Преди месеци издадоха отново сборника
с разкази на Борис Виан – „Културни развлечения”. В него са включени много от
разказите, които са издавани и в предходни сборници – в „Човекът-вълк” (в
началото на 90-те години) и „Приказки за прочит от средни хора”. Някои от тях –
„Любовта е сляпа” и „Купон у Леобий” излизат вече за трети път. Ето така се
издава Виан у нас, като поезията (текстовете на написаните от него песни), кой
знае, защо, не могат да се намерят на български. А някои от тях са страшно
актуални и днес. Защото освен писател, поет, музикант и публицист, за краткия
си живот (само 39 години), Борис Виан
оставя трайна следа във френската и световната литература, като почитателите му
продължават да се множат. В следвоенните години публикува няколко творби под
псевдонима Върнан Съливан, чиито автор е уж преводач на измислен от него самия американски
писател. Така се появяват романите „Ще плюя върху вашите гробове”, „Мъртвите
имат еднаква кожа”, „Ще пречукаме всички гадняри” и „Мадамите не чактисват”.
Тези произведения имат огромен успех, но предизвикват и скандал, издателят на
„Съливан” е обвиняван в нарушаване на добрия тон. Срещу него е заведено съдебно
дело, а на подсъдимата скамейка са призовани авторът и преводачът, като има и осъдителна присъда. Това е
най-известния скандал, поне за българските читатели, но има и други
инкриминирани негови текстове, и то в уж демократична Франция. Такава е
неговата най-популярна песен, забранена през 50-те години – „Дезертьорът”. За
разлика от сегашните ни интелектуалци, Виан навремето е имал позиция по
обществените въпроси, като не се страхувал и да даде гласност на тази своя
позиция… Ето и самият текста на песента-табу:
Дезертьорът
автор Борис Виан
Господин Президент,
аз ви пиша писмо.
За писмото дано
отделите момент.
Днес призовка дойде,
с новина, с новина -
да вървя на война,
да убивам, но не ...
Аз не съм се родил,
за да правя войни,
за да правя злини
аз не съм се родил.
Ето, пиша ви аз -
няма фронт, няма тил -
аз съм твърдо решил:
дезертирам от вас.
Аз баща си видях
как умря - инвалид.
Как и брат ми убит
се завърна при нас.
В гроба майка ми, знам,
още страда по тях.
Няма капчица страх
тя от бомбите там.
Бях в затвора, но Те
свиха мойта жена,
свиха мойта душа
мойто минало - Те.
Утре рано на път
аз поемам - и край,
край на този безкрай
от години на смърт.
Аз ще прося живот
от Брьотан до Прованс,
от Прованс до Брьотан
ще крещя за бойкот:
Откажете им с: На!
Покажете им пръст!
Да не станете пръст,
не водете война!
Ако нужна е кръв,
господин Президент,
дайте вашата, хем
пак ще бъдете пръв!
Аз вървя разгневен,
но без пушка, без щик.
Ваште верни слуги
нека стрелят във мен!
аз ви пиша писмо.
За писмото дано
отделите момент.
Днес призовка дойде,
с новина, с новина -
да вървя на война,
да убивам, но не ...
Аз не съм се родил,
за да правя войни,
за да правя злини
аз не съм се родил.
Ето, пиша ви аз -
няма фронт, няма тил -
аз съм твърдо решил:
дезертирам от вас.
Аз баща си видях
как умря - инвалид.
Как и брат ми убит
се завърна при нас.
В гроба майка ми, знам,
още страда по тях.
Няма капчица страх
тя от бомбите там.
Бях в затвора, но Те
свиха мойта жена,
свиха мойта душа
мойто минало - Те.
Утре рано на път
аз поемам - и край,
край на този безкрай
от години на смърт.
Аз ще прося живот
от Брьотан до Прованс,
от Прованс до Брьотан
ще крещя за бойкот:
Откажете им с: На!
Покажете им пръст!
Да не станете пръст,
не водете война!
Ако нужна е кръв,
господин Президент,
дайте вашата, хем
пак ще бъдете пръв!
Аз вървя разгневен,
но без пушка, без щик.
Ваште верни слуги
нека стрелят във мен!
Няма коментари:
Публикуване на коментар