„Колибри” отличи най-добрите преводачи на издателството

Съюза на преводачите в България обявяви имената на преводачите, отличени за своя усърден и вдъхновен труд върху произведения със световно признание, издадени на български език от „Колибри“. Наградите са за превод на художествена литература се присъждат за творби, излезли от печат в интервала от 2010 г. до 01. 09. 2013 г.

За превод на поезия с отличие се сдоби Евгения Панчева за работата й върху уникалния епос на Кристофър Марлоу - „Тамерлан Велики“. Една смущаваща и мрачно притегателна творба, чийто главен герой е легендарният Тимур-Ленк. Изданието на големия елизабетински поет и драматург беше преведено за пръв път на български език и само по себе си е сензация.

За превод на проза с награда бяха удостоени:

Росица Ташева – за „Мандарините“ на Симон дьо Бовоар. Удостоен с „Гонкур“ през 1954 г., този забележителен роман за политика и любов, едновременно портрет на следвоенното време и на френските леви интелектуалци, с право е смятан за шедьовъра за писателката и й носи световна слава. Произведението излиза за пръв път на български език.

Анета Данчева-Манолова – за превода на „Голям европейски роман“ от Кун Петерс. Ефектна сплав от фрагменти, импресии и реминисценции, които служат като обобщение на европейската история през строгата перспектива на хората, живеещи и работещи в Брюксел, Париж, Лондон, Берлин, Загреб, Мадрид, Варшава и останалите столици в Европа.

Нева Мичева – за превода на „Шейсет разказа“ от Дино Будзати  („Колибри“) и „Телефонни обаждания“ от Роберто Боланьо („Жанет 45“). „Шейсет разказа“ е авторски сбор от най-ценните разкази на Будзати, издадени за пръв път през 1958 г. Енигматичните притчи на един от корифеите в литературата на XX в. го разполагат в компанията на Кафка и Борхес и печелят „Стрега“, най-авторитетната италианска награда за литература.

Васил Самоковлиев – за превода на експерименталния роман „Уроци по танци за възрастни и напреднали“ и „Обслужвал съм английския крал“ – навярно най-значимата творба на неподражаемия Бохумил Храбал. Стилът на прочутия чешки писател е близък до спонтанната говорима реч и смело примирява суровото и поетичното, фантастиката и натурализма.

Емилия Юлзари – за превода на „Исав“ от Меир Шалев и за приноса й в популяризирането на романното творчество на Нобеловия лауреат за литература Марио Варгас Льоса, който неотдавна гостува в България. Емилия Юлзари има в актива си преводи на Маркес, Марио Бенедети и Хулио Кортасар, а с Варгас Льоса се среща за пръв път в Куба през 1968 г.

Иглика Василева – за превода на „Орландо“ от Вирджиния Улф. Ексцентричният и болезнено изкусителен роман на британската романистка има почти петстотин издания на двадесет и четири езика. Наричат го как ли не - иронична история, необуздан фарс, биографична пародия, гей романс..., но емблематично си остава определението на Найджъл Никълсън - „най-дългото и най-очарователно любовно писмо в литературата”.

Даринка Кирчева – за превода на „Приумиците на смъртта“ от Жозе Сарамаго. Една от най-остроумните творби на португалския новелист заслужава честта да бъде преведена блестящо, макар смъртта, своенравният протагонист на този роман, а и на живота ни, да не обича главните букви...

„Колибри“ благодари за сътрудничеството на всички тези утвърдени професионалисти и им желае нови постижения в дешифрирането на ярки художествени реалности.