"Металика" е единствената група, която три пъти е
пълнила големи стадиони у нас ("Пловдив" - 1999, "Васил
Левски" - 2008 и 2010, последния път като част от "Голямата
четворка"), а вероятно и единствената, която може да го направи. Така че
премиерата на Metallica: Through the Never в най-голямото кино в България -
софийския IMAX, е напълно уместна. Филмът тръгва само там от днес, успоредно
със световната премиера, а от 4 до 6 октомври ще се върти и в останалите 3D
кина в страната.
Through the Never е режисиран от Нимрод Антал ("Хищници"). Зрелищният спектакъл не е записан концерт, както по-често са този тип прожекции, а е създаден специално за филма. Най-популярните и ефектни сценични елементи от живите изпълнения на "Металика" в над 30-годишната им кариера присъстват във възможно най-раздут и грандиозен вид - от пиротехнически фойерверки до 10-метрова статуя на Темида, която се разпада на подиума, заплашвайки да смачка музикантите с летящи отломки.
Сетлистът на изпълненията е достатъчен да накара всеки фен на групата да се занесе до киното: The Ecstasy of Gold, Creeping Death, For Whom the Bell Tolls, Ride the Lightning, One, Wherever I May Roam, And Justice for All, Master of Puppets, Enter Sandman... И въпреки че сценичните пози на Джеймс Хетфийлд, Кърк Хамет и Ларс Улрих са добре познати и леко поизтъркани, а траш-метъл звездите - поостарели и прилично подстригани, енергията на шоуто и гръмотевичното озвучаване на IMAX залата гарантират близко до концертното преживяване. На живо малцина биха имали шанса да ги видят толкова отблизо и от всевъзможни зрителни ъгли. Специално внимание камерата отделя на най-новия член на "Металика" - Робърт Трухийо, заменил Джейсън Нюстед, който единствен размахва буйни метълски коси в пого и демонстрира неподправена физическа сила.
Главният недостатък на филма е паралелната сюжетна линия. В нея почитател на групата, работещ като "момче за всичко" по турнето (Дейн ДеХаан, по-скоро наподобяващ някой от "Ню кидс он дъ блок", нежели метъл фен) е изпратен на тайнствена мисия: трябва да отнесе една туба някъде, пък оттам да вземе сак. По пътя преживява тежка катастрофа, сблъсък между полицаи и протестиращи и среща с един от конниците на апокалипсиса (или поне прилича на такъв). Всичко това - в ритъма на концерта. Този сюжет е толкова изсмукан от пръстите, жалък, излишен и зле изигран, че щеше да е по-добре да бяха го окастрили при монтажа.
Through the Never е режисиран от Нимрод Антал ("Хищници"). Зрелищният спектакъл не е записан концерт, както по-често са този тип прожекции, а е създаден специално за филма. Най-популярните и ефектни сценични елементи от живите изпълнения на "Металика" в над 30-годишната им кариера присъстват във възможно най-раздут и грандиозен вид - от пиротехнически фойерверки до 10-метрова статуя на Темида, която се разпада на подиума, заплашвайки да смачка музикантите с летящи отломки.
Сетлистът на изпълненията е достатъчен да накара всеки фен на групата да се занесе до киното: The Ecstasy of Gold, Creeping Death, For Whom the Bell Tolls, Ride the Lightning, One, Wherever I May Roam, And Justice for All, Master of Puppets, Enter Sandman... И въпреки че сценичните пози на Джеймс Хетфийлд, Кърк Хамет и Ларс Улрих са добре познати и леко поизтъркани, а траш-метъл звездите - поостарели и прилично подстригани, енергията на шоуто и гръмотевичното озвучаване на IMAX залата гарантират близко до концертното преживяване. На живо малцина биха имали шанса да ги видят толкова отблизо и от всевъзможни зрителни ъгли. Специално внимание камерата отделя на най-новия член на "Металика" - Робърт Трухийо, заменил Джейсън Нюстед, който единствен размахва буйни метълски коси в пого и демонстрира неподправена физическа сила.
Главният недостатък на филма е паралелната сюжетна линия. В нея почитател на групата, работещ като "момче за всичко" по турнето (Дейн ДеХаан, по-скоро наподобяващ някой от "Ню кидс он дъ блок", нежели метъл фен) е изпратен на тайнствена мисия: трябва да отнесе една туба някъде, пък оттам да вземе сак. По пътя преживява тежка катастрофа, сблъсък между полицаи и протестиращи и среща с един от конниците на апокалипсиса (или поне прилича на такъв). Всичко това - в ритъма на концерта. Този сюжет е толкова изсмукан от пръстите, жалък, излишен и зле изигран, че щеше да е по-добре да бяха го окастрили при монтажа.
Няма коментари:
Публикуване на коментар