. До клетвата всичко си пролича, кой е наш, кой е още по-наш. Във втори взвод
на Първа рота имаше няколко обикновени бойци. Дългия никак не се вписваше в
обстановката, пък и баща му беше учител.
Първо, бе много
кльощав и въпреки че на физическата подготовка се представяше доста прилично,
никак не му отиваше строевата. Нали съсече Леви по време на упражненията за
клетвата. Хвана ремъка на калашника не където трябва, Леви се наведе пък напред
и щикът го съсече в лицето. Ротният веднага им тегли една майна и разреди
строя на по два метра разстояние – „да не се изпоколите, вашта мама” – рече майорът.
Не, на Дългия не му отиваше тази строева подготовка.
Невероятно, но го
пуснаха в домашна отпуска още за празника – 7 ноември. Това му даде слаба
надежда, че приказките за връзкари не са верни. Но наближи Нова година и всички
заминаха, а останаха само обикновените момчета – в сборна рота, за да има
караулни и по празниците. В техния наряд влязоха Врабеца, Рижавия, Кмета (голям
тъпак), Гелето и други. Падна им се да вардят точно на Нова година. Късмет!
Дежурен по школа пък бе Играча, капитан, който трудно може да се измами, за
каквото и да било. Рижавия си избра да пази Щаба. Когато няма началници, както
е по време на отпуски, постът е съвсем поносим. А на втория етаж има толкова
дебел и мек килим, чудесно може да се спи. Врагът може и да не спи, но какво
по-добро решение е да го умориш от безсъние, докато сладко си сънуваш? Дългия
бе определен за АВ-складовете. Другите също получиха разпределение за
различните участъци. В караулното пък събраха достатъчно запаси от колетите,
получени по празника, вкараха и пиячка, че дори и един малък телевизор
„Юность”, който милостиво им отпусна ЗКПЧ-то. Все пак е Нова година!
Дългия и Кмета се
мразиха много. Кмета леко пелтечеше и съвсем непринудено навсякъде изпъкваше с
неподправената си простотия. Дългия го иронизираше и затова двамата само се
дебнеха как да си погодят номера. По време на последното тактическо учение
Кмета бе извадил шомпъла от автомата и удряше по каската Дългия, седящ пред
него в камиона. След няколко предупреждения да спре, без повече да говори,
потърпевшия удари със все сила с дървения приклад на автомата премръзналите
крака на Кмета. Щеше да стане страхотна тупаница ако не бе намесата на
взводния. После на учението пък Гелето, който бе отдельонен се опитваше да
действа Дългия, защото пък той бе приятел на Кмета... За празника обаче и
двамата бяха „подписали” негласно примирие.
Врабецът застъпи в
Щаба с твърдото намерение да поспи на килима, на втория етаж. Но как? Играча
предварително забрани на постовите да се качват горе. Капитанът дойде на първа
проверка и успокоен Врабеца реши да направи компромис – да легне на студените
плочки на първия етаж. Коридорите бяха Т-образни. Врабеца полегна на дясната
част, като дългият коридор започваше от входа. „Вратата доста скърца и ако се
наложи ще успея да реагирам” – помисли си той. Положи противогаза под главата
си и подпря каската и автомата на стената до себе си. Тъкмо бе задрямал и чу
скърцането на вратата. С примерени движения нахлузи каската, взе автомата и се
долепи до стената, там, където се срещаха двата коридора. Зад ъгъла се подаде
главата на капитана. Веднага щикът го подпря под брадичката.
-А – рече Играча,
което бе доста глупаво.
-Стой, кой идва –
издекламира Врабеца.
-Абе ти да не спиш?
– дръпна се назад дежурния.
-Не – категорично
отрече постовият.
Завърза се кратка
препирня, но в крайна сметка инцидентът се размина без последствия. Когато мина
разводача, Врабеца си отдъхна и реши да дотърчи до Дългия и да му занесе
двулитрова тубичка с вино. А Дългия обикаляше край складовете, налегнат от
нерадостни мисли. Което си е вярно, вярно е – беше кучешки студ. Наоколо от
военните блокове периодично припламваха ракети, ехтяха гърмежи. Студът го
караше да не спира, по принцип му беше забранено да спи, това бе и невъзможно в
такива условия, да яде, да пие, да удовлетворява естествените си нужди, да
говори, то нямаше и с кого, т.е. забранено му бе почти всичко, без правото да
охранява… Какво? Наоколо нямаше жива душа. Вярно, ако хване или застреля
нарушител може да получи награда – домашен отпуск. Но де го? Нарушители нямаше
никакви. Поради липса на друго, той потъпка уставите като три пъти удовлетвори
естествените си нужди, засилени от мразовитата вечер, в храстите. После, пак
противоуставно започна да си играе с автомата, вкарвайки патрон в патронника,
после дърпаше затвора, взимаше патрона и отново го слагаше в пълнителя. Скука.
Това бе опасна игра, но какво да прави?
Врабеца дотърча
откъм портата на двора на складовете, точно когато Дългия идваше откъм
северната страна. Тъй като бе светло двамата веднага се познаха.
-Нося ти пийване,
рече Врабеца.
-Жив да си –
благодари изнервения часови.
Врабеца му разказа
за перипетиите си с Играча. Двамата се посмяха. Дългия изпи четвърт от
съдържанието на тубата и приносителят отново я отнесе, за да няма втора
неочаквана среща с дежурния офицер. Дългия го закле да звънне, когато стане
полунощ и почне Новата година. Затова и все се въртеше край телефонната вишка.
Гърмежите и ракетите ставаха все по-многобройни. Постовият не издържа и звънна,
но не, до Новата година е още далече. Зъвнна втори път, пак същото. Накрая му
звъннаха от караулното, беше полунощ. От радост, леко замаян, Дългия вдигна
калашника и стреля. Добре че беше на единична стрелба. Чак тогава се сети, че
като сдават караула ще трябва да нареди патроните на специална поставка и
липсата щеше да се види. „Прецаках се, мамка му!” – помисли си той. После
намери гилзата и я скри предвидливо в джоба на шинела си. Играча дойде малко
след полунощ, беше пийнал и не много стриктен. Поздрави за Нова година и си
отиде. Врабеца пак дойде с тубичката и този път Дългия разказа за неволния си изстрел.
Врабеца го успокои – имал скатани патрони от стрелбите. Работата се оправи.
Когато смениха Дългия го смениха купонът в караулното бе в разгара си. Вместо
подчаси – пир! На складовете пазеше Кмета. В почиващата смяна обаче Дългия си
легна. Стори му се, че почти не е заспивал, когато го вдигнаха от леглото.
-Кво става? – попита
той.
-Трябва пак да
отидеш на пост! Кмета се е насрал…
-И кво, да хвърля
гащите и да се връща!
Не може, стресиран е
сега стои там и съвсем се е разпелтечил, наполеонките му са пълни…
-Трябва ли?
-Трябва!
Нямаше как! Дългия
се облече върху шинела гъбината, за всеки случай, обу и противопожарни ботуши,
с твърдото намерение да си доспи в храсталаците край складовете. На поста Кмета
ги посрещна зачервен, засрамен и ги заклеваше на никой да не казват. Попита
какво да прави с наполеонките и те го посъветваха да ги хвърли извън оградата
на школата. Така и направи. По нататък празничния караул протече без повече
инциденти.
Когато отпуските
свършиха, никой от празничната стража не разказваше за случката. Но за кратко.
На физкултурната площадка Дългия и Кмета пак се сдърпаха. Кмета бе як, но не
можеше да разбере, че с всичко не става със сила. Дългия направи, не много идеално,
изискваните шест коремни възлизания на лоста. Кмета, нито едно. Тогава Дългия
му каза, че това е поредното доказателство за неговата тъпота. „Когато се
набереш не гледай краката си, а давай главата назад! Толкова е просто…Последва
нова свада и тогава Дългия на всички разказа за „героизма” при празничния
караул. Гелето посъветва Кмета да каже на ротния, който за проявеното себеотрицание,
вероятно ще му даде домашна отпуска. Речено-сторено. На вечерния развод Кмета
докладва.
Ротният командир му
посочи строя – „Марш! Останахте тука и осрахте позициите, повече нищо да не съм
чул за това…”
Лукавиян
Няма коментари:
Публикуване на коментар