Интересът на
публиката към родното филмопроизводство се оказа ден до пладне. За отминалата
2012-а бяха недостижим блян резултатите на филми от предишните две години като
"Мисия Лондон" (376 хил. зрители), "Love.net" (206 520),
"Тилт" и "Операция Шменти капели". Тези заглавия спокойно
конкурираха по зрителска популярност касовите холивудски заглавия у нас. Е,
краткотрайният "бум" отмина: през 2012 г. на екран бяха цели 10
български игрални филма, които общо са инкасирали по-малко от един-единствен
хит. Ситуацията полека се връща към март-април 2010-а, когато космическите
резултати на "Мисия Лондон" изглеждаха точно това... космически
невъзможни. Възходът продължи и през 2011-а, когато българските филми донесоха
общо 19 милиона лева - нещо нечувано след 1990 г.
За сметка на това през изминалите 12 месеца нито един български филм не е намерил място в челната десетка по посещаемост, а през предишната там бяха 3 родни заглавия. Общо българско кино т.г. са гледали по-малко от 200 хиляди души. За сравнение касовият хит на годината - "Ледена епоха 4: Континентален дрейф", има над 279 хил. зрители.
Колкото удивително, толкова и логично е, че всъщност най-популярните BG заглавия на годината са комерсиални начинания без държавно финансиране (такъв беше и "Операция Шменти капели"). Това са "Чужденецът" на Ники Илиев - първенец по популярност, макар и със скромните 56 хиляди зрители, "Корпус за бързо реагиране" (43 000) и "Пистолет, куфар и три смърдящи варела" (45 000). Очертава се ясна тенденция за флирт с масовия вкус и опит публиката да бъде привлечена с евтин хумор и непретенциозна продукция. Публиката, разбира се, не е чак толкова тъпа. Нито един от трите филма не става - "Чужденецът" бе най-приемливият, но дори и той е слаб и подражателен, а единственият светъл лъч е превъплъщението на Валентин Гошев в днешен бай Ганьо. "Корпус за бързо реагиране" (с участието на Мариан Вълев, Васил Мавриков, Башар Рахал) генерира смях, но си остава аматьорски; а "...три смърдящи варела" е просто жалък в опита си да имитира Гай Ричи. Семпла комедия, макар и малко по-деликатна и поне естетически издържана, бе и "Още една мечта" (четири мацки обират банка в стил "Бандата на Оушън").
По-любопитното е каква е съдбата на филмите, изхарчили над 1 млн. държавни пари. Режисьорът на субсидирания с 1.3 млн. лева "Миграцията на паламуда" поведе кръстоносен поход срещу разпространителския монопол на моловете и така обрече публиката да не види иначе приличния му филм - комедия с доста по-сносни качества от трите цитирани. "Паламудът" с участието на Христо Мутафчиев, Стефан Вълдобрев и покойния Велко Кънев, са гледали под 3000 души.
Провал в боксофиса бяха и опитът за фентъзи по Е.Т.А. Хофман "Цахес" (реж. Анри Кулев), който блесна само с костюми и декори, и авторската драма с исторически контекст "Зад кадър" на Светослав Овчаров. Истината е, че и двата не заслужаваха зрителят да ги удостои с внимание - мудни, скучни, до голяма степен самоцелни, въпреки че в идеята и на двата има нещо достойно и вълнуващо.
Каква е ситуацията обаче с продукциите, които имат художествени достойнства? Такъв филм бе "Аве" на дебютанта Константин Божанов, с чудесни роли на Ованес Торосян и непрофесионалистката Анжела Недялкова. С него се случи същото както с най-хубавия драматичен български филм на 2011-а - "Подслон" на Драгомир Шолев. Само 5-6 седмици разпространение по кината и около 6 хиляди зрители. За съжаление фактите сочат същия слаб интерес и към стойностните заглавия от международния афиш - например фаворитът на миналогодишните "Оскари" "Артистът" у нас е бил гледан едва от 9 хил. души. Същото е положението и с военното приключение на Спилбърг "Боен кон" (също с 6 номинации за "Оскар"). При това тук говорим за филми, оценени от критика и публика по цял свят и събрали ако не милиарди, то поне 100-200 милиона долара.
Връщайки се към българския екран, не можем да не споменем недоразумението "Пъзел" - дебют на Иво Стайков, син на акад. Людмил Стайков. Инкогнито по екраните премина и последната нашенска премиера за годината - "Инкогнита" на Михаил Пандурски, по "Бариерата" на Павел Вежинов и с участието на Стефан Данаилов, Георги Стайков, Наум Шопов (в последната си роля)... Относително добре в кината се представи документалният филм на Борислав Колев "Стоичков" - приятно-искрен поглед към най-голямата ни спортна звезда, гледан от 15 хиляди души.
Все още в киносалоните не са показани лауреатите на тазгодишната "Златна роза" - "Цинкограф", режисьорски дебют на именития ни оператор Емил Христов, и "Аз съм ти" на Петър Попзлатев. Едва ли някой от тях ще счупи боксофиса. (Миналогодишният носител на "Златна роза" "№1" така и не бе разпространен). Не се знае кога и дали ще има дистрибуция по кината и "Джулай" на Кирил Станков, също подкрепен от НФЦ с над 1 млн. лева. Малко повече надежди генерира "Съдилището" - новият филм на Стефан Командарев, чийто "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" е най-успешното българско заглавие в международен мащаб след промените. Намаленото през м.г. финансиране за родно кино и скандалът, съпътстващ сесията, неминуемо ще доведе до още по-голям спад в предстоящите година-две.
За сметка на това през изминалите 12 месеца нито един български филм не е намерил място в челната десетка по посещаемост, а през предишната там бяха 3 родни заглавия. Общо българско кино т.г. са гледали по-малко от 200 хиляди души. За сравнение касовият хит на годината - "Ледена епоха 4: Континентален дрейф", има над 279 хил. зрители.
Колкото удивително, толкова и логично е, че всъщност най-популярните BG заглавия на годината са комерсиални начинания без държавно финансиране (такъв беше и "Операция Шменти капели"). Това са "Чужденецът" на Ники Илиев - първенец по популярност, макар и със скромните 56 хиляди зрители, "Корпус за бързо реагиране" (43 000) и "Пистолет, куфар и три смърдящи варела" (45 000). Очертава се ясна тенденция за флирт с масовия вкус и опит публиката да бъде привлечена с евтин хумор и непретенциозна продукция. Публиката, разбира се, не е чак толкова тъпа. Нито един от трите филма не става - "Чужденецът" бе най-приемливият, но дори и той е слаб и подражателен, а единственият светъл лъч е превъплъщението на Валентин Гошев в днешен бай Ганьо. "Корпус за бързо реагиране" (с участието на Мариан Вълев, Васил Мавриков, Башар Рахал) генерира смях, но си остава аматьорски; а "...три смърдящи варела" е просто жалък в опита си да имитира Гай Ричи. Семпла комедия, макар и малко по-деликатна и поне естетически издържана, бе и "Още една мечта" (четири мацки обират банка в стил "Бандата на Оушън").
По-любопитното е каква е съдбата на филмите, изхарчили над 1 млн. държавни пари. Режисьорът на субсидирания с 1.3 млн. лева "Миграцията на паламуда" поведе кръстоносен поход срещу разпространителския монопол на моловете и така обрече публиката да не види иначе приличния му филм - комедия с доста по-сносни качества от трите цитирани. "Паламудът" с участието на Христо Мутафчиев, Стефан Вълдобрев и покойния Велко Кънев, са гледали под 3000 души.
Провал в боксофиса бяха и опитът за фентъзи по Е.Т.А. Хофман "Цахес" (реж. Анри Кулев), който блесна само с костюми и декори, и авторската драма с исторически контекст "Зад кадър" на Светослав Овчаров. Истината е, че и двата не заслужаваха зрителят да ги удостои с внимание - мудни, скучни, до голяма степен самоцелни, въпреки че в идеята и на двата има нещо достойно и вълнуващо.
Каква е ситуацията обаче с продукциите, които имат художествени достойнства? Такъв филм бе "Аве" на дебютанта Константин Божанов, с чудесни роли на Ованес Торосян и непрофесионалистката Анжела Недялкова. С него се случи същото както с най-хубавия драматичен български филм на 2011-а - "Подслон" на Драгомир Шолев. Само 5-6 седмици разпространение по кината и около 6 хиляди зрители. За съжаление фактите сочат същия слаб интерес и към стойностните заглавия от международния афиш - например фаворитът на миналогодишните "Оскари" "Артистът" у нас е бил гледан едва от 9 хил. души. Същото е положението и с военното приключение на Спилбърг "Боен кон" (също с 6 номинации за "Оскар"). При това тук говорим за филми, оценени от критика и публика по цял свят и събрали ако не милиарди, то поне 100-200 милиона долара.
Връщайки се към българския екран, не можем да не споменем недоразумението "Пъзел" - дебют на Иво Стайков, син на акад. Людмил Стайков. Инкогнито по екраните премина и последната нашенска премиера за годината - "Инкогнита" на Михаил Пандурски, по "Бариерата" на Павел Вежинов и с участието на Стефан Данаилов, Георги Стайков, Наум Шопов (в последната си роля)... Относително добре в кината се представи документалният филм на Борислав Колев "Стоичков" - приятно-искрен поглед към най-голямата ни спортна звезда, гледан от 15 хиляди души.
Все още в киносалоните не са показани лауреатите на тазгодишната "Златна роза" - "Цинкограф", режисьорски дебют на именития ни оператор Емил Христов, и "Аз съм ти" на Петър Попзлатев. Едва ли някой от тях ще счупи боксофиса. (Миналогодишният носител на "Златна роза" "№1" така и не бе разпространен). Не се знае кога и дали ще има дистрибуция по кината и "Джулай" на Кирил Станков, също подкрепен от НФЦ с над 1 млн. лева. Малко повече надежди генерира "Съдилището" - новият филм на Стефан Командарев, чийто "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" е най-успешното българско заглавие в международен мащаб след промените. Намаленото през м.г. финансиране за родно кино и скандалът, съпътстващ сесията, неминуемо ще доведе до още по-голям спад в предстоящите година-две.
Няма коментари:
Публикуване на коментар